Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4184
01.11.2019 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18682 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „Хипоталамус“ ООД срещу „АИППМП ****
Л.К.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника е
сключил договор от 06.11.2012г., с който се е задължил да осигурява здравно
обслужване на здравноосигурени лица, включени в пациентската листа на „АИППМП ****
Л. К.“ ЕООД извън работния график на дружеството. По договора не било платено
възнаграждение в размер на 52.25 лева за месец ноември 2013г. по фактура от
21.11.2013г. и за месец декември 2013г. по фактура от 13.12.2018г. При забава
била уговорена лихва в размер на 3% на ден съгласно чл. 12 от договора.
Ответното дружество не изпълнило в срок задълженията си, поради което дължало
обезщетение за забава в размер на 2845 лева за периода от 01.12.2013г. до
02.11.2018г. по първата фактура и в размер на 2780 лева за периода от
01.01.2014г. до 02.11.2018г. по втората фактура. Иска се осъждането на
ответника да заплати сумите, ведно със законната лихва върху главниците.
Претендира разноски.
Ответникът подава в срок отговор на
исковата молба, с който оспорват претенциите. Оспорва се наличието на
облигационно правоотношение, възникването на задължения по него, извършването
на услуги, възлагането им и получаването на фактурите. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Прави възражение за нищожност на уговорената
неустойка (обезщетение за забава.) Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представения договор от 06.11.2012г. се установява, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което ответникът
е възложил на ищеца да осигурява срещу възнаграждение здравно обслужване на
здравноосигурените лица, включени в пациентския списък извън работния график na **** К.. Договорът е със срок до 31.12.2013г. и е действал
през процесния период. От показанията на разпитаната свидетелка се установява и
че за месец ноември и декември 2013г. е действал дежурен кабинет в медицинския
център, където е било възможно обслужването на пациентите при необходимост.
Съгласно чл. 8 от договора цената на предоставената услуга е
равна на сумата от 0.11 лева за всеки пациент от листата, без значение дали е
потърсил и дали му е предоставена медицинска помощ. Броят на пациентите е
посочен в чл. 16 от договора и се равнява на 500 души. За промяната му не са наведени
възражения от ответната страна и същият следва да бъде възприет. Предвид
горното претенцията за главница се явява установена по основание и размер.
Искът за присъждането на сумата обаче е неоснователен защото
вземането е погасено по давност. В случая е приложима кратката 3-годишна
погасителна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, защото претендираните вземания
представляват периодични плащания.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, характерен признак на тези
плащания е тяхната периодичност без оглед на това по какъв начин е определено
изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо - годишен, месечен,
седмичен или дневен. "Периодично" е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими
вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира
повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за
повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че
имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат
отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо
той да е предварително определен или определяем. Плащанията по настоящия
договор отговарят на всички тези характеристики- уговорени са за всеки месец,
падежът е на 30-о число, размерът е съобразно пациентската листа и всички възникват
за предоставеното здравно обслужване.
Падежът на задълженията е настъпил съгласно чл. 11 от
договора на 30.11.2013г. и 30.12.2013г., 3-годишният срок е изтекъл на същите дати
през 2016г. Претенцията е предявена на 23.11.2018г. и е погасена по давност. Ето
защо искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД
с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни
вземания за обезщетение за забава.
Въпреки
горно, следва да се посочи, че претенцията за обезщетение за забава е
неоснователна и поради нищожност на клаузата. Съгласно чл. 12 от договора при
забава в плащания възложителят дължи лихва в размер на 3% на ден. Тази уговорка
представлява неустойка за забавено изпълнение на задълженията. Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната функция на неустойката,
която се извлича от възможността тя да бъде единствено намалена. В
конкретния случай уговореният размер е 3% на ден, като само за един месец
забава би се натрупало обезщетение почти равно на самото главно вземане и надвишава
размера на законната лихва 109 пъти.
Тази клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката, като не държи сметка за
реалните вреди от неизпълнението- Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК.
Поради изложеното всички
предявени претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 720 лева адв. възнаграждение с ДДС. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под предвидения
в НМАВ минимум.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Медицински център „Хипоталамус“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** срещу „АИППМП- ****“ ЕООД, ЕИК ****, искове за осъждането на „****“ ЕООД да заплати на Медицински център
„Хипоталамус“ ООД сумата от 52.25 лева-
главница по фактура № ****. и сумата от
52.25 лева- главница по фактура № ****. и
двете представляващи възнаграждение за оказване на медицинска помощ, съответно
за месец ноември 2013 и месец декември 2013г. по договор от 06.11.20112г., както и сумата от 2845.00 лева- обезщетение
за забава в размер на 3% на ден върху главницата по фактура № *****. за периода
от 01.12.2013г. до 02.11.2018г. и сумата
от 2780.00 лева- обезщетение за забава в размер на 3% на ден върху
главницата по фактура № *****г. за периода от 01.01.2014г. до 02.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците от подаването на исковата молба на 23.11.2018г. до изплащането на
вземанията.
ОСЪЖДА Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, да заплати на „*****“
ЕООД, ЕИК ******, сумата от 720.00 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.