№ 21325
гр. С., 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110171283 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозира от „.“ ЕАД срещу Р. А. Й., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителен искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответника,
че дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2774.21 лева, представляваща
незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот,
находящ се в гр. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане; сумата в
размер на 350.36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2024 г.; сумата в
размер на 58.32 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2024 г. до окончателно
изплащане; сумата в размер на 11.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на лихвата за забава за периода от 16.07.2021 г. до 07.03.2024г върху цената на услугата
дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153 състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата в качеството и на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
1
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като
дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно
общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника, чрез назначения особен
представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни. Изтъква се, че не са ангажирани доказателства за
количеството доставена топлинна енергия до имота, като се подчертава, че приложените към
исковата молба извадки нямат обвързваща доказателствена сила. Твърди се, че не е изяснена
и методиката, по която се извършва начисляването на претендираните суми за топлинна
енергия. Поддържа се, че ищецът е длъжен да издава фактури за потребеното количество
топлинна енергия за отчетен период, определени на база изравнителни сметки, но такИ. не
са представени по делото. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. С оглед
изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по
съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че а.., находящ се в гр. ., се намира в сграда, присъединена към
абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между
етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за
отопление и топла вода.
От ответницата чрез назначения и особен представител не се оспорва изрично
2
наличието на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия с
ищцовото дружество, но липса и изрично признание в тази насока. Във връзка с това
Софийски районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответницата Р. Й.
е била собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен нотариален акт
за продажба на недвижим имот ., том ., рег.№ .г, съгласно който . продава на ответницата Р.
А. Й. апартамент ., находящ се в гр. С.. Следователно по делото е установено, че през 2008г
ответницата е придобила право на собственост върху процесното топлоснабдено жилище.
Приложен по делото е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека ., том ., рег. № .,
нот. дело . от 2009г, от който е видно, че на 22.07.2009г именно ответницата Р. Й. е учредила
върху собствения си имот договорна ипотека за обезпечаване на вземане по банков кредит.
Учредяването на ипотека обаче не води до загуба на правото на собственост от страна на Й.,
поради което следва да се приеме, че същата и след 2009г е продължила да е носител на
правото на собственост. Аналогично следва да се приеме, че от приложената обезпечителна
заповед за налагане на възбрана върху процесния имот отново не може да се направи извод,
че ответницата е загубила правата си върху имота. По делото не се излагат твърдения, нито
се ангажират доказателства, че срещу ответницата е образувано дело за отнемане на
противозаконно придобито имущество и че процесният имот е отнет в полза на държавата.
Ето защо Софийски районен съд приема, че от страна на ищеца е доказано, че именно
ответницата е била собственик са апартамент ., находящ се в гр. С. и през исковия период.
Съгласно действащата към 2008г, когато ответницата е придобила право на
собственост върху имота, уредба - § 1, т. 42 /отм./ ДР на Закона за енергетиката „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл.
153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към
спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответницата Й. се явява материално
легитимирана да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е
придобила и качеството потребител на топлинна енергия.
ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответницата е обвързана с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
3
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответницата. По делото не е
установено и ответницата да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
срещу Общите условия, действали към процесния период.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до
имота на ответницата реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема
следното:
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответника направено в отговора на
исковата молба, съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № Е-РД-01 от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач главни отчети от 09.06.2022г и от 29.05.2023г, носещи подпис на
потребител и неоспорени от ответницата се установява, че за имота на ответницата за
исковия период е бил осигурен достъп и са отчетени показателите на 3 броя . с изрично
посочени номера и 1 броя водомери за топла вода. В заключението се вещото лице е
посочило изрично, че именно въз основа на така извършените реални отчете е начислена
топлинната енергия потребена в процесното жилище през исковия период както за
отопление, така и за .. Посочено е както в отчетите, така и в заключението по съдебно-
техническата експертиза, че в жилището е имало щранг лира в банята без техническа
възможност за монтиране на уред.
Вещото лице е констатирало, че при отчета на дяловите единици са съставени
протоколи и данните от тях са нанесени правилно в подробни изравнителни сметки. В
заключението е посочено и, че топлинната енергия начислена за сградна инсталация в
съответствие с нормативните изисквания. По отношение на задълженията за заплащане на
топлинна енергия за сградна инсталация следва да се съобрази, че във връзка с
приложението на .И. 2005/29/ЕО, е постановено решение от 05.12.2019г. по съединени дела .
и ., с което Съдът изрично е посочил, че се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Следователно не е
налице противоречие на уредбата, предвиждаща начисляване на разходи за сградна
инсталация, с европейското законодателство и заплащането на такава е дължимо от
4
потребителя. С решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело . е дадено разяснения
единствено в насока, че самото изчисляване на количеството топлинна енергия, отделено от
сградната инсталация, е неточно, тъй като не включва определени критерии, които са
индивидуални. Това обаче не означава, че не се дължи заплащането на разходите за отдадена
топлинна енергия от сградната инсталация, а касае единствено начина на изчисляването и. В
случаите, в които не е налице ясно правило за определяне на размера на едно задължение,
законодателят е предвидил възможност размерът му да се определи от съда по реда на чл.
162 ГПК. В конкретната хипотеза приложимата към исковия период нормативна уредба
предвижда определянето на количеството топлинна енергия, отделена от сградната
инсталация въз основа на общи критерии, приложими за всяка една сграда, в това число и
по отношение на тази, в която се намира процесния имот. Същевременно от страна на
ответницата не се излагат твърдения, че по отношение на притежавания от нея имот са
налице допълнителни критерии, които да бъдат включени при изчисляването на
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и които могат да
повлияят на количеството отдадена топлинна енергия, като например – изолация.Поради
това в случаите, в които индивидуални параметри не са приложими, топлопреносното
предприятие не е длъжно да доказва тяхната неприложимост, а следва да извърши
разпределението на топлинната енергия въз основа на останалите обективни критерии,
заложени в методиката. Ето защо заложените в методиката параметри не подлежат на
изследване във всеки случай на предявен иск за цена на доставена топлинна енергия, а
единствено при релевирано възражение, че действително доставената топлинна енергия за
сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от тези параметри, а
такова възражение в случая не е налице.
Следователно така направените констатации на вещото лице, ценени в съвкупност с
представените по делото писмени доказателства – главни отчети на потребената топлинна
енергия, водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на доставка на топлинна
енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за отопление на имота, за сградна
инсталация и за ..
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания, като е съответствал на одобрения тип.
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „.“ЕАД са приспаднати
техническите разходи в абонатната станция.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
5
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената от ответницата топлинна
енергия за исковия период е на стойност 2784.77 лева.
Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения,
от страна на ответницата, че са били извършвани каквито и да било плащания от нея или от
трети за спора лица.
Във връзка с направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност в
отговорите на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такИ. за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
6
м.05.2021г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2021г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.07.2024г., но е бил прекъснат с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.04.2024г. Ето защо Софийски районен съд
намира, че релевираното от ответника възражение за изтекла давност се явява
неоснователно.
С оглед всичко изложено съдът намира, че от ищцовото дружество при условията на
пълно и главно доказване е установено, че в процесния имот е потребена топлинна енергия
на стойност 2784.77 лева. С оглед диспозитивното начало обаче съдът следва да прием, че
дължима е единствено сумата от 2774.21 лева и искът да бъде изцяло уважен.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за установяване дължимостта на цената на
услугата дялово разпределение, което вземане не е погасено по давност. Съгласно нормата
на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно, дяловото
разпределение може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е
необходимо наличието на договор между етажната собственост и дружество, извършващо
дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се дължи заплащането на осъществената
услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение на това си задължение ищцовото
дружество да оправомощи трето за правоотношението с потребителите лице. Следва във
връзка с материалната легитимация на ищеца да претендира дължимостта на цената на
услугата дялово разпределение да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия,
влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от „.“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим
на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия
клиентът заплаща на продавача, т.е на „.“ ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че
именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е
материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към
установената като дължимата сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.34 от делото/ е в размер на 54.36 лева и е начислена за периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г. Ето защо именно до този размер следва да бъде уважен
предявения иск, като за разликата над 54.36 лева до пълния предявен размер от 58.32 лева –
7
искът следва да бъде отхвърлен
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответницата, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай е видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2021-
2022г. е издадена на 31.07.2022г., поради което съдът приема, че срокът за плащането и е
изтекъл на 15.09.2022г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от 15.09.2022г. до
07.03.2024г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон м.05.2021г.-м.04.2022г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. Аналогично по отношение на
стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на 31.07.2023г. се дължи
обезщетение за забава за периода от 15.09.2023г. до 07.03.2024г. Размерът на дължимата
мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 348.49 лева.
Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответницата Й.
следва да бъде уважен за сумата от 348.49 лева, като бъде отхвърлен за разликата над 348.49
лева до пълния предявен размер от 350.36 лева.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо искът
по отношение на ответницата за сумата от 11.67 лева –мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12
указания, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
8
изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 113.26 лева, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника Й..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 63.89 лева – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице – 300 лева и депозит
за особен представител – 400 лева. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав
определя – в размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство е 863.89 лева. Следователно в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 859.15 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника,но същият е бил
представляван от особен представител, поради което и съдът не следва да му присъжда
такИ..
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.., срещу Р. А. Й. с ЕГН **********, с
адрес в гр..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, че Р. А. Й. с ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК ., сумата в размер на 2774.21
лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023г. за имот, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2024 г. до окончателно
изплащане; сумата в размер на 348.49 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 07.03.2024г.; сумата в размер
на 54.36 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по
описа на СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за цената на
услугата дялово разпределение за разликата над 54.36 лева до пълния предявен размер от
58.32 лева, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 348.49 лева до пълния предявен
размер от 350.36 лева - мораторната лихва върху цената на топлинната енергия и за сумата
от 11.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 07.03.2024г
върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. А. Й. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 859.15 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
9
съд и сума в размер на 113.26 лева – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ЕООД като трето лице-
помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10