№…………………………../………………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело №
1067 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивната жалба на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс -
Г, чрез адв. Н.Г., против решение № 1219/06.03.2020г.
по гр.д. № 11067/2019г.
на 33-ти състав на ВРС, с което е прието за установено, че Г.В.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, не дължи сумата от 8364.55лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от
30.03.2018г.
до 29.03.2019г., за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. Генерал Тошево, ул.„Люлин" № 1, с
клиентски №********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура
№**********/08.07.2019г. и дружеството е осъдено да заплати на Г.В.Д.
ЕГН **********, с настоящ адрес:
*** сумата в общ размер от 1087,81лв.,
представляваща сбор
от реализирани съдебно-деловодни
разноски от ищеца, както следва: 339,58лв. - държавна
такса за образуване на производството, и 748,23лв. - адвокатско възнаграждение
в минимален размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
Считайки
обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода
на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Г.В.Д. ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, чрез адв. Кр.Т., въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
В с.з. на 21.07.2020г. въззивното дружество „Енерго Про
Продажби“ АД, чрез адв. Н.Г. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата Г.В.Д.,
чрез адв. П.Гетев в писмена молба № 261914/17.07.2020г.-писмения си отговор. И
двете страни претендират присъждане на сторените разноски, въззивната страна и
за първата инстанция, като възразява за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
ВОС съобрази
следното:
В исковата си молба Г.В.Д.
ЕГН **********, с настоящ адрес:
***, чрез адсв. Кр.Т. излага, че е клиент на “Енерго Про Продажби” АД и заплаща
редовно консумираната ел.енергия. При прповерка на текущите си задължения,
установила, че дължи сумата от 8364.55лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от
30.03.20187г.
до 29.03.2019г., за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. Генерал Тошево, ул.„Люлин" № 1, с
клиентски №********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура
№**********/08.07.2019г. Разбрала, че е била извършена проверка на СТИ в обекта й и съставен КП. Счита претендираната сума за
недължима, понеже не е била потребена от нея. Липсва правно основание за
осъществявената от ЕРП Север АД проверка и преизчисляване на количествата
консумирана ел.енергия. Резултатите от
извършената проверка не я обвързват, доколкото не е била уведомена и не е
присъствала. КП не отразява действителното фактическо положение и го оспорва
изцяло. С извършената корекция и начислена допълнително ел.енергия се нарушава
основния принцип на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
Моли се да бъде установено по отношение на ответното дружество, че не дължи
заплащането на процесната сума от 8364.55лв. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В срока за отговор
ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. Н.Банков е оспорило иска като
неоснователен. Не се спори, че между ищцата и дружеството съществува валидно
договорно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия. В следствие на
извършената техническа проверка е извършена корекция и издадена фактура за
сумата от 8364.55лв. Посочено е, че
корекцията е извършена съобразно чл. 50 от ПИКЕЕ. Установено е доставено
количество ел.енергия, което не е заплатено. Налага се извършването на корекция.
Налице е неправомерно въздействие върху електромера на ищцата. Моли се исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на сторените разноски.
За да се
произнесе, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Според КП № 1202637/29.03.2019г.,
при извършената от служители на ЕРП “Север” АД проверка, са установили натрупано в регистър 1.8.3
количество ел.енергия на стойност 42959кВтч. Електромерът е свален и поставен в
запечатан плик и пломбиран с пломба № 507209 и изпратен на прповерка в БИМ. Протоколът
е съставен в отсъствието на клиента и е подписан от съставителите и двама
свидетели. За клиентът е посочено ,че е бил в къщата, но е отказал да присъства
и подпише.
От КП №
1198/25.06.2019г., изготвен от БИМ, ГД “Мерки и измервателни уреди”, РО-Русе се
установява, че изследваният електромер е постъпил в опаковка с пловба № 507209.
При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Установено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 от
42959.351кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на
измерването на ел.енергия. Не съответства на техническите характеристики.
Видно от становище от
04.07.2019г., изготвено от Специалист „ЕК“
за начисление на ел.енергия, за периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г.
е начислена допълнително ел.енергия от 42959кВтч. Записано е, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество ел.енергия.
От представената по
делото фактура № **********/08.07.2019г., се установява, че за периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г. е начислена
сумата от 8364.55лв.
От заключението
на в.лице по допуснатата СТЕ, е видно, че процесният електромер е произведен
2015г. и същата година е минал задължителна проварка. На 27.07.2017г. е бил монтиран в обекта на
потребление на Г.Д. в с. Г.Тошево, у. Люлин”, № 1. Срокът му на метрологична
годност е 6 години. Извършено е обаче неправомерно претарифиране с цел
неотчитане на потребената ел.енергия. Така в 1.8.3 са се оказали 42959кВтч. Съществуват
данни за неправомерно вмешателство. Извършените математически изчисления по
фактура № ********** са коректни,
извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3. на електромера. Налице са
следователно техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване
на ел.енергя, на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ.
Въз основа на
така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса „Енерго-Про Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и
главно доказване валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не
е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил
реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана
правилната методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена електроенергия, влизане в сила на ПИКЕЕ.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по
смисъла на § 1 т. 42 от Закона за
енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Основание за извършване на корекция и за фактуриране на
процесната сума се явява констативен протокол № 1198/25.06.2019г. на БИМ.
Следва да бъде съобразено това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с
ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани
както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците
при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на проверките
и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила за
коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно
измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на
потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената
ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
от тяхна страна.
Към датата на извършената проверка-29.03.2019г. е
постановено Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен
състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ
15/14.02.2017), като е обезсилил в една част и отменил в друга Решение №
128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени нормите в ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и
чл.51 от този акт, както и Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, с което са отменени и останалите действащи след Решението №
1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение
№ 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това нормите на ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
При тези данни следва изводът, че към момента на
начисляването на
допълнителното количество ел.енергия е
нямало нормативно основание за извършване на едностранни корекции
на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.
Същевременно, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване
на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова
делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на
тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната
процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за
установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина
на извършване на проверка на средството за търговско измерване. След отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ, а в последствие и на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ, с оглед
изложеното по-горе съдът намира, че изобщо липсват правила и ред за извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и приложени корекционните процедури по
ПИКЕЕ. Представеният
по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са
съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят
наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
В същото
време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи процедурата по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които
препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /ред. ДВ,
бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г./,, доказването на предпоставките за служебно начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да
бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са
неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел.
енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които
Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не
е предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се
съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, невъзможно е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги. Не се установява и при какви данни в
тарифа 1.8.3. е монтиран процесния електромер 1114021566110697 на 02.02.2016г.,
а не както е посочено от вещето лице, че е монтиран на 27.07.2017г., видно от
протокол № 2037666
Дружеството
е посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на чл. 183 от ЗЗД.
Ако беше установено с надлежни доказателства консумацията на ел.енергия в
размер на 42959кВтч. от клиента, би могло да се търси
плащане, но не е. Още по-малко сумата в посочения размер от 8364.55лв., доколкото не е ясно по каква разценка и за кои
подпериоди е приложена. Вещото лице по изслушаната СИЕ е посочила, че сумата от
8364.55лв. е математически вярно изчислена, но за показаните
в Становището от 04.07.2019г.
подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от ДКЕВР за дневна,
нощна и върхова. Твърди се, че изчисленията са направени по технологични цени,
но данни за тях липсват.
Ето защо предявеният
иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за
посочената сума.
Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора не се следват разноски на въззивното дружество. То
следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата разноски за въззивната
инстанция в размер на 750.00лв.,
представляваща намален такъв, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери № 1/09.07.2004г., с оглед
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 900.00лв., видно от договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК на л. 26 и 27 по делото, с оглед неската фактическа и правна сложност на
спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
№ 1219/06.03.2020г. по гр.д. № 11067/2019г. на 33-ти състав на ВРС, с което е прието за установено, че Г.В.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, не дължи на „Енерго–Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 8364.55лв.,
представляваща начислена
ел.енергия за периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г., за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. Генерал Тошево, ул.„Люлин" № 1, с
клиентски №********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура №**********/08.07.2019г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК и
дружеството е осъдено да заплати на Г.В.Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сумата в общ размер от 1087,81лв.,
представляваща сбор
от реализирани съдебно-деловодни
разноски от ищеца, както следва: 339,58лв. - държавна
такса за образуване на производството, и 748,23лв. - адвокатско възнаграждение
в минимален размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна тауърс Г“,
представлявано от Боряна Димитрова Пенева, П.С.С., Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия да заплати на Г.В.Д.
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сумата от 750.00лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: