РЕШЕНИЕ№ 223
21.12.2018г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета
година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 380/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Г.Г.К. с ЕГН: **********, с адрес *** чрез пълномощника й Д.Д.К. срещу КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО“ с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление, гр. П *** представлявано от Х.Ц.Ц. –
Председател за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1301.51 лв.,
получени от последния без правно основание.
В исковата молба се твърди, че на
25.11.2013 г. в касата на ответното дружество ищцата внесла 200 лв., на
13.02.2014 г. 892 лв. и на 14.03.2014 г.
на 209,50 лв.. Претендираните суми били внасяни след
получени телефонни обаждания, с които ищцата била уведомена, че дължи тези
суми. Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за
решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 1301.50 лв., която е била получена без
правно основание.
В едномесечния срок и по реда на
чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Излага се ,че ищцата е бивш член- кооператор в ответното
сдружение от 22.02.2002 год., като членственото й
правоотношение е било прекратено поради изключването й с решение на ОС на КС,
проведено на 19.02.2016 год..
От момента на приемането й като
член-кооператор, ищцата К. и КС били сключили няколко договора за заем, въз
основа на които на последната са отпускани заеми в различни размери, които до
2015 год. е връщала в срок, съобразно договорените между страните срокове и
условия.
По отношение на сумата, за която
ищцата твърди, че е получена от КС неоснователно в общ размер от 1301.50 лева,
ответното КС дава становище, че е получена на валидно правно основание,
произтичащо от сключени договори за заем с №1380/ 04.06.2013год. и
№1588/14.03.2014год., от която сума от 1092 лева /предмет на приходен касов
ордер №34130/25.11.2013год. и приходен касов ордер №4228/ 13.02.2014год./ била
послужила за погасяване на договор за заем №1380/04.06.203год., а сумата от
209.50 лева /предмет на приходен касов ордер №7282/14.03.204год./ е послужила
за частично погасяване на Договор за заем №1588/14.03.2014 год..
Предвид изложените факти и
обстоятелства се моли за решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание, ищецът Г.К.,
редовно призована, се явява лично и с пълн. Д.К.. Прави
се изменение на исковата претенция, като същата се счита предявена за сумата от
606.93 лв. Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба на
посочените в нея основания, като моли исковата претенция да бъде уважена
съобразно направеното изменение. Прави се възражение за недействителност на
представените в с.з. договори за заем с №1380/
04.06.2013год. и №1588/14.03.2014год.,
За ответното кооперативно
сдружение, редовно призовано, се явява адв. Цв. Х. – ТАК, която оспорва иска и моли за решение, с който
същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноски.
Поповският районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД:
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание ищцата
носи тежестта да докаже, че е внесла в касата на ответното КС претендираните
суми.
Ответникът следва, да докаже, че процесните суми
са получени от него на валидно правно основание.
В конкретния случай видно от приложените по делото Квитанция към ПКО № 7282/14.03.2014г, Квитанция към ПКО № 4228/13.02.2014г и Квитанция към ПКО № 34130/14.03.2014г, безспорно се
установи на 25.11.2013 г. в касата на
ответното дружество ищцата е внесла 200 лв., на 13.02.2014 г. 892 лв. и на 14.03.2014 г. на 209,50 лв..
За
да докаже основанието, на което е ответното кооперативно сдружение е получило процесните суми, е ангажирало писмени доказателства,
представляващи Договор за заем № 1380/04.06.2013г. и Договор за заем №
1588/14.03.2014г., срещу които ищцата възразява, че са недействителни.
От
приложения по делото Договор за заем № 1380/04.06.2013г. се установява, че
“ПОПУЛЯРНА БИЗНЕАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО” се е задължила да предостави на
кредитополучателя Г.Г.К. в заем сумата от 1000.00 лв.
за битови нужди с период на издължаване от 24 месеца, а от Договор за заем № 1588/14.03.2013г.
се установява, че страните са уговорили в заем на ищцата да бъде предоставена сумата от 2000.00 лв. за битови
нужди с период на издължаване 36 месеца.
Съгласно чл. 8 от Договорите, плащането на дължимите
погасителни вноски се осъществява съгласно погасителен план, неразделна част от
него. Видно от приложения по делото два броя погасителни планове, се
установява, че падежът на месечините погасителни
вноски е на 20 – то число на съответния месец.
Съдът
обаче намира процесните договори за недействителни, поради следните съображения:
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът
(ал.2), като по-нататък горепосоченият член от закона дава дефиниция за “потребител” и това е всяко физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност (ал. 3), а “кредитор” е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност (ал. 4).
Безспорно по делото се установи, че заемателят е
физическо лице, което не е действало в рамките на някаква професионална или търговска
дейност, като заеманите суми, видно от чл. 2 от Договорите са му предоставени за битови нужди.
От извършената в Търговския регистър справка се установява, че в предмета на дейност на ответното кооперативно сдружение е включена и дейността по предоставяне на
заеми на член-кооператорите за сметка на направените от тях и на техен риск
вноски в образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса,
при което съдът намира, че същото притежава качеството кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
В чл. 4, т. 13 от ЗПК е предвидено изключение от приложното поле на закона
за договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на
техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на
пазара. В конкретния случай, макара в двата договора да е пропуснато
уговарянето на възнаградителната лихва, видно от
приложените към тях погасителни планове се установява, че на кредитополучателя
е начислена възнаградителна лихва в размер на ОЛП + 25.00 %. Към момента на сключване на Договор за заем №
1380/04.06.2013г. средната лихва при потребителските кредити за м. юни 2013 е
била в размер на 10.74 %, а към момента
на сключване на Договор за заем № 1588/14.03.2014г. средната лихва при потребителските кредити за м. март 2014 е била в размер на 11.60 %, (статистика на БНБ относно кредитите за потребление към м. юни 2013г.,
респ. м. март 2014г., публикувана в
интернет страницата на БНБ раздел “Лихвена статистика”).
При това положение съдът намира, че по отношение на сключените между
страните Договори за заем следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.
В
чл. 11, ал. 1 от ЗПК са посочени елементите, които договорът за кредит трябва
да съдържа, а в чл. 22 е записано, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай, процесните договори не
съдържат лихвения процент по кредита, (чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишен процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК),
което е достатъчно за съда да приеме, че договорите за заем е недействителни.
Тази
недействителност обаче е особен вид, с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната
разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи
връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
По
делото бе допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която като
обективна и компетентна, съдът кредитира, с изключение на частта, в която вещото
лице дава заключение, че такси и комисионни по двата договора не са удържани.
Видно
от приложения по делото РКО № 16228/04.06.2013г.
се установява, че от уговорената сума от 1000.00 лв., ищцата Г.К. е получила
касово сумата от 870.00 лв., като сумата от 130 лв. е удържана като разходи по
кредита.
От заключението на вещото лице се установява, че по договор за заем № 1380
от 04.06.2013 година от кредитополучателя са извършени два броя касови вноски.
На 25.11.2013 година, с приходен касов ордер № 3413, в касата на ответното
сдружение са внесени в брой 200 лева. С тях са покрити лихви в размер на 130.27
лева за периода от 04.06.2013 г. до 25.11.2013 година и главница в размер на
69.73 лева.
На 13.02.2014 година, с приходен касов ордер № 4228 са внесени в брой
892.00 лева. На същата дата, с мемориален ордер № 4229, от капитала на ответника
- сметка 171, служебно бил прехвърлен дялов капитал в размер на 98.00 лева.
Общата сума в размер на 990.00 лева била отнесена за покриване на лихви за
периода от 26.11.2013 г. до 13.02.2014 г. в размер на 59.73 лева и за главница
в размер на 930.27 лева. С тази вноска, сумата по заема от 1000.00 лева била
покрита и той бил закрит.
Видно от приложения по делото РКО №
7281/14.03.2014г. се установява, че от уговорената сума от 2000.00 лв.,
ищцата Г.К. е получила касово сумата от 1739.50 лв., като сумата 260.50 лв. е
удържана като разходи по кредита.
Извършена била една вноска с приходен касов ордер № 7282 от 14.03.2014 г. в
размер на 209.50 лева. С тях били покрити лихви в размер на 26.43 лева за
периода от 14.03.2014 г. до 02.04.2014 година и главница в размер на 183.07
лева. Остатъкът от тегления заем в размер па 1 816.93 лева бил внесен с ПКО №
9598 от 02.04.2014 г., с която сума отпуснатият кредит в размер на 2 000 лева бил
погасен. Отпуснат бил нов заем на кредитополучателя на 02.04.2014 г. в размер на
4 200.00 лева.
Както се посочи по-горе, съдът прие
договорите за заем за недействителни, при което настоящият състав намира, че със
сумата от 200.00 лв., внесена с ПКО №
34130/25.11.2013г., със сумата от 892.00 лв., внесена с ПКО № 13.02.2014г. и
със сумата от 98.00 лв. /дялов капитал, служебно прехвърлен с мемориален ордер
№ 4229/13.02.2014г./ - общо 1190.00 лв.,
е покрита главницата по Договор за заем № 1380/04.06.2013г от 870.00 лв., като
сумата от 320.00 лв. се явява надвнесена, респ. получена без правно основание
от ответното кооперативно сдружение.
На 13.02.2014 година, с приходен касов ордер № 4228 са внесени в брой
892.00 лева, ищцата К. е погасила част от главницата по Договор за заем №
1588/14.03.2014г в размер на 1739.50 лв., при което тази сума е внесена на
валидно правно основание
Предвид
изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна до размера от 320.00
лв., като за тази сума следва да бъде уважена, а за разликата до пълния претендиран размер от 606.93 лв.,
искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
По
делото ищецът е направил разноски 52.60 лв. за заплатена държавна такса.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, пропорционално на
уважената част от исковата претенция, в полза на ищеца е дължима сумата от 12.93
лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. Същият е направил разноски в общ
размер 470.00 лв., от които 320.00 лв. за адвокатски хонорар и 150.00 лв. за
възнаграждение на вещо лице, при което пропорционално на отхвърлената част от
претенцията, му се следва сумата от 354.44 лв..
Така,
по компенсация, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 341.51
лв. деловодни разноски.
Доколкото при изчисляване на дължимите между страните разноски, съдът взе
предвид размера на първоначално предявения иск, следва да се отбележи, че изменението
на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения
размер, за която на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
съответните разноски. От изложеното се налага извод, че при пълното уважаване
на намаления по реда на чл. 214 ГПК иск на ищеца следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от първоначално предявения размер на иска, като в този
случай право на разноски има и ответника съобразно отхвърлената част от
първоначално предявения размер.
С
оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – ПОПОВО“ с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление, гр. П *** представлявано от
Х.Ц.Ц. – Председател, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.К. с ЕГН: **********,
с адрес ***, СУМАТА от 320.00 лв. /триста и двадесет лева/, получена без правно основание, като ОТХВЪРЛЯ иска
над тази сума до пълния претендиран размер от 606.93лв..
ОСЪЖДА Г.Г.К. с ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на КС „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ –
ПОПОВО“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление, гр. П *** представлявано
от Х.Ц.Ц. –
Председател, СУМАТА от 341.51 лв. /триста четиридесет и един лева и петдесет и
една стотинки/ - разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция и по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: