Р E Ш Е Н И Е
№ 610
гр.Плевен, 29.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 830
по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
В Административен съд Плевен е постъпила жалба
/наречена молба/ от л.св.Р.Р.Р., изтърпяващ наказание в ЗООТ при затвора
Белене, против Заповед Л-3508/07.10.2021г. на Зам.главен директор при ГДИН, с
която е наредено л.св.Р. да бъде преместен в ЗООТ към затвора Ловеч за
доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата се сочи, че заповедта е издадена по негово
желание, изразено в молба, в момент на състояние на емоционални терзания по повод
допуснати нарушения. Сочи се, че след като се е убедил в добронамереното
отношение на администрацията към затвора, и след като му е подсигурена друга
работа, изразява желание да остане в затвора Белене. Моли жалбата да бъде
уважена.
От ответника, чрез процесуален представител юрисконсулт
П. е подаден писмен отговор с доводи за недопустимост, алтернативно неоснователност
на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
В съдебно заседание л.св.Р.Р. се явява лично и
заявява, че иска да остане в ЗООТ при затвора Белене, където вече му е
осигурена друга работа и няма проблеми с администрацията. Сочи, че след един
месец ще бъде предсрочно освободен. Твърди, че в затвора Ловеч има проблеми със
съпроцесника му. Моли жалбата да бъде уважена.
За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт П.
с надлежно пълномощно, която счита заповедта за законосъобразна, като навежда
доводи в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лева.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 13.10.2021г. лично на
л.св.Р., като жалбата е подадена на 21.10.2021г., видно от пощенски плик на л.5
от делото. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно
легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата,
че л.св.Р. *** на 03.05.2018г. за изтърпяване на определено общо най-тежко
наказание в размер на 6години лишаване от свобода по ЧНД №2/19г. на РС-Попово, с
първоначално определен Строг режим, заменен на Общ от 13.08.2019г.
Установява се още, че със Заповед
№Л-08-154/04.10.2019г., на основание чл.64 от ЗИНЗС е преместен в ЗООТ при
затвора Белене, а със Заповед №Л-2028/14.07.2020г. режима е заменен на Лек.
Установява се също, че със Заповед
№Л-4895/07.11.2019г. е наредено л.св.Р. да бъде преместен в затвора Ловеч за
доизтърпяване на наказанието, но тази заповед е отменена, поради постъпило
предложение от началника на затвора Белене л.св.Р. да остане да търпи
наказанието си в затвора Белене, тъй като е назначен на работа като магазинер.
С молба вх.№М 6032/23.09.2021г. л.св.Р. моли да бъде
преместен да доизтърпява наказанието в ЗООТ „Полигона“ към затвора Ловеч,
предвид постоянния му адрес в гр.Русе.
Изготвена е докладна записка рег.№М6088/24.09.2021г.
от ИСДВР в ЗООТ Белене до Началника на
затвора Белене, в която е предложено молбата на л.св.Р. за преместване да бъде
уважена.
От Началника на затвора Белене до ГДИН е изготвено
писмо рег.№7473/28.09.2021г. с предложение за издаване на заповед за
преместване на л.св.Р. в ЗООТ към затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното
наказание, предвид адресната регистрация и подадената молба от лишения от
свобода.
Със Заповед Л-3508/07.10.2021г. на Зам.главен директор
при ГДИН, в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.3.5 от Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, е наредено л.св.Р. да бъде
преместен в ЗООТ към затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че със
Заповед №Л-5064/18.11.2019г. на основание чл.62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС на л.св.Р. е
разрешено да остане да търпи наложеното му наказание в ЗООТ Белене, където да
полага труд, но е постъпила молба от лишения от свобода с искане за преместване
в ЗООТ към затвора Ловеч съгласно Заповед №Л-919/08.03.2017г. регламентираща
разпределението на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им
адрес. При получаване на заповедта л.св.Р. е посочил, че ще обжалва.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
От данните по делото и от докладна записка на л.36-37 се
установява, че л.св.Р.Р. е с постоянен адрес гр.Русе, т.е. на територията на
обл.Русе.
По делото се установява още, че към 16.11.2021г. в ЗООТ
„Полигона“ гр.Ловеч към затвора Ловеч са настанени 73 лишени от свобода при
капацитет 110 лишени от свобода, а в ЗООТ „Велико Търново“ гр.Велико Търново
към затвора Ловеч са настанени 73 лишени от свобода при капацитет 83 лишени от
свобода.
По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г.
на главен директор на ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития. Съгласно т.3.5 от последната, в ЗООТ „Полигона“ и ЗООТ
„Велико Търново“ към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико
Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово, а съгласно т.3.11 в ЗООТ „Белене“ при затвора Белене се настаняват
лишени от свобода от област Силистра и
Разград.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.62 ал.5 вр. ал.1 от ЗИНЗС и т.II от Заповед №Л-94/11.01.2021г. /л.43-44/, а именно Зам.главен
директор на ГДИН.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма, с
посочване на фактическо и правно основание затова. Не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
При преценка съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения,
в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на
лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или
на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани
с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за
лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода.
Като мотиви за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил постъпила молба от лишения от свобода с
искане за преместване в ЗООТ към затвора Ловеч съгласно адресната му
регистрация в гр.Русе, чл.58 от ЗИНЗС и изискването на т.3.5 от Заповед
№Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН. Т.е. от
фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
обстоятелството, че лишеният от свобода е подал молба за преместване в друг
затвор съобразно постоянния му адрес. Така посоченото фактическо основание се
субсумира в хипотезата на чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и съставлява
материалноправната предпоставка за преместването на л.св.Р. от един затвор в
друг. Наличието на тази материалноправна предпоставка се установява по несъмнен
начин от приложените по административната преписка доказателства – молба от лишеният
от свобода за преместване и постоянен адрес в гр.Русе, според който и съобразно
т.3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН следва л.св. да
доизтърпи наложеното му наказание в ЗООТ при затвора Ловеч. В този смисъл
оспорената заповед се явява издадена в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон.
Не води до друг извод заявената от оспорващия промяна
в обстоятелствата, обусловили направеното искане за преместване в ЗООТ към
затвора Ловеч и издаване на оспорената в настоящето производство заповед / че
се е убедил в добронамереното отношение на администрацията на затвора Белене
към него, и че вече са му подсигурили друга работа, поради което иска за остане
в ЗООТ при затвора Белене/. Действително по делото се установява, че на
оспорващия е подсигурена работа в ЗООТ
при затвора Белене, но са налице и данни че същият е работил и преди подаване
на молбата за преместване и издаване на оспорената заповед. По делото не са
представени доказателства за твърдението на л.св.Р., че в затвора Ловеч е
неговият съпроцесник, с когото има проблеми, както и че след един месец следва
да бъде предсрочно освободен. Ако тези твърдения са верни, както и предвид
факта, че л.св.Р. полага труд към ЗООТ при затвора Белене, то последните единствено
могат да бъдат основание от началника на затвора Белене да бъде направено
предложение по чл.62 ал.1 т.1 от ЗИНЗС лишеният от свобода да остане на
изтърпява наказанието в ЗООТ при затвора Белене, както е сторено при издаване
на Заповед №Л-5064/ 18.11.2019г. на Началник отдел „СДВРП“ при ГДИН.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
съобразена с материалния закон, поради което жалбата на л.св.Р. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и направено своевременно
искане от процесуален представител на ответника за присъждане на разноски,
следва в полза на ГДИН-София да се присъдят направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл. 24 от Наредба
за правната помощ вр. чл. 37 ал.1 от Закона за правната помощ вр. с чл.143 ал.3
от АПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на л.св.Р.Р.Р., изтърпяващ наказание
в ЗООТ при затвора Белене, против Заповед Л-3508/07.10.2021г. на Зам.главен
директор при ГДИН, с която е наредено да бъде преместен в ЗООТ към затвора
Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.
ОСЪЖДА Р.Р.Р., понастоящем изтърпяващ наказание в ЗООТ
при затвора Белене, с ЕГН:**********, да заплати в полза на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София разноски в размер на 100лева (сто лева).
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/
|
|
|
|
|