Р Е Ш
Е Н И Е
№ 200
гр. Несебър, 12.12.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при
участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 278 по
описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК и чл. 143 СК, както и насрещни искове с правно основание чл. 132, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 131, ал. 1 от СК, чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.
От В.М.М. е предявен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК, с който се иска предоставяне на родителските права
върху малолетното дете В.В.М. и определяне на местоживеенето на детето при
неговия баща. Предявен е и иск с правно основание чл. 143 СК за присъждане на
издръжка в полза на малолетното дете в размер 120 лв. на месец. В исковата
молба е изложено, че ищецът се грижел за детето си и за майка му – Л.В.. Излага
се, че ответницата по необясними причини започнала да проявява агресия и в
крайна сметка напуснала семейното жилище и се пренесла при родителите си.
Навежда се, че ищецът полагал грижи за малолетното дете. Твърди се, че за
правилното развитие на детето е необходимо същото да расте спокойно и без страх
в среда, в която ще добие трайни морални и културни навици. Сочи се, че при
отглеждане на детето ищецът ще бъде подпомаган от своите родители. С тези
доводи до съда е отправено искане за уважаване на предявените искове и
отхвърляне на насрещните искове, предявени от Л.В.. Претендират се направените
в хода на производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответницата е депозиран
отговор. С него са оспорени твърденията на ищеца, като са развити подробни
съображения в подкрепа на поддържаната от Л.Г.В. теза, че ищецът не притежава
необходимия родителски капацитет да упражнява родителски права върху
малолетното дете. Наведени са подробни фактически твърдения за реализирането на
конкретни факти, които според ответницата подкрепят доводите и, че ищецът не
може да отглежда детето и дори е опасен за развитието му. Акцентира се върху
обстоятелството, че В. има нужните условия за отглеждане на детето с помощта на
своите родители. Твърди се, че родителите на ищеца не са оказвали помощ за
отглеждането му. Сочи се, че детето е в ниска възраст и е момиче. Тези
обстоятелства се навеждат в подкрепа на тезата, че именно ответницата е годна
да поеме грижите за детето. С тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли
предявените от ищеца искове и вместо това да постанови решение, с което да
предостави родителските права на майката и да определи местоживеене на детето
при нея. Отправя се претенция за определяне на стеснен режим на лични отношения
между бащата и детето му.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата са предявени и насрещни искове: с правно основание чл. 132, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 131, ал.1 от СК за лишаване на В.М.М. от родителски права по
отношение на детето В.В.М., с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, предявен
при условията на евентуалност, за упражняване на родителските права върху
детето В.В.М. и с правно основание чл. 143 от СК за присъждане на издръжка от
по 120 лева на месец в полза на детето В.М.. В насрещната искова молба са
изложени подробни съображения за това, че В.М. злоупотребява с алкохол и
наркотични вещества, проявява хазартни влечения, както и противозаконно
поведение. Изложено е, че тези характеристики на М. влияят отрицателно върху
детето и върху развитието му, поради което поведението му представлява особено
тежък случай, създаващ опасност за личността, здравето и възпитанието на
малолетното дете. Развити са и съображения, че именно Л.В. е по-пригодният
родител да осъществява родителските права върху детето, като в случай, че не
бъде уважена претенцията за лишаване от родителски права се иска упражняването
им да бъде предоставено на ищцата по насрещния иск. Претендира се и
присъждането на месечна издръжка. Процесуалните представители на В. в
депозирани по делото писмени бележки развиват подробно съображенията си за
основателност на предявените от нея искове. Акцентират върху обстоятелството,
че М. не притежава необходимия родителски капацитет. Считат, че този факт се
потвърждава от приетата по делото съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. Сочи се, че от раздялата между родителите М. по никакъв начин не е
подпомагал ответницата в отглеждането на детето. Липсата на родителски
капацитет се обосновава и конкретни агресивния прояви на М. спрямо близките му.
Развиват се подробно съображения в подкрепа на тезата, че ищецът няма необходимите
материално битови условия за отглеждане на дете. Сочи се, че той няма нужната
подкрепа от обкръжаващата го среда и е в нестабилно финансово състояние. Твърди
се, че е налице морално укоримо поведение от негова страна, изразяващо се в
употреба на наркотични вещества. Твърди се, че М. се е въздържал от употреба на
наркотични вещества в хода на делото с цел постигане на благоприятен резултат
от назначената съдебно-химическа експертиза. Излага се, че той употребява и
алкохол. Навежда се, че съществува опасност детето да бъде обект на агресия от
страна на бащата, като се цитират и конкретни изводи от съдебно-психиатричната
експертиза. Развиват се подробни съображения за наличието на нужния родителски
капацитет у майката – Л.В.. С тези доводи се отправя искане насрещните искове
да бъдат уважени. Претендират се и разноски.
Представителят на
Районна прокуратура гр. Несебър – по реда на чл. 133, ал. 2 от СК, заема
становище за неоснователност на претенцията за лишаване от родителски права.
Счита, че по делото не са се установили обстоятелства, които в подкрепа на
основателността на тази претенция. Предлага родителските права да бъдат
предоставени на майката на детето, като да бъде определен и подходящ режим на
лични контакти на бащата. Моли за произнасяне в посочения смисъл.
Дирекция „Социално
подпомагане” не заема становище по съществото на спора. Становище по реда на
чл. 133, ал. 2 от СК е изразено в представен по делото социален доклад (на л.
62 – л. 64).
Съдът, като
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че се установява
следното от фактическа и правна страна:
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал. 1 от СК за
лишаване на В.М.М. от родителски права по отношение на детето В.В.М.:
Съдът намира,
че този иск следва да бъде разгледан преди останалите, тъй като произнасянето
по тях зависи от решението на съда по въпроса за лишаването от родителски
права. В доказателствената тежест на Л.В. по така предявения иск е да докаже
твърденията си, че поведението на В.М. представлява особено тежък случай на
опасност за личността, здравето и възпитанието на детето. Както се приема в
съдебната практика на върховната инстанция фактическият състав на иска по чл.
132, ал. 1, т. 1 СК включва в себе си 1)
поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3)
причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4) вина на родителя
и 5) случаят да е особено тежък. В такъв
смисъл е напр. Решение № 199 от
5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 480/2014 г., III г. о., ГК. Лишаването от родителски
права на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 СК е крайна законоустановена мярка за защита
интересите на детето от собствения му родител. Мярката следва да се налага от съда
при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство (насилие, изоставяне в беда,
трайно вредно влияние и поставяне в риск) от страна на родител по отношение на детето. При всички случаи засилената защита на интереса на детето по чл. 132,
ал. 1, т. 1 СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за
поведението на родителя и въздействието му върху детето. Съдът следва да
обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства. В такъв смисъл е постановеното по задължителния ред на чл. 290 ГПК Решение № 37 от 19.03.2015г. на ВКС по гр. д. №
4218/2014г., III г. о., ГК.
В светлината на изложеното съдът намира, че по делото не се установяват
обстоятелства, които да представляват особено тежък случай за личността,
здравето и възпитанието на малолетното дете В.М.. Твърдения на
ищцата по насрещния иск за лишаване от родителски права са, че В.М. злоупотребява с алкохол
и наркотични вещества, проявява хазартни влечения, както и противозаконно
поведение. По конкретно се излага, че М. проявявал агресия към ищцата по насрещния
иск, че оставял детето без надзор когато се налагало да го гледа, че проявил
агресия към другото дете на В., че употребявал наркотици в дома, в който
живеели заедно с малолетното дете, че системно употребявал марихуана, кокаин,
пико, амфетамини и др., че шофирал редовно в нетрезво състояние и без да е
правоспособен водач, за което бил признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А НК, че откраднал личния автомобил на В., че
притежавал огнестрелно оръжие, с което е стреляно в жилището.
Във връзка с
твърденията за извършвани от М. нарушения на закона и престъпни прояви по
делото са изискани справки от различни институции. От справка за съдимост на
лицето (на л. 39 от делото) се установява, че НАХД № 338/2011г. по описа на
Районен съд гр. Несебър е постановено Решение № 285/24.06.2011г., с което М. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78А от НК е освободен от наказателна
отговорност. Видно от справка от РУ на МВР гр. Несебър (на л. 56 от делото) и
справка от РП гр. Несебър (на л. 68 от делото) към момента срещу В.М. не се
водят досъдебни производства. От справка за нарушител/водач (на л. 71 от
делото) се установява, че М. е наказван за нарушения на ЗДвП с 5 наказателни постановления,
издадени в периода 2005г. – 2013г. През 2013г. му е налагана и принудителна
административна мярка, а през 2015г. е наказан с фиш за нарушение на ЗДвП. От
справка от ОД на МВР гр. Бургас (на л. 124 от делото) се установява, че на
10.11.2005г. М. бил задържан за 24 часа от полицейски орган на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за притежание на наркотик. От така събраните
доказателства може да се направи извод, че се установяват известни нарушения на
закона, извършени от М.. Следва да се има предвид обаче, че по-голямата част от
нарушенията са насочени към неспазване на правилата за движение по пътищата. Не
без значение е и обстоятелството, че почти всички правонарушения на М. са
извършени до 2013г. – преди раждането на малолетното дете. Както вече се посочи
по делото следва да се докаже конкретно поведение, което е опасно за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на детето. Нарушенията на ЗДвП нямат
отношение към някой от посочените показатели, още повече, че по делото няма
доказателства детето да е свързано с тези нарушения. Това и обективно няма как
да е възможно, тъй като същите са извършени преди раждането на малолетното
дете. Изводът е, че макар по делото да се установиха известни прояви на М.,
които го характеризират като личност, имаща склонност към нарушаване на
установения в държавата правов ред, то тези прояви не са от такова естество, че
да обосноват приложението на чл. 132, ал. 1, т. 1 СК. Наред с това същите са
извършени назад във времето, като към момента няма данни за други прояви от
такова естество на М..
Във връзка с
твърденията за системна употреба на наркотични вещества от страна на М. по
делото също е събран доказателствен материал. Както вече се посочи през 2005г.
той е бил задържан за 24 часа от службите на МВР поради притежание на наркотик.
От обясненията на М. също се установява, че той е приемал наркотични вещества в
миналото – до преди три години. В обясненията си Л.В. изрично сочи, че не е
виждала лично М. да употребява наркотици, а твърденията и за това
обстоятелството се основават на предположения. От изслушаната по делото
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за В.М. (на л. 163 –
л. 171) се установява, че М. е употребявал епизодично психоактивни вещества, но
тази употреба не е прераснала в болестна зависимост. Вещите лица са
констатирали нерегулярна употреба на марихуана, амфетамини и алкохол, която не
е довела до зависимост. Не са открити симптоми на остро или хронично психично заболяване.
Не са констатирани и обстоятелства, които да водят до наличие на предпоставки
за заплаха на живота, психическото и физическото здраве на детето, породени от
психичното състояние на бащата. От приетата по делото съдебно-химическа
(токсикологична) експертиза (на л. 203 – л. 207) се установява, че В.М. не е
употребявал упойващи/наркотични и психотропни вещества до 12-36 часа преди
вземане на пробите кръв и урина и в период от две седмици до два месеца преди
датата на извършваното изследване на пробите косми от коса. Пробите са дадени
от М. на 08.09.2016г. От така събрания доказателствен материал може да се
направи извод, че М. действително е употребявал наркотични вещества, но
последните данни за такава употреба са от преди 3 години (т.е. преди раждането
на детето). По делото няма доказателства, които да са в насока, че след
раждането на детето М. е употребявал наркотични вещества. В тази връзка съдът
не приема за доказани твърденията, че М. не е употребявал наркотични вещества
единствено за целите на експертизата, изготвена по делото. Обстоятелството, че
съществуват психоактивни вещества, към които не се развива физическа зависимост
е неотносимо към настоящия случай, тъй като по делото е приета експертиза,
според която не съществува и психическа зависимост на М. към наркотични
вещества. Както вече се посочи твърденията в процеса следва да се докажат при
пълно доказване от страна на ищцовата страна по предявения иск за лишаване от
родителски права. Такова доказване за употреба на наркотични вещества след
раждането на детето не е проведено от страна на Л.В., като няма преки
доказателства за употреба на наркотични вещества от М. след този момент.
Установява се, че епизодичната употреба на наркотични вещества от лицето не е
довела до психическа зависимост, която да е опасна за детето. Налага се извод,
че поведението на М. във връзка с употреба на наркотични вещества, макар и да
се характеризира като неморално, не продължава към настоящия момент, а освен
това не е оказало въздействие върху личността и възпитанието на малолетното
дете. Ето защо това поведение не може да се квалифицира като опасно за детето
по смисъла на чл. 131, ал. 1 от СК и да доведе до извод, че М. следва да бъде
лишен от родителски права.
Съдът намира
за недоказани твърденията, че М. откраднал личния автомобил на В., както и, че
притежавал огнестрелно оръжие, с което е стреляно в жилището. Впрочем във
връзка с автомобила Л.В. дава обяснения (на гърба на л. 84 от делото), че
всъщност става въпрос за автомобил, закупен от М., който бил прехвърлен на
нейно име. Т.е. самата В. не твърди да е осъществявала фактическа власт над
автомобила и същият да ѝ е бил отнет без нейно съгласие от М..
Същевременно по делото не са събрани други доказателства, които да подкрепят
твърденията на В.. Дори водените от ищцата по насрещния иск свидетели не (вкл.
и майката на Л.В. – св. Г.) не навеждат твърдения за извършена кражба на автомобил
от страна М.. Не са налице и доказателства за извършена стрелба с пистолет в
дома на М., докато същият е бил обитаван от В. и малолетното дете.
При извършена
преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които касаят иска за
лишаване от родителски права, съдът намира, че не се установяват такива, които
да водят до извод за поведение от негова страна, представляващо опасност за
детето. Така например в обясненията си В.М. признава, че е изгонил другото дете
на Л.В. (С.) от дома, който са обитавали във връзка с инцидент, претърпян от
малолетната В.. Обясненията и на двете страни за този инцидент са в насока, че В.
паднала от дивана, вследствие на което В.М. е отправил остри реплики към С..
Впоследствие С. излязъл от обитавания от семейството апартамент и бил приет от
баба си (св. Г.). Този факт се потвърждава и от показанията на св. Г.. Наред с
това М. признава (а и от показанията на св. Г. и от обясненията на Л.В. се
установява), че докато живели в дома на майката на В., между тях възникнал
скандал, при който М. ритнал крака на бебешкото легло. От обясненията на Л.В. и
показанията на св. Г. се установяват и други конкретни ситуации на възникнали
между страните по делото скандали, като при някой от тях се е налагало
родителите на В. да я прибират от обитавания с М. общ дом. Самият М. не отрича,
че са възниквали такива ситуации, в които се е държал по-агресивно спрямо Л.В..
Следва обаче да се има предвид, че така установените конкретни ситуации могат
да се характеризират като битови инциденти, които са възникнали между страните
по делото, докато те са живели на съпружески начала помежду си. Вярно е, че
страните безспорно са били в конфликтни отношения, които са водели до различни
скандали. Всички конкретни ситуации, описани от страните и от свидетелите по
делото, не разкриват поведение на М., което да представлява особена опасност за
личността, здравето и възпитанието на детето. Самите ситуации се определят от
съда като инцидентни, като по делото няма данни за системно проявявана агресия
от М. към детето и към майка му. Възникналите ситуации са по-скоро плод на
влошените междуличностни отношения на родителите, отколкото на системно
агресивно поведение от страна на М.. Характерно за всички описани ситуации е,
че същите се основават на скандали между двете страни по делото. Вярно е, че
тези скандали не са благоприятни за възпитанието на детето, но същите не са от
такова естество, че да се приемат от съда като поведение на родителя, насочено
срещу интересите на детето. В случая по-скоро става въпрос на изключително лоши
отношения между родителите (които се установяват от съда и в хода на цялото
производство по делото), които отношения никога не биха могли да бъдат в
интерес на детето, но наред с това отношения от този вид не могат да оправдаят лишаване
на някой от родителите от родителски права. До такова лишаване би могло да се
стигне при особено тежко трайно агресивно поведение от страна от единия от
родителите, характеризиращо се със сериозна опасност за детето. Наличието на
поведение от такъв вид не се доказа по делото, поради което съдът намира, че
доказаните по делото факти и обстоятелство не могат да доведат до извод, че поведението
на М. е опасно за детето.
Посоченото в
т. 3 от заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, че
съществува известен риск с оглед несигурното и нестабилно социално и семейно
положение на В.М. по-скоро има отношение към преценката за родителския
капацитет на лицето, но няма как да се приеме като обстоятелство по смисъла на
чл. 131, ал. 1 СК. Впрочем по делото са събрани достатъчно доказателства за
наличието на привързаност на детето към неговия баща (показанията на
свидетелите Бояджиев и Г.), които също опровергават твърденията, че поведението
на М. представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на
малолетното дете.
След извършен
анализ на всички доказателства, свързани с поведението на М. спрямо малолетното
дете съдът достигна до краен извод, че не са налице такива доказателства, от
които да се установява проявено насилие спрямо детето. Не се установява същото да е изоставяно в беда, подложено на трайно вредно влияние и поставяно в риск. Както вече се посочи налице са отделни неморални и несъобразени с
установения правов ред в държавата прояви на М., които обаче не са от такова
естество, че да предизвикат опасност за детето. Следователно предявеният иск с
правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 от СК е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Както вече се посочи всеки един от родителите е предявил иск за
предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете. От Л.В.
този иск е предявен при условията на евентуалност, но с оглед неоснователността
на иска по чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131, ал. 1 от СК искът по чл. 127, ал.
2 от СК следва да бъде разгледан. В доказателствена тежест на страните по така предявените искове е да докажат, че са родители на малолетното дете, като всеки от
тях следва да докаже, че
е по-пригоден родител за еднолично упражняване на родителските
права с оглед необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на детето,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови
условия. По делото не се спори, а и от представено удостоверение
за раждане (на л. 7) се установява, че родители на малолетното дете В.В.М. са Л.В.
и В.М..
По въпроса кой
от двамата родител е по-пригоден за отглеждане на детето, съдът намира
следното:
Определянето на
родителя, който еднолично ще упражнява родителските права следва да се
осъществи в интерес на детето. В това понятие се включват необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на детето, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, обезпечаване на жилище и битови условия. Съдът следва да
осъществи преценка за родителските качества, полагането на грижи и умението за
възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, моралните
качества и желанието на родителя, социалното му обкръжение и битови условия,
възрастта и пола на детето, привързаността между него и родителя, както и
възможността за помощ от трети лица.
Правилното възпитаване
на децата зависи от личността и възпитателските качества на родителите, както и
от умението на родителя добре да направлява децата в живота и да им дава
положителен пример. От събраните доказателства по делото се налага извод, че и
двамата родители имат родителски качества, като притежават умения за
възпитаване и подпомагане на детето. Все пак съдът намира, че по делото са
събрани доказателства, които дават приоритет по този показател на Л.В.. От една
страна това е така с оглед обстоятелството, че след фактическата раздяла между
страните (през месец февруари) възпитанието на детето е поето от В. и от
приетия по делото социален доклад се установява, че детето се възпитава по един
добър начин и демонстрира близост с майка си. Наред с това от изготвената
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза за В.М. се
установява, че макар същият да има желание за отглеждане на детето, нагласите
му почиват по-скоро на представи, отколкото на реален житейски опит и умения.
Тези обстоятелства се потвърждават и от личното изслушване на М. и В., като
съдът намира отговорите на В. относно обстоятелствата по отглеждане на детето
за по-подробни и задълбочени. Безспорно е и желанието на В.М. да отглежда и
възпитава детето, но от обясненията му може да се направи извод, че не е
запознат напълно с всички задължения, които има във връзка с възпитаването на
детето. Както се посочи съдът намира, че и М. има умения за възпитаване на
детето, които биха могли да се развият при по-продължително самостоятелно
общуване с детето, но към момента майката Л.В. има предимство пред него по този
показател. В такава насока са както събраните по делото доказателства (в това
число и показанията на св. Г.), така и личните впечатления на съда, придобити при
личното изслушване на страните във връзка с родителските права.
Наред с това
по делото се установява, че майката е с подходящо социално обкръжение за отглеждане на
детето, като за правилното му отглеждане тя е подпомагана от своята майка и св. Г.,
който не е баща на Л.В., но към момента е съпруг на майка й. В. и детето
живеят в триетажна къща с двор в с. Равда, собственост на св. Г. (както се
установява от изготвения по делото социален доклад, от показанията на
свидетелите Г. и Г. и от обясненията на Л.В.). Жилището е обзаведено с всичко
необходимо за отглеждането на деца. От друга страна от социалния доклад по
делото се установява, че В.М. няма роднини на територията на гр. Несебър, като
родителите му са от гр. Силистра, но би могъл да разчита на майка си. Т.е.
неговата социална среда към момента не е толкова надеждна като средата на Л.В..
В такава насока е и заключението на съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза за В.М., при която е направен извод, че нестабилното социално
обкръжение на М. може да представлява известен риск за детето. Вярно е, че
експертизата е оспорена в тази й част от процесуалния представител на М. с
довода, че става въпрос за субективно мнение на вещите лица. Изводите на вещите
лица обаче почиват на експертната им преценка, че М. се нуждае от щадящо и
подкрепящо социално обкръжение в ситуации на стресово въздействие. Тази оценка
е направена след преценка на множество критерии, след проведено събеседване с
него и след използването на личностов въпросник. Ето защо съдът не намира това
мнение на вещите лица за субективно, още повече, че всички доказателства по
делото са в насока, че към момента социалното обкръжение на В.М. *** не е
достатъчно стабилно. Самият той в обясненията си признава, че семейството му не
живее в гр. Несебър, а той живее на квартира в града. Вярно е, че би могъл да
разчита на помощта на своята майка, но при всички случаи социалното обкръжение
на Л.В. към момента се характеризира с повече стабилност – тя живее в
собствения дом на съпруга на нейната майка, може да разчита на финансова помощ
от майка си и от съпруга й, както и от баба си (в такава насока са както
обясненията на В., така и показанията на св. Г.). Т.е. крайният извод на съда
е, че социалното обкръжение на майката към момента е по-подходящо за отглеждане
на дете.
По делото се установява, че М. има
определени антиморални
прояви, които обаче принципно не представляват пречка за предоставяне
упражняването на родителските права. Налице са дребни провинения от негова
страна, които са се осъществили преди раждането на детето. Тези провинения според
съда не са от такова естество, че да са несъвместими с възпитаване на детето от
страна на М., още повече, че след раждането на детето няма данни за извършването на
нови противоправни деяния от страна на лицето. Ето защо, макар и да влияят в
отрицателна степен върху неговия морален облик, те не следва да се отчитат като решаващи
за определянето на родителските права. Все пак по отношение на моралния облик следва да
се отбележи, че по делото не се установяват антиморални прояви от страна на Л.В.,
което води до извод, че тя е родителят с по-сериозен морален облик.
Налице са
множество доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от
родителите е полагал лични усилия за отглеждането на детето, като се е отнасял
и с правилното отношение спрямо него (изготвените по делото социални доклади,
свидетелските показания, личните обяснения на родителите). От всички тези
доказателства се установява, че всеки един от родителите е полагал необходимите
грижи, като детето е правилно възпитавано. Освен това и двамата родители
многократно за заявили изричното си желание да отглеждат детето (вкл. и по
време на изслушването, проведено пред настоящата инстанция). Няма данни
желанието на родителите да е продиктувано единствено от изгода – съпрузите
нямат спор относно семейното жилище, не претендират родителските права
единствено заради издръжка. Съдът намира обаче, че до момента повече грижи
за детето са полагани от Л.В., което и дава известно предимство при преценката
на този показател. Изготвеният социален доклад, обясненията на В., показанията
на майка й – св. Г., дори и обясненията на М. са в насока, че по-голямата част
от грижите за детето са полагани от неговата майка. Самият М. не се е включвал
във всички действия по отглеждане на детето, което се потвърждава и от
обясненията му, както и от посоченото от него, че ако му се предоставят
родителските права би могъл да се обади на Л.В., за да я попита как да
процедира при определени ситуации, свързани с отглеждането на детето. Т.е. към
момента безспорно Л.В. е развила в по-голяма степен уменията по отглеждане на
детето, което е и логично с оглед обстоятелството, че след фактическата раздяла
между страните, тя е тази, която го отглежда.
Същевременно
по делото се установява, че детето е привързано и към двамата родители. От изготвения
по делото социален доклад и от свидетелските показания на св. Г. се установява,
че детето е привързано към своята майка. Свидетелката Г. обаче не отрича, че
детето се радва и на баща си. В същата насока са и показанията на св. Бояджиев.
Т.е. по делото са събрани достатъчно доказателства, които са в насока, че детето е еднакво
привързано и към двамата си родители и има силна емоционална връзка с тях.
Впрочем този извод е и напълно логичен, доколкото е нормално детето да е
привързано към родителите си, а по делото не се установяват факти, които да
разколебават привързаността му.
Следва да се има
предвид, че Л.В. може да разчита при отглеждане на детето на помощ от трети лица (майка
й и нейния съпруг), като на практика и към момента детето се отглежда с тяхната
помощ и в техния дом. В тази връзка съдът счита, че майката е осигурила добри жилищно-битови и
материални условия за живот на детето си. В същото време към момента родителите
на М. не са се ангажирали с отглеждането на детето, като и в обясненията си
самият той признава, че те са видели внучката си за първи път година и половина
след раждането ѝ. Всички събрани по делото доказателства са, че
родителите на М. са имали епизодични срещи с детето и не са предприемали
конкретни действия по отглеждането му, поради което съдът намира, че помощта от
трети лица, на която може да разчита Л.В., е по-голяма. Същевременно от
изготвения по делото социален доклад се установява, че В.М. също има добри
жилищно-битови условия за отглеждане на детето. Същият обитава жилище, което
разполага с всичко необходимо. В същото се поддържа добра много добра хигиена,
като се състои от кухня с дневна, спалня, детска стая, коридор, санитарно
помещение и две тераси. Действително по делото са налице данни (които се
потвърждават и от М.), че електрическото захранване в обитаваното от него
жилище е спирано поради неплатени сметки, но от представените по делото бонове
(на л. 128) се установява, че впоследствие всички задължения на М. са заплатени
и захранването в жилището е възстановено.
Съгласно
т. II, „е” от Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. №
3/74г. на пленума на ВС, майката е по пригодна да отглежда и възпитава
момичета.
Ето защо по този критерий майката е биологично по пригодният родител за отглеждане
на непълнолетното дете. В т. II, „ж” от Постановление №
1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г. на пленума на ВС е предвидено, че децата в
ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като майката е
по-пригодна да ги отглежда. Тъй като в случая детето е на 3 години, то безспорно е
в ниска възраст, поради което неговата майка е по-пригодна да отглежда. В тази връзка
съдът намира, че пригодността на майката да отглежда детето не се разколебава и
от нейното психическо състояние, въпреки изложените от В.М. доводи в такава
насока. От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза по отношение на Л.В. (на л. 172 – л. 179) се установява, че липсват
обективни и/или субективни данни освидетелстваното лице да е изпадало в
депресивни състояние, като не са намерени обективни доказателства, че В. се
води на отчет. Не се констатират симптоми на остро или хронично психично
заболяване и/или ментален дефицит както в миналото, така и понастоящем.
Експертите са определили В. като психично здраво лице. Ето защо съдът намира за
недоказани твърденията на В.М., че Л.В. страда от психическо заболяване.
Като се вземе предвид всичко
изложено до тук се налага извод, че по повечето критерии, предвидени в
посоченото постановление, а и в чл. 59, ал. 4 от СК, предимство следва да се
даде на майката. Както вече се посочи съществено значение в случая имат полът и
възрастта на детето, като за отглеждането му майката е по-пригодният родител. В
интерес на детето,
за неговото
правилно отглеждане и развитие, с оглед ниската му
възраст е родителските права да се предоставят на майката, която към настоящия
момент. В този
смисъл, освен цитираното постановление, е и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 401 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 327/2011 г., III г. о.,
ГК. Ето защо съдът
стига до извод, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на Л.В.. В тази връзка и местоживеенето на детето следва да бъде
определено при неговата майка на обитавания от нея адрес – в с. Равда, ул.
„Крайбрежна” № 21.
Съгласно
чл. 127, ал. 2 от СК при произнасяне относно упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките относно личните
отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на
родителските права, и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 от СК. Касае се за неотменимо
право на родителя, поради което съдът е длъжен да му определи мерки за лични
отношения. При определяне на подходящи мерки решаващ е интересът на детето, който следва да бъде
охранен в максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между
родителя и детето кръвна
връзка. Съдът намира, че на бащата следва да се даде възможност активно да участва в
отглеждането на детето, което би могло да се получи с по-широк режим на лични
отношения. По делото са налице достатъчно доказателства, че бащата има желание да
участва активно в отглеждането на детето, като същевременно има и необходимите
условия за това. В тази връзка съдът намира, че не следва да се одобрява
предложения от Л.В. съкратен режим на лични отношения между бащата и детето,
който да бъде осъществяван в присъствието на майката и на социален работник.
Както е посочила В. съображенията й да иска този съкратен режим се основават на
твърдения, че бащата на детето има увлечения към алкохола и наркотичните
вещества. По делото обаче не се установи В.М. да страда от твърдените
увлечения. Не се установиха и други обстоятелства, които да са причина съдът да
приеме, че режимът следва да се осъществява в присъствието на определени лица
по смисъла на чл. 59, ал. 8 от СК.
От
фактическа страна по делото безспорно се установи, че между родителите
съществува неразбирателство, което рефлектира върху отношенията им. Ето защо
същият следва да бъде определен максимално подробно от съда и по начин, по
който няма да е предпоставка за бъдещи конфликти между страните по делото. В такава
насока е и практиката на върховната инстанция – напр. Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 250/2015 г., III г. о.,
ГК. С оглед обстоятелството, че към момента детето
е в ниска възраст (от 3 години) и като се вземе предвид фактът, че и двамата
родители живеят в с. Равда, съдът намира, че към момента режимът на лични отношения
между бащата и детето следва да бъде определен без преспиване на детето при
бащата. Впрочем и в обясненията си М. изразява желанието си личните му контакти
с детето първоначално да са без преспиване, а впоследствие (когато детето
порасне) и с преспиване. В тази връзка съдът намира, че на М. следва да се даде
възможност да провежда режима на личните си контакти с детето всяка първа и
трета седмица на месеца – в събота и неделя от 10:00 часа до 18:00 часа, като
взема детето и го връща от адреса, който същото обитава заедно с майка си. След
навършване на 7 годишна възраст на детето режимът на лични контакти между него
и баща му следва да бъде осъществяван всяка първа и трета седмица на месеца от
10:00 часа в събота до 18:00 часа с преспиване при бащата. Съдът намира, че с
навършването на тази възраст детето ще е станало достатъчно голямо и
самостоятелно, за да може да бъде отглеждано от бащата и с преспиване при него.
По този начин детето ще може да прекарва пълноценно времето си с бащата и да не
му липсва бащина грижа в период на осъзнаване и формиране на ценностите му,
вкл. и семейните такива. Наред с това детето следва да осъществява режим на
лични контакти с баща си и за един месец през лятото (с преспиване) във време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като детето следва да
бъде взето от адреса на майката в 10:00 часа от първия ден и да бъде върнато в
18:00 часа на последния ден. Съдът счита, че на всеки от родителите следва да се даде
възможност да празнува коледните и великденските празници със своето дете. Поради
тази причина всяка четна година детето следва да прекарва великденските
празници с баща си, а всяка нечетна година – коледните празници. За яснота и с
цел да не възникват конфликти между страните съдът счита за необходимо да
уточни, че коледните празници са 25.12 и 26.12 на съответната година, а
великденските празници са „велики петък”, „велика събота” и „Великден” (неделя
и понеделник), които всяка година са на различни дати, но детето следва да се с
баща си през четните години на всеки един от посочените дни – петък, събота,
неделя и понеделник – от 10:00 часа в петък до 18:00 часа в понеделник. На В.М.
следва да бъде дадена възможност да празнува заедно с детето рождения му ден. С
тази цел всяка четна година на рождения ден на детето М. следва да има право да
го взема от дома му в 10:00 часа и да го връща в 18:00 часа. Налага се извод,
че с
настоящото решение режимът на лични отношения следва да бъде определен в
посочения смисъл, като широкият режим на лични отношения ще бъде в
интерес както на детето, което има нужда при израстването си от активното
участие на неговия баща, така и на бащата, който изразява готовност и желание
да участва активно в отглеждането на детето.
По предявените искове с правно
основание чл. 143 от СК:
В доказателствена тежест на страните по предявения иск с правно
основание чл. 143 СК е да докажат наличието на конкретни нужди на детето, които
предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания размер. Както
се посочи по делото безспорно е установено, че В.М. е баща на детето, като съдът
прие, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на
майката. Ето защо само на това основание искът по чл. 143 от СК, предявен от В.М.
е неоснователен.
Що се отнася
до предявения от Л.В. иск по чл. 143 от СК, съдът намира следното:
Според разпоредбите
на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният
размер на дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно
дете към настоящия момент е в размер на 105 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 2 от Постановление
№ 375 от 28 декември 2015г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната. Ето защо предявеният иск е доказан по своето основание. Спорен
по делото остава въпросът за размера, до който искът следва да бъде уважен.
Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените
условия за живот за тях, като се съобразяват възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. С биологичното израстване на
детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови
нужди – образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими
повече средства. В случая към момента детето е на 3 години, което означава, че за
него все още не са възникнали голяма част от сочените потребности. От друга
страна детето е момиче и се намира във възраст, в която расте и се налага всеки
сезон да се купуват нови обувки, дрехи, играчки и пособия, които да стимулират
развитието му. От изготвения социален доклад по делото се установи, че детето
посещава детска ясла от 01.06.2016г., което неизменно е свързано с допълнителни
разходи. Освен това от съда се отчита и фактът, че понастоящем икономическата
обстановка в страната е динамична. Налице е неизменно повишаване на цените на
стоките и услугите, като темпът на нарастването им е устойчив.
По аргумент от
чл. 125, ал. 1 СК задължението за издръжка е общо на двамата родители и
произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, поради което съдът
следва преди всичко да определи общия размер на необходимата на детето
издръжка. При съобразяване на вече изложеното, ведно с икономическите условия в
страната, пазара на работна ръка и размера на минималната работна заплата (420
лв.), предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек, както и при
съобразяване на специфичните нужди на непълнолетното дете, съдът намира, че към
настоящия момент за задоволяване на потребностите на детето е необходима
месечна издръжка в рамките на около 200 лв. По делото не се събраха
доказателства за наличието изключителни нужди извън общоприетите, които да
налагат определянето на завишен размер на издръжката на детето. По аргумент от
чл. 143 СК размерът на издръжката зависи не само от нуждите на правоимащия, но
и от възможностите на лицето, което я дължи. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. В тази връзка следва да се
отчете фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст, в която би следвало да
осъществява трудови функции с цел да осигурява издръжката на непълнолетното си
дете. От изисканата справка от ТД на НАП гр. Бургас се установява, че в периода
2005г. – 2016г. М. е влизал в различни трудови правоотношения, като неизменно е
осъществявал трудови функции. Видно от справката (на л. 66 от делото) и от
представения към исковата молба трудов договор (на л. 5 – л. 6 от делото) в
периода 30.09.2015г. – 15.04.2016г. М. е осъществявал трудови функции като „пазач-портиер”
към „**********” ЕООД с трудово възнаграждение от 380 лв. на месец. Наред с
това от изготвения по делото социален доклад, от обясненията на М. и В. и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че бащата работи и в строителството,
като се занимава с шпакловка и декоративна мазилка. Самият М. в обясненията си
твърди, че получава месечно възнаграждение в размер от около 1500 лв. Ето защо
може да се направи извод, че М. без особени затруднения може да покрива малко повече
от половината от дължимата от родителите обща издръжка, а именно по 120 лв.
месечно. Майката следва да осигурява останалата по – малка част от общата
издръжка, тъй като при упражняването на родителските права, дава част
от същата в натура и неизбежно върху нея ляга тежестта от възпитанието и
ежедневните грижи за детето. Впрочем и страните по делото са съгласни, че
издръжка в размер от 120 лв. на месец, която да се заплаща от родителя, който
не осъществява родителските права, е достатъчно за нуждите на детето. Този
извод произтича от обстоятелството, че всяка от страните претендира присъждане
на издръжка именно в такъв размер.
Мотивиран от
изложеното настоящият състав намира, че искът за издръжка следва да бъде уважен
до пълния предявен размер от 120 лв. месечно, считано от момента на подаване на
насрещната искова молба за издръжка – 15.04.2016г.
По разноските:
С оглед
обстоятелството, че предмет на разглеждане в настоящото производство са 2 иска,
предявени от В.М. и 3 насрещни иска, предявени от Л.В., съдът намира, че
разноските по делото следва да бъдат разпределени с оглед произнасянето по тези
искове и във връзка с това за кой от тях са направени. Съдът намира за
неоснователно искането на процесуалния представител на М. в полза на Л.В. да не
се присъждат разноски, тъй като от нейна страна не е представен списък на
разноските. Както е прието в т. 8 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГКТ на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание
да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Т.е. може да се
направи извод, че правната последица от непредставянето на списък за разноските
е свързана с приложението на чл. 80, изр. 2 ГПК и то само при последващо искане
за изменение на съдебното решение в частта му за разноските – в случай, че
съдът се е произнесъл по искането на страната за разноски. Непредставянето на
списък не лишава страната от възможността разноски да й бъдат присъдени, стига
да има основанията за това.
От страна на Л.В. по делото са направени следните
разноски: 30 лв. – заплатена държавна такса по предявения главен иск за
лишаване на В.М. от родителски права, 500 лв. – депозит за изготвена по делото
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за В.М., 171 лв. –
депозит за изготвена по делото съдебно-химическа (токсикологична) експертиза,
20 лв. – депозит за свидетел. От Л.В. са внесени и 100 лв. – допълнителен
депозит за пътни разноски на вещото лице по съдебно-химическа (токсикологична)
експертиза, но тъй като вещото лице не е отправило претенция за заплащане на
пътните разноски сумата от 100 лв. е върната на В. с платежно нареждане от
28.11.2016г. (видно от отбелязване на подадената от нея молба на л. 218 от
делото). От така направените разноски съдът намира, че сумата от 30 лв. е
заплатена за държавна такса по предявен иск за лишаване от родителски права,
който съдът приема за неоснователен. Поради тази причина сумата от 30 лв. не
следва да се присъжда на В.. Същото важи и за сумата от 20 лв. – депозит за
явяване на свидетел, тъй като от свидетеля не е направено искане за присъждане
на разноски във връзка с явяването му по делото. Що се отнася до заплатените
депозити за експертизи съдът намира, че приетите по делото експертизи касаят
както предявения иск за лишаване от родителски права, така и предявения иск за
предоставяне упражняването на родителските права, тъй като са пряко свързани с
личността на В.М.. С оглед неоснователността на предявения от Л.В. иск за
лишаване от родителски права и основателността на предявения иск за
предоставяне упражняването на родителските права, съдът намира, че половината от
заплатените суми за изготвените по делото експертизи следва да бъдат присъдени
в полза на В.. Т.е. в нейна полза следва да се присъдят разноски в размер на
335,50 лв., представляващи заплатени депозити за експертизи, съразмерно на
уважената част от исковете. Въпреки отправената от процесуалния представител на
В. претенция за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение, съдът
намира, че по делото не са представени доказателства Л.В. да е заплащала
такова. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. на ОСГКТ на ВКС е
прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. По делото не са
представени никакви доказателства за заплатено от В. възнаграждение – нито в
брой, нито по банков път, поради което съдът намира искането й за присъждане на
разноски в тази му част за неоснователно.
От В.М. по делото са направени следните разноски: 80
лв. – заплатена държавна такса за предявения иск за предоставяне упражняването
на родителските права, 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 500 лв.
– заплатен депозит за изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза за Л.В.. Разноските за държавна такса и експертиза
касаят предявения по делото иск за предоставяне упражняването на родителски
права в полза на М.. Този иск е приет от съда за неоснователен, поради което
сочените разноски, направени във връзка с него, не следва да му се присъждат.
Видно от договора за правна помощ, сключен от М. (на л. 59 от делото),
заплатената сума от 600 лв. е за представителство по гр. д. № 278/2016г. по
описа на РС гр. Несебър. В договора не е направено разграничение каква част от
сумата за кой от предявените искове се отнася. При това положение съдът приема,
че възнаграждението е заплатено за представителство по всички предявени искове.
Същевременно единствено искът за лишаване от родителски права е с позитивен за В.М.
резултат (с оглед извода на съда, че следва да бъде отхвърлен), поради което от
заплатеното от него адвокатско възнаграждение му се дължи присъждане на сумата
от 120 лв. – съразмерно на отхвърлената част от предявените спрямо него искове.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.М. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър държавна такса в размер
на 172,80 лв. върху уважения размер на претендираната издръжка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Г.В., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, насрещен
иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131,
ал. 1 от СК - за лишаване на М.
от родителски права върху малолетното дете В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ на
основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, на майката Л.Г.В., ЕГН **********, с
адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето В.В.М., ЕГН **********,
при майката Л.Г.В., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, и малолетното дете
В.В.М., ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета седмица на
месеца до навършване на 7 годишна възраст на детето от 10:00 часа до 18:00 часа в
събота и от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя, като бащата следва
да взема детето от адреса му на местоживеене ***, или от всеки друг адрес на
местоживеене на детето, в случай на промяна, както и да връща детето на адреса
му на местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в
случай на промяна;
всяка първа и трета седмица на
месеца след навършване на 7 годишна възраст на детето от 10:00 в събота до 18:00
часа в неделя,
като бащата следва да взема детето от адреса му на местоживеене ***, или от
всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна, както и да
връща детето на адреса му на местоживеене ***, или на всеки друг адрес на
местоживеене на детето, в случай на промяна;
един
месец през лятото, за времето, през което майката Л.В. не ползва платен
годишен отпуск, като детето следва да бъде вземано в 10:00 часа на
първия ден от този месец от адреса му на местоживеене ***, или от всеки друг
адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна, както и да бъде връщано в
18:00 часа от последния ден от този месец на адреса му на местоживеене ***, или
на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна.
ОПРЕДЕЛЯ
право на бащата В.М.М., ЕГН **********, през всяка нечетна
година да взема детето за коледните празници, като същото да бъде вземано на
25 декември от съответната година в 10:00 часа от адреса му на местоживеене ***,
или от всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна, и да
бъде връщано в 18:00 часа на 26 декември от съответната година на адреса му на
местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в случай
на промяна.
ОПРЕДЕЛЯ
право на бащата В.М.М., ЕГН **********, през всяка
четна година да взема детето за великденските празници („велики
петък”, „велика събота” и „Великден” - неделя и понеделник), като същото
да бъде вземано в 10:00 часа на съответния петъчен ден от великденските
празници през годината от адреса му на местоживеене ***, или от всеки друг
адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна, и да бъде връщано в 18:00
часа на съответния понеделник от великденските празници през годината на адреса
му на местоживеене ***, или на всеки друг адрес на местоживеене на детето, в
случай на промяна.
ОПРЕДЕЛЯ
право на бащата В. М.М., ЕГН **********, през
всяка четна година да взема детето за рождения ден на детето – 26 август, като същото
да бъде вземано в 10:00 часа от адреса му на местоживеене ***, или от всеки
друг адрес на местоживеене на детето, в случай на промяна, и да бъде връщано в
18:00 часа на адреса му на местоживеене ***, или на всеки друг адрес на
местоживеене на детето, в случай на промяна.
ОСЪЖДА на
основание чл. 143 от СК В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното
дете В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез неговата майка и законен
представител Л.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер на
120 лв., считано от дата на подаване на насрещната исковата молба – 15.04.2016г.,
до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й
изплащане.
ДОПУСКА на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за
издръжката.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Л.Г.В., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването
на родителските права спрямо малолетното дете В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***
и определяне местоживеенето на детето при бащата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на баща и
законен представител на малолетното дете В.В.М., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Л.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 143 СК,
за заплащане в полза на малолетното дете В.В.М. на месечна издръжка в размер на
120 лв., считано от дата на подаване на иска до настъпването на законни причини
за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА В.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Л.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 335,50 лв., представляваща направените по делото разноски –
платени депозити за изготвени експертизи, съразмерно на уважената част от насрещните
искове.
ОСЪЖДА Л.Г.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 120 лв., представляваща направените по делото разноски – платено
възнаграждение за един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от предявените
от Л.В. насрещни искове.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на НРС държавна такса в размер на
172,80 лв., съобразно присъдената издръжка.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок, считано от връчването
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: