Решение по дело №3067/2018 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……............

гр. Варна, ............... 2020 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 3067/2018 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Неофит Рилски, община Провадия, област Варна, подадена чрез адв. Г. А., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000317007997-091-001 от 09.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 244 от 08.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" („ОДОП“) Варна при ЦУ на НАП, като са установени задължения на оспорващия общо в размер на 10 623,32 лв. за Корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както следва: за 2015 г. в размер на главница 4 475,91 лв. и лихва - 1 032,15 лв.; за 2016 г. в размер на главница 4 530,08 лв. и лихва - 585,18 лева.

С жалбата се настоява, че РА е незаконосъобразен и неправилен.

Сочат се подробни доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила като: липсата на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, неанализиране на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 и неанализиране на отношенията между оспорващия и свързаните с него лица; непосочване по какъв начин е определена данъчната основа; недоказаност на фактическите констатации, че оспорващият е извършвал процесната търговска дейност; неиздирване на релевантните документи и доказателства – неизискване на първични и вторични документи, иззети от органите на досъдебното производство, довело до ограничаване на правото на защита; липсата на безспорност на факта, че е извършвана дейност, предвид издадения лиценз и неизследването на „обичайните“ разходи за тази дейност; установеност само на това кой е собственик на вещите, но недоказаност на факта, че с тази именно собственост са извършвани превози; недостигане до логическия извод, че оспорващият не е осъществявал превози, след като е установено, че трето (макар и свързано с оспорващия) лице е издавало фактури за извършените превози, респ. третото лице е получило приход и извършило разход; недоказаност на обстоятелството кой фактически е осъществил превоза, доколкото издадените от оспорващия товарителници и транспортни документи доказват само кое е лицето превозвач (допуснато смесване на облигационните (търговски) с административните (данъчни) права и задължения; неотносимост и безсмисленост на обсъждането на въпроса за непрехвърлимостта на лиценза, предвид липсата на твърдение в този аспект.

Оспорващият настоява, че е налице и нарушение на материалния закон: Въпреки посочването точно на приложимия стандарт относно определяне на приходите, не е установена „обичайната дейност“ на оспорващия и не е доказано, че оспорващият осъществява фактически превозване на стоки; независимо, че данъчната основа се определя по реда на чл. 122 от ДОПК, органът по приходите е следвало да състави счетоводен резултат, който да преобразува за данъчни цели – чл. 18 от ЗКПО, а в случая няма счетоводен финансов резултат; неразбираемост как са определени приходите и защо се приема, че са от транспортни услуги; неправилно непризнаване на разходи, доколкото принципите на законност и служебно начало изискват точно защото фактурите не могат да бъдат представени по обективни причини, същите да бъдат издирени и събрани от органите по приходите.

Искането, заявено от оспорващия с жалбата, е да се отмени оспореният акт.

Във връзка с указания на съда до оспорващия за уточняване на твърденията му по фактите, с молба, постъпила в съда на 31.12.2018 г (л. 21 от делото) се сочи, че дружеството жалбоподател осъществява дейност превоз на товари в страната и в чужбина от месец март 2015 г., като дружеството е действало като превозвач по договорите за превоз, сключвани от „Дануей БГ“ ООД и „Дануей“ ЕООД, които са действали като спедитори. Заявява се, че приходите са отчетени в „Дануей БГ“ ООД и „Дануей“ ЕООД. Оспорващият сочи необходимо присъщите разходи за дейността, като изтъква, че за размерът им не са събрани и представени доказателства, тъй като всички документи са иззети от органите на досъдебното производство. В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител твърди, че е подизпълнител на „Дануей“ ЕООД и „Дануей БГ“ ООД и като подизпълнител сумите не са осчетоводявани.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - гл. юриск. Г.Е, с писмена молба (л. 167 от делото) прави искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържат се констатациите на органите по приходите, издали РА и мотивите на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, посочени в Решение № 244/08.10.2018 г., като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер 1 195,14 лв. при материален интерес 22 171,19 лева.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от доказателствата по делото (разгледани поотделно и в съвкупност), становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена по пощата на 29.10.2018 г. (клеймо на пощенски плик – л. 7 от делото), т. е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата на съобщаване на решението на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна – 17.10.2018 г., според удостоверението за извършено връчване по електронен път на л. 8 от делото. Същата изхожда от адресата на акта и при наличие на правен интерес от обжалване – оспорва се неотменена част от РА, поради което оспорването е допустимо.

 

По валидността на РА – същият е издаден от компетентни органи.

Ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000317007997-020-001/17.11.2017 г., издадена от Д. Б. К.– началник на сектор в ТД на НАП Варна (л. 7 от адм.пр.), според която ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 13.03.2015 г. до 31.12.2016 г. и следва да бъде извършена в срок от три месеца от връчването на ЗВР – 23.11.2017 г. (л. 6 от адм.пр.)

Със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) от 22.02.2018 г. и от 22.03.2018 г. (л. 10 и л. 13 от ам.пр.) е продължен срокът за завършване на ревизията съответно до 23.03.2018 г. и до 13.04.2018 година. И двете издадени ЗИЗВР са постановени отново от Д. Б. К., която е надлежно определена от Директора на ТД на НАП Варна да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК и с правомощията по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – Заповед № Д-14/03.01.2017 г. и Заповед № Д-1249/30.06.2017 (л. 114 и л. 15 от адм.пр.)

Органът, възложил ревизията, заедно с определения ръководител на ревизията са именно издателите на РА, в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Съдът, след извършване на визуализация на представените по делото на електронен носител електронни документи, установява наличието на подписване на представените електронните документи: ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Предвид разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание.

С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията.

Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

 

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органите по приходите черпят упражненото от тях публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад (РД). Предвид липсата на възражение срещу РД, органите по приходите не са обсъждали такива в съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

 

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Спазени са регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срокове за извършване на ревизията.

За резултатите от ревизията, в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, считано от изтичането на срока за извършване на ревизията, е съставен РД № Р-03000317007997-092-001/08.05.2018 г. (л. 544 -527 от адм.пр.), връчен на ревизираното лице по електронен път на 10.05.2018 г. (л. 528 от адм.пр.). В законоустановения 14-дневен срок от връчването на РД, определен в чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е постъпило възражение срещу РД.

В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, предвид удължаването на срока за възражения срещу РД до 24.06.2018 г. – л. 519 от адм. пр., е издаден РА № Р-030000317007997-091-001/09.07.2018 г. (л. 554-551 от адм.пр.).

Както се посочи, РА е издаден от надлежно упълномощен орган и определя данъчни задължения за периодите, за които е възложена ревизията. РА, съобщен на ревизираното лице на 17.07.2018 г. (л. 551, гръб от адм.пр.), е обжалван в срок по административен ред.

С Решение № 244/08.10.2018 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция "ОДОП" – В. при ЦУ на НАП е изменил РА, като е установил задължения за корпоративен данък и за 2015 г., и за 2016 г. в по-малък размер.

Не са налице съществени нарушения от страна на органите по приходите по отношение на сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, които да обосновават отмяна на РА на самостоятелно основание. По конкретните възражения на оспорващия за процесуални нарушения съдът ще изложи мотиви при изводите за фактите в посочения в жалбата аспект.

 

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД (стр. 2-11 от РД, л. 512-539 от адм.пр.), неразделна част от ревизионния акт, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

На основание чл. 37, чл. 53 и чл. 56 от ДОПК на ревизираното лице е изготвено ИПДПОЗЛ (л. 3-2), връчено на дружеството по електронен път на 29.11.2017 г., с което от ревизираното лице са изискани всички счетоводни документи, регистри, справки и писмени обяснения да периода 13.03.2015 г. -31.12.2016 г. и ИПДПОЗЛ (л. 451-452 от адм.пр.), връчено лично на управителя на дружеството Д.А.Б. на 15.03.2018 г., с което е изискана декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В хода на ревизията и до издаване на РД и РА от задълженото лице не са представени документи, изискани по реда на ДОПК, касаещи дейността на дружеството.

В хода на ревизионното производство „Дануей 1“ ЕООД представя единствено декларация за е-мейл адрес (л. 1 от адм.пр.), декларация-съгласие за разкриване на банкова тайна (л. 4 от адм.пр.) и писмено обяснение (л. 449 от адм.пр.).

В хода на ревизията с протокол Кд-73 №АА 1286876/25.01.2018г. (л. 116 от адм.пр.) от Софийска градска прокуратура са предоставени копия на документи, касаещи извършваната дейност от „Дануей 1" ЕООД, в т.ч.: 66 бр. международни товарителници (л. 67-101 от адм.пр.), 6 бр. фактури за закупено гориво с доставчик „Нис Петрол" ЕООД (л. 111-113 от адм.пр.) и за други разходи - фактури от „Мобилтел" ЕАД и „Екко комерс" ООД (л. 107-109 от адм.пр.). С протокол Кд-73 №АА 1286877/26.01.2018г. (л. 132 от адм.пр.) от Софийска градска прокуратура са предоставени и копия на документи, касаещи извършваната дейност от „Дануей 1” ЕООД. в т.ч.: договор за наем на МПС (л. 129-130 от адм.пр.), застрахователни полици (л. 128 и 122-123 от адм.пр.), лиценз с № 13182 за извършване на международен автомобилен превоз (л. 126-127 от адм.пр.), договор между свързани лица за ползване на апартамент за офис на фирма „Дануей 1" ЕООД (л. 122, гръб от адм.пр.), договор за счетоводно обслужване (л. 124-125 от адм.пр.), договор за наем на паркоместа и автомобилен канал и Анекс към него (л. 120-121 от адм.пр.), трудов договор на И. Д. Н.(л. 119 от адм.пр.) и договор за абонаментно извършване на технически прегледи (л. 118 от адм.пр.)

Органите по приходите установяват, че във всички предоставени международни товарителници, „Дануей 1“ ЕООД е посочено като превозвач на стоките (л. 67-101 от адм.пр.), като от предоставения от Софийска градска прокуратура лиценз с № 13182, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 126-127от адм.пр.), на „Дануей 1" ЕООД е дадено право да извършва международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, за периода от 15.04.2015 г. до 14.04.2025 г.

След анализ на събраните от Софийска градска прокуратура документи, органите по приходите изпращат ИПДПОТЛ до всички товародатели и товарополучатели, които са установени в транспортните документи, с цел установяване на извършения транспорт на стоки, кой е превозвачът, извършил транспорта, за чия сметка е транспортът, кой фактурира транспортната услуга.

От получените отговори от товародателите, ревизиращият екип установява, че част от транспортните услуги са извършени чрез други спедиторски фирми, до които също са изпратени искания за предоставяне на данни (получен е отговор от спедитора „Делфис-67" ЕООД - л. 480-503 от адм.пр.)

От получените в отговор копия на фактури, банкови извлечения и документи за транспорт органите по приходите установяват, че за извършените транспортни услуги от „Дануей 1” ЕООД, фактури са издавани от „Дануей БГ" ООД, ЕИК ********* (свързано лице с „Дануей 1" ЕООД) и сумите са постъпвали по банковата сметка на „Дануей БГ“ ООД. От страна на превозвача „Дануей 1" ЕООД няма издавани фактури на „Дануей БГ“ ООД за извършения транспорт, въпреки, че „Дануей 1" ЕООД единствено е лицензирано за извършване на товарни превози и е извършвало транспорта съгласно международните товарителници и пътни листи.

Установено е, че транспортните средства, с които са извършвани услугите, са два влекача. Единият влекач, с per. № В **** PC и полуремарке с per. № В 7874 ЕК, „Дануей 1“ ЕООД наема от „Дануей БГ" ООД, с договор за наем от 01.08.2015 г. По информация от ОД на МВР сектор „КАТ" (л. 53 от адм.пр.) вторият влекач с per. № В **** НХ е собственост на „Дануей" ЕООД, а задълженото лице „Дануей 1“ ЕООД е посочено като ползвател.

Направена е констатация, че всички документи за извършения превоз са подпечатани с печат на жалбоподателя, лицензът е издаден на ревизираното дружество, същото притежава наети и собствени транспортни средства, има назначени шофьори на товарни автомобили над 12 тона, зареждано е гориво с договор и абонаменти карти, за което са издадени съответните фактури с получател „Дануей 1“ ЕООД, сключен е договор за медицинско обслужване и задължителните прегледи на шофьорите.

В писменото си обяснение от 17.03.2018 г. (л. 449 от адм.пр.) представляващият дружеството посочва, че е фактурирал превоза чрез свързаната фирма „Дануей БГ" ЕООД и няма издавани фактури от „Дануей 1“ ЕООД, поради отказа за регистрация по ЗДДС на „Дануей 1" ЕООД, заради задължения за ДДС на свързаното „Дануей БГ“ ООД, и с цел да не се формират публични задължения, което е едно от основните изисквания за пред ИА „АА“ във връзка с лиценза.

Органите по приходите стигат до извод, че всички гореописани доказателства сочат, че за периода на ревизията, основната дейност на „Дануей 1" ЕООД е международен автомобилен превоз на товари с МПС над 12 тона.

С протокол от 04.05.2018 г. (л. 507-524 от адм.пр.) от информационните масиви на НАП са приобщени доказателства, относими към ревизионно производство, в т.ч. ГДД на дружеството за 2015 г. и 2016 г., информация за банкови сметки, справка ПС - данни предоставени от КАТ, справка за намерените покупки в дневниците за продажби за период 2015 г. - 2016 г., справка за имущество по данни от общини, справка за общите задължения.

Установено е, че задълженото лице има реализирани покупки от регистрирани за целите на ЗДДС лица - основно горива и телекомуникационни услуги (издадена фактури от доставчиците: „Мобилтел" ЕАД, „НИС Петрол" ЕООД, „Макс Телеком" ООД, „Екко Комерс" ООД, „МЦ Младост Варна" ООД, „Данте Интърнешънъл СА", Нотариус И. О. и „Дануей" ЕООД, по които фактури получател е „Дануей 1" ЕООД. В дневник за покупки на „Дануей" ЕООД (свързано лице) за данъчен период 04/2015 г. е включена фактура № 1/30.04.2015г. за услуга с данъчна основа 3600 лв. и ДДС 720 лв. и издател „Дануей 1“ ЕООД.

От посочените доставчици на ревизираното лице (с изключение на доставчика „Дануей“ ЕООД) са представени доказателства за процесните доставки, като по отношение фактурите, издадени от „Екко Комерс" ООД и „МЦ Младост Варна“ ООД, е събрана информация от Софийска градска прокуратура - л. 108 и л. 118 от адм.пр.

Приобщени по преписката са банкови извлечения и движение по разплащателните сметки на „Дануей 1" ЕООД (л. 66), като е събрана информация и от физическите лица, които съгласно подадените уведомления от дружеството към НАП са били в трудовоправни отношения с ревизираното лице:

            -      Я. К. Я., ЕГН **********. за периода от 01.07.2016 г. до 01.05.2017г., длъжност шофьор товарен автомобил, международни превози (л. 54-57 от адм.пр), който не е отговорил на искането, и

            -      И. Д.Н., ЕГН **********. за периода от 23.02.2016 г. до 25.03.2016 г., длъжност шофьор товарен автомобил, международни превози, който дава писмени обяснения, че работил в дружеството на посочената длъжност за около 3 месеца, карал е по маршрути от Исперих и Шумен до Румъния и е подпечатвал ЧМР с печат на „Дануей 1" ЕООД (л. 453-456от адм.пр.)

Органите по приходи са направили извода, че въпреки събраните доказателства за осъществявана от дружеството търговска дейност през ревизираните периоди, същото няма заведена счетоводна отчетност за ревизирания период, не е публикувало ГФО в Търговския регистър за ревизираните години, няма данни за прилаганите принципи и политики при счетоводно обслужване на дружеството, няма представени счетоводни регистри, подадени са ГДД по чл. 92 от ЗКПО (л. 517-522 от адм.пр.), с които дружеството е декларирало, че не е извършвало дейност за 2015 г. и 2016 година.

С оглед изложените факти, ревизиращите са установили обстоятелства по чл. 122, ал. l, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи от „Дануей 1" ЕООД, което е извършвало търговска дейност през периода 13.03.2015 г. - 31.12.2016 г. и е реализирало приходи, които не са отчетени, съгласно счетоводното законодателство и не са декларирани съгласно разпоредбите на ЗКПО. Прието е, че са налице и обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - не е водена счетоводна отчетност, за дейността на „Дануей 1" ЕООД - няма счетоводни регистри и счетоводна документация, поради факта, че лицето е декларирало с ГДД, че не извършва дейност, и съответно такива не са представени и не са открити при преглед на документите, иззети от Софийска градска прокуратура.

След като приемат, че основата за облагане с Корпоративен данък за периода 13.03.2015г. - 31.12.2016г. ще се определи по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, на ревизираното лице е връчено Уведомление с изх. № Р-03000317007997-113-001/13.02.2018 г. (л. 446-448 от адм.пр.) на основание чл. 124, ал. 1 от ЗОПК и уведомление по чл. 17 от ДОПК (л. 443-445 от адм.пр.),  както и ИПДПОЗЛ от 13.02.2018 г. (л. 450-452 от адм.пр.), с което са изискани документи, писмени обяснения и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. От страна на ревизираното лице не са представени документи и не е взето становище, както не са представени и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизирания период.

При извършения анализ на относимите към задълженото лице обстоятелства от т. 1 до т. 16 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК (посочени конкретно на стр. 3-6 в РД – л. 542-543 от адм. пр.), съобразявайки подадените ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, които не отговарят на действителността – осъществяването на дейност по смисъла на ЗСч, органите по приходите:

1. определили стойността на извършените транспортни услуги от „Дануей 1“ ЕООД на база данъчната основа на издадените фактури от „Дануей БГ" ООД за същите услуги. За международните товарителници, за които е установено, че превозвач е „Дануей 1“ ЕООД, но не е установена спедиторската фирма и няма издавани фактури от „Дануей БГ" ЕООД, е определена цената на услугата на 1 км по издадените фактури от двете дружества за съответните години и така определената цена е умножена по километрите на извършения превоз съгласно товарителниците и пътните листи, предвид посочените в товарителниците и пътните листи начална и крайна точка на превоза, като изминатите километри са определени по данни от Гугъл карти.

С РА са определени общо приходи от дейността на дружеството за 2015 г. в размер на 51 858.26 лв., представляващи приходите на ЗЛ от извършените транспортни услуги в размер на 48 258.26 лв. и сумата в размер на 3600 лв. по фактура № 1 /30.04.2015 г., издадена от „Дануей 1" ЕООД на „Дануей" ЕООД за извършени услуги.

2. Предвид събраните от доставчици фактури, подробно описани на л. 17 от РД (приложение-справка л. 514от адм.пр.), не са признати за разходи на ревизираното дружество със следните мотиви:

-      фактурите от "Макс телеком" ООД и "Мобилтел" ЕАД са за телекомуникационни услуги и поради непредставяне на документи от страна на ревизираното лице, не може да се определи използвани ли са за дейността на фирмата, или са за лични нужди на управителя и/или друго лице. Установено е, че са издавани фактури преди месеца, в който "Дануей 1" ЕООД започва да извършва транспортни услуги (мес.09.2015г.), т.е. същите не са свързани с дейността на фирмата;

-      от "Еко комерс" ООД е издадена една фактура, с която е закупен парфюм, следователно доставката не е свързана с дейността на ревизираното лице;

-      фактури, издадени от „НИС Петрол" ЕООД, са за закупено гориво и не могат да се определят за кой точно превоз са извършени и свързани ли са въобще с извършени превози, тъй като са издавани фактури и преди да са налице данни ЗЛ да е извършвало превози (преди мес. 09.2015 г.) Не става ясно по издадените фактури от мес.05.2015г. до мес.09.2015г. закупеното гориво къде е използвано от ЗЛ, след като първите данни за извършени превози са от мес.09.2015г.;

-      от "Данте Интернешънъл СА" е закупен радар детектор и също не става ясно за какво е закупен и свързан ли е с дейността на фирмата;

-      от "Дануей" ЕООД съгласно документите от Окръжна прокуратура е закупено товарно ремарке. При ревизията не е представена фактура № **********/05.04.2015 г. на стойност 4000 лв. и начислен ДДС в размер на 800 лв., както от "Дануей" ЕООД така и от ревизираното лице. ЗЛ няма начислявани амортизации, няма данни и за заведени активи ;

- фактурите, издадени от нотариус И. О., с предмет нотариална такса, за удостоверен материален интерес по договор, препис, пълномощно и изготвяне на документи, за които също е прието, че не са свързани с дейността на фирмата.

Органите по приходите се позовават на това, че: от ревизираното лице не са представени посочените по-горе фактури, а същите са представени от доставчиците в отговори на връчените им искания (с изключение на декларираната покупка от "Дануей" ЕООД, за която не е представена въобще и фактурата); задълженото лице не представя и счетоводна отчетност, респ. не става ясно как процесните фактури са свързани с извършваната дейност от дружеството; липсва документална обоснованост за признаване на разходите по тези фактури.

В резултат процесните фактури с РА не са признати на основание чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО.

След анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК с РА е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2015 г. в размер на 51 858.26 лв.. върху която е приложена данъчната ставка по чл. 20 от ЗКПО (10%) и установен размера корпоративния данък от 5 185,83 лв. 

 

Аналогични са изводите и аргументите на органите по приходите и за 2016 г., за която година са установени приходи по чл. 122 от ДОПК за 2016 г. общо в размер на 45 751,74 лв., представляващи приходите на ЗЛ от извършените транспортни услуги.

След анализ на събраните от доставчици фактури, подробно описани на стр.23-24 от РД, същите не се признават като разходи за дейността на ревизираното дружество при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, със следните мотиви:

-                     фактурите от "Мобилтел" ЕАД са за телекомуникационни услуги и поради непредставяне на документи от страна на ревизираното лице, не може да се определи как и използвани ли са за дейността на фирмата, или са използвани за лични нужди на управителя 'и/или друго лице, т.е. дружеството не е доказало, че разходите са свързани с дейността на фирмата.

-                     от "МЦ Младост Варна" ООД е издадена една фактура за медицински преглед и не става ясно как е свързана с дейността на ревизираното лице, след като от дружеството не са подавани декларации обр.1 и обр.6 за дължими осигурителни вноски и данък за наети лица по трудов договор.

С РА е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2016г. в размер на 45 751,74 лв., върху която е приложена данъчната ставка по чл. 20 от ЗКПО (10%) и установен корпоративен данък от 4 575,17 лева.

 

В хода на административното обжалване, при преценка на направените констатации, приложените към преписката писмени доказателства и възраженията срещу РА, решаващият орган приема за неоснователни доводите на ревизираното лице за допуснато нарушение на процесуалните правила, както и за нарушение на материалния закон по отношение на определените размери на приходите, неотчетени по съответния период за 2015 г. и за 2016 г. и на част от определените размери на разходите за 2015 г. и за 2016 г.

За 2015 г. решаващият орган приема, че неправилно с РА при определяне на данъчната основа не са признати като разходи по фактури, издадени от „НИС Петрол" ЕООД за закупено гориво, за периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г. Прието е, че следва да бъдат признати извършените от ревизираното лице разходи за гориво, свързани с тези превози, като предвид установените разходни норми, установени при справка от електронни сайтове за тежкотоварни автомобили и влекачи /autobg и kamionibg/, е посочено, че:

-      за м.08.2015г. - по фактура № **********/31.08.2015 г. и ДКИ към нея № **********/31.08.2015 г., издадени от „Нис Петрол“ ЕООД на обща стойност 638,31 лв. (л. 30-31 от адм.пр.);

-      за м.09.2015г. - по фактура № **********/30.09.2015 г. и ДКИ към нея № **********/30.09.2015 г., издадени от „Нис Петрол“ ЕООД на обща стойност 672,32 лв. (л. 28-29 от адм.пр.);

-      за м.10.2015г. - по фактура № **********/31.102015 г. и ДКИ към нея № **********/31.10.2015 г., издадени от „Нис Петрол" ЕООД на обща стойност 2062,24 лв. (л. 26-27 от адм.пр.);

-      за м.11.2015г. - по фактура № **********/30.11.2015 г. и ДКИ към нея № **********/30.11.2015 г., издадени от „Нис Петрол" ЕООД на обща стойност 1153.04 лв. (л. 24-25 от адм.пр.);

-      за м.12.2015г. - по фактура № *********/31.12.2015 г. и ДКИ към нея № **********/31.12.2015 г., издадени от „Нис Петрол" ЕООД на обща стойност 2279.05 лв. (л. 22-23 от адм. пр.)

Други разходи, които решаващият орган приема, че следва да бъдат признати на ревизираното лице като свързани с дейността, са следните:

-                     разходи по фактури/сметка № **********/06.04.2015 г. на стойност 120,60 лв. и № **********/01.09.2015 г. на стойност 6.00 лв., издадени от нотариус И. Д. (допусната е техническа грешка в решението на ОДОП Варна, нотариусът е с фамилия О.) с основание договор, препис и пълномощно. Видно от съдържанието на документите (л. 52 от адм.пр.), същите са свързани с дейността на фирмата и следва да се включат при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за 2015 г. (л. 49-50, гръб от адм.пр.);

-                     разход за застраховка по застрахователна полица № 03018339/13121510000434 от 13.03.2015 г. „Професионална отговорност", направена съгласно Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, с предмет на застраховката - професионалната отговорност на юридическото лице. извършващо международен превоз на пътници и товари и притежаващо лиценз на Общността. Платена сума в брой в размер на 167,59 лв. по Сметка № РР000778199/13.03.2015 г. (л. 122-123 от адм.пр.)

С решението на Директора на дирекция ОДОП Варна е определена по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2015г. в размер 44 759,11 лв., като на основание чл. 122 от ДОПК приходите, на ЗЛ са установени в размер на 51 858,26 лв. (48258,26 + 3600,00 лв.), а разходите  -  в размер на 7 099,15 лв.

РА, с който за 2015 г. е установен дължим корпоративен данък 5 185,83 лв., е изменен от решаващия орган и е установен дължим корпоративен данък в размер на 4 475,91 лв. и лихва за периода 01.04.2016г. - 09.07.2018г. в размер на 1 032,15лв.

 

Аналогично и за 2016 г., при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за 2016 г., решаващият орган приема, както и ревизиращите органи са приели, наличие на приходи общо в размер на 45 754,74 лв., представляващи приходите на „Дануей 1“ ЕООД от извършените транспортни услуги, определени при ревизията (л. 20-23 от РД), както и че правилно при определяне на данъчната основа с РА не са включени разходите по фактурите от „Мобилтел“ ЕАД и „МЦ Младост Варна“ ООД, доколкото не са налице доказателства, че същите са свързани с дейността. Неправилно обаче според решаващия орган не са признати за разходи при определяне на данъчната основа:

-                     разход за застраховка по застрахователна полица № 03018339/13121610000524 от 08.03.2016 г. „Професионална отговорност", направена съгласно Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, с предмет на застраховката - професионалната отговорност на юридическото лице, извършващо международен превоз на пътници и товари и притежаващо лиценз на Общността. Платена сума в брой в размер на 167.59 лв. по Сметка № Р002126573/08.03.2016г. (л. 128 от адм.пр.);

-                     разход за застраховка по застрахователна полица № 510216031000042 от 20.04.2016 г. „Отговорност на превозвача на товари по шосе", направена съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /ЧМР/ и Закон за автомобилните превози на юридическото лице. Платена сума в брой в размер на 283.37 лв. по Сметка № 16042640041053/ 26.04.2016 г. (л. 117 от адм.пр.)

Направен е извод, че тези разходи са свързани с упражняваната от дружеството търговска дейност - предоставяне на транспортни услуги.

Решаващият орган определя по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2016 г. в размер на 45 300,78 лв., като установеният размер на корпоративния данък (10% от данъчната основа) е 4 530,08 лв, при приходи в размер на 45 751,74 лв. и разходи - 450,96 лв.

В хода на настоящото съдебно производство, по искане на жалбоподателя са приобщени доказателства за плащане от оспорващия на държавна такса в размер на 520 лв. за издаване на лиценз и копие на лиценз на Общността за извършване на товарни превози от „Дануей 1“ ЕООД (л. 87-91 от делото), както и е допуснато извършването съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) по поставени от жалбоподателя въпроси, заключението по която е приложено на л. 132-160 от делото.

Съгласно експертното заключение и заявеното от вещото лице пред съда:

1.      По въпроса „Какъв е размерът на платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания за 2015 г. и 2016 г., включително и каква такса е платена за издаването му и кога?“, вещото лице посочва 500 лв. за издаване на международен лиценз на Общността и 20 лв. за заверено копие международен лиценз на Общността;

2.      При извършване на подробен анализ на движението и остатъците по банковите сметки за 2015 г. и 2016 г., с посочване на контрагентите и основанията за извършените от тях плащания, вещото лице установява две сметки на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД, като по първата са събирани само суми от банката за месечна такса от март до 01.09.2015 г. в размер общо на 10,52 лв. (сметката е служебно закрита на 24.09.2015 г.), а по втората сметка на 18.03.2015 г. Д.Б. е внесъл 10 лв. с основание „Откриване на РС ППБН сребърен Дануей 1 ЕООД“ и на 31.03.2015 г. е събрана месечна такса от банката в размер на 10 лв.;

3.      На въпроса „Има ли дружеството наети недвижими имоти, в които упражнява цялостно или частично дейността си – къде е местодомуването на превозните средства, каква е реално платената цена за наем на такива недвижими имоти и за наем на офис?“, вещото лице сочи, че има данни за сключен договор за наем на МПС от 01.08.2015 г. между „Дануей БГ“ ООД и и“Дануей 1“ ЕООД, без същият да е приложен по делото, като според РД (л. 544, гръб от адм.пр.) наемната цена на това МПС е 1 300 лв., без да се уточнява дали това е цена на месец, година или за целия период. Вещото лице посочва и договор за наем от 01.03.2015 г. на 2 паркоместа, сключен между оспорващия и „Делтакар“ ООД с наемна цена 135 лв. с ДДС на месец, като няма данни „Делтакар“ ООД да е издало фактури на жалбоподателя за ревизирания период;

4.      На въпросите: „Притежава ли дружеството ДМА, в частност камиони, марка, модел? Каква е пазарната цена на тези ДМА? Каква е данъчнопризнатата амортизационна квота? Да се изясни налице ли са данни за реално начислени амортизации», вещото лице заявява, че съгласно договор за покупко-продажба от 06.04.2015 г. (л. 52) оспорващото дружество е закупило от «Дануей» ЕООД полуремаркe с рег. № В1305ЕС, с посочена в договора цена 4 000 лв. без ДДС, като стойността на ДДС е 800 лв. Вещото лице сочи, че данъчно признатата амортизационна норма, съобразно ЗКПО за този ДМА е 10%, като няма данни относно реално начислени амортизации, а относно наетите ДМА, вещото лице сочи, че амортизации се начисляват при наемодателя;

5.      На задачата „Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, да се даде отговор на въпроса с какви превозни средства са извършени превозите, като се посочи тяхната марка и модел и да се даде заключение за платената наемна цена на месец“, вещото лице препраща към отговорите по т. 3 и 4;

6.      На задачата „Да се установи и посочи колко лица са били заети с осъществяваната дейност и какви са реалните плащания – възнаграждения, данъци, осигуровки (социални и здравни) по данните от пътните лист и товарителниците“ вещото лице дава заключение, че съобразно данните от НАП е установило три лица с действащи за ревизирания период регистрирани трудови договори, за които обаче няма данни да са начислявани работни заплати и осигуровки, както и да са подавани декларации обр. 1 и обр. 6, а и в пътните листи и в товарителниците не са вписани имената на шофьорите и няма данни за конкретни суми, които са изплащани от ревизираното лице;

7.      Пробегът, изминат от превозните средства до посочените в РД дестинации (отиване и връщане) съгласно наличните данни и посоченото на стр.14-24 от РД и съответните части от РА и приложените по данъчната преписка писмени доказателства, вещото лице сочи, че за автомобил Мерцедес Бенц В****РС за 2015 г. е 21 587 км, а за 2016 г. – 20 066 км, а за Рено Премиум В ****НХ за 2015 г. е 17 653 км и за 2016 г. - 20 510 км;

8.      На задачата «Да се установи какъв е реално извършеният разход за материали и услуги – гориво, смазочни масла, гуми, резервни части, ремонти и др. с оглед изминатия пробег, включително да се изследват договорите с «НИС Петрол» ЕООД и др. доставчици на горива, както и лицата, посочени на стр. 5 от РД, предоставили различни видове услуги във връзка с дейността като се анализират сключените договори и наличните фактури» вещото лице прави уточнението, че реално извършен разход в счетоводството се документира с първичен счетоводен документ и сочи следното: разходите за работна заплата за 2015 г. са 1 112,95 лв., за такива разходи обаче няма данни да се направени в този размер; разходи за гориво по документи от м. август до м. декември 2015 г. – общо 6 804,96 лв., а според изминатите км от двата автомобила при средна цена за 1 л – 2,0577 лв., за 2015 г. – 23 742,93 лв., а за 2016 г. – 24 500,24 лв.; разходи за лиценз за 2015 г. – 520 лв., платени по банков път; разходи за банкови такси  за 2015 г. – 30,58 лв.; наеми за паркинг (без данни за плащане) за 2015 г. - 1 350 лв., а за 2016 г. - 1 620 лв.; разходи за амортизации на МПС (ако се приеме, че следва да се начислят) за 2015 г. – 200 лв., а за 2016 г. - 480 лв.; разходи за застраховки за 2016 г. - платени 167,59 лв. и 283,37 лв; счетоводни услуги за 2015 г. - 900 лв., а за 2016 г. - 1 200 лв.; нотариални такси – през 2015 г. има 2 фактури на стойност 126,60 лв.; разходи за медицинско обслужване  за 2016 г. на стойност 15,90 лв.;

9.      Въз основа на анализа по-горе (т. 1- т. 8) вещото лице дава заключение за размера на реално извършените разходи (за които има данни) за осъществяване на дейността и те необходимоприсъщи ли са, като сочи, че документално обосновани са следните разходи:

Разход	2015 г.	2016 г.
Гориво	6804.96
Лиценз	520.00
Банкови такси	30.58
Застраховки		450.96
Нотариални такси	126.60
Медицинско обслужване		15.90
Общо:	7482.14	466.86

    Вещото лице сочи, че ако се приемат всички разходи, описани в т. 8 за направени:

10.  На въпроса «Какъв е размерът на брутните приходи?» вещото лице сочи, че през 2015 г. стойността на извършените курсове (посочени в Приложения 1 и 2) по фактури е 22 356.30 лева, като са изминати 12 157 км. По този начин цената на 1 км пробег е 1.8397 лв./км. За останалите 12 013 км изчислената сума по 1.8397 лв./км е 22 100.32 лева. Така общата сума на прихода е 44 456.62 лева. Освен тези суми следва да се прибавят и 3 600 лв. по фактура № 1/30.04.2015 г. По този начин общата сума на приходите за 2015 г. е в размер на 48 056.62 лева.

           През 2016 г. стойността на извършените курсове по фактури е 42 036.60 лв., като са изминати 24 864 км. По този начин цената на 1 км пробег е 1.6907 лв./км. За останалите 2 530 км изчислената сума по 1.6907 лв./км е 4 277.47 лева. Така общата сума на  прихода е 46 314.07 лева;

11. Въз основа на данните по точки 9 и 10 вещото лице посочва какъв е счетоводният резултат от дейността (печалба/загуба), който преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО и без преобразуване, като със заключението отговаря на въпроса дали е налице задължение по ЗКПО в два варианта:

        Ако се съобразят само документално обоснованите разходи:

 

 

       Ако се съобразят всички разходи:

 

12. Установеният размер на дължимия данък върху данъчния финансов резултат, получен по т.11, вещото лице сочи, че съобразно разходите, за които има документи корпоративният данък за 2015 г. е в размер на 4 057,45 лв., а за 2016 г. – 4 584,72 лв.;

13. Вещото лице е изследвало данните за приходите и печалбата на 5 бр. търговци, и % съотношение печалба към приход за 2015 г. и 2016 г., посочени подробно на л. 151 от делото;

14. При изпълнение на задачата да се съпоставят данните от анализа по т.12 и т. 13 и да се даде заключение резултатът на жалбоподателя при анализа по-горе отклонява ли се съществено от първите, вещото лице дава заключение, че при средно съотношение печалба към приход при 5-те други търговци за 2015 г. – 13,28 и за 2016 г. 11,82, при оспорващото дружество при печалба, формирана с всички разходи съотношението за 2015 г. е 41,77, а за 2016 г. – 20,09, като разликата в % за 2015 г. е 214,54, а за 2016 г. – 169,99;

15. На поставената задача да се установи дали свързаните лица «Дануей БГ» ООД и «Дануей» ЕООД са отчели приходи от същите клиенти като тези на жалбоподателя и за същата услуга (превозно средство, релация, клиент, товар), като се извърши проверка по документите, предоставени от СОСГП и в тяхното счетоводство, вещото лице отговаря, че по всички фактури, издадени от „Дануей БГ“ ООД дружеството е отчело приход с изключение на две, посочени от вещото лице фактури.

16. На въпроса дали приходът, отчетен по тези услуги, участва във формирането на данъчната основа за облагане на печалбата с корпоративен данък на тези свързани лица, вещото лице заявява, че по фактурите, които са издадени от „Дануей БГ“ ООД, без фактури №**********/02.12.2015 г. и № **********/01.04.2016 г., всички са включени в годишните данъчни декларации на „Дануей БГ“ ООД;

17. На задачата да се установи дали тези лица са подали ГДД за 2015 г. и 2016 г. и каква е декларираната печалба/загуба и какъв е размерът на платения от тях корпоративен данък, вещото лице сочи, че „Дануей“ ЕООД не е подало годишни данъчни декларации по ЗКПО за 2015 г. и 2016 г., а „Дануей БГ“ ЕООД е подало годишни данъчни декларации по ЗКПО за 2015 г. и 2016 г., като данните по тези данъчни декларации са следните:

•          За 2015 г. - данъчна печалба в размер на 22 651.93 лева и корпоративен данък в размер на 2 265.19 лева;

•          За 2016 г. - данъчна печалба в размер на 37 518.82 лева и корпоративен данък в размер на 3 751.88 лева.

Вещото лице заявява, че декларираният корпоративен данък не е внесен от страна на „Дануей БГ“ ЕООД.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО е посочено, че е определена въз основа на относимите към ревизирания данъчен субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

За да преминат към извършване на ревизията по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи и по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност по ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. С Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-03000317007997-113-001/13.02.2018 г. (л. 448-446 от адм.пр.) ревизираното лице е известено, че данъчната основа за корпоративен данък за периода 13.03.2015 г. – 31.12.2016 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, като му е връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-03000317007997-139-001/13.02.2018 г. (л. 445-444 от адм.пр.).

С оглед горното процедурата по чл. 124 във връзка с чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява спазена.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

С разпореждането за насрочване на делото съдът е указал на ответната страна, че следва да установи по делото наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

По делото безспорно се установява наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което обосновано и законосъобразно органите по приходите са пристъпили към извършване на ревизия по особения ред, предвиден в закона.

Правилно е съобразено, че за данъчен период 2015 г. и 2016 г. от оспорващото дружество са подадени ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, с които декларира, че не е осъществявало дейност по смисъла на ЗСч, което обаче не кореспондира със събраните при ревизията доказателства.

В резултат на извършените анализи на предоставените от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура копия на документи и оглед от органите по приходите на доказателствата по Досъдебно производство № 446/2017 г. по отношение на извършваната дейност от „Дануей 1” ЕООД, които са описани в протокол Кд-73 № АА 1286876/25.01.2018 г. (л. 116 от адм.пр.) и протокол Кд-73 № АА 1286877/26.01.2018 г. (л. 132 от адм.пр.), както и на предоставените от товародателите и товарополучателите и установеното при извършената проверка в ИС на НАП (приобщени доказателства с Протокол от 04.05.2018 г. – л. 524-506 от адм.пр.) правилно са установени и изведени фактите: според данните от ИС на НАП дружеството има реализирани покупки от регистрирани за целите на ДДС лица – основно горива и телекомуникационни услуги; в товарителниците и CMR като превозвач на стоките е посочено „Дануей 1" ЕООД; фактурите за извършване на процесните превози са издадени от „Дануей БГ" ООД и сумите са постъпвали по банкова сметка ***; всички документи за извършения превоз са подпечатани с печат на жалбоподателя; лицензът за извършване на обществен превоз на товари е издаден на ревизираното дружество; „Дануей 1“ ЕООД притежава наети и собствени транспортни средства, с които са извършвани транспортните услуги, има назначени шофьори на товарни автомобили над 12 тона; зареждано е гориво с договор и абонаментни карти, за което са издадени съответните фактури с получател „Дануей 1“ ЕООД; сключен е договор за медицинско обслужване и задължителните прегледи на шофьорите.

Предвид извършените процесуални действия от органите по приходите, неоснователно е възражението на оспорващия за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради неизясняване на релевантните факти, предвид местонахождението на цялата документация за дейността на дружеството в СГП. Освен това в съответствие с принципите на ДОПК, въз основа на събраните данни от СГП, органите по приходите са изискали документи и обяснения от лицата, свързани с дейността на ревизираното дружество.

С оглед така установените факти, правилно е прието от органите по приходите, че през ревизирания период „Дануей 1" ЕООД е извършвало транспортни услуги, приходите от които не са декларирани от дружеството. В потвърждение на този извод е и писменото обяснение на представляващия дружеството, в което същият не отрича, че е извършвал документираните с товарителниците транспортни услуги, но посочва, че ги е фактурирал чрез свързаната му фирма „Дануей БГ" ООД и не е издавал фактури от „Дануей 1" ЕООД, поради отказа за регистрация по ЗДДС на „Дануей 1" ЕООД, заради задължения на свързани дружество лица (л. 449 от адм.пр.) Действителният превозвач правилно е прието, че е „Дануей 1" ЕООД, без да е извършвано фактуриране на транспортните услуги от „Дануей 1" ЕООД към “Дануей БГ" ООД, като „Дануей БГ" ООД е действало като спедитор. Ревизираното лице не е издавало фактури, не е отчело приходи от транспортни услуги. С основание решаващият орган сочи, че фактът, че на дружеството е отказана регистрация по ЗДДС, не отменя задължението му да издава фактури и отчита приходи от извършените транспортни услуги.

Правилен и обоснован е изводът на органите по приходи, че въпреки събраните доказателства за осъществявана от дружеството търговска дейност през ревизираните периоди, същото няма заведена счетоводна отчетност за ревизирания период, не е публикувало ГФО в Търговския регистър за ревизираните години, няма данни за прилаганите принципи и политики при счетоводно обслужване на дружеството, няма представени счетоводни регистри.

Механизмът и редът, който следва да се спазва от страна на ревизиращия орган при ревизии, извършвани по особените правила за определяне на задълженията, е строго регламентиран в чл. 122, ал. 2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.

С оглед изложеното, се установява, че в хода на ревизионното производство са спазени всички процесуални правила, регламентирани в чл. 122-124 от ДОПК, поради което жалбата в тази част е неоснователна.

Подробно в РД е посочено как е определена данъчната основа и е извършен анализ на относимите според органите по приходите обстоятелство по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Безспорно при преценката на фактите, които се извличат от доказателствата по делото (транспортни документи, обяснения на представляващия ревизираното дружество, наличието на лиценз за дейност и др.), разгледани поотделно и в съвкупност, се установява, че „Дануей 1“ ЕООД е извършвало превозваческа дейност през ревизирания период. Предвид и изричното заявление от оспорващия, чрез процесуалния му представител с писмена молба (л. 21 от делото), както и в проведеното на 14.01.2019 г. открито съдебно заседание ( 73 от делото), „Дануей 1“ ЕООД осъществява дейност превоз на товари, поради което възраженията в жалбата до съда за недоказаност, че дружеството е извършвало процесната търговска дейност са напълно неоснователни. Неоснователно се явява и твърдението на оспорващия, че органите по приходите не са стигнали до логичния извод, че „Дануей 1“ ЕООД не е извършвало превози, след като фактурите са издадени от трето лице, което е получило приходи и направило разходи, както и че не е доказано кой фактически е извършил превозите, предвид факта, че товарителниците и транспортните документи, издадени от оспорващия, доказват само кое е превозвачът. Не намира логика и твърдението на оспорващия, че органите по приходите са установили само кой е собственикът на вещите, но е недоказано, че „с тази именно собственост“ (вероятно се има предвид МПС) са извършени превозите. Следва да се посочи, че органите по приходите се позовават на обстоятелството, че „Дануей 1“ ЕООД е титуляр на лиценз за извършване на обществен превоз на товари, което е в подкрепа на извода, че процесните превози са извършени именно от оспорващото дружество.

Неоснователно е и възражението на оспорващия, че не е установена обичайната дейност на „Дануей 1“ ЕООД, което възражение се основава на твърдението, че не е доказано, като няма и индиция, че дружеството осъществява фактически превозване на стоки. Както се посочи, безспорно се установява от приобщените по делото товарителници и пътни листи, а и от писмените обяснения на представляващия дружеството в хода на ревизионното производство (л. 449 от адм.пр.), че процесните превози са извършвани именно от „Дануей 1“ ЕООД, като фактурите са издавани от „Дануей БГ“ ООД, поради невъзможност за регистриране на „Дануей 1“ ЕООД по ДДС, а и поради забавените плащания от контрагентите, които влияят негативно върху финансовата стабилност, като последната следва да се доказва пред Министерство на транспорта.

Съдът като съобрази, че в хода на ревизионното производство оспорващото дружество не е предоставило изисканите му счетоводни документи, както и предвид заявеното от процесуалния му представител, че дружеството е извършвало превозите като подизпълнител и поради това не е осчетоводил процесните превози, намира, че правилно органите по приходите са приели, че е налице и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва и не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, а воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.

При определяне на данъчната основа за облагане с данъци по ЗКПО по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, видно от РД (стр. 4 – 6, л. 543, гръб – 542, гръб от адм.пр.) е извършен анализ на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Органите по приходите са посочили и анализирали всички обстоятелства по 16-те точки на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и са приложили установения от ЗКПО размер на данъка към определена от тях по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК основа.

Правилно органите по приходите са установили, че "Дануей 1" ЕООД е извършило транспортни услуги (посочени в таблицата на л. 14-15 от РД), които неговия спедитор „Дануей БГ" ООД е оценил на обща стойност без ДДС в размер на 22 356,30 лв., според издадените от „Дануей БГ“ ООД фактури и които приходи не са отчетени от ревизираното дружество.

Правилно е установено и наличието на извършени транспортни услуги от „Дануей 1" ЕООД, за които не са предоставени данни от контрагентите за спедитора, организирал транспорта и няма издавани фактури от „Дануей БГ" ООД, ЕИК:*********, но са представени товарителници и пътни листи с превозвач и печат на „Данеуй 1" ЕООД. В транспортните документи е посочено, че превозът е извършен с камиони и полуремаркета, които са наети или собствени за ревизираното лице.

Съдът намира, че правилно органите по приходите са установили процесните приходи, съобразявайки следното:

За изчисляване на реализирания приход от транспортна дейност, ревизиращият екип определя разстоянието между мястото на товарене и мястото на разтоварване по данни от интернет приложението Google Карти. За определяне цената на километър са използвани данните от таблицата в РД само за международния превоз, за които има издавани фактури от „Дануей БГ" ЕООД, т.е. от дружеството е определена цената на услугата. През 2015 г. от „Дануей БГ" ЕООД са фактурирани общо 16 извършени международни превози и сборът от цената на километър за тези превози е 35,78 лв., т.е. средната цена за един международен превоз на 1 км е 2,24 лв. (35,78 : 16). Установеният неотчетен приход от „Дануей 1" ЕООД, за който няма издавани фактури от спедитори е в размер на 25 901,96 лв., посочен в таблицата на л.16 от РД и от вещото лице.

Относно изчисляването на приходите, реализирани при извършване на транспортна услуга с направление Хисаря-Дулово, за която е издадена Товарителница № 103284/11.09.2015 г., цената за 1 км е взета на база извършена услуга в страната и най-близка дата. Използвани са данни от извършен транспорт за „Спайч 64" ЕООД по Товарителница №291/24.10.2015, с направление София-Варна, за което има издадена фактура от „Дануей БГ" ООД, ЕИК:********* с № **********/26.10.2015г. Разстоянието по Google Карти е 442 км, а фактурираната цена (данъчна основа) е 650 лв. Установената цена за 1 км е 1,47 лв. (650/442). Тази цена умножена по 380 км (разстоянието между Хисаря и Дулово) е установеният приход от тази транспортна услуга, а именно 558,60лв.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно органите по приходите са установили, че общо приходи от извършените транспортни услуги за 2015 г. са в размер 48 258,26 лв. (22356,30 лв. + 25901,96лв./

С оглед и заявеното при изслушването на вещото лице от съда, се констатира, че при определяне на цената за 1 км пробег вещото лице неправилно не е диференцирало цената за международен и национален превоз, във връзка с определянето на приходите от извършените транспортни услуги, за които няма издавани фактури и не са отчетени приходи от тези услуги, но са налични товарителници и пътни листи с превозвач и печат на „Дануей 1“ ЕООД, поради което съдът не възприема заключението на вещото лице в тази част като правилно.

Правилно и вещото лице, и органите по приходите приемат за приход на „Дануей 1" ЕООД и сумата размер на 3 600 лв. по фактура №1/30.04.2015г. за услуга с данъчна основа 3600 лв. и ДДС 720 лв., издадена от „ДАНУЕЙ“ ЕООД, ЕИК: ********* и включена в дневника за покупки за данъчен период 04/2005г. Оспорващият не възразява и не излага доводи за неправилно включване на процесната сума като приход за 2015 г. В хода на делото не са и представени доказателства, които да обосновават извод, различен от направения от органите по приходите.

Така, на основание чл. 122 от ДОПК във връзка с чл. 78 от ЗКПО, приходите за 2015 г. на ЗЛ са размер на 51 858,26 лв. (48 258,26 лв. + 3600 лв.), както и органите по приходите са установили.

По отношение разходите съдът намира, че документално обосновани за 2015 г. се явяват разходите за гориво 6 804,96 лв., за застраховки 167,59 лв., за нотариални такси  - 126,60 лв. и платената такса за лиценз и за копие на лиценза – 520 лв.

Правилно органите по приходите не са включили при определяне на данъчната основа сумите по фактури, издадени от "Макс телеком" ООД (л. 514 от адм.пр.) и "Мобилтел" ЕАД за телекомуникационни услуги (л. 108-109 от адм.пр.) В тежест на ревизираното лице е да докаже както в хода на административното, така и в съдебното производство, че фактурираните услуги са използвани за дейността на фирмата, а не за лични нужди на управителя и/или друго лице. Освен това, услугите по процесните фактури са отпреди месеца, за който има данни, че "Дануей 1" ЕООД започва да извършва транспортни услуги (мес.08.2015г.), т.е. същите не е доказано, че са свързани с дейността на фирмата.

Правилно не са признати като разходи, свързани с дейността на търговеца и сумите за закупен парфюм по фактура, издадена от „Екко комерс“ ООД (л. 108, гръб от адм.пр.) и за закупен радар детектор по фактура от "Данте Интернешънъл СА“ (л. 19 от адм.пр.)

Сумите за закупеното гориво по фактури, издадени от „НИС Петрол" ЕООД за периода от 13.03.2015 г. до 31.07.2015 г., вярно е установено от органите по приходите, че не е възможно да се определи за кой точно превоз са извършени и свързани ли са с извършени превози от "Дануей 1" ЕООД, тъй като те са издадени преди да са налице данни ЗЛ да е извършвало превози (преди мес.08.2015г.) По издадените фактури (л. 32-37 от адм.пр.) за периода от мес.05.2015г. до мес.07.2015г. за закупено гориво, жалбоподателят не доказва как и къде е използвано горивото, след като първите данни за извършени превози са от мес.08.2015г. Липсват и данни за заплащането на това гориво.

По отношение на Договор за продажба на пътно превозно средство от 06.04.2015 г., сключен между "Дануей" ЕООД и "Дануей 1" ЕООД (съгласно документите от ОД на МВР Варна л. 51-53 и л. 514 от адм.пр. за закупено товарно ремарке, правилно органите по приходите са съобразили, че: 1/ не е представена фактура № **********/05.04.2015 г. на стойност 4 000 лв. и начислен ДДС в размер на 800 лв., както от "Дануей" ЕООД, така и от ревизираното лице; 2/ няма данни за заведен актив на стойност 4000 лв.; 3/ няма начислявани амортизации в счетоводството на дружеството. Гореизложеното налага извод, че правилно с РА е прието, че амортизациите не следва да намерят отражение при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК.

Ревизиращият екип правилно установява, че след като от задълженото лице не е представена счетоводна отчетност и годни доказателства, не е възможно да се установи процесните фактури свързани ли са с извършваната дейност от дружеството. С основание органите по приходите приемат, че липсва и документална обоснованост за признаване на разходите по тези фактури, поради което същите не следва да се съобразяват при формиране на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК.

Оспорващият не ангажира доказателства за изрично указаните му от съда с определение от съдебно заседание, проведено на 10.09.2019 г. (л. 164 от делото), обстоятелства, а именно: 1. за наличието на плащания/разходи за закупуване от „Дануей“ ЕООД на полуремарке с рег.№ В 1305 ЕС по Договор от 06.04.2015 г.; 2. за закупуване на гориво не само в количеството по приложените фактури, а обезпечаващо действителния пробег на ППС; 3. за плащане на наем за паркоместа и за наем за ППС; 4. за плащане на работна заплата; 5. за плащане на счетоводни услуги.

Правилно решаващият орган приема, че предвид установените приходи от извършвани превози от ревизираното лице през периода 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., с оглед принципа за обективност, залегнал в чл. 3 от ДОПК и принципа на съпоставимост на приходите и разходите по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч /отм./, залегнал и в СС 18 „Приходи“, в т.5.1. б.„г“, следва да бъдат признати и извършените от ревизираното лице разходи за гориво, свързани с тези превози.

Позовавайки се на справка от електронни сайтове за тежкотоварни автомобили и влекачи /autobg и kamionibg/ за експлоатираните от дружеството влекачи рег.№ В **** PC, марка „Мерцедес Бенц Астрос 1843“ и влекач per.№ В ****НХ, марка „Рено премиум 450.18 ДХИ" (л. 515 и 131,гръб и л. 53), решаващият орган е установил разходни норми при идеални условия на движение (само влекач), съответно 29,9% и 28.8%, като правилно са определени разходите за дейността по реда на чл. 122 от ДОПК за 2015 г.:

- за м.08.2015г. са изминати 876 км по ЧМР от 07.08.2015 г. /Исперих – Волунтари, Румъния/ и ЧМР от 11.08.2015 г. /Търговище – Тимишоара, Румъния/, описани на стр. 14-16 от РД. Експлоатираният от дружеството влекач рег.№ В **** PC е с установена разходна норма 29,9%, и същият би изминал част от посочените километри по ЧМР с горивото 294,960 л  по фактура № **********/31.08.2015 г. и ДКИ към нея № **********/31.08.2015 г., издадени от „Нис Петрол“ ЕООД на обща стойност 638,31 лв. (л. 30-31 от адм.пр.);

-      за м.09.2015г. са изминати 3871 км по 10 броя ЧМР, описани на стр. 14-16 от РД. Експлоатираните от дружеството влекачи рег.№ В **** PC и рег.№ В ****НХ са с установена разходна норма 29;9% и 28.8%. и същите биха изминали част от посочените километри по ЧМР с горивото 330,669 л по фактура № **********/30.09.2015 г. и ДКИ към нея № **********/30.09.2015 г., издадени от „Нис Петрол“ ЕООД на обща стойност 672,32 лв. (л. 28-29 от адм.пр.);

-      за м.10.2015г. изминати 6487 км по 12 броя ЧМР, описани на стр. 14-16 от РД. Експлоатираните от дружеството влекачи рег.№ В **** PC и рег.№ В ****НХ са с установена разходна норма 29.9% и 28.8%. и същите биха изминали част от посочените километри по ЧМР с горивото 1022.840 л по фактура № **********/31.102015 г. и ДКИ към нея № **********/31.10.2015 г., издадени от „Нис Петрол" ЕООД на обща стойност 2062,24 лв. (л. 26-27 от адм.пр.);

-      за м.11.2015г. изминати 5577 км по 10 броя ЧМР, описани на стр. 14-16 от РД. Експлоатираните от дружеството влекачи рег.№ В **** PC и per.№ В ****НХ са с установена разходна норма 29.98% и 28.8%. и същите биха изминали част от посочените километри по ЧМР с горивото 588,090 л по фактура № **********/30.11.2015 г. и ДКИ към нея № **********/30.11.2015 г., издадени от „Нис Петрол" ЕООД на обща стойност 1153.04 лв. (л. 24-25 от адм.пр.);

-      за м.12.2015г. изминати 3071 км по 6 броя ЧМР, описани на стр. 14-16 от РД. Експлоатираните от дружеството влекачи рег.№ В **** PC и рег.№ В ****НХ са с установена разходна норма 29.9% и 28,8%. и същите биха изминати част от посочените километри по ЧМР с горивото 1161.060 л по фактура № *********/31.12.2015 г. и ДКИ към нея № **********/31.12.2015 г., издадени от „Нис Петрол" ЕООД на обща стойност 2279.05 лв. (л. 22-23 от адм. пр.)

Процесните изчисления на решаващия орган следва да се приемат за точни, доколкото и вещото лице по делото сочи същите суми.

Правилно са признати от решаващият орган като свързани с дейността на ревизираното лице, както и вещото лице е посочило в заключението си, и разходите:

-                     по фактури/сметка № **********/06.04.2015 г. на стойност 120,60 лв. и № **********/01.09.2015 г. (л. 49-50, гръб от адм.пр.) на стойност 6.00 лв., издадени от нотариус И. О. с основание договор, препис и пълномощно. Видно от съдържанието на документите (л. 52 от адм.пр.), същите са свързани с дейността на оспорващото дружество и следва да се включат при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за 2015 г.;

-                     за застраховка по застрахователна полица № 03018339/13121510000434 от 13.03.2015 г. „Професионална отговорност", направена съгласно Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, с предмет на застраховката - професионалната отговорност на юридическото лице. извършващо международен превоз на пътници и товари и притежаващо лиценз на Общността. Платена сума в брой в размер на 167,59 лв. по Сметка № РР000778199/13.03.2015 г. (л. 122-123 от адм.пр.) Вещото лице по делото неправилно при извършване на експертизата не включва тези разходи, във връзка с тази застраховка, поради което съдът намира, че е неправилно заключението в тази част и не са налице основания да го кредитира.

С оглед събраните по искане на оспорващия доказателства за заплатена държавна такса за издаване на оспорващото дружество на лиценз № 13182 за извършване на товарни превози и копие на лиценз (л. 87-91 от делото), следва като разходи за 2015 г. да се включи и сумата в размер на 520 лв. Процесният лиценз е пряко свързан и изискуем съгласно Закона за автомобилните превози за извършване на дейността от оспорващия – превоз на товари.

Съдът не възприема за правилен вариантът на заключението на вещото лице, при който се включват като разходи и суми за трудови възнаграждения, за гориво над 6 804,96 лв., за наем на паркоместа, за амортизации и за счетоводни услуги. Както се посочи по делото не са приобщени доказателства, обосноваващи извод, че такива разходи са начислени, че действителното и ефективно са извършени плащания/разходи за тези макар и обичайно присъщи разходи за дейността. Неправилно вещото лице включва като разходи за дейността и платените банкови такси по двете сметки на дружеството. Процесните банкови сметки действително са открити на името на оспорващото дружество, но няма данни да са ползвани за дейността на дружеството.

Както се посочи не се установява органите по приходите да не са положили усилия за издирване на информация за извършени от дружеството разходи, поради което е неоснователно възражението на оспорващия в този аспект, както за 2015 г., така и за 2016 г. Следва да се съобрази, че в хода на административното и в хода на съдебното производство оспорващият не въвежда и конкретни твърдения за извършени такива разходи с конкретни размери и не прави искане за събиране на доказателства за извършването им.

            Подходът при определяне на данъчния финансов резултат на органите по приходите е съобразно чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО, като същият е следван и от вещото лице, поради което и съдът ще го определи по същия начин за 2015 г. и за 2016 г. Не се установява от оспорващия наличие на основания за друг подход, респ. неоснователни са възраженията на оспорващия в този аспект.

Предвид изложеното по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2015г. се определя от съда, както следва:

Приходи на основание чл. 122 от ДОПК на ЗЛ в размер на 51 858,26 лв. (48258,26 + 3600 лв.), колкото са установени и с РА, а не както неправилно вещото лице, неотчитайки диференциацията на цената на км за международен и вътрешен превоз, сочи 48 056,62 лв.;

Разходи на основание чл. 122 от ДОПК на ЗЛ в размер на 7 619,15 лв. (6 804,96 (гориво)+ 520 (лиценз)+167,59 (застраховка)+126,60 лв.(нотариални такси)), а не както решаващият орган приема 7 099,15 лв. (разликата се дължи единствено на разхода в размер на 520 лв. за лиценза, които не са взети предвид от ответника)

Данъчна основа за 2015г., определена по реда на чл. 122 от ДОПК, е в размер 44 239,11 лв., т.е. неправилно ответникът е определил същата над този размер, до 44 759,11 лв. Неправилно и вещото лице неотчитайки като разход платената сума за застраховка и включвайки платените банкови такси, без да е безспорно установено, че двете банкови сметки на оспорващия са ползвани въобще за нуждите на дружеството, определя данъчна основа, различна от изчислената от съда.

Установява се, че размерът на корпоративния данък (10% от данъчната основа) за 2015 г. е 4 423,91 лв. Предвид изложеното следва, че неправилно решаващият орган е установил задължение за корпоративен данък за 2015 г. за сумата над 4 423,91 лв. до 4 475,91 лв. и следва за тази разлика да се отмени РА, изменен с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна.

За дължимия от оспорващия за 2015 г. корпоративен данък – 4 423,91 лв. съдът установява, че лихвата, определена, на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми за периода 01.04.2016 г. - 09.07.2018 г., е в размер на 1 020,16 лв., т.е. за разликата до 1 032,15лв. следва да се отмени РА, изменен с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна.

 

По отношение на определените с изменения РА задължения на оспорващия за корпоративен данък за 2016 г., съдът намира, че не са налице основания за отмяната му.

При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за 2016 г., правилно органите по приходите (при аналогичен подход както при 2015 г.) са установили, че са налице приходи общо в размер на 45 754,74 лв., представляващи приходите на „Дануей 1“ ЕООД от извършените транспортни услуги, определени при ревизията (л. 20-23 от РД), както и правилно при определяне на данъчната основа с РА не са включени разходите по фактурите от „Мобилтел“ ЕАД и „МЦ Младост Варна“ ООД, доколкото не са налице доказателства, че същите са свързани с дейността.

Съдът не възприема като правилно заключението на вещото лице по отношение посочените от него приходи от превозваческата услуга за 2016 г. – 46 314,07 лв. (т. 10 от заключението, л. 146 от делото). И по-горе, за 2015 г., се посочи, че вещото лице неправилно изчислява цената на 1 км пробег без да прави разлика между международните и вътрешни превози, както са подходили органите по приходите.

Правилен е подходът на органите по приходите, при който: Са обобщени данните, предоставени от контрагенти на „Дануей БГ" ООД, съгласно издадените фактури, но за които в транспортните документи (международни товарителници, пътни листи и товарителници) като превозвач е посочен и фигурира печат на „Дануей 1" ЕООД и е посочено, че превозът е извършен с камиони и полуремаркета, които са наети или собствени за ревизираното лице (таблица на л. 20-22 от РД); Прието е, че "Дануей 1" ЕООД е извършило транспортни услуги, които неговия спедитор „Дануей БГ" ЕООД е оценил на обща стойност без ДДС в размер на 42 036,60 лв. и това е цената, на която "Дануей 1" ЕООД е извършило услугата за посочените контрагенти и същата не е отчетена от дружеството; Посочената в таблицата цена на 1 км само за вътрешен превоз в България е използвана за определяне стойността на извършения транспорт от „Дануей 1" ЕООД, за който няма издавани фактури от „Дануей БГ" ЕООД и не са предоставени данни от контрагентите за спедитора, организирал транспорта и няма издавани фактури от друг спедитор, но са представени товарителници и пътни листи с превозвач и печат на „Дануей 1" ЕООД и посочване, че превозът е извършен с камиони и полуремаркета, които са наети или собствени за ревизираното лице и т.к. всички пътни листи, за които няма издавани фактури са за превоз в България – таблицата на стр. 23 от РД; За изчисляване на реализирания приход от транспортна дейност, ревизиращият екип определя разстоянието между мястото на товарене и мястото на разтоварване по данни от интернет приложението Google Карти. За определяне цената на километър са използвани данните, за които има издавани фактури от „Дануей БГ" ЕООД, т.е. от дружеството е определена цената на услугата; Посочено е, че през 2016 г. от „Дануей БГ" са фактурирани общо 36 извършени превоза в България и сбора от цената на километър за тези превози е 51,41лв., т.е. средната цена за един превоз на 1 км е 1,43 лв. (51,41лв. : 36); Установеният неотчетен приход от „Дануей 1" ЕООД, за който няма издавани фактури от спедитори е в размер на 3 715,14 лв. (посочен в таблицата на стр. 23 от РД).  Общо установените приходи за 2016 г. правилно са изчислени, че са в размер 45 751,74 лв. (42 036,60 лв. + 3 715,14 лв.)

Не следва да се възприема заключението на вещото лице във варианта по втората таблица на л. 145 от делото, при който се вземат предвид не само документално обоснованите разходи, а и разходи за: гориво, който са изчислени на база пробега на МПС, но за които няма данни да са платени от оспорващия.

Правилно като разходи, свързани с упражняваната от дружеството търговска дейност - предоставяне на транспортни услуги, при определяне на данъчната основа са признати:

-      разходът за застраховка по застрахователна полица № 03018339/13121610000524 от 08.03.2016 г. „Професионална отговорност", направена съгласно Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, с предмет на застраховката - професионалната отговорност на юридическото лице, извършващо международен превоз на пътници и товари и притежаващо лиценз на Общността. Платена сума в брой в размер на 167.59 лв. по Сметка № Р002126573' 08.03.2016 г. (л. 128 от адм.пр.);

-      разход за застраховка по застрахователна полица № 510216031000042 от 20.04.2016 г. „Отговорност на превозвача на товари по шосе", направена съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /ЧМР/ и Закон за автомобилните превози на юридическото лице. Платена сума в брой в размер на 283.37 лв. по Сметка № 16042640041053/ 26.04.2016 г. (л. 117 от адм.пр.)

Съдът намира, че неправилно за 2016 г. вещото лице включва като разход за медицинско обслужване сумата в размер на 15,90 лв. по „фактура, издадена от МЦ Младост Варна“. На л. 118 от адм.пр. е приложен единствено договор за абонаментно обслужване на предпътни прегледи, сключен на 04.04.2016 г. между „Дануей 1“ ЕООД и „Медицински център Младост Варна“ ООД. Според договора МЦ се задължава да извършва на територията на Медицински комплекс „Младост“ предпътен медицински преглед (клиничен и измерване на кръвно налягане) на назначените във фирмата на оспорващия по трудов договор шофьори, като оспорващият се е задължил да заплати такса от 25 лева за една календарна година за всеки служител, който подлежи на такъв преглед, с посочена обща сума за двама служители възлизаща на 50 лв. Оспорващият се е задължил да заплати цената авансово за цялата година до 1 месец след сключването на договора. Без значение е дали е издадена или не фактура за процесната доставка, тъй като няма данни предпътни прегледи да са извършвани и оспорващият да е заплатил процесната сума по договора. В този смисъл съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е призната като разход за 2016 г. сумата в размер на 15,90 лева.

Съдът не възприема като правилно и заключението на вещото в частта, в която експертът посочва като разходи за 2016 г. (втората таблица на л. 145 от делото) и: трудовите възнаграждения 8 741,30 лв.; наем за паркоместа – 1 620 лв.; амортизации на МПС – 480 лв.; счетоводни услуги – 1 200 лв. Както и по-горе (по отношение на 2015 г.) се посочи въпреки изричните указания на съда до оспорващия, по делото не са приобщени доказателства, обосноваващи начисляването и/или поне действителното ефективно извършване на плащания/разходи за тези макар и обичайно присъщи разходи за дейността.

С изключение на разхода за медицинско обслужване – 15,90 лв., се установява, че вещото лице правилно установява реално извършените разходи, за които има данни , във връзка с осъществяваната дейност на оспорващия (първата таблица на л. 153 от делото), поради което като обосновано заключението на вещото лице в тази част се възприема от съда, с посочената забележка по отношение разхода за медицинско обслужване.

Данъчна основа за 2016 г., определена по реда на чл. 122 от ДОПК е в размер на 45 300,78 лв., както следва:

Приходи на основание чл. 122 от ДОПК на ЗЛ в размер на 45 751,74 лв.;

Разходи на основание чл. 122 от ДОПК на ЗЛ в размер на 450,96 лв.

Установява се, че размерът на корпоративния данък (10% от данъчната основа) е 4 530,08 лв., а на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми за периода 01.04.2017г. - 09.07.2018г., дължимата лихва е 585,18 лева.

Изложеното обосновава извод, че следва да се отхвърли жалбата срещу РА за установените задължения на дружеството за 2016 г. и в частта на установените с РА задължения за 2015 г. за корпоративен данък в размер на 4 423,91 лв. и лихва – 1 020,16 лв., като правилен и законосъобразен, и да се отмени частично РА единствено за установените задължения за корпоративен данък за 2015 г. за размера над 4 423,91 лв. и лихва – над 1 020,16 лева.

 

С оглед изхода на правния спор и по аргумент от чл. 161, ал. 3 от ДОПК, доколкото в случая едва пред съда се представят доказателства (за плащането на такса във връзка с издаване на лиценза и копие на лиценза – 520 лв.), които оспорващият е могъл да представи в административното производство, оспорващия като представилата ги страна следва да заплати изцяло разноските по делото. Дължимият размер на юрисконсултско възнаграждение, определен по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в конкретния случай съобразно материалния интерес – 10 623,32 лв., е 848,70 лв. Предвид изложеното не следва да се уважава своевременно претендираният от ответника с молба (л. 167 от делото) размер на юрисконсултското възнаграждение - 1 195,14 лв. за горницата над 848,70 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ частично Ревизионен акт № Р-03000317007997-091-001 от 09.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 244 от 08.10.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, а именно отменя В ЧАСТТА на установени задължения на „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД, ЕИК ********* за Корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на главница 52 лв. и лихва – 11,99 лв. (общо 63,99 лева).

ОТХВЪРЛЯ в останалата част оспорването по жалбата на „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Неофит Рилски, община Провадия, област Варна, срещу Ревизионен акт № Р-03000317007997-091-001 от 09.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 244 от 08.10.2018 г. на Директора на Дирекция " ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, а именно В ЧАСТТА на установени задължения на оспорващия за Корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за 2015 г. в размер на главница 4 423,91 лв. и лихва - 1 020,16 лв.; за 2016 г. в размер на главница 4 530,08 лв. и лихва - 585,18 лв. (общо 10 559,33 лв.)

ОСЪЖДА „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Неофит Рилски, община Провадия, област Варна да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 848,70 лева (осемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 3067/2018 г. на АдмС – Варна.

ОСЪЖДА „ДАНУЕЙ 1“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Неофит Рилски, община Провадия, област Варна да заплати в полза на Административен съд – Варна сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по адм. дело № 3067/2018 г. на АдмС – Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България по реда на АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

СЪДИЯ: