Р Е Ш Е Н И Е
№952
гр.
Хасково,
12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на петнадесети
ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1118 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба от В.Д.П. ***, вилна занона „О.“ №256, против Заповед № 272з-2482/05.09.2019г. на директора на Областна
дирекция на МВР - Хасково, с която на основание чл. 199, ал.1, т.5 във вр. с
чл.194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 / три месеца.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, поради противоречие с материалноправни разпоредби, издадедан при
съществено нарушение на административно производствените правила и при
несъответствие с целта на закона отменителни основания по чл.146, т.2, т.3, т.4
и т.5 от АПК. По изложените в жалбата подробни съображения се прави искане за
отмяна на оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателя,
чрез процесуалния си представител адв. Н. изцяло поддържа жалбата, като моли
процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на Областна
дирекция на МВР гр. Хасково, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С.,
който оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, моли оспорената заповед
като законосъобразно издадена да бъде оставена в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, след като взе
предвид изложеното в жалбата, становището на страната в с.з. и след като анализира
събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед, на В.Д.П. – началник
на група „Противодействие на криминалната престъпност“ Запад на сектор
„Криминална полиция“ към РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково, е наложено
дисциплинарно наказание „ Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, за това,
че на 08.02.2019г. се е подписал, като оценяващ ръководител в Протокол рег. №
1970р-3917/08.02.2019г. за индивидуална оценка на резултатите на служителите на
сектор „Криминална полиция“ към РУ – Хасково при ОДВМР – Хасково за второто
шестмесечие на 2018г., в нарушение на разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредба №
8121з-254/13.02.2017г. за условията и реда за формиране на допълнително
възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в
Министерство на вътрешните работи / издадена от министъра на вътрешните работи
обн. ДВ, бр.19/28.02.2017г./, тъй като към тази дата не е бил назначен за
временно изпълняващ длъжността началник на сектор „Криминална полиция“ към РУ –
Хасково при ОДМВР - Хасково. Последното
е определено от наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл.199, ал.1,
т.5 ЗМВР „ пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност“ във вр. с чл.194, ал.2, т.1 ЗМВР „неизпълнение на
разпоредби на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове“, а
именно на разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредба № 8121з-254/13.02.2017г.
за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати в служебната дейност на служителите в Министерство на вътрешните
работи, за което му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от 3 месеца, на основание чл. 197, ал.1, т.2 и чл. 204, т.3 от ЗМВР. Екземпляр от обжалвания акт е
получен от жалбоподателя на 12.09.2019г., видно от отбелязаното върху акта, а
жалбата срещу него е депозирана на 18.09.2019г.
Установи
се от приложената административна преписка, че със сигнал до министъра на
вътрешните работи с рег. № 489700-1083/2019г. инсп. П. Й. П., служител в РУ
Хасково, сектор „Криминална полиция“ е изнесъл данни относно извършени
дисциплинарни нарушения от ръководни служители на РУ Хасково изразяващи се в
това, че инсп. П. е бил оценен от инсп. В.П., който към момента на оценяването
му е началник на Група „Запад“, а не негов пряк ръководител, което не му дава
основание да извърши преценка за работата му с поставяне на съответната оценка
за това, поради което посочил, че в конкретния случай било допуснато нарушение
на разпоредбата на чл. 13, ал.2 от Наредба №
8121з-254/13.02.2017г. за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение
за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Министерство на
вътрешните работи. В сигнала инсп. П. навел и съображения за неправилно
определената му оценка във връзка с постигнатите от него резултати в служебната
му дейност.
Посочения по-горе сигнал е препратен по
компетентност на директора на ОДМВР- Хасково и станал повод за образуване на
административно производство за изясняване на изнесените в него факти и
обстоятелство, сочещи на допуснати дисциплинарни нарушение от И. Р. началник на
РУ – Хасково и В.П. – ВПД началник на сектор „Криминална полиция“ към РУ –
Хасково. Във връзка с това от директора на ОДМВР – Хасково е издадена Заповед
№272з-2121-26/26.07.2019г., с която проверката е възложена на комисия в състав:
Председател Н. К. – началник на сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ в отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР и членове инспектор И. И. Б.
и Т. Д. Г., служители в ОДМВР – Хасково. В заповедта е посочен срок до
31.08.2019г. за приключване на възложената проверка и изготвяне на писмена
справка съдържаща резултатите от същата.
В
хода на проверката комисията е събрала относимите за случая писмени доказателства.
Пред същата са дадени обяснения от гл. инсп. И. Р. – началник на РУ Хасково и
гл. инсп. В.П., които в последствие са приети от директора на ОДМВР – Хасково,
преди издаване на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на
жалбоподателя в настоящото производство.
Във
връзка с извършената дисциплинарна проверка комисията е изготвила Справка до
директора на ОДМВР – Хасково с рег. № 272р-17477/20.08.2019г., за установяване
на допуснати дисциплинарни нарушения от служители на РУ – Хасково при ОДМВР, с
която дисциплинарно наказващият орган се е запознал на 30.08.2019г. В справката
е описана хронологията на овакантяване на длъжностите началник на група
„Противодействие на криминалната престъпност“ – Изток на сектор „Криминална
полиция“ към РУ – Хасково при ОДМВР, считано от 25.01.2019г., както и на
длъжността началник сектор „Криминална полиция“ към РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково,
считано от 05.02.2019г., посочена е и министерска заповед №
8121к-6690/07.03.2019г., съгласно която, считано от 07.03.2019г. ст. инспектор В.П.
началник на група „Противодействие на криминалната престъпност“ – Запад, е
преназначен временно за срок до една година да изпълнява длъжността началник на
сектор „Криминална полиция“ към РУ –Хасково при ОДМВР Хасково. С оглед на което
комисията е извела извода, че към дата 08.02.2019г. ст. инспектор В.П. не е
притежавал качеството оценяващ ръководител по отношение на инспектор П. за
второто полугодие на 2018г., тъй като П. е заемал длъжността началник на група
„Противодействие на криминалната престъпност“ – Запад, а инсп. П. е служител в
група „Противодействие на криминалната престъпност“ – Изток в РУ – Хасково,
поради което в оценителната процедура не е спазена разпоредбата на чл.13, ал.1
и ал.2 от Наредба № 8121з-254/13.02.2017г., изискваща оценяването на резултатите
на отделните служители да бъдат извършени
от оценяващия ръководител, на когото съответния служител е пряко подчинен, а
при отсъствие на прекия ръководител оценяването да се
извършва от следващия горестоящ в служебната йерархия ръководител. За така
допуснатото дисциплинарно нарушение от инсп. П. комисията е предложила на
директора на ОДМВР – Хасково на служителя да се потърси дисциплинарна
отговорност на основание чл.199, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР,
като на същия му бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от 3 месеца.
С
така изготвената справка срещу подпис е запознат жалбоподателя на 23.08.2019г.
С
покана рег. №272р-17981/26.08.2019г. старши инспектор В.П. е поканен на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да представи писмени обяснения в срок от 24 часа
във връзка с извършеното нарушение на служебната дисциплина, констатирано в
справка с рег. №272р-17477/20.08.2019г. Поканата е връчена на дисциплинарно
привлеченото лице на 26.08.2019г.
На
27.08.2019г. от П. е депозирано обяснение до директора на ОДМВР – Хасково, в
което същият сочи, че не е съгласен с констатираните от комисията данни за
извършено от негова страна дисциплинарно нарушение. Дадените от П. обяснения са
приети от директора на ОДМВР – Хасково на 30.08.2019г.
На
05.09.2019г. е издадена разглежданата в настоящото производство заповед за налагане
на дисциплинарно наказание, същата е връчена на дисциплинарно наказаното лице
на 12.09.2019г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена до Административен съд - Хасково на 18.09.2019г., т. е. в рамките на
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като
провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР орган.
Съдът намира, че са спазени и
регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде
наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието
следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на оспорващия е „открито“ по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на
30.08.2019г. при получаване на Справка рег. № 272р-17477/20.08.2019г., видно от
поставената от директора на ОДМВР – Хасково резолюция. Именно в този документ
се съдържат ясни данни относно претендираното дисциплинарно нарушение и дееца.
При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок
от откриване на нарушението като същевременно към датата на издаването й -
05.09.2019 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.
Съдът констатира, че е спазено и
императивното изискване на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно
наказващият орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по
преписката, след постъпване на справка рег. № 272р-17477/20.08.2019г. в ОДМВР
Хасково, жалбоподателя П. е бил запознат със съдържанието ѝ, като това е
отразено срещу подпис от самия жалбоподател на дата 23.08.2019г. В последствие
с покана рег. № 272р-17981/26.08.2019г. получена от жалбоподателя на
26.08.2019г., на същия е указана възможността, за представяне в срок до 24 часа
на писмени обяснения във връзка с констатираното в справка рег. №
272р-17477/20.08.2019г. дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно наказаното лице
се е възползвало от дадената му възможност и на 27.08.2019г. е депозирало
обяснения пред дисциплинарно наказващият орган, което е прието от органа на
30.08.2019г., видно от поставената върху обяснението резолюция, а заповедта е
издадена на 05.09.2019г., т.е. след това.
Съдът счита, че е спазена установената
писмена форма по чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, противно на изложените в жалбата
твърдения, като в заповедта са посочени извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите които са
нарушени, доказателствата въз основа на които то е установено, правното основание
и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва.
По отношение възраженията на оспорващия за
допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, при издаване на оспорения
акт съдът намира следното:
Съгласно чл.
194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са
нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон
дисциплинарни наказания. Ал. 2 на цитираната разпоредба дефинира
административните нарушения в четири точки. Конкретно в настоящия случай е
прието, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, съставлява
неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове – чл.
194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, по-точно нарушение на чл. 13, ал.2 от
Наредба № 8121з-254/13.02.2017г. за условията и реда за формиране на
допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на
служителите в Министерство на вътрешните работи. Счетено е, че към дата
08.02.2019г. жалбоподателят заемайки длъжността началник на група „Противодействие
на криминалната престъпност“ – Запад на сектор „Криминална полиция“ към РУ –
Хасково е подписал Протокол рег. № 1970р-391/08.02.2019г. за индивидуална
оценка на резултатите на служителите на сектор „Криминална полиция“ към РУ –
Хасково, без да има качеството оценяващ ръководител по смисъла на цитираната
разпоредба от наредбата. Прието е, че така описаното деяние съставлява пропуск
в прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност, който следва да се санкционира съгласно чл.
199, ал. 1, т. 5 ЗМВР с "писмено предупреждение".
Основното възражение на жалбоподателя е
свързано с липса на съставомерност на деянието му – застъпено е становището, че
в действителност към дата 08.02.2018г. П. е извършил оценяване на служителите в
сектор „Криминална полиция“ към РУ – Хасково, но това негово действие е
следствие на делегираните му устно от началника на РУ – Хасково правомощия да
направи това.
Съдът намира, че наведените от жалбоподателя
доводи не обуславят желания от него правен резултат. На първо място следва да
се посочи, че в разглеждания случай не може да се приеме, че е налице
делегиране на правомощия / дадени чрез устно разпореждане/ от страна на
началника на РУ – Хасково по отношение на жалбоподателя в настоящото
производство, който към 08.02.2019г. е заемал длъжността началник на група
„Противодействие на криминалната престъпност“ – Запад на сектор „Криминална
полиция“ към РУ – Хасково, за изготвяне и поставяне на индивидуални оценки на
служителите в сектор „Криминална полиция“ при РУ- Хасково и това е така, тъй
като според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., …”
Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за
определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от
правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни
актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято
компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за
постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от
фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на
необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район
или цялата страна. Възможността
за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко
принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не
притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като
изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани
правомощия, не може да ги предоставя другиму. В случая нито устно, нито писмено
началника на РУ- Хасково е имал възможността да осъществи тази делегация по
отношение на жалбоподателя П., тъй като той няма как да делегира правомощия,
които не притежава. В разглежданата хипотеза началника на РУ- Хасково е контролиращ
ръководител по отношение на оценяващият ръководител по смисъла на чл.13, ал.3
от Наредба № 8121з-254/13.02.2017г., и поради това изначално няма как да се
твърди делегиране на правомощия. Ако се разглежда възможността за делегация, то
в случая началника на РУ- Хасково би имал възможност да предостави единствено
правомощията си на контролиращ орган, което отново е спорно, с оглед
спецификата на производството по оценяване.
На следващо място, дори да се приеме, че
жалбоподателя П. е бил поставен в условие да изпълни неправомерна служебна
заповед или разпореждане на по-горе стоящ орган, както се твърди, то за същия
осъзнавайки, че заповедта или разпореждането са дадени в несъответствие със
закона или подзаконов нормативен акт, е била налице възможността да възрази по
смисъла на чл.5, ал.4 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г.. Цитираната разпоредба сочи, че когато държавен
служител прецени, че издадената устна заповед е неправомерна, е длъжен да
посочи основанията си за това на началника, който я е издал. Когато заповедта
бъде потвърдена писмено, едва тогава държавният служител я изпълнява, като
отговорност за последиците от
изпълнението й носи началникът. В случая, непредприемайки така дадената му
нормативна възможност за защита, с изискване дадената неправомерна заповед да
бъде потвърдена писмено от началника на РУ-Хасково и едва тогава П. да я
изпълни, самият жалбоподател се е поставил в неблагоприятно за себе си
положение, като резултата от това е единствено извършено от него дисциплинарно
нарушение водещо след себе си и понасяне на съответното за това дисциплинарно
наказание. Като допълнение към изложеното до тук следва да бъде отбелязана
констатацията на съда, че за описаното в заповедта нарушение отговорност носи и
началника на РУ-Хасково, но както е видно от приложения по делото протокол за
индивидуална оценка, допуснатото от него нарушение, дори е валидирано и от
самия директор на ОДМВР – Хасково, дисциплинарно наказващ орган в настоящото
производство, утвърждавайки Протокол за индивидуална оценка на резултатите на СКП при РУ Хасково за периода от
01.07.2018г. до 31.12.2018г.
В заключение следва да се обобщи, че в
разглеждания случай по безспорен начин от събраните по делото доказателства се
установи извършеното от В.П. нарушение водещо до неправилно разбиране и
прилагане на разпоредбата на чл.13 от Наредба № 8121з-254/13.02.2017г.
Цитираната разпоредба урежда реда и начина за оценяване на служителите в
структурата на МВР, като посочва и компетенциите за това. В ал.1 на чл.13 се
сочи, че оценяването на резултатите на
отделните служители се извършва от оценяващ ръководител под контрола на контролиращ ръководител. Според ал.2 оценяващ
е ръководителят, на когото съответният служител е пряко
подчинен. При отсъствие на прекия ръководител
оценяването се извършва от следващия горестоящ в служебната йерархия
ръководител. По натам в разпоредбата е посочено, че контролиращ е
ръководителят, на когото оценяващият ръководител е
непосредствено подчинен. При отсъствие на
контролиращия ръководител неговите функции се поемат от следващия горестоящ в
служебната йерархия ръководител. Съотнасяйки разписаното в нормата към разглеждания
в настоящото производство казус може да се посочи, че в действителност към
08.02.2019г. В.П. е заемал длъжността началник на група „Противодействие на
криминалната престъпност“ – Запад на сектор „Криминална полиция“ към РУ –
Хасково и към тази дата, с оглед създалия се кадрови недостиг на ръководни
длъжности същия е разполагал с възможността да изготви индивидуалните оценки
единствено и само на подчинените му служители, тези които са работели в група
„Противодействие на криминалната престъпност“ – Запад, но не и на инспекторите
работещи в група „Противодействие на криминалната престъпност“ – Изток, в която
е работел и инспектор П., като създалият се кадрови проблем е следвало да бъде
разрешен не от него, а от по-горестоящите ръководни служители в ОДМВР –
Хасково.
В случая е ирелевантно изложеното в жалбата,
че ако жалбоподателя не бе изпълнил заповедта дадена му от началника на РУ-
Хасково и не бе извършил оценяването, то той е щял да понесе дисциплинарно
наказание за това, че не е изпълнил заповед на прекия си ръководител. Това
каква би била санкцията в тази хипотеза е мислимо само при събитие, което се е
случило, тъй като съдът няма задължения да дава отговори на предположения.
Съдът прецени като законосъобразен
определеният срок на правно действие на наказанието от три месеца. Същото е
съответстващо на нормативно предвидения минимум по чл.
199 от ЗМВР като кореспондира с вида, броя и характера
на допуснатият пропуск по прилагането на разпоредбата регламентираща служебната
дейност на жалбоподателя, а именно тази на чл.13, ал.2 от Наредба №
8121з-254/13.02.2017г.. Тази продължителност съответства и на цялостно
поведение на наказаното лице, тъй като П., видно от приложената по делото
кадрова справка има наложени предходни шест дисциплинарни наказания, като
последните са "порицание" и „писмено предупреждение“, но също така е
награждаван три пъти с "писмена похвала". Срокът на наказанието е
правилно индивидуализиран предвид събраните данни за ненастъпили съществени
последици, свързани с процедурата по оценяване и формиране на допълнително
възнаграждение за постигнатите резултати на служителите в СКП при РУ- Хасково. Съдът
споделя разбирането на дисциплинарно наказващият орган, че с този срок на
дисциплинарната санкция ще се постигне легитимната цел по спазване на
служебната дисциплина и съблюдаване на нормативната уредба, касаеща служебната
дейност на П..
В обобщение атакуваната по съдебен ред
заповед по налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен
административен акт и не страда от пороците, визирани в чл.
146 от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да се
остави без уважение.
Предвид изхода на делото своевременно
направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да се удовлетвори като на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК, чл.
37 от ЗПП и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се
присъди такова в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172 и сл. от АПК Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на В.Д.П. ***, вилна
занона „О.“ №.., против Заповед № 272з-2482/05.09.2019г. на директора на Областна
дирекция на МВР - Хасково, с която на основание чл. 199, ал.1, т.5 във вр. с
чл.194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.2 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 / три/месеца.
ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН ********** ***, вилна занона „О.“
№..., да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Хасково сумата от 100 /сто/
лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение .
Решението на основание чл.221 от ЗМВР е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: