МОТИВИ:
Предаден е на съд подсъдимия М.Д.Л. *** чл. 343 ал. 3,
б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“ вр. с чл, 342 ал. 1 НК за нарушение на чл. 20 ал. 2
и чл. 119 ал. 1 ЗДвП.
По делото беше предявена молба от С.С. и Д.С. в
качеството им на наследници на пострадалата от деянието И.С. за конституирането им като частни
обвинители в процеса и тъй като молбата отговаряше на реда и условията на чл.
76 и сл. НПК, съдът ги конституира като частни обвинители в процеса.
Съдебното производство премина по реда на Глава 27- чл.
371, т. 2 НПК.
В съдебно заседание Представителят на държавното
обвинение го поддържа тъй както е предявено. Пледира за осъдителна присъда при
превес на обегващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предлага
кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС да бъде за срок от
три години.
Частните обвинители, чрез своя повереник, се
присъединяват къмстановището на прокурора. Пледират за осъдителна присъда при
превес на обегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Подсъдимият признава изцяло фактите в обвинителния акт.
Изразява искрено съжаление за стореното. Чрез своя защитник сочи нови
доказателства и пледира за присъда при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства с приложение института на условното осъждане.
След
преценка на надлежно събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съпоставени и със самопризнанията на подсъдимия и в пределите на чл.
373 ал. 3 НПК, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО:
Подсъдимият
М.Л. е правоспособен водач на МПС от 30.07.1987 година, с придобити категории С
В DE М D AM ТКТ BE СЕ, на отчет в сектор ПП КАТ Бургас, СУМПС №
*********. През 2004г. е санкциониран за допуснато нарушение по чл. 183, ал.2,
т.2 от ЗДП - нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство
върху платното за движение, а през 2012 година за допуснато нарушение по чл.
183, ал.4, т.7 ЗДП - не изпълнява задължението за използване на предпазен колан
или носене на каска.
Л.
работил съобразно трудов договор № 1087/04.06.2014 година с „********* (т.1, л.162), като шофьор
товарен автомобил (т.1, л. 163). На 25.04.2015 година той, в изпълнение на
възложените му задачи управлявал товарен автомобил марка „****“, с peг. № *******, като определеният
му маршрут е бил гр.Бургас -кв.Банево (т.1, л.156- 157).
Около
10.20 часа на 25.04.2015 година, управлявайки товарен автомобил марка „********“, с peг. № ******* се движил по бул.“Т. Александров“ в посока пл. „Трапезица“, Л.
се движел в колона от автомобили в лявата пътна лента на еднопосочно платно за
движение, състоящо се от две пътни ленти с обща ширина 7,50м. в указаната
посока. В близост до бл.4, на ж.к“Братя Миладинови“, на десния по посоката на
движение на товарния автомобил тротоар, върху неработещ светофар имало поставен
пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека“ и след него - напречна пътна маркировка М
8.1 „Пешеходна пътека“. Вдясно от
пътното платно, по което се движил обвиняемият има тротоар, вляво -
разделителен остров, лентите за насрещно движение са две, разширявайки се за
отбивка и завой надясно.
Управлявайки
товарния автомобил, подсъдимият приближавал пешеходната пътека, разположена
напречно на платното за движение. След пешеходната пътека започва разширение на
платното за движение, за трета лента, предназначена за завиване на превозни
средства наляво на следващото кръстовище - пл.“Трапезица“ по бул.“Одрин“.
По
същото време, от дясната страна на пътното платно, по което се движил
подсъдимият, по десния тротоар вървяла пострадалата И. С. С., ЕГН: **********, която предприела
пресичане по пешеходната пътека. Движещите се в дясна лента леки автомобили я
възприели и спрели, за да я пропуснат. Когато пешеходката тръгнала да пресича
пътното платно, в момента на навлизането й върху платното за движение,
подсъдимият отстоял на около 9.00 м. от мястото на удара, като се движил с
около 10 км/час. От този момент е възникнала и опасността за движение за Л..
Обзорността напред и в страни не е била ограничена, подсъдимият имал възможност
да възприеме своевременно пешеходката, да спре с голям запас преди пешеходната
пътека - опасна зона за спиране 4,5 м. и да я пропусне От това разстояние той
имал директна видимост към пешеходката.
С
бърз ход пострадалата И. С. започнала да пресича пътното платно по пешеходната
пътека. През това време подсъдимият, управлявайки товарният автомобил продължил
движението си, не спрял преди пешеходната пътека, а навлязъл частично с левите
си колела върху разделителния остров между двете платна за движение,
заобикаляйки спрелите пред пешеходната пътека два леки автомобила, гледайки
единствено в страничните огледала на товарния автомобил. След като пострадалата
И. С.
преминала около 6,6 м. от дясната граница на платното за движение, през
пешеходната пътека преминал управлявания от подсъдимия товарен автомобил.
Последвал удар, като автомобилът ударил пешеходката с предната част, между
десния фар и средната линия със скорост около 10 км/час. Пешеходката паднала на
пътната настилка с леко оттласкване на тялото надясно и напред спрямо
предварителната си посока на движение, респективно, напред и наляво спрямо
посоката на движение на товарния автомобил. Мястото на удара е върху
пешеходната пътека, на около 0,7-1,1 м. от лявата граница на платното за
движение, респ. на 6,4-6,8 м. от дясната граница на платното за движение.
Тялото на пострадалата С. попаднало пред предната част на товарния автомобил,
между двете предни колела, без те да го прегазят. То се притискало от подовите
елементи на автомобила в зоната под предния мост, предавателна кутия и
диференциала, като пострадалата се плъзгала и търкаляла напред по посоката на
движение на товарния автомобил. Попаднала под лявото единично колело на втората
ос на товарния автомобил и колелото я прегазило в зоната на таза. Л. не
възприел пострадалата пешеходна преди удара и продължил движението се след
него, като изминал около 53м. след мястото на удара. Едва след това и след
реакцията на свид.П.С. , подсъдимият спрял товарния автомобил в най-лявата
пътна лента, предназначена за завиване наляво.
Непосредствено
след това, на помощ се притекли св.св.Г.С., И.А. и П.С.. Същите се намирали в
близост до местопроизшествието, но в насрещното пътно платно за движение.
Описаната фактическа обстановка била възприета от св. Г.С., който към този
момент управлявал микробус „***********“
с ДК№ *********, движил
се в насрещното пътно платно посока ж- к.“Меден Рудник“ и бил в непосредствена
близост до пешеходната пътека.
Вследствие
пътно транспортното произшествие починала И. С. С., ЕГН: **********.
Видно
от съдебно медицинската експертиза /т.1, л.76-л.78/, при огледа на И. С. С. са
установени - многофрагментно натрошаване на таза, счупване на гръбначния стълб
на нивото на лумбални прешлени - кръсцова кост. Разкъсно контузна рана
започваща от дясната ингвинална област на корема надолу по ингвиналната гънка и
назад се прехвърля на ляво бедро до средата му по задната повърхност. Гръдна
травма със счупване на ребра от 3 до 12 в ляво, контузия на белия дроб. Масивно
охлузване на кожата в лявата средна половина на тялото, Охлузвания по крайниците.
Непосредствената причина за смъртта на И. С. С. е несъвместимото с живота увреждане получено при
прегазването. Уврежданията са в резултат от съприкосновение с автомобила,
падане на терена с последващо прегазване. Пострадалата е била с лявата си
страна към товарния автомобил.
Извършен
е оглед на местопроизшествието, с приложен фотоалбум (т.1, л.48-69).
Представени са и химически експертизи (т.1, л.80-л.81), неустановяващи наличие
на алкохол и упойващи вещества в кръвта на М.Л. и пострадалата пешеходка И. С. С..
Видно
от назначената и изпълнена тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза (т.1, л.86-л.122), спрелите в дясно от товарния автомобил леки
автомобили не ограничавали видимостта на подсъдимия .Л. и то още от момента, в
който пострадалата пешеходка стъпила за първи път на пътното платно. През
цялото време, докато пешеходката пресичала пътното платно, нищо не е
ограничавало видимостта на подсъдимия към нея. Когато пострадалата пешеходка И.С.С. е стъпила на пътното платно, лекият
автомобил управляван от подсъдимия отстоял на 9/11метра от мястото на удара. В
този момент пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране на лекия
автомобил, която е 4,5м. Още тогава Л. е имал обективна възможност да възприеме
пешеходката като опасност за движението с голям запас преди пешеходната пътека.
От този момент той е трябвало да реагира незабавно с предвиденото в закона
поведение -спиране на пътно превозното средство с оглед необходимостта да бъде
избягнато пътно-транспортно произшествие.
Като
не е предприел действия за спиране още към момента на възникването на
опасността /възприемането на пешеходката на пътното платно от разстояние
9/11м./, когато пострадалата пешеходка е била извън опасната зона за спиране на
автомобилът му, Л. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара,
респективно настъпилия вредоносен резултат. Освен това, опасността, която е
представлявала пешеходката не е била статична. Пострадалата не се е появила внезапно
на пътното платно, а се е движела по него в изпълнение на правилата визирани в
ЗДвП, пресичайки го от отдясно наляво пред автомобила. Опасността е нараствала
заедно с придвижването на пешеходката, както и с приближаването на автомобила
на подсъдимия. Липсват каквито и да е данни по делото установяващи предприети
от страна на обвиняемият действия по намаляване на скоростта или спиране на
товарния автомобил преди или към момента на възприетата опасност, респективно,
към момента, в който обективно е имала възможност да възприеме опасността за
движение. В конкретиката на разглеждания случай, нарушението на правилата за
движение по пътищата, което е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни
последици, е правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Наличността
на пешеходна пътека, обозначена със знак Д 17 и напречна пътна маркировка М 8.1
в конкретния случай се явява самостоятелно обстоятелство, което е изисквало от
подсъдимия Л. засилено внимание и допълнително съобразяване с възможната поява
на пресичащи пешеходци. Конкретните дадености на пътната обстановка, в случая
спрели в дясната лента два леки автомобила, не са ограничавали видимостта и
обзорността на Л., същият обективно е могъл да възприеме пресичащата пешеходка,
както вече бе посочено по—горе, когато товарния автомобил управляван от него е
бил на разстояние 9/11 м. преди мястото на удара, а пешеходката в този момент е
нализала върху пешеходната пътека. Задължението му като водач на МПС по силата
на чл. 119 ал.1 от ЗДвП е било да се убеди, че по пешеходната пътека не се
намира участник в движението, безопасността на който може да бъде застрашена,
респективно в настоящия случай да пропусне преминаващата по пешеходната пътека
пешеходка, в изпълнение на което свое задължение Л. е следвало да спре.
Преминавайки през пешеходната пътека без да осигури безопасно преминаване на
пешеходката И. С. С.,
Л. е нарушил визираното правило на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Същият не е предприел
действия за спиране. Допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат -смъртта на И. С. С.. Освен
неосигуряване предимство на пресичащата пешеходка, настъпилото произшествие се
дължи и на изцяло субективни причини у обвиняемият - отклонено внимание.
Горната
фактическа обстановка изцяло се потвърждава от надлежно приетите по реда на чл.
373 ал. 1 във вр. с чл. 281 ал, 5 и чл. 283 гласни иписмеии доказателства,
както и съдебните експертизи / вж. л. 65 от съдебно дело.
Както
правилно наблегна в пледоарията си повеленикът на частните обвинители, освен
всичко посочено като факти в обвинителния акт налице е и още едно нарушение на
правилата за движение- нарушаване на забраната за движение на товарен автомобил
е тегло над 10 тона.
От
представената в съдебно заседание характеристика, е видно, че подсъдимият е
изряден професионален шофьор с добри характеристични данни.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за
безспорно доказано. Това е така, защото от обективна страна на 25. 4. 2015
година, около 10. 20 часа в гр. Бургас, на пешеходна пътека, обозначена с
напречна пътна маркировка М 8. 1 и с пътен знак Д- 17, находяща се на бул. „Т.
Александров“, в посока площад „Трапезица“, при управление на моторно превозно
средство- товарен автомобил марка „********“ с per. № **********, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по
пътищата, а именно: Чл. 20 ал. 2-„ Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Чл. 119, (1) При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта
или спре, допуснал пътно транспортно произшествие с пресичащата пешеходна
пътека тип М 8.1 отдясно наляво на посока на движение на автомобила пешеходка –
И.С. С. ***, като с
деянието си по непредпазливост причинил смъртта й.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост“ в нейната по-
лека форма- несъзнавана непредпазлиност по чл. 11 ал. 3 НК.-подсъдимият Л. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици,
но е оглед на конкретната пътна обстановка, притежавана правоспособност за
управление на МПС е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
В крайна сметка
подсъдимият е осъществил престъпното деяние по чл. 343 ал. 3, б. „б“ във вр. с
ал. 1, б. „в“ вр, с чл. 342 ал. 1 НК.
Като причина за извършване
на деянието следва да се посочи грубото нарушаване на правилата за движение по
пътищата, както и склонността на подсъдимия към извършва на нарушения при
управляване на моторно превозно средство.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
наказанието съдът се съобрази както с целите му по смисъла на чл. 36 НК, така и
с императивните разпоредби на чл. 54 НК. Взе предвид високата степен на
обществена опасност на самото деяние с оглед широкото му разпространение към
настоящия момент в обществото.Съобрази обаче сравнително ниската степен на
обществена опасност на самия деец- на същия са наложени две административни
наказания в сравнително отдалечен период от време, за сравнително леки
нарушения на закона за движение по пътищата, съдействието му при разкриване на
обективната истина, разкаянието и съжалението му за извършеното. Във всички
случаи обаче и с оглед тежестта на престъплението и причините и условията за
неговото извършване, наказанието следва да бъде определено при съм лек превес
на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства / с оглед посочените
по- горе характеристични данни/, а именно
седем години лишаване от свобода. На основание чл. 58а във вр. с чл.373 ал. 2 НК съдът редуцира наказанието на четири години и осем месеца лишаване от
свобода.
На основание чл. 61, т. 3
във вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода следва да бъде изтьрпяно при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип.
Съдът сподели становището
на представителя на държавното обвинение и наложи на подсъдимия кумулативното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, което той
следва да изтърпи след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С присъдата съдът осъди
подсъдимия да заплати и направените от държавата разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :