Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 17.11.2022 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети
октомври 2022 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №6950 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът К.И.К. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в
системата на МВР, като през претендирания период от 01.01.2017г. до
27.12.2019г. е полагал труд в ОД на МВР- Стара Загора на длъжност “полицай –
водач на следово куче“. Естеството на работата му е такова, че полага труд през
деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при което се получава размер над
законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период,
съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.
Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден
и за нощен труд в чл.178 и чл.179, като по силата на чл.178 ал.1 т.З към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл.179 ал.1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения освен за другите
предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.
Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се урежда правилото за
плащане на извънредния труд по ал.5 с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. В ал.9 на този член е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
По отношение на иска по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР твърди, че за периода от
01.01.2017г. до 27.12.2019г. са действали две Наредби, имащи връзка с чл.187,
ал.9. Последната от тях, която е актуална и към момента е Наредба №
81213-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. Текста на чл.3, ал.3 указва, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Тази Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015г.
на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015г./, като съдържанието и
на нейния чл.3, ал.3 било идентично с
последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016 г.
Преди процесния период действала и Наредба №1821з-407/11.08.2014г., според
чл.8 на която за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и
06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. Единствено в
тази Наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличава с коефициент от
0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове
се превръщат в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по
0,25 лева за всеки нощен час или част от него.
В последващите две Наредби с №81231з-592/25.05.2015г. и
№8121з776/29.07.2016г. липсвала изрична регламентация за преизчисляването на
нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало
законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, която следва да се преодолее чрез субсидиарно
прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007 г./, в чл.9 ал.2 от която било предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове следва да се
превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане
на работното време за съответното работно място.
Ищецът счита, че във връзка с изложеното и предвид неизпълнението на тази
разпоредба от страна на работодателят, е налице неизплатено възнаграждение за
положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от
него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа
дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл.187, ал.6 ЗМВР/, както и
неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума
от момента на падежа и.
Относно иска по чл.86 от ЗЗД заявява, че организацията и разпределението на
работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън
редовното време, за процесния период се уреждат от Наредба 8121з- 776/29.07.2016
г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл.18 ал.3 от Наредбата „В случаите,
когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си
задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен
период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се
отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се
изготвя и утвърждава по реда на чл.23“. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2
„Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи
на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол
/приложение 3/. На основание чл.31 ал.1 от Наредбата „Отработеното време между
22,00 часа до 06,00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/„ В изпълнение
на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън
работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца,
следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на
протокол във финансова служба.
В този смисъл счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на
приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до
06.00 часа, е следвало да отчете и заплати отработеното от него време над
редовното, като това е следвало да се извърши в месеца, в който този труд е
положен и съответно е следвало същия да се заплати с дължимото възнаграждение
за положен труд, през месеца следващ месеца, в който е положен извънредния
труд. Счита, че работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца
следващ месеца, в който е положен труда и от първо число на следващия месец
дължи обезщетение за това.
Ищецът твърди, че през исковия период 01.01.2017г. до 27.12.2019г. е
положил нощен труд по 56 часа всеки
месец от м.01.2017г. до м.11.2019г., който преизчислен с коефициент 1,413
възлиза на по 8 часа за всеки месец от м.01.2017г. до м.11.2019г., както и че
преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд, който
следва да му бъде допълнително заплатен от ответника с увеличение 50%, или за
процесния период претендира сумата от общо 1984,80лв. /подробно посочена по
размер и начин на формиране в исковата молба/. Счита също, че ответникът е в
забава в изплащането на горната сума, поради което претендира и лихва за забава
за процесния период общо в размер на 244,90лв./подробно посочена по размер и
период в исковата молба/.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди работодателя ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР Стара Загора да му заплати неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.01.2017г. до 27.12.2019г. общо в размер
на 1984,80лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковете до
окончателното плащане, както и лихва за забава за периода от 01.03.2017г. до
30.11.2019г. общо в размер на 244,90 лв., подробно посочени по месеци, размер и
период в исковата молба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР Ст.Загора представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове по
основание и размер и счита същите за неоснователни.
Заявява, че не оспорва, че през исковия период ищецът заемал длъжността
„ст.полицай“ /ВСК/ в група ООРТПВП, сектор ООРТП към отдел ОП при ОДМВР
Ст.Загора, както и че е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Сочи, че през това време е полагал труд на смени по график, като при
полагането на труда за периода 01.01.2017г. до 27.12.2019г. по утвърдения за
месеца график служителят е изпълнявал служебните си задължения, като
действително в работната му смяна е налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч.
до 06.00 ч.
Счита обаче за неприложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата по отношение служителите на
МВР, тъй като ищецът е държавен служител и по отношение неговото служебно
правоотношение е налице уредба в специалния закон ЗМВР и издадените въз основа
на него подзаконови актове, които са специални и дерогират приложението на
общите трудови норми. Счита също, че не е налице непълнота на нормативната
уредба по смисъла на 46 ал.2 ЗНА, като излага подробни съображения за това.
В писмения си отговор ответникът прави подробен анализ на относимите
разпоредби от ЗМВР, както и подробен анализ на регламентацията в издадените на
основание чл.187 ал.9 ЗМВР и действали преди и към исковия период Наредби.
Позовава се на чл.187 ал.3 ЗМВР, регламентиращ 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, както и на чл.3
от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., която му съответства и регламентира
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Сочи, че за
държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто
е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност,
той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Сочи, че действително за период от около
девет месеца, който е извън процесния и през който е действала Наредба
№8121з—407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г.) се е
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР, но това е поправено с Наредба №81213—592/25.05.2015г.
Същият подход бил възприет и при създаването на Наредба №8121з-776 от
29.07.2016г., както и при сега действащата наредба.
Ответникът анализира също понятията извънреден труд и нощен труд и заявява,
че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или
без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд
попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд,
когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и
с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен
по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по
смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
Ответникът заявява също, че положения от ищеца през процесния период нощен
труд е правилно отчетен с протоколи Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредбата;
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено - за
положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25
лв. на час; това възнаграждение е заплатено, което се установява от платежните
бележки.
Позовава се на писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно
увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното
време.
Счита претенциите на ищеца за главница за неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени, ведно с акцесорните такива за лихва за забава в изплащането на главницата.
Позовава се на съдебна практика на различни съдилища. Претендира разноски по
делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че през исковия период 01.01.2017г. до 27.12.2019г. ищецът
К.И.К.
е в служебно правоотношение с ответника, като е заемал
длъжността „ст.полицай“ /ВПА/ в група ООР на сектор ОП към Първо РУ Ст.Загора
при ОДМВР Ст.Загора.
Не е спорно също и се установява от представените писмени доказателства, че
в периода 01.01.2017г. до 27.12.2019г. ищецът е работил на смени по утвърден
график с продължителност от 24 часа и 12 часа, като в т.ч. е полагал труд и
през времето от 22,00ч. до 06,00ч.
Със Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед
№8121з-1429 от 23.11.2017г., на основание чл.179
ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, е определено за всеки отработен нощен час или част от
него между 22,00ч и 06,00ч на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото да представени платежни бележки за исковия период за изплатени на
ищеца възнаграждения, вкл. и за нощен труд.
Като взе предвид така обсъдените доказателства съдът
намира, че по делото не е спорно, че ищецът през исковия период е полагал труд
по служебно правоотношение с ответника като държавен служител в системата на
МВР, работещ на 12-часови и 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период, както и че е полагал труд и през нощта
между 22,00ч и 06,00ч.
Спорен по делото е въпроса за приложение на правилото на чл.9 ал.2 от Наредбата
на структурата и организацията на работната заплата /НСОРС/, съгласно което при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, по отношение служебното правоотношение на ищеца.
Съдът намира, че в настоящия случай посоченото по-горе правило не намира
приложение.
Ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и статутът му се урежда
със ЗМВР /чл.142 ал.2 ЗМВР/, който е специален спрямо КТ. Работното време на
държавните служители е регламентирано в чл.187 от ЗМВР и приетата на основание
чл.187 ал.9 ЗМВР. Чл.187 ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период; при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/чл.187 ал.3 ЗМВР/. В чл.187 ал.5 ЗМВР предвидена компенсация за работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. по отношение редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители е действала
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. (отм, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. /отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по
адм.д. №5450/2016г., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016г./ От 02.08.2016г. действа
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г/. И в трите Наредби, в чл.3 ал.3
е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. /неприложима към настоящия случай, тъй
като е отменена преди процесния период/, в чл.31 е било предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол; при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. тази регламентация
липсва. Предвидено е, че отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита
с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. Наредбите са издадени на
основание чл.187 ал.9 ЗМВР, който е специален спрямо общата уредба в КТ. Настоящия
състав счита, че липсата в последващите Наредби на изрична норма за
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен представлява
нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавните
служители, а не празнина и не съставлява липса на регламент за служителите на
МВР /каквото е твърдението на ищеца/. Напротив в ЗМВР и приложимите Наредби ясно
са уредени продължителността, отчитането, заплащането на труда, полаган от
държавните служители. Не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46
ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Освен това кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на чл.9
ал.2 от НСОРЗ са: подневно отчитане на работното време; работа на смени;
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. В настоящия
случай две от тези кумулативно изискуеми предпоставки не са налице. Не е налице
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното – в КТ продължителността на работното време през нощта е 7 часа
/чл.140 КТ/, а в ЗМВР – 8 часа /чл.187 ал.3 ЗМВР/. Разлика в общата и в
специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния труд спрямо
дневния обуславя и различната уредба в изчисляването и заплащането му, и обяснява
правило в чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получаващия се коефициент от 1.143, с който се
умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който
алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца
по ЗМВР. Не е налице и работа по трудови норми за определяне на трудовото
възнаграждение. В този смисъл е и правното становище от 27.09.2019г. на
проф.Васил Мръчков, което настоящият съдебен състав напълно споделя.
Изложените по-горе изводи не се разколебават и от уредбата на чл.188 ал.2 ЗМВР, съгласно който държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00ч и 06,00ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Специалната закрила
по КТ се изразява в допълнителни права и повишени изисквания към условията на
труда по отношение на някой категории работници и служители с оглед особените
им качества – непълнолетни, бременни жени, кърмачки, майки с деца до 3 години и
лица с намалена работоспособност, но не и към заплащането на труда. По
отношение на една от тези категории - бременни работнички или служителки, както
и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, нощния труд е
изцяло забранен /чл.313а вр. с чл.140 ал.4 КТ/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените обективно съединени
искове за главница се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъда отхвърлени.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.К., ЕГН **********, с адрес ***
против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф
Игнатиев №16, обективно съединени искове с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР за сумата от общо 1984,80лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен труд
с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване е 50%, за периода 01.01.2017г.
до 27.12.2019г. и за сумата от общо 244,90 лв., лихва за забава за периода от
01.03.2017г. до 30.11.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора,
ул.Граф Игнатиев №16, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: