№ 209
гр. Плевен, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430104042 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, чрез адв.Н.Ш. от САК, против СТ. ПЛ. Й., ЕГН **********, от ***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия
дължи на ищеца сумата от 553,66 лева, за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги, неустойка и за мобилно устройство, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №533/2021 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането
произтича от следните обстоятелства: незаплатена далекосъобщителна услуга в това число
разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** в размер на 25,87 лева, неплатена
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни слуги с предпочетен
номер +*** в размер на 40,47 лева и дължима сума за мобилно устройство за предпочетен
номер +*** и предпочетен номер +*** в общ размер на 487,32 лева. Сочи се, че ответникът
се е съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, съгласно които при неплащане на дължимите суми за ползвани услуги
обуславят право на оператора да прекрати едностранно договора, както и достъпът на
абоната до мрежата, и да начисли неустойка в размер на месечните абонаментни такси до
изтичане на срока на договора, но не повече от три месечни такси. Твърди се още, че
съгласно ОУ неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащане на
дължимите суми. Претендират се разноски. В нарочна писмена молба-становище преди с.з.
ищецът моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди
1
разноски. Твърди се, че сключения договор отговаря на чл.228, ал.1, т.4 от ЗЕС – постигнати
са ясни договорености относно елементите от същественото съдържания на договора –
размер на стандартна месечна аб.такса, мобилния номер, номера на СИМ-картата. Сочи, че
претендираната неустойка е насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди
под формата на пропуснати ползи от неосъщественото му правно и финансово очакване на
получаване на определени месечни плащания от неизправния абонат. Навежда доводи, че
съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към договора за лизинг в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя на задължение по съответния индивидуален договор лизингодателят има
право да получи оставащите месечни вноски като предсрочно изискуеми, дължими и
платими, като ал.2 на същата клауза в допълнение предвижда възникване на това право и в
случай на предсрочно погасяване на договора за мобилни услуги между страните, към който
е сключен договора за лизинг. Твърди се, че обявяването на предсрочна изискуемост на
остатъка от цената на лизинговата вещ не е обвързано от разваляне на договора за лизинг и
не е довело до никакви допълнителни неблагоприятни последици за лизингополучателя.
Сочи, че по делото не са представени доказателства от ответника същият да е върнал
устройството или да е платил цената му, както и да е предприемал действия по развалянето
на договора за лизинг.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, на когото е назначен особен представител, не
депозира писмен отговор. В с.з. особения представител на ответника сочи, че искът се явява
основателен с оглед събраните по делото доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№533/2021 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №347/26,01,2021 г., с която е разпоредено
на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело, сумата 553,66 лева, за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка и за мобилно устройство,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд, е депозирал искова молба
за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
По делото се установява, видно от представените в заповедното производство писмени
доказателства, че между *** - като доставчик, и ответника СТ. ПЛ. Й. – като потребител, са
сключени следните договори - Договор за мобилни услуги №***/22,02,2019 г. с предпочетен
номер +*** с абонаментна програма с месечна такса от 26,99 лева; Договор за мобилни
услуги №***/11,03,2019 г. с предпочетен номер +*** с абонаментна програма с месечна
такса от 26,99 лева и Лизингов договор към него, съгласно, който на ответника е
предоставено мобилно устройство ***; Договор за мобилни услуги №***/14,03,2019 г. с
предпочетен номер +*** с абонаментна програма за Интернет с месечна такса от 20,99 лева
2
и Лизингов договор към него, съгласно, който на ответника е предоставено мобилно
устройство ***.
Приобщени като доказателство по делото са и 3 бр. Декларация-съгласие, подписани от
ответника, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от ОУ на ***.
Видно е от представените по делото доказателства, че на ответника са издадени и следните
фактури за процесния период:
*фактура №***/25,04,2019 г., за отчетен период от 25,03,2019 г. – 24,04,2019 г., с обща
дължима сума от 100,19 лева;
*фактура №***/25,06,2019 г., която включва задължения за заплащане на неустойка за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесния номер в общ
размер на 677,79 лева и баланс от предходен период в размер на 75,87 лева.
Приобщени като доказателства по делото са и ОУ, действащи между страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК ищецът
следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока
по чл.415, ал.1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по процесния
договор; да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на
подаване на исковата молба; да докаже договорна уговорка за неустойка, виновно
неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално
направените възражения.
Установява се от приложените по делото доказателства /договори и приложенията към тях/,
че между страните е била налице валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е
предоставил далекосъобщителни услуги на ищеца срещу задължението същият да заплаща
месечна такса съобразно изразходваните от него услуги.
Установява се от приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за
ползваните от ответника услуги.
На доказване по делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на
претендираните суми.
С оглед на представените по делото доказателства съдът приема за доказано, че на
ответника са предоставени конкретни услуги на определена стойност, които същият е
следвало да заплати, съобразно уговореното в договора.
По делото не са представени доказателства от ответника, че е изпълнил задължението си да
плати процесните суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите,
3
претендирани като главница за доставена, но незаплатена далекосъобщителна услуга в
размер 25,87 лева.
Установено е от приложените фактури, че плащане на използваните далекосъобщителни
услуги не е извършвано, от своя страна ответникът също не ангажира доказателства за
извършени плащания на тези услуги на уговорените дати на падеж.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените размери, като
не се установи ответника да е възразил пред доставчика на услугите в срока на действие на
договорите за неизпълнение на задължението за предоставянето им. Не е оспорил и
фактурираните суми пред ищцовото дружество.
Поради неплащане на задълженията в срок, за мобилния оператор е възникнало правото да
начисли неустойка. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет - задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена /глобално или в процент/ или определяема
парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне
вземането е необходимо да са осъществени следните предпоставки - наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение. Ответникът не представи доказателства за плащане
на начислените по фактурите суми за далекосъобщителни услуги, нито в предоставения от
Общите условия 15-дневен срок след издаване на фактурата, нито до момента, поради което
правомерно в съответствие с Общите си условия Операторът се е възползвал от правото си
да прекрати сключения договор за услуги. От представените и обсъдени по-горе Договори за
мобилни услуги се установява, че изрично е предвидена възможността операторът да получи
неустойка в размер на до три месечни СТАНДАРТНИ абонаментни такси, дължими от
абоната за съответната карта, в случай че в рамките на първоначалния срок абонатът
наруши задълженията си по договора или Общите условия. В случая ответникът не е
изпълнил задълженията си за заплащане на потребените далекосъобщителни услуги /сумата
от 25,87 лева, представляваща МАТ/, последвало е автоматично прекратяване на договора и
съответно – правомерно начисляване на неустойка. Така, по договора за предпочетен номер
+*** е начислена неустойка в размер на 40,47 лева; по договора за предпочетен номер +***
е начислена сума в размер на 288,83 лева, представляваща съразмерна част от направената
отстъпка за предоставено устройство ***, а по договора за предпочетен номер +*** е
начислена сума в размер на 198,49 лева, представляваща съразмерна част от направената
отстъпка за предоставено устройство ***.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца претендираната главница в размер на 553,66
лева.
С оглед гореизложеното, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
4
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба, ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сторените от ищеца в настоящото производство разноски
в размер на 150,00 лева за държавна такса, 360,00 лева за адвокатско възнаграждение и
100,00 лева за депозит за особен представител /100,00 лева депозит за особен представител
подлежат на връщане като неизползвани/.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 385,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че СТ. ПЛ. Й.,
ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 553,66 лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,
неустойка и за мобилно устройство /от които абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** в размер на 25,87 лева, неплатена неустойка по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** в размер на 40,47 лева и дължима сума за
мобилни устройства по договори за предпочетен номер +*** и предпочетен номер +*** в
общ размер на 487,32 лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК – 25,01,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №533/2021 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. ПЛ. Й., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски
в исковото производство в размер на 150,00 лева за държавна такса, 360,00 лева за
адвокатско възнаграждение и 100,00 лева за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. ПЛ. Й., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски
в заповедното производство в общ размер на 385,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5