Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр. Пловдив 07.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на девети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на
секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 6815/2019
г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 19-0435-000134/24.09.2019 г. на ***Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с
което на П.С.Г. с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания
глоба в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение по чл.6 т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДВП и глоба в
размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание
чл.185 от ЗДВП.
Жалбоподателят П.С.Г. не се явява в
съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител и чрез жалбата се иска от
Съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно – с аргументи
за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални
нарушения. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата на П.С.Г. е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят П.С.Г. *** е правоспособен водач на моторни превозни
средства, притежаващ свидетелство за управление на моторни превозни средства № ***.
На 08.08.2019 г. Г. бил установен от *** към Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив
да извършва в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул.
„Свобода“ около 15.00 ч. с управлявания от него автомобил „БМВ“ с рег. № ***
нарушения на правилата за движение като движейки се в посока север – юг по бул.
„Васил Априлов“ при навлизане в кръстовището с бул. „Свобода“, не се е съобразил
с наличен пътен знак със задължително предписание „Г2“ – „Движение само надясно
след знака“, и налична забранителна за застъпване и пресичане пътна маркировка
„М2“ – „Двойна непрекъсната линия“, като завил наляво и пресякъл непрекъснатата
пътна маркировка.
За това му поведение на 08.08.2019 г. като водач на автомобил „БМВ“ с
рег. № *** на П.Г. бил съставен на 12.08.2019 г. от свидетеля Б.Г. – *** във
Второ РУ при ОД на МВР Пловдив, акт – АУАН № 899857/12.08.2019 г., за приети за
извършени две административни нарушения – по чл.6 т.1 от ЗДВП – за сторените
маневри на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Свобода“ по нарушаване
на пътен знак „Г2“ и на пътна маркировка „М2“ – несъобразяване поведението му
като водач на пътно превозно средство с предписанието на пътен знак и пътна
маркировка, и за нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП – за това, че бил създал с
тези си действия опасност за останалите участници в движението. При
предявяването на АУАН на нарушителя последният вписал, че има възражения, но не
направил такива нито тогава, нито в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка
административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, в което при излагане на обстоятелствата на приетите за извършени
от нарушителя П.С.Г. нарушения по чл.6 т.1 от ЗДВП и по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП
било вписано, че са извършени на 12.08.2019 г., а не на 08.08.2019 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Г., АУАН,
оправомощителна заповед.
Съдът ползва като достоверни показанията на свидетеля Г.,
доколкото същите са логични, обстоятелствени са и съответстват и на писмените доказателства,
а и не се и оспорват от страните по делото.
Въз основа на доказателствената съвкупност при така
установеното откъм факти от обективната действителност съдът прие, че
ангажираната административно – наказателна отговорност спрямо жалбоподателя П.С.Г.
за административни нарушения по чл.6 т.1 от ЗДВП и по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП
следва да отпадне, като обжалваното НП № 19-0435-000134/24.09.2019 г. следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Както се посочи и по – горе административно –
наказателната отговорност спрямо Г. според изложеното при излагане на
обстоятелствата на нарушенията по чл.6 т.1 от ЗДВП и по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП
по процесното НП е реализирана заради поведение на лицето като водач на моторно
превозно средство автомобил „БМВ“ с рег. № *** с място на нарушението гр.
Пловдив кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Свобода“ и с време на
извършването им 12.08.2019 г. около 15.00 ч.
Наличните по делото и гласни доказателства –
показанията на свидетеля Г., и писмени – АУАН № 899857/12.08.2019 г., не сочат
като време на извършването на тези нарушения такова, каквото е вписано в
обжалваното НП – да е на 12.08.2019 г. Доказателства по делото събрани в хода
на административно – наказателното производство, вкл. и в съдебната фаза на
производството, относно време на извършване на нарушенията от страна на
наказания Г. за тази дата 12.08.2019 г. няма, цитираните показания на разпитан
свидетел и писмено доказателство АУАН сочат като дата на извършване на
нарушения по ЗДВП 08.08.2019 г., за която пък дата 08.08.2019 г. на
жалбоподателя не се вменява с обжалваното НП административна отговорност за
нарушения било то по чл.6 т.1 от ЗДВП, било то по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП. Липсата
на доказателства П.С.Г. да е извършил нарушенията по чл.6 т.1 от ЗДВП и по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДВП към времето посочено в обстоятелствата на нарушенията по
обжалваното НП № 19-0435-000134/24.09.2019 г. е достатъчно като основание на
съда да счете наказателното постановление за порочно и да го отмени изцяло.
Отмяната, поради така изложеното, не налага дори произнасяне по възраженията по
жалбата относно евентуалните процесуални нарушения, които да са били допуснати
при излагане на обстоятелствата на нарушенията по чл.6 т.1 от ЗДВП и по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДВП или относно правната им квалификация.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане в полза на наказания на направените от него разноски по делото с
оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното
наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един ***,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното
представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от ***,
като съгласно приложен на л.5 от съдебното производство договор за правна
защита и съдействие от 21.10.2019 г. е било договорено възнаграждение в размер
на 300 лева, изплатено според изрично отбелязване в договора в брой. Този
размер от 300 лв. е съобразен с чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на *** възнаграждения. Предвид отмяната на обжалваното НП №
19-0435-000134/24.09.2019 г. и налични доказателства за направени по делото
разноски от страна на жалбоподателя Г. за *** възнаграждение по процесуално
представителство по делото в размер на 300 лв. платени в брой, съдът следва да
възложи тези разноски в тежест на юридическото лице, в чиято структура е
административният орган издал процесното наказателно постановление – в тежест
на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив /по аргумент от чл.37 ал.2 от ЗМВР/,
доколкото и Второ РУ гр. Пловдив не е самостоятелно юридическо лице. ОД на МВР
гр. Пловдив не е страна по делото, но присъждането й на разноските по делото се
следва от Закона – в съответствие с чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК
вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0435-000134/24.09.2019 г. на *** Второ
РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на П.С.Г. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания глоба в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение
по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.3
т.5 пр.1 от ЗДВП и глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив ул.
„Княз Богориди“ № 7 да заплати на П.С.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 300
/триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.