РЕШЕНИЕ № 656
гр. Пловдив, 15.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Пловдив, II състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА
ЦАНОВА и с участието на прокурора Георги ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от
съдия Дичев адм. дело № 2463 по
описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Г.Б.
от гр.Асеновград, ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
срещу Областна дирекция на МВР – Пловдив за присъждане на обезщетение в размер
на 70 лв. за претърпени имуществени вреди. Ищецът твърди, че е заплатил глоба в
размер на 70 лв. по отменен впоследствие електронен фиш серия К №
3293423/07.05.2019 г. на Областна дирекция на МВР – Пловдив, с влязло в сила
съдебно решение по АНД № 1164/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Претендира
ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 70 лв., ведно със законна
лихва върху тази сума за периода от 21.07.2021 г. /датата на влизане в сила на решението, с
което е отменен ЕФ/, до окончателно й изплащане. В писмени бележки процесуален
представител поддържа иска. Претендират се разноски.
Ответникът в писмено становище оспорва иска и
претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище за основателност на искова претенция.
Административен съд - Пловдив намира предявения иск
допустим, като въпросът с допустимостта е разрешен окончателно с Определение №
848/ 01.02.2022 г. по адм.д. № 12274/ 2021 г. по описа на ВАС, поради което
направените възражения в този смисъл от ответника е безпредметно да бъдат
обсъждани.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно чл.203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на тази глава. Според чл.1 ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат
по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът са
легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така,
защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице
с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пловдив,
който съобразно чл.37 ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря /да
е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от
последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а
съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице
/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма, съобразно ТР №3/
2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/. От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали
същите са такива и в материалното /по възникване на фактическия състав на
отговорността/ следва и може да се направи с решението по същество на правния
спор.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че за да
възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена
или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
В случая е налице акт - електронен фиш серия К № 3293423/07.05.2019 г.
на Областна дирекция на МВР – Пловдив, отменен с влязло в сила съдебно решение
по АНД № 1164/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, т.е. отменен по
съответния ред, при което е налице първата предпоставка за търсене на
отговорност. На следващо място - налице е имуществена вреда в размер на
заплатената глоба по отменения ЕФ в размер на 70 лв., като последната сума
подлежи на репариране от страна на ответника.
Безспорно е налице и причинна връзка между отменения акт и
настъпилата вреда, доколкото вредата не би настъпила ако не беше издаден
незаконосъобразният ЕФ, тъй като в тази хипотеза ищецът нямаше да заплати
исковата сума по сметката на „Фонд безопасност на движението“, като в тази
насока не е необходимо излагането на по-подробни мотиви.
Неоснователно е позоваването на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, в
какъвто смисъл е трайната съдебна практика,
като в тази насока също не е необходимо излагането на по-подробни
мотиви. Без значение е и обстоятелството
дали ищецът е подавал искане за доброволно възстановяване на сумата, предвид
изложените мотиви в посоченото по-горе определение на ВАС по допустимостта на
иска, при което и събиране на доказателства в тази връзка е безпредметно.
При това положение следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сума в размер на 70 лв., ведно със законна лихва върху тази сума за
периода от 21.07.2021 г. /датата на
влизане в сила на решението, с което е отменен ЕФ/, до окончателно й изплащане.
При този изход на делото и съобразно направеното искане на ищеца
се дължат разноски в размер на 10 лв. внесена ДТ, а в полза на адвокатското
дружество се дължат разноски по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 360 лв.
Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като
възнаграждението е в минимален размер с ДДС, като последното също е дължимо,
съгласно трайно установената съдебна практика.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Пловдив да заплати на А.Г.Б. от гр.Асеновград, ЕГН **********,
обезщетение в размер на 70 лв. за претърпени имуществени вреди, вследствие отменен
електронен фиш серия К № 3293423/07.05.2019 г. на Областна дирекция на МВР –
Пловдив, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 21.07.2021
г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Пловдив да заплати на А.Г.Б. от гр.Асеновград, ЕГН **********,
разноски в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Пловдив да заплати на Адвокатско дружество „В. и Л.“ , БУЛСТАТ
*********, разноски по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 360 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: