№ 1636
гр. Варна , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501561 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна
жалба от Д. Й. Й., чрез пълномощника адв. К.К.-ВАК срещу решение № 74/16.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 1271/19г. на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу И. Й. П. и П. Х. П. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне по отношение
на 5/12 ид.ч. на договор за покупко-продажба срещу издръжка и гледане, обективиран в НА
№ 88/29.12.2009г., с който Ю.Д.Ю е продал на И. Й. П. дворно място, находящо се в
с.Аспарухово, община Дългопол, с площ от 1532 кв.м., ПИ с идентификатор 00789.201.73,
ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м.,
стопанска постройка с площ от 10 кв.м., гараж с площ от 19 кв.м. и е прекратено
производството по предявения от въззивника срещу И. Й. П. и П. Х. П. иск с правно
основание чл.78, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора в частта относно 5/12 ид.ч. от посочените
имоти и въззивникът е осъден да заплати на ответниците разноски в размер на 500лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Не
са обсъдени всички доказателства, които са от значение за спора. Твърди , че с ангажираните
от ответниците доказателства не се установява изпълнение на поетите от тях с договора за
1
издръжка и гледане задължения. Ответниците не са полагали лично ежедневни грижи за
праводателя, от които той е имал нужда и не са осигурявали адекватни медицински грижи.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и
присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът Д. Й. Й. излага, че на 23.12.2009г. ответницата И. Й. П.,
в качеството и на купувач и Ю.Д.Ю, като продавач, са сключили договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. №30/2009г., с
който продавачът прехвърлил на купувача собствеността върху недвижими имоти: дворно
място, находящо се в с.Аспарухово, община Дългопол, с площ от 1532 кв.м., ПИ с
идентификатор 00789.201.73, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 121 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., гараж с площ от 19
кв.м., като срещу прехвърлените имоти купувачът да поеме издръжката и гледането на
продавача, като му осигури нормален и спокоен живот. Към момента на сключване на
договора Иванка Пенчева е била в брак с П. Х. П.. Ищецът твърди, че Ю.Д.Ю е починал на
12.05.2017г., в резултат на неизпълнение на задълженията по договора от страна на
купувача. Ответниците не полагали грижи за прехвърлителя през целия период от
сключване на договора до смъртта му. Ищецът и съпругата му живеели в общ двор с Ю.в и
се грижели за него, като перяли дрехите му, готвели му, купували му лекарства и храна. При
нужда го водели на лекар, със собствения им автомобил или наемали автомобил. Предвид
трайното виновно неизпълнение на задълженията на ответника по така сключения между
наследодателя на ищеца и ответницата договор, претендира същият да бъде развален за 5/6
ид.ч. от имотите, предмет на договора.
Ответниците ИП и ПП в депозирания отговор и в хода на производството оспорват
предявения иск като неоснователен. Поддържат, че в в периода от подписване на договора
до смъртта на прехвърлителя Ю.Ю. са полагали добросъвестно грижи за него и са го
издържали. Оспорват твърденията на ищеца, че е полагал грижи за баща им Ю.Ю., като
излагат, че макар да са живели в една къща, от 2009г. ищецът и баща му Ю.Ю. са били в
лоши отношения, почти не са си говорели. Редките им контакти са се изразявали в
отправяне на обиди и ругатни от страна на ищеца, който упражнявал физическо и
психическо насилие спрямо Ю.Ю.. Излагат също, че с решение по гр.д. № 741/2010г. Д.Й. е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ю.Ю., а на
17.01.2013г. РП Провадия е постановила отказ за образуване на наказателно производство
по преписка, образувана по тъжба на Ю.Ю. срещу Д.Й.. Посочват също, че на 03.06.2016г.,
Ю.Ю. е освидетелстван от лекар в отделение Съдебна медицина на МБАЛ „Св.Ана Варна“,
2
по повод травми, получени в резултат на действия от страна на Д.Й..
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в н.а.№88/29.12.2000г. на нотариус с рег.№225, Ю.Д.Ю е прехвърлил на И. Й.
П. недвижими имоти, находящи се в с.Аспарухово, община Дългопол, обл. Варна, а именно:
дворно място, с площ от 1532 кв.м., ПИ с идентификатор 00789.201.73, ведно с построените
в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м., с идентификатор
00789.201.73.1, стопанска постройка с площ от 10 кв.м. с идентификатор 00789.201.73.2,
гараж с площ от 19 кв.м., представляващ имот с идентификатор 00789.201.73.3 срещу
задължението приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя до края на
живота му като му осигурява спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че с типов договор от 14.05.1962г. и протокол №17/19.06.61г. на ИК на ОНС
Дългопол, на Ю.Ю. е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, парцел №6,,
кв.78 по плана на с.Аспорухово с площ от 900 кв.м. срещу заплащане на сума в размер на
1800лв.
Съгласно представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански
брак№20/19.04.1992г., ответниците И.и Пл.П. са сключили граждански брак на 19.04.1992г.
От представеното удостоверение за наследници, изх. № 48/26.05.2016г., след смъртта
си А.Й., п. на 21.07.2009г. е оставила за свои законни наследници Ю.Ю.-съпруг, Д.Ю.-син и
И.П.-дъщеря.
Представен е НА№ 55/23.12.2009г., от който се установява, че Ю.Ю. е признат за
собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 1532 кв.м.,
представляващо ПИ с идентификатор 00789.201.73, ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда, с идентификатор 00789.201.73.1, стопанска постройка с идентификатор
00789.201.73.2 и гараж с 00789.201.73.3.
С решение №29/11.02.2016г., постановено по гр.д. № 1024/2012г. по описа на ПРС е
прието за установено по предявен от Д.Й. срещуИ.и Пл.П. иск с правно аснование чл.124
КПК, че Д.Й. е собственик на 1/6 ид.ч. от двуетажна жилищна сграда с идентификатор
00789.201.73.1, 1/6 ид.ч. от стопанска постройка с идентификатор 00789.201.73.2 и 1/6 ид.ч.
от гараж с идентификатор, придобити по наследяване от наследодателя А.И.
По делото са представени медицинско удостоверение №442/2018г. издадено то
3
МБАЛ“Света Анна Варна“ АД, постановление от 17.01.2013г., решение от 10.01.2011г.,
постановено по грд.№ 741/2010г. по описа на ПРС, заповед за защита от домашно насилие
от 10.01.2011г., от които се установява, че ищецът многократно е извършвал актове на
домашно насилие спрямо своя баща Ю.Ю..
Ответниците са представили касови бонове /л. 55-61 от делото на ПРС/, разписка от
„Български пощи“ЕАД, рецептурна книжка на Ю.Ю., 5 бр. рецептурни бланки но Ю.Ю., 2
бр. рецептурна бланка – НЗОК от 25.04.2017г. за закупуване на изписаните по рецептурна
книжка, медикаменти на Ю.Ю. в периода 09.09.2015г.-25.04.2017г. и по рецепти за периода
10.03.2015г. – 05.2016г.
Представени са заповед № ЗИХУ42/Д-В-П/121 от 26.04.2017г. на ДСП Провадия и
Фактура от 21.04.2017г., от които се установява, че на 26.04.2017г. на антидекубитални
възглавници, дюшеци, стол за тоалет и баня, които са заплатени и получени от ответницата
И.П..
От представените амбулаторни листи се установява, че през 2011г. е 2012г. на Ю.Ю.
са извършвани прегледи от медицински специалисти, във връзка със заболявания,
диагностицирани като „хипертонична болест на сърцето“, „първична глаукома“.
От представените епикризи се установява, че през 2009г., Ю.Ю. е претърпял
операция на ингвинална херния и е бил на активно лечение във ВМА Варна през периода
05.10.-12.10.2009г.; през 2011г. е претърпял операция на ингвинална херния и е бил
настанен за лечение във болница в периода 19.01.-21.01.2011г. През 2013г. отново му е
направена операция на ингвинална херния, а през 2014г. е претърпял две очни операции.
През 2017г. Ю.Ю. е претърпял исхемичен мозъчен инсулт и е бил в болнично заведение в
периода 13.04.2017г. – 21.04.2017г. Освидетелстван е от ТЕЛК, като е установена степен на
увреждане -93%, без чужда помощ.
Ответниците са представили фактури и касови бонове, издадени в периода м.
10.2009г. – 2017г./л.100-152 от делото на ПРС/ за заплащане на дължими от Ю.Ю. суми за
електроенергия и вода.
Представено е Пълномощно с рег.№ 59/01.04.2015г., с което Ю.в е упълномощил И.П.
да го представлява пред пансионен отдел Варна, данъчна служба, Социално подпомагане
гр.Дългопол, НОИ Варна, Здравна каса, да получава пенсията му и транспортни, както и да
го подписва, където е необходимо.
Разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели, ангажирани от ищцовата
страна: К.Я., ХН, В.П. посочват в показанията си че ищецът и съпругата му живеели с
бащата на ищеца и ответницата в с.Аспарухово. Семейството на ищеца живеело на втория
етаж от къщата, а Ю. и съпругата му А. – на първия етаж. Докато А. била жива,
отношенията между ищеца и неговия баща били Д. и Д. се грижел за баща си. След това
4
отношенията им се влошили, но въпреки това ищецът полагал грижи за баща си, заплащал
сметките за ток и вода, купувал му лекарства. Свидетелите знаят, че бащата на ищеца искал
да го изгони от къщата, оплаквал се от него. Посочват също така, че Ю. е починал в болница
и Д. не знаел за погребението му и не бил на погребението.
Разпитаните пред ПРС свидетели на ответната страна – СТ.П.Д.Н. и П. посочват, че
въпреки, че живеели в една къща, отношенията между ищеца и баща ме били лоши. Преиз
2016г. Ю.Ю. споделил на свидетеля Петков, че синът му иска да го убие и затова той се
заключва всяка вечер. От показанията на свидетелите се установява, че грижи за Ю.Ю. след
2009г. са полагали дъщеря му и нейния съпруг. Те му готвели, носели храна, перяли дрехите
му, заплащали сметките му за електроенергия и вода, водели го на лекар, носели му дърва за
отопление. В показанията си свид.Петков заявява, че дъщерята на Ю.в и съпругът й го
посещавали през 1-2 седмици, а той им гостувал в дома им в с. Овчага и в гр.Провадия.
Свид. Дамян Неделчев, като лекар е консултирал Ю.в по молба на ответниците след една от
операцията му от херния и е извършил третата операция от херния на Ю.. Свидетелят
заявява, че ответникът Пламен Пенев, който е фелдшер се е грижел за здравословното
състояние на Ю.в – сменял катетър, поставял инжекции. Свидетелят е виждал Ю.в и в
апартамента на ответниците в гр.Провадия и в дома им в с.Овчага. След операцията, която
свидетелят извършил на Ю.в, ответниците се грижели за него и те закупували нужните
лекарства.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, настоящият състав стигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД:
Договора за гледане и издръжка поражда от една страна задължението за прехвърляне
собствеността върху недвижим имот, а от друга задължението на приобретателите за
гледане и здръжка, като за да е налице пълно по обем и точно изпълнение на алеаторното
задължение, е необходимо то да е изпълнявано ежедневно, съобразно нуждите на
прехвърлителя.
Активно легитимирани да предявят иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД са както
прехвърлителите, така и техните наследници. При смърт на кредитора, договорът за
издръжка и гледане се прекратява и наследниците на прехвърлителя, могат да осъществят
развалянето на договора, поради неизпълнението му от длъжника, съобразно размера на
наследствените права – ТР №30/17.06.1981г. на ОСГК на ВС. След смъртта си починалия
Ю.Ю. е оставил двама наследници по закон- Д. Й. Й. и И. Й. П. –син и дъщеря. Всеки от
наследниците наследява по ½ ид. част от имуществото на наследодателя. Наследниците на
прехвърлителя могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради
неизпълнението му от длъжника, съобразно размера на наследствените си права. Ищецът
има право да иска разваляне на процесния договор по отношение на ½ ид.ч. от предмета на
договора. С исковата молба ищецът е предявил е иск за разваляне на 5/6 ид.ч. от договора,
5
поради което искът е допустим за 3/6 ид.ч. / 6/12 ид.ч./ от предмета на договора.
Претенцията за разваляне договора за разликата над 3/6 ид. части до предявените 5/6 ид.ч. ,
т.е. 4/12 ид.ч. е недопустима, като в тази част производството следва да се прекрати.
Решението на съда в частта, с която е прието, че искът е допустим по отношение на 5/12
ид.ч. от предмета на договора и недопустим за 5/12 ид.ч., като в тази част производството е
прекратено е неправилно и следва да се отмени.
По основателността на иска относно 3/6 ид.ч. /6/12 идч./ от процесните имоти,
прехвърлени от наследодателя на страните на ответницата с договор за издръжка и гледане,
настоящият въззивен съд намира следната:
Между страните по делото не се спори, че страните по договора, обективиран в НА №
88/2009г. са били обвързани помежду си от валидна облигационна връзка по силата на
сключения на 29.12.2009г. в изискуемата форма договор. Няма спор, че прехвърлителят по
него е изпълнил своето задължение за прехвърляне правото на собственост върху
гореописаните недвижими имоти. Спорно е изпълнявал ли е приобретателят своето
насрещно задължение. По дефиниция то се състои се в това да осигури за прехвърлителя до
края на живота му със свои средства пълно и пряко задоволяване на жизнените му нужди.
С оглед разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, в тежест
на приобретателите, които твърдят че са изпълнили задълженията по договора за издръжка и
гледане, при условията на главно и пълно доказване е да установят факта на изпълнението.
Стандартът, който приобретателят следва да осигури на прехвърлителя в изпълнение
на задължението си за издръжка зависи от уговорения в договора обем на престацията на
длъжника.. Ако нищо не е уговорено, то престацията включва изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя, според неговата нужда и възможностите му
да се справя сам. В процесния договор относно дължимата от приобретателите престация е
използвана бланкетна формулировка „ да осигури живот, какъвто прехвърлителят е водил до
сега“. Предвид липсата на ограничение в обема на дължимата грижа, следва да се приеме, че
страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителя издръжка и
да бъдат полагани всички необходими грижи на базата на действителните му конкретни
нужди във всеки един момент. От свидетелските показания се установява, че въпреки че не
са живели в общо домакинство, приобретателите по договора са полагали необходимите
грижи за прехвърлителя. Посещавали са го често, осигурявали са му храна, дърва за
отопление, грижели са се за хигиената му, заплащали са режийните разноски, полагали са и
грижи за здравето му, като са го водели на медицински прегледи. След претърпени от Ю.в
операции, ответниците са се грижели за него. Прекарвали са заедно празници.
Представеното пълномощно, с което Ю.в е упълномощил дъщеря си И.П., да го
представлява пред различни административни органи и да получава от негово име пенсията
му също е индиция за полагане на грижи от страна на ответницата. Свидетелските
6
показания, кореспондират с представените от ответната страна писмени доказателства,
установяващи престиране на издръжка – плащане на разходи за вода и електроенергия, за
закупуване на лекарства, които са били предписани на прехвърлителя. Съдът не кредитира
показанията на ангажираните от ищеца свид. Янков и Хр.Неделчев, в частта, в която същите
заявяват, че грижи за Ю.в са полагали ищецът и неговата съпруга, тъй като в тази част
показанията са общи и неконкретизирани и са в противоречие с представените по делото
писмени доказателства. Обстоятелството, че тези свидетели не са виждали ответниците да
полагат грижи за Ю.в, и не са виждали той да напуска дома си, не могат да обосноват извод,
че ответниците не са полагали грижи за него. Свидетелите не са имали непрекъснати и
преки наблюдения за живота на Ю.в, а освен това в тази част показанията им са в
противоречие с останалите доказателства по делото, от които се установява, че многократно
Ю.в е отсъствал от дома си поради това, че е провеждал лечение в болница. От друга страна,
представените писмени доказателства / съдебно решение, заповед по реда на ЗЗДН,
материали от преписка на РП Провадия/, безспорно се установява, че отношенията между
ищеца и баща му са били конфликтни, като са налице данни за упражнявано от ищеца
спрямо баща му домашно насилие. Освен това самите свидетели посочват, че знаят и са
чували от Ю.Ю., че той не е в Д. отношения със сина си и иска да го изгони от къщата.
В заключение, настоящият състав на съда намира, че от ангажираните по делото
доказателства се установява, че преобретателите по договора са изпълнявали непрекъснато,
системно и в пълен обем задълженията си по гледане на прехвърлителя по договора.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за разваляне на
сключения между ответниците и Ю.Ю. договор за 6/12 ид.ч. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Искът за разваляне на договора за 4/12 ид. части от имотите, предмет на договора е
недопустим, поради което и производството по делото в тази част следва да се прекрати.
Обжалваното решение № 74/16.03.2020г., следва да се отмени като неправилно и се
постанови друго, с което иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора
за издръжка и гледане, обективиран в НА № 88/29.12.2009г. се отхвърли като неоснователен
за 6/12 ид.ч. от имотите, предмет на договора и се прекрати производството по предявения
иск за разваляне на договора относно 4/12 ид.части от имотите, предмет на същия.
Предвид изхода на спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемите сторените
от тях разноски, сторени в производството пред първата и въззивната инстанция в размер на
1000лв., съгласно представените доказателства, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение №74/16.03.2020г., постановено по гр.д.№1271/19г. по описа на РС
Провадия, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес с. Аспарухово, община
Дългопол срещу И. Й. П., ЕГН ********** и П. Х. П., ЕГН ********** с адрес гр.Провадия,
ул.“Ген.Манзей“ № 18 с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за
покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №
88/29.12.2009г., нот.д. № 1012/2009г. на нотариус Илко Кънев, вписан под № 30, н.д. №
2668/2009г. на СВ Провадия, с който Ю.Д.Ю е продал на И. Й. П. недвижими имоти,
находящи се в с. Аспарухово, община Дългопол: дворно място, с площ от 1532 кв.м., ПИ с
идентификатор 00789.201.73, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 121 кв.м., с идентификатор 00789.201.73.1, стопанска постройка с площ
от 10 кв.м. с идентификатор 00789.201.73.2, гараж с площ от 19 кв.м., представляващ имот с
идентификатор 00789.201.73.3, срещу задължението за издръжка и гледане от приобретателя
до края на дните на прехвърлителя, за 6/12 ид. части от имотите , предмет на договора, като
неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. Й. Й., ЕГН **********, с адрес с.
Аспарухово, община Дългопол срещу И. Й. П., ЕГН ********** и П. Х. П., ЕГН
********** с адрес гр.Провадия, ул.“Ген.Манзей“ № 18, иск с правно основание чл. 87, ал.3
ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в НА № 88/29.12.2009г., нот.д. № 1012/2009г. на нотариус Илко Кънев, вписан
под № 30, н.д. № 2668/2009г. на СВ Провадия, с който Ю.Д.Ю е продал на И. Й. П.
недвижими имоти, находящи се в с. Аспарухово, община Дългопол: дворно място, с площ
от 1532 кв.м., ПИ с идентификтор 00789.201.73, ведно с построените в имота двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м., с идентификатор 00789.201.73.1, стопанска
постройка с площ от 10 кв.м. с идентификатор 00789.201.73.2, гараж с площ от 19 кв.м.,
представляващ имот с идентификатор 00789.201.73.3, срещу задължението за издръжка и
гледане от приобретателя до края на дните на прехвърлителя, за 4/12 ид. части от имотите,
предмет на договора, като недопустимо.
ОСЪЖДА Д. Й. Й., ЕГН ********** за заплати на И. Й. П., ЕГН ********** и П. Х.
П., ЕГН ********** сумата от 1000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред първа и въззивна инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9