Решение по дело №20/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на П. С. Д..,с настоящ адрес в С., П. област против решение №465/01.03.2010г. на РС-С. по Г.д.№590/2010г.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.Жалбоподателят поддържа становище,че обжалваното решение не е съобразено със заключението на вещото лице по отношение размера на неползвания платен годишен отпуск и полагащото се за него обезщетение.Сочи,че плащането на обезщетението за неползван платен отпуск от ответника -ЮЗУ-Б. е извършено в хода на производството по делото,а не преди предявяване на иска ,поради което се дължи мораторна лихва за времето на забавата ,както и законна от датата на предявяване на иска до датата на плащането.Въззивникът сочи ,че производството по делото е следвало да бъде прекратено по отношение на иска по чл.224 ал.1 КТ ,предявен в размер на 5000лв,тъй като в хода на производството ответникът му е заплатил сумата 5 614,70лв .Твърди,че по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неползван отпуск производството по делото е следвало да се прекрати,тъй като е направил искане за това с молба от 17.09.2009г. Поддържа оплакване,че решението на РС е “несправедливо “ ,без да конкретизира ясно какво иска от въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.В съдебно заседание процесуалният представител на Ю. Р.-Б. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да я отхвърли

С определение №800/05.05.2010г.,постановено в закрито заседание на основание чл.267 ал.1 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд е извършил проверка за редовност на жалбата ,която е приел за процесуално допустима .

Съобразно правомощията на въззивната инстанция,очертани в чл.269 ГПК Благоевградският съд намира,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Макар оплакванията в жалбата да са наведени хаотично и придружени с недопустими лични нападки към постановилия първоинстанционното решение съдия ,въззивният съд счита,че следва да се произнесе по съществото на спора като намира доводите на жалбоподателя за недопустимост на съдебния акт за неоснователни РС не е прекратил производството по делото по отношение на предявения иск за сумата 5000лв,представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за периода от 2005-2009г., спазвайки процесуалните изисквания .Прекратяване на производството по предявен иск е допустимо ако ищецът заяви отказ от иска или ако съдът намери иска за недопустим.Прекратяването на производството е последица и от оттегляне на иска,но това процесуално действие може да бъде извършено без съгласие на ответника само по приключване на първото по делото заседание ,съгласно чл.232 ГПК.Ищецът обаче не е направил нито отказ от иска за сумата 5000лв –обезщетение за неползван отпуск за периода от 2005-2009г. ,нито е заявил оттегляне на иска с молбата от 17.09.2009г. ,на която се позовава,предвид което РС не е имал основание да прекрати производството по посочения по-горе иск.Направеното в съд.заседание на 20.10.2009г. признание от ищеца ,че му е платена от ответника сума в по-висок размер от претендирания, не може да се приравни на оттегляне на иска ,тъй като такова изявление не е направено изрично.Както ще стане въпрос по-долу в съобразителната част на настоящето решение,признанието за извършеното плащане има значението на съдебно признание на факт по чл.175 ГПК.

По изложените по-горе съображения въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо,предвид което следва да се произнесе по съществото на спора.

След съвкупна преценка на събраните доказателства,въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №139/07.05.2009г. на ректора на ЮЗУ ,считано от 08.05.2009г. трудовото правоотношение на въззивника Д. е било прекратено с налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” по чл.190 ал.1 т.3 КТ.Със заповед №233/29.07.2009г. на ректора на ЮЗУ е разпоредено на въззивника да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 40 дни през 2005г.,48 дни за 2006г. ,48 дни за 2007г. и 8 дни за 2009г. ,или общо 144дни .Със същата заповед е разпоредено да се извърши прихващане на обезщетението на въззивника за неизползвания платен отпуск за периода 2005-2009г. с дължимото от него обезщетение по чл.221 ал.2 КТ в размер на едномесечното му брутно трудово възнаграждение.От неоспореното заключение на вещото лице П. ,депозирано на 07.12.2009г,се установява,че за периода от 2005-2008г. на ищеца се е полагал платен годишен отпуск в размер на 192 работни дни ,а за 2009г. до датата на уволнението с визираната по-горе заповед пропорционално на прослуженото за тази година време ,е имал полагаем платен отпуск в размер на 16дни. Общо за периода 2005-2009г./до датата на уволнението/ ищецът е имал платен отпуск в размер на 208 работни дни,от които е ползвал 61 работни дни по изброените от експерта заповеди /л.3 от заключението/ .Неизползвани са останали 147 работни дни от полагаемия се отпуск на ищеца за процесния период.Вещото лице изчислява дължимото обезщетение за неползван платен отпуск за периода 2005-2009г./до датата на уволнението/ в брутен размер 7610,19лв.Установява се ,че на 19.08.2009г. работодателят-ЮЗУ-Б. е платил на ищеца с междубанков превод сумата 5 734,70лв,в която се включва обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за периода 2005-2009г. /до датата на уволнението/ и сумата 120лв –средства за социално-битово и културно обслужване /СБКО/ за м.април 2009г.При плащането на сумата 5 734,70лв работодателят е удържал сумата 761.02лв-данък общ доход върху обезщетението по чл.224 ал.1 КТ; сумата 13,44лв-осигуровка върху средствата за СБКО за сметка на служителя; сумата 10,66 лв –ДОД върху средствата за СБКО и сумата 983,69 лв ,представляваща дължимо от ищеца обезщетение по чл.221,ал.2 КТ ,с която е извършено прихващането по заповед №233/29.07.2009г. на ректора на ЮЗУ.

Според неоспорените констатации на вещото лице дължимата за обезщетението по чл.224 ал.1 КТ сума възлиза бруто на 7610,19лв.,от която работодателят правилно е удържал сумата 761,02- за ДОД върху обезщетението или чистата сума за получаване е 6 849,17 лв за неползван платен годишен отпуск в размер на 147 дни за периода от 2005-2009г. до датата на прекратяване на трудовия договор -08.05.2009г.

След удържане на 13,44лв –социални осигуровки за сметка на служителя и 10.66лв-ДОД,чистата сума за получаване от дължимите 120лв за СБКО е 95,90лв ,която заедно дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ -6 849,17лв прави 6945,07лв.Работодателят е превел по банков път на ищеца сумата 5734,70лв като е извършил прихващане с обезщетението по чл.221 ал.2 КТ в размер на 983,69лв,дължимо от ищеца.

При така установените от фактическа страна данни ,въззивният съд приема следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно съединяване искове са правилно квалифицирани .С обжалваното решение РС се е произнесъл по исковете съобразно правната им квалификация ,дадена с доклада по делото, по който страните не са направили възражение.

По исковете с правно основание чл.224 ал.1 КТ и чл.293 ал.1 КТ:

Обжалваното решение е правилно в тази му част и следва да се потвърди.В съответствие със събраните доказателства първостепенният съд е приел,че дължимото от ответника обезщетение по чл.224 ал.1 КТ е в по-висок размер от платеното на 19.08.2009г. ,но не може да бъде присъдено на ищеца, тъй като не е направил изменение на иска чрез неговото увеличаване.Дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ е в размер на 6 849,17 лв ,ако не се зачете погасителния ефект на прихващането със сумата 983,69 лв ,представляваща обезщетение по чл.221,ал.2 КТ .Искът за обезщетение по чл.224 ал.1 КТ обаче е предявен за сумата 5000лв без да искано увеличение в срока по чл.214 ал.1 ГПК. Искът по чл.293 ал.1 КТ е предявен за сумата 120лв,която е изплатена след приспадане на удръжките за социални осигуровки и ДОС с представеното преводно нареждане за междубанков превод от 19.08.2009г. Предвид отсъствието на изменение на иска по чл.224 ал.1 КТ и установеното погасяване чрез извършеното плащане на вземането на ищеца по претенцията за обезщетение за неползван отпуск за процесния период, както и на вземането му за СБКО за м.април 2009г.,законосъобразно с обжалваното решение исковете по чл.224 ал.1 КТ и по чл.293 ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни.Съдът съобразява изявленията на ищеца в съдебно заседание на 20.10.2009г. досежно признанието ,че работодателят-ответник коректно е изчислил неизползвания платен годишен отпуск за процесния период и е заплатил обезщетението по чл.224 ал.1 КТ.Това изявление съдът възприема като съдебно признание на факт по чл.175 ГПК. Преценено с оглед всички обстоятелства по делото ,признанието на факта за извършено плащане на дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за периода от 2005г. до датата на прекратяване на трудовия договор през 2009г.-08.05.2009г. обосновава крайния извод за неоснователност на иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за процесния период.

За пълнота въззивният съд отбелязва,че забраната по чл. 272 ал.1 КТ за удръжки без съгласие на работника/служителя/ касае вземания за трудови възнаграждения. В случая работодателят е платил с междубанковия превод от 19.08.2009г. сумата 5734,70лв ,след като е удържано дължимото от ищеца обезщетение по чл.221 ал.2 КТ съгласно заповед №233/29.07.2009г. на ректора на ЮЗУ.По този начин работодателят е направил изявление за извънсъдебно прихващане между дължимото от него обезщетение по чл.224 ал.1 КТ с дължимото от ищеца обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ поради дисциплинарното му уволнение ,извършено със заповед №139/07.05.2009г. По аргумент на обратното /per argumentum a contriori/ от чл.272 ал.1 КТ такова прихващане е допустимо предвид характера на двете насрещни вземания ,тъй като вземането на ищеца не произтича от трудово възнаграждение.Съгласно чл.104 ЗЗД,за да настъпи погасяващия ефект на прихващането до размера на по-малкото от двете насрещни вземания,следва изявлението на прихващащия да е достигнало до другата страна. В случая не е установено ищецът да е получил заповед №233/29.07.2009г. на ректора на ЮЗУ,предвид което няма данни да е настъпил погасителния ефект на прихващането по смисъла на чл.104 ал.2 ЗЗД.Този въпрос обаче не е съществен за спора,тъй като искът по чл.224 ал.1 КТ е предявен за сумата 5000лв,а е установено плащане от ответника в по-висок размер,предвид което искът е неоснователен даже и да не се зачете погасителния ефект на прихващането по заповед №233/29.07.2009г. на ректора на ЮЗУ.Като е отхвърлил като неоснователен иска за сумата 5000лв,представляваща обезщетение за неползван платен отпуск за процесния период, както и иска за сумата 120лв-средства за СБКО за м.април 2009г. ,РС е постановил законосъобразно решение,което в тези му части следва да се потвърди.

Несъстоятелен е направения в жалбата довод ,че РС е процедирал в нарушение на процесуалните правила ,тъй като не е прекратил производството по иска за обезщетение по чл.224 ал.1 КТ.Освен изложеното по-горе относно липсата на процесуално основание за прекратяване на производството следва да се посочи ,че установеното плащане в хода на производството по делото не определя исковете за сумите от 5000лв и 120лв като недопустими., а като неоснователни,поради което правилно РС се е произнесъл по същество.

По иска за мораторна лихва върху главницата за обезщетението по чл.224 ал.1 КТ :

При разглеждане на предявения иск за мораторна лихва върху главницата от 5000лв за обезщетението по чл.224 ал.1 КТ въззивният съд съобразява следните принципни положения: мораторната лихва по правната си характеристика е обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение /чл.86 ЗЗД/. Вземането за лихва възниква от деня,в който е следвало да бъде изпълнено паричното задължение от длъжника.Претендираните от ищеца вземания са станали изискуеми от датата на възникване на основанието за плащане и затова по смисъла на чл.84 ал.1 ЗЗД задължението на работодателя да плати е с определен срок.Задължението за плащане на обезщетение за неползван отпуск възниква от деня на прекратяване на трудовото правоотношение,тъй като фактът на прекратяването поражда това вземане,съгласно чл.224 ал.1 КТ.

Искът за мораторна лихва върху главницата от 5000лв-обезщетение за неползван платен отпуск е предявен за сумата 10,23лв за периода от 08.05.2009г. до датата на предявяване на иска.Този иск неправилно е счетен от РС за неоснователен.Плащането на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ е извършено на 19.08.2009г.,тоест след предявяване на иска ,тъй като исковата молба е постъпила в РС-С. на 19.05.2009г.,видно от отбелязването в щемпела с входящия номер.Обезщетението за неползван платен отпуск се дължи от възникване на основанието-прекратяването на трудовото правоотношение,извършено със заповед №139/07.05.2009г. на ректора на ЮЗУ.Следователно ответникът е изпаднал в забава от 08.05.2009г. и до датата на предявяване на иска мораторната лихва възлиза на 20,45лв,по приложената справка за автоматизирано изчисление на законна лихва с програмния продукт “Изчислителни системи” на “Апис-Финанси”.Доколкото изчисляването на мораторната/съответно и на законната лихва/ не предполага наличието на специални знания ,на основание чл.162 ГПК съдът определя размера на лихвата /мораторна и законна / по вземанията на ищеца за обезщетение за неползван отпуск и за средства за СБКО чрез автоматизирания формуляр на посочения по-горе програмен продукт.Искът за обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ е предявен за 10,23лв без да е поискано увеличение .Затова може да бъде уважен само за размера ,в който е предявен, тоест за сумата 10,23лв.

Следва да се присъди на ищеца и законната лихва върху главницата от 5000лв,считано от датата на предявяване на иска до плащането.,тъй като в исковата молба е направил искане за законна лихва върху претендираната сума от 5000лв ,считано от образуване на делото до окончателното плащане.Тъй като плащането е извършено на 19.08.2009г. законна лихва върху главницата от 5000лв се дължи за периода от 19.05.2009г./датата на предявяване на иска/ до 19.08.2009г.,и възлиза на 157,21лв.

Законна лихва се дължи и върху сумата 120.00лв,претендирана като средства за СБКО.Считано от датата на предявяване на иска-19.05.2009г. до датата на плащане-19.08.2009г. законната лихва върху главница от 120лв е в размер на 3,77лв. Сумата от 120лв за СБКО е претендирана от ищеца само със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.Не е предявен иск за мораторна лихва за забавено изпълнение на това вземане,предвид което съдът не обсъжда данните от заключението на вещото лице за лихвата за забава.

По отношение на иска за разликата между платеното и дължимото трудово възнаграждение в частта за сумата 211лв,представляваща разликата между изплатеното брутно трудово възнаграждение в размер на 648,25лв за м.април 2009г. и дължимото такова в размер на 859,78лв ,и за мораторната лихва върху посочената сума считано от 21.04.2008г. до завеждане на делото производството по делото е прекратено с влязло в сила определение на РС-С. ,постановено в съдебно заседание на 15.01.2010г. А за сумата 103 лв,представляваща разликата между изплатеното през м.май 2009г. трудово възнаграждение и дължимото такова,и за мораторна лихва в размер на 14,89лв върху посочената главница ,считано от 27.05.2008г. до завеждане на делото РС не се е произнесъл с обжалваното решение.Ищецът е имал възможност да поиска допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 ал.1 ГПК,след като съдът не се е произнесъл по цялото му искане.След като ищецът не е сторил това ,с произнасянето си по жалбата въззивният съд не може да се произнася по същество по претенциите за сумата 103лв и 14,89лв ,тъй като правомощията на въззивният контрол са ограничени до обжалваната част от решението,а в него липсва произнасяне по тези искови претенции.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 465/01.03.2010г. на РС-С. по Г.д.0590/2009г. в частта,в която е отхвърлен като неоснователен предявения от П. С. Д. иск против Ю. Р.-Благоевград за сумата 10,23лв /десет лева и двадесет и три стотинки/,представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ за плащането на главницата от 5000лв за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2005-2009г. за периода от 08.05.2009г. до датата на предявяване на иска-19.05.2009г. ,в частта за отхвърлянве на искането за заплащане на законната лихва върху главницата от 5000лв, считано от датата на предявяване на иска до изплащането й ,както и в частта,в която е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху главницата от 120.00лв/сто и двадесет лева/ ,представляваща средства за социално-битово и културно обслужване/СБКО/ ,считано от датата на предявяване на исковата молба-19.05.2009г. до изплащане на посочената главница,и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ю.У. “Н. Р.-Благоевград да заплати на П. С. Д. с настоящ адрес:С. ,П. област,ул.”И.”№1. сумата 10,23лв / десет лева и двадесет и три стотинки/,представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 08.05.2009г. до датата на предявяване на иска-19.05.2009г. върху главницата от 5000лв за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2005-2009г. , ДА МУ ЗАПЛАТИ сумата 157,21лв/сто петдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ ,представляваща законната лихва върху главницата от 5000лв за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2005-2009г. за периода от датата на предявяване на иска-19.05.2009г. до датата на плащането на главницата -19.08.2009г., както и ДА МУ ЗАПЛАТИ сумата 3,77лв /три лева и седемдесет и седем стотинки/ ,представляваща законната лихва върху главницата от 120.00лв/сто и двадесет лева/ -средства за социално-битово и културно обслужване/СБКО/ ,считано от датата на предявяване на исковата молба-19.05.2009г. до плащането на посочената главница-19.08.2009г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: