№ 223
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900317 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от М. М. А., с ЕГН
**********, Р. М. З., с ЕГН ********** и К. М. З., с ЕГН **********, тримата с адрес: с
адрес: ****** и с адрес за пР.аване: *******, чрез адв.Н. Д., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, със съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“
№87, ет.2, чрез адв.М. Г., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответникът да заплати на всеки от ищците сумата от по 200000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в
резултат от смъртта на майка им М.И. З., починала на 11.10.2021г. в Румъния в следствие от
ПТП настъпило на 11.10.2021г., около 01:45 ч. в района на Основно училище Букшан,
намиращо се в населеното място Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния, по вина на водача
на л.а.“Форд Глакси“, с рег.№*****, чиято отговорност към момента на инцидента е
застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя-
10.02.2022г. или евентуално от изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ-05.03.2022г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.10.2021г., около 01:45 ч. в района на Основно
училище Букшан, намиращо се в населеното място Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния,
настъпва ПТП по вина на водача на л.а.“Форд“, с рег.№*****, който е управлявал без да
притежава свидетелство за управление на МПС и се е движил с несъобразена скорост, в
1
резултат от което губи контрол върху посоката на движение на автомобила и навлиза в
насрещната лента за движение, като се удря в движещата се в обратна посока товарна
композиция, състояща се от влекач марка “Скания“, с рег.№***** и полуремарке с рег.
№******. Сочи се, че в резултат от описаното ПТП настъпва смъртта на М.И. З., която се е
возила на задна седалка в л.а.“Форд“, с рег.№*****. Сочи се още, че починалото лице е
майка на ищците, както и че според данните в Информационен център към Гаранционен
фонд, към датата на процесното събитие по отношение на л.а.“Форд“, с рег.№***** е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Твърди се, че в изпълнение на
чл.380, ал.1 от КЗ на 07.02.2022г. ищците са депозирали писмени претенции пред
застрахователя, по които са образувани щети №№ **********, ********** и ********** от
10.02.2022г., в границите на който между страните е водена кореспонденция, която е
приключила без определяне и изплащане на претендираното обезщетение. На следващо
място се твърди, че с кончината на майка им, ищците са загубили своята най-голяма
емоционална и духовна опора. Твърди се, че починалата е била център на тяхното семейство
и единствен родител за ищците, тъй като те са деца от различни връзки на своята майка, но
никога не са живеели и не са получавали грижи от бащите си, които са ги изоставили след
раждането им и съответно не са признати от тях. Твърди се, че ищците са живеели само със
своята майка, която не е имала официален съпруг и мъж в живота си, като изцяло се е отдала
на грижите за децата си. Поддържа се, че със смъртта на майка им, ищците са загубили най-
ценното в живота си-своят единствен родител, любим човек и подкрепящ приятел.
Поддържа се още, че тъй като смъртта е настъпила по такъв нелеп начин, когато майката им
се е прибирала от пътуване извън България, където в продължени на месец и половина е
полагала труд, за да помогне на децата си, още повече засилва болките и страданията, които
ищците изпитват. Сочи се, че загубата на ищците е изключително тежка, негативните
последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, предвид
силната им емоционална връзка. Поради това се сочи, че вредата е непоправима, материално
неизмерима и непреодолима във времето, тъй като ищците, осъзнават и страдат от факта, че
завинаги са лишени от любовта и подкрепата на своята майка, и любим човек и че ще търпят
завинаги неописуеми жестоки болки, и страдания защото остават сами-без родители
занапред в живота си. Твърди се, че починалата се е грижила за ищците през целия си живот,
същата е била дейна, работлива и се е грижила, както финансово, така и морално и
емоционално за децата си. Наред с това е била млада, в трудоспособна възраст и отлично
здраве, никога не е оставала без работа и като майка и баща е осигурявала всичко
необходимо на децата си. На следващо място се сочи, че загубата на родна майка,
съставлява едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността
на страданието на ищците да намалява във времето, то негативните последици са
невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Поддържа се, че
починалата и ищците са живеели винаги в една къща, като понастоящем е пуста и неуредена
без стожера на семейството и водач в живота. Сочи си, че приживе М. се е радвала на
спокоен живот и на внуците си, за които се е грижила от раждането им и ги е отгледала, като
2
същата е осигурявала и финансови средства и прехрана на семейството си и е намерила
смъртта си, когато се е връщала от работа в чужбина със спестени пари и всички са очаквали
с нетърпение нейното прибиране. Изложено е обстойно описание на личността на
починалата, житейската й история и нейните цели в живота, съсредоточени най-вече в
осигуряване на благополучие на семейството. На последно място се поддържа, че до
настоящия момент ищците не са се отърсили от случилото се и страдат от нарушение на
съня, често главоболие и тревожност. От активни, борбени и силни млади хора, радващи се
на сплотена семейна среда и на спокоен живот, след инцидента ищците са станали по-
уязвими, неуверени и несигурни в своите възможности. Налице е негативна промяна в
поведението им, тъй като са станали дистанцирани и затворени, изпитат страх и
безпокойство, че във всеки момент ще се случи нещо лошо с друг член на семейството им.
Поддържа се, че предвид младата възраст на ищците, случилото ще се отразява негативно
върху целия им бъдещ живот, тяхната самостоятелност и продължаване на живота им, без
своя ментор, настойник и пътеводител в живота, и пълни сираци. Поддържа се още, че
когато ищците узнали за смъртта на своята майка, те са изпаднали в паника и смут, като
продължават и по настоящем са сломени и отказват да приемат, и повярват, че майка им
няма да се върне повече. Развити са подробни съображения за приложението на критерия за
справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД, съставено за критериите при които следва да се
определи застрахователното обезщетение, включително при отчитане на инфлационните и
дефлационните процеси в страната. В заключени се поддържа, че търсените размери на
застрахователни обезщетения са справедливи и актуални и с оглед икономическото и
политическо състояние, в което се намира България от 2020г. насам и в никакъв случай, не
са прекомерни. На последно място са изложение подробни доводи за момента, от който
застрахователят дължи мораторна лихва, като е направен анализ на нормативната уредба и
развилите се отношения между страните, като се цитира относима съдебна практика.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от пълномощник на
ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта,
че към датата на процесното ПТП, по отношение на л.а.“Форд Глакси“, с рег.№***** с
ответното дружество е имало сключена, действаща и валидна застраховка “Гражданска
отговорност“. Оспорва се наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя, поради лиса на деликт и вина на водача управлявал процесният автомобил.
Оспорват се твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди под формата на
изживян стрес и душевни страдания в резултат от загубата на сродника им, като и че
приживе между тях са били налице описаните отношения на изключителна близост.
Поддържа се, че формалната родствена връзка между ищците и починалата, сама по себе си
не е основание или самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение, като се
твърди, че към датата на ПТП отношенията им на практика са били прекъснати. Оспорват се
твърденията, че покойната е била стожер и финансова опора на ищците, като се сочи, че
според ангажираните от тях документи, същата е била безработна и не особено образована.
Сочи се още, че всички ищци са пълнолетни, като към момента на ПТП най-младият от тях е
бил на 25 години, която възраст е достатъчна и им позволява те сами да полагат грижи за
3
себе си и да се самоиздържат. Оспорват се твърденията, че всички ищци и починалата, са
живели на един адрес, тъй като от приложените документи е видно, че настоящите адреси на
част от ищците са в с.Странцин, общ,Поморие, обл.Бургас, в с.Величково, общ.Дългопол,
обл.Варна и в с.Манастир, общ.Провадия. обл.Варна, което несъмнено доказва, че ищците и
покойната не са живели заедно на един адрес. Оспорва се и размера на предявените искове,
като се поддържа, че претендираните суми в размер на по 200000лв. за всеки от ищците, са
силно завишени и не отговарят на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от
ЗЗД. В условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване на
вредоносният резултат от пострадала, която с поведението си е създала предпоставки и
условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Твърди се, че
настъпилата смърт на М.И. З., не е резултат единствено на виновното поведение на водача
на лек автомобил “Форд Галакси“, а и защото пострадалата съзнателно е продължила да се
вози в МПС, при смяната на шофьорите, въпреки че й е било известно че Я. Я. е
неправоспособен. Наред с това същата се е качила в автомобила, въпреки че броят на
пътниците е надвишавал допустимия за категорията МПС брой и е пътувала в л.а.“Форд
Галакси“, без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на
ЗДвП, като така е допринесла в значителна степен за уврежданията си. Поддържа се, че е
налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на пострадала и
настъпилите вреди, които произтичат по вид и степен от собственото й противоправно
поведение. Поддържа се още, че при правилно поставен предпазен колан и ако не се беше
качила в автомобил управляван от неправоспособен водач, вредите или не биха настъпили
или щяха да бъдат в значително по-лека степен. В този смисъл се претендира за редуциране
на размера на обезщетенията при отчитане на приноса на пострадалата за настъпване на
вредоносният резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на
лихва за забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава, тъй като не са били
предоставени данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице, а съгласно
чл.380, ал.3 от КЗ, непредставянето има за последица забава на кредитора по отношение на
плащането, съответно застрахователят не дължи лихва.
С подадената от ищците допълнителна искова молба, се оспорват възраженията за
недължимост и за прекомерност на претендираните обезщетение, както и за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат. Доразвиват се съображения в подкрепа на
становището изложено в исковата молба, като конкретно се поддържа, че причинно-
следствената връзка между инцидента и смъртта на М. З., както и обема и интензитета на
търпени вреди, са установени и ще се установяват с допустими доказателства. Твърди се, че
ищците и майка им са живеели винаги съвместно, като поради различни житейски
съображения са променяли местоживеенето си, но това е ставало заедно от всички тях и е на
база силната им емоционална връзка. Сочи се, че липсата на образование не е препятствала
покойната да полага труд и да се грижи за семейство си. Оспорват се доводите за
недължимост на лихва за забава, като се поддържа, че такава се дължи, тъй като в случая
4
ответника не е предложил никакво плащане, респективно чл.380, ал.3 от КЗ е неприложим,
като се сочи относима съдебна практика.
С подаденият от ответника отговор на допълнителната молба, се поддържат вече
заявените възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощникът си, поддържат предявеният иск.
Молят за уважаване на претенцията и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез постъпили молби от процесуалният му представител, поддържа
отговорите на исковата молба, респективно оспорванията и възраженията си. Претендира
деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
От приетите по делото заверени преписи от съдебни актове постановени от Съд
Болинтин Вале и Апелативен съд Букурещ, ведно с официален превод на български език, се
установява, че с влязла в сила на 07.10.2024г. Присъда №9/2024г. по НОХД
№5355/192/2021г. по описа на Съда в град Болинтин Вале, Я. Ю. Я. е признат за виновен в
това, че по непредпазливост е причинил смъртта на М. З. в резултат от предизвикано от него
ПТП на 11.10.2021г. при управление на л.а.“Форд Галакси“ с рег.№ ***** в района на
гр.Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния, без да притежава СУМПС.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на
настъпване на процесното ПТП-11.10.2021г. л.а.“Форд Глакси“, с рег.№***** е бил е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, която е била действаща и валидна. Също така е прието за безспорно, че
по повод претърпените от ищците вреди от процесното ПТП, на 10.02.2022г. пред ответника
са предявени претенции за заплащане на обезщетение, по които няма определен размер и
няма извършено плащане.
Видно е от представените по делото заверени преписи от Удостоверения за раждане и
за родствени връзки издадени от общ.Девня, че починалата М.И. З. е майка на ищците, както
и че същите са с неизвестен баща по документи. Представени са и препис от Удостоверения
за постоянен и настоящ адрес, както и за промени в адресната регистрация на лицата, от
които е видно, че е налице съвпадение в регистрираните адреси на родител и деца.
От заключението на назначената по делото КСМАТЕ, което се кредитира от съдът
като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е
настъпило на 11.10.2021г., около 01.47 часа, в тъмната част от денонощието в населено място
Букшан-DN-61, окръг Гюргево, Румъния, тъй като водача л.а.“Форд Галакси“, с рег.
№СС7212А11 е навлязъл в лява насрещна част на пътното платно, при което е настъпил удар
със срещуположно движещият се товарен състав с влекач “Скания“, с per.№***** с
прикачено полуремарке “Кроне“, с рег.№*****. По време на инцидента М. З. се е намирала в
купето на лекият автомобил като пътник на задна седалка в ляво. При възникналото ПТП са
5
реализирани травматични увреждания в областта на главата и тялото /съчетана травма/, но
пряка причина за смъртта на М. З., е претърпяната от нея тежка черепно-мозъчна травма
/менниго-мозъчен кръвоизлив и дилацерация/, предизвикана от пълна черепна фрактура.
Според установените данни за техническото снабдяване на л.а.“Форд Галакси“, към момента
на регистрация в страната и при производството му, автомобила разполага с 6+1 брой места
за превоз на пътници /6 пасажера и един водач/, които места са снабдени с триточкови
инерционни колани, намаляващи значително риска от съприкосновение на телата на
пътниците със интериора на автомобила при настъпване на челен удар. В наличните по
делото материали не съдържа информация, която да послужи на в.л. за отговор на въпроса
дали по време на произшествието пострадалата е била с поставен предпазен колан. Вещите
лица са изложили, че по принцип предпазният колан задържа пътуващите в относително
статично положение към седалките и предпазва отклоненията, и съответно
съприкосновението с детайли от купето в предно задно направление при челен удар. При
странични удари, при обръщане или завъртане на автомобилите, при значителни
деформации по купето не би могло да се разчита в голяма степен на коланната протекция. С
оглед конкретния механизъм на произшествието има поне два етапа с възможност за
получаване на тежки директни и инерционни увреждания по тялото, в частност на главата, а
именно момента на сблъсъка с другото превозно средство и при последващо завъртане на
автомобила и обръщане на лявата му страна. Според експертите предвид обичайната
анатомична подвижност на главата и съобразно динамиката на конкретния инцидент,
механични въздействия водещи до тежка черепно-мозъчна травма може да възникнат и с
поставен предпазен колан, особено при пътник, заемащ позиция в ляво.
По делото е прието заключение на СПЕ, което се кредитира от съдът, като
компетентно дадено и неоспорено от страните и от което се установява, че и тримата ищци
са преживели значим стрес, когато са научили за процесното ПТП, довело до смъртта на
тяхната майка. Въпросният стрес е бил предимно психологически /емоционален/, който се
характеризира с повишаване на вътрешното напрежение и чувството на безпокойство и
тревожност. Въпреки, че загубата на майката на ищците, е настъпила преди няколко години,
то психологичното и емоционалното им състояние показва промени, които са свързани с
процесното събитие. При ищеца Р.З. тези промени са по-видими и преживяванията от
смъртта на майката, която е била негова опора, са твърде болезнени и оказват влияние върху
психичните му процеси-внимание и емоции, повлияват неговия комфорт и представляват
травматичен момент. За него са необходими медикаменти за туширане на вътрешното
напрежение и безпокойство, както и работа със професионалист-психотерапевт за
стабилизиране на самооценката и самочувствието. Ищцата К.З. не се нуждае от
медикаменти, защото има своята опора в лицето на мъжа, с който живее на семейни начала.
Преживяванията относно смъртта на майка й също са травматичен момент и се нуждаят от
професионална помощ-психотерапевтични сесии по преценка на специалиста. При ищцата
М.А. случилото се, е преработено по-успешно, но спомените й за това също представляват
психотравма, която налага провеждането на поне няколко психотерапевтични сесии. Вещото
лице е категорично, че и тримата ищци са претърпели шок при узнаването на новината за
6
смъртта на майка им, като същият е бил и стресово събитие /емоционален стрес/. Сънят
първоначално е бил нарушен и при тримата, като впоследствие и към настоящия момент той
остава такъв само при Р.З., при когото умерено повишената тревожност, както и изпитваното
вътрешно напрежение, свързано с емоции от негативния спектър, правят трудно изпълними
останалите дейности, особено професионалните, а от там и неувереност във възможностите
му и ниска самооценка. Намалена е и концентрацията на вниманието на ищеца, който не
изпитва удоволствие от живота, по-трудно мобилизира силите и възможностите си за
справяне с професионалните и с ежедневните си дейности. Предизвиканата от събитието
остра стресова реакция има остатъчни симптоми и на ПТСР, които са по-видими при Р.З., а
при К.З. и М.А. са свързани с връщане към спомените, свързани както с тяхната майка
когато са били заедно и най-вече когато са узнали новината за нейната смърт. Няма данни за
значително разстройство на социалния живот при ищците, който да е свързан със загубата на
тяхната майка. Не се установяват непреодолими травми в психологичното и емоционалното
състояние на ищците, свързани със загубата на тяхната майка, а само психотравма, която е
по-осезаема при Р.З., както и признаци на ПТСР в различна степен при всеки от ищците.
Към момента на прегледа психологичното състояние при К.З. и М.А. е овладяно в общи
линии, но когато се връщат в спомените, свързани със загубата на майката, се появяват
признаци на ПТСР. При Р.З. тревожността е в умерена степен повишена, като травматичният
момент от преживяното, е по-осезаем и напълно неправилно преработен, водещ до
симптоматика от кръга на депресивните състояния, но не в смисъла на диагноза.
В о.с.з. вещото лице уточнява, че няма данни някой от тримата ищци да е търсил
специализирана помощ, но това е така защото същите са леко “недефиренциран“ личности
и е нямало кой да им даде съвет и да ги насочи за терапии, като не е ясен, какъв ще е
резултата за тях. Също така уточнява, че е причината ищеца да няма спомен за точната дата
на ПТП и да не знае годините на майка си, е че в тяхната общност тези точни дати, нямат
такова голямо значение.
По делото по искане на ищците са разпитани свидетелите Н. Г. Г., С.Н.Я. и А. Х. Я. и
по искане на ответникът свидетелите С. Н. Х. и А. Р. И.. Показанията на двете групи
свидетели, се кредитират от съдът, в частта, в която са базирани на непосредствени
впечатления и съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и
при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от ГПК.
В показанията си свидетелят Г. сочи, че живее на семейни начала с К. З., като
притежава къща в гр.Девня, ул.“Васил Могиларов“ №10. Сочи, че ищците живеели заедно с
майка си и с баща си в ******. Сочи още, че отношенията между К. и майка й били много
добри, като те поддържали ежедневен контакт помежду си. За процесната катастрофа,
съответно за смъртта на майка й, ищцата узнала от свидетеля, тъй като сестра й не посмаля
да й го съобщи в разговор по телефона. В началото К. не вярвала, че майка и е
катастрофирала и казвала, че това е невъзможно, защото те са си говорили и тя е по пътя, и
ще се прибере. По късно, след като осъзнала факта, че катастрофата наистина се е случила,
ищцата изпаднала в паника и се дезориентирала. С оглед традициите в общността на
7
ищцата, същата не е присъствала на погребението на майка си, като там били само мъже. По
думите на свидетеля, ищцата К. преживяла изключително тежко смъртта на майка си, като в
продължение на половин месец искала да сложи край на живота си и това налагало
роднините й да я следят и пазят. След това започнало леко подобрение в състоянието на
ищцата, но тя имала проблеми със съня, които изпитва и понастоящем. По отношение на
състоянието на ищеца Р. З., свидетеля сочи, че когато ищеца узнал за смъртта на майка си
изпаднал в паника, тъга и гняв.
Свидетеля Янков излага, че Р. З. е женен е за дъщеря му, както и е познава
семейството му повече от дванадесет години. Според свидетеля целия “род“ на Р. живеел
заедно в една къща, като отношенията в семейството били добри и имало разбирателство
между тях. Кончината на майка на ищеца, се отразила много тежко на Р., тъй като година и
половина преди това починал баща му и така той загубил и двамата си родителя. Две
седмици, след като починала майка му, Р. се преместил да живее в къщата на свидетеля, тъй
като не се чувствал добре и не искал да стой в майчината си къща, защото тя му носела
много болезнени спомени. Приживе отношенията между Р. и майка му били много добри,
като смъртта на родителя довела до негативна промяна в състоянието на ищеца, който
станал мрачен и затворен в себе си.
Свидетелката Я. сочи, че Р. З. е женен за дъщеря й, както и че познава много добре М.
А.. По думите на свидетелката, М. и майката й имали много добри и топли отношения,
поради което ищцата много тежко преживява случилото се с М. З.. При всеки спомен и
разговор за майката, М. се разстройва изключително много и й прилошава, тъй като М. З.
била човека, на който всички разчитали. Свидетелката сочи, че ищците и техните родители
живеели в едно домакинство в ******, като след смъртта на техния баща, децата разчитали
единствено на майка си. Сочи още, че всеки един от ищците преживява много тежко
инцидента, като в частност М. все още не може да се съвземе, постоянно плаче и не е на себе
си.
В показанията свидетелката Х. излага, че М. З. и е била етърва, както и че има
заведено дело срещу ответния застраховател за изплащане на обезщетение. Свидетелката
сочи, че към момента на ПТП е пътувала в процесния автомобил, но няма спомен за
инцидента тъй като е сляла на задната седалка. Сочи, че пътниците не са знаели, че Я. Я. не
е правоспособен водач, тъй като не са го познавали от преди това и контакта им е в резултат
от нуждата от транспорт, която услуга им е предложена от собственика на автомобила. Сочи
още, че при настъпване на процесното ПТП всички в колата са били с предпазни колани, тъй
като това било изрично изискване на собственика на автомобила.
Свидетелят И. излага, че М. З. била жена на брат му, а ищците са негови племенници,
както и че има заведено дело срещу ответния застраховател за изплащане на обезщетение.
Свидетеля сочи, че е пътувал с процесния автомобил по направление от Белгия за България,
като тогава за първи път видял Я. Яха, за когото не знаел нищо, в частност че е
неправоспособен водач. Сочи още, че колата била “Ford Galaxy“ със седем места, като с нея
пътували шест човека-двама шофьори отпред, трима пътници отзад и един най-отзад на
8
седмата седалка. На втория ред седалки в колата седели-отдясно С., по средата свидетеля и
М. отляво, като всички били с поставени предпазни колани.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В разглежданият случай по делото е прието за безспорно, че към датата на
процесното ПТП-11.10.2021г. по отношение на процесният лек автомобил, е имало
действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като няма спор, че
водача на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание. Наред с това са
налице и елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето
ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно противоправно
Д.ие, причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат-смърт на майката на ищците в
резултат от пътнотранспортно произшествие. Последните обстоятелства, са установени с
влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по НОХД №5355/192/2021г. по описа
на Съда в град Болинтин Вале, Румънивя и съобразно чл.300 от ГПК, са задължителни за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието.
С оглед горното, се налага извод, че претенциите за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, са доказани по основание.
Относно определянето на размерите на обезщетението при съблюдаване на критерия
за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
9
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
Освен горното, в случая следва да се има предвид, че смъртта поставя край на живота
като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна
невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това житейско събитие, следва да се
определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо този за претърпени
неимуществени вреди от телесни повреди.
Характерът и тежестта на вредите търпени от ищците, се установиха от заключение
на СПЕ и неопроверганите показания на свидетелите, според които в резултат новината за
смъртта на М.З. и тримата ищци са преживели значим стрес и психотравма, която е по-
осезаема при Р.З.. При всеки от ищците е имало признаци на ПТСР в различна степен, като
към момента на психологичното изследване, това състояние при К.З. и М.А. е овладяно в
общи линии, но когато се връщат в спомените, свързани със загубата на майката, се появяват
признаци на ПТСР, а при Р.З. тревожността е в умерена степен повишена, като
травматичният момент от преживяното, е по-осезаем и напълно неправилно преработен,
водещ до симптоматика от кръга на депресивните състояния, но не в смисъла на диагноза.
Същевременно гласните доказателства установяват, че негативните усещания у ищците в
резултат от загубата на майка им, са подсилени от силната им емоционална връзка с нея и от
предхождащата смърт на техния баща. Установяват още, че претърпения в резултат на
смъртта на майка им, шок и стрес, са дали силно негативно отражение и промени в психо-
емоционалното състояние на всеки от ищците.
Наред с горното, следва да се отчете и вида на родствената връзка между ищците и
починалата-майка и деца, както и че предвид възрастта им, към моментната на инцидента
родителят все още е участвал активно в живота на децата си.
По изложените съображения и като съобрази възрастта на ищците, съответно
продължителността на търпените негативните психически преживявания, както и
предстоящите такива, съдът счита, че за репариране на претърпените неимуществени вреди,
е необходима сумата от по 120000лв. за всеки.
За да достигне до горният извод, съдът съобрази, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносният резултат, се явява неоснователно. Съгласно трайно
установената съдебна практика за да се приеме наличие на съпричиняване, е нужно
категорично да се установи, че поведението на пострадалият е спомогнало за настъпване на
вредоносният резултат, т.е. че ако същият бе съобразил действията си с изискванията на
закона, не би се стигнало до инцидента или че вредите от него биха били по-леки. От
заключението на КСМАТЕ не се установи еднозначно дали наследодателката на ищците е
била с поставен обезопасителен колан в момента на пътнотранспортното произшествие.
Едновременно с това обаче стана ясно, че дори да е била с поставен колан, същата е могла да
претърпи травмите довели до нейната смърт. Наред с това са налице не опровергани гласни
доказателства в посока, че починалата е била с поставен предпазен колан. Ето защо не може
да се приеме за установено, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат.
10
Воден от гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди, се явяват основателни и следва да се уважат до размера от 120000лв.,
като за разликата до претендираните 200000лв. следва да се отхвърлят.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД застрахователят дължи мораторна лихва върху
обезщетението, считано от момента, в който е той изпаднал в забава. Според съдебната
практика, обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II
т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., която се
споделя от настоящият съдебен състав, ответникът-застраховател дължи мораторна лихва
върху обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като отговаря за забавата на
застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователят
от отговорността на деликвента.
В случая липсват данни за уведомяване на застрахователя от застрахования, поради
което меродавна е датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените
лица, която според приетото за безспорно по делото е 10.02.2022г. Ето защо следва да се
уважи главното искане на ищците за присъждане на законната лихва върху обезщетението,
като по евентуалното такова съд не дължи произнасяне.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците се
полагат деловодни разноски, но поради липса на направени такива, разноски не следва да се
присъждат. На основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА в полза на
процесуалният представител на ищците, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита по делото, чиито размер изчислен съразмерно с уважената
част от иска и при условията на НМРАВ възлиза на 28350лв. При съобразяване с правната и
фактическа сложност на делото, и с разясненията дадени с Решение от 25.01.2024г. по дело
C‑438/22 на втори състав на СЕС, ведно с практиката на ВКС по приложението му, съдът
намира, че в полза на адв.Н. Д., следва да се присъди хонорар в размер на 25000лв., в който
размер е включен и ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника, се следват деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска и според доказателствата за направени такива.
Изчислени по посоченият начин разноските възлизат на 568лв.
Във връзка с недължимостта от ищците на заплащане на държавни такси и разноски,
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 14400лв., както и 1500лв. за
платено от бюджета възнаграждение на вещи лица., или общо 15900лв.
На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва
да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, да
заплати на М. М. А., с ЕГН **********, Р. М. З., с ЕГН ********** и К. М. З., с ЕГН
**********, тримата с адрес: с адрес: ******, сумата от по 120000лв. на всеки от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени от смъртта
на майка им М. З., която е настъпила вследствие от ПТП, реализирано на 11.10.2021г. в
населеното място Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния, по вина на водача на л.а.“Форд
Глакси“, с рег.№***** който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по
застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебна претенция до
застрахователя-10.02.2022г. до окончателното изплащане на главниците, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за неимуществени вреди за разликата над присъдените 120000лв. до
претендираните 200000лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, да
заплати на адвокат Н. Н. Д., със служебен адрес: гр.София, пл.“Позитано“ №2, сграда
“Перформ Бизнес Център“, ет.3, сумата от 25000лв., с включен ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците.
ОСЪЖДА М. М. А., с ЕГН **********, Р. М. З., с ЕГН ********** и К. М. З., с ЕГН
**********, тримата с адрес: с адрес: ******, да заплатят на ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, сумата от 568лв., представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна,
сумата от 15900лв., представляваща сбор от дължими държавна такса и разноски в
производството, и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12