№ 106
гр. Плевен, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1518/22.12.2021г. на РС-Плевен, постановено по гр.д.
№5032/2021г. по описа на същия съд, е осъден на основание чл.8, ал.2, вр.
ал.1 от ЗАЗ, ЕТ „***“, ЕИК ***, представлявано от ***,гр. К.,Плевенска обл,
ул. „***“, №11, да заплати на Д. ИЛ. В., ЕГН **********, от гр. Плевен,ул.
„***“, №***, ап.9, сумата от 67,74лв.–общо, съставляващa дължимо арендно
плащане, за притежаваната от него 1/24 ид.част от имот с идентификатор ***,
в м.***, с площ от 21676кв.м., дължимо по силата на Договор за аренда от
17.03.2017г., с нотариална заверка на подписите, рег.№***/17.03.2017г. на
Нотариус С.Л., вписан в Служба по вписванията вх.рег№ 2737/17.03.2017г.,
акт №***, том 3, за стоп. 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 30.07.2021г., до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
общо 4098,57лв., съставляващо претендирано арендно плащане, за имот с
идентификатор ***, в м.***, с площ от 8981кв.м. и за имот, с идентификатор
***, в м.***, с площ от 10514кв.м., както и за 23/24 ид.ч. от имот с
идентификатор 0*** за стоп. 2017/2018г., 2018/2019 и 2019/2020г., е
1
отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Със същото решение Пл.РС е осъдил на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ЕТ „***“, ЕИК ***, гр. К., обл. Плевен, да заплати на Д. ИЛ. В., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. „***“, №***, ап.9, сумата от общо 10,88лв. –
лихва за забава, върху главницата от 67,74лв., за периода 31.12.2018-
30.07.2021г., като за разликата до пълния предявен размер от общо 660,90лв.,
е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Осъдил е на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Д. ИЛ. В., ЕГН **********,
от гр. Плевен да заплати на ЕТ „***“, ЕИК ***, представлявано от ***, гр. К.,
направените деловодни разноски в размер на 671,97лв.
Постъпила е въззивна жалба от Д. ИЛ. В., ЕГН **********, от гр.
Плевен, чрез пълномощника му адв.В.К. от Пл.АК против горепосоченото
решение на РС-Плевен, в отхвърлителната му част, като се излагат доводи за
нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването му.
Моли въззивната инстанция да уважи подадената жалба. Твърди се, че
съгласно чл.18, ал.1 от ЗАЗ няма изискване продължаването на арендния
договор да става задължително с анекс. Излагат се доводи, че договорът е
мълчаливо продължен за допълнителен срок от 5 години, доколкото не е
постъпило искане за прекратяването му най-късно 3 месеца преди изтичането
на уговорения срок. Продължаването на срока е изрично предвидено в
съдържанието на договора, който съгласно чл.20 от ЗЗД има силата на закон
за страните, които са го сключили, а изменение, разваляне и прекратяване, е
допустимо по взаимно съгласие или на основание, предвидено в закона, което
от своя страна не попада под забраната на чл.16, ал.1, изр.3 от ЗАЗ. Цитира се
съдебна практика. Неправилни са изводите на РС, че арендният договор
между ищеца и ответника не е валидно сключен до 01.10.2021г. и, че
сключените следващи арендни договори с трети лица за същите земеделски
имоти имат правно действие спрямо ищеца, тъй като са вписани с по-късна
датата. Моли да бъде отменено решението на Пл.РС в обжалваната му част,
като бъде уважен изцяло предявеният по чл.8, ал.1 от ЗАЗ иск относно
отхвърления размер на главницата в частта му за 4030,83лв., както и да бъде
уважен искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, относно дължимата върху главницата
мораторна лихва в частта й за 649,96лв. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна ЕТ „***“ ЕИК ***,
2
представлявано от С.Б.И., чрез адв.АНЖ. Г. от Пл.АК. В писмения отговор се
излагат доводи за неоснователност на постъпилата жалба и липса на пороци в
обжалваното решение, постановен от Пл.РС. Твърди се, че изискването на
чл.18, ал.1 от ЗАЗ, относно продължаването срока на арендния договор, е
приложимо, когато някоя от страните изрично го поиска и това бъде
извършено в писмена форма с нотариално заверен анекс с такова съдържание.
В случая липсва нотариално заверен писмен анекс за продължаване на
договора с нов петгодишен срок и такъв не е представен за вписване в
имотния регистър. Вписването включва срока на арендния договор, респ.
анекса за продължаването му. Цитираната от ищеца съдебна практика е
ирелевантна към продължаването на срока. С нея се анализира възможността
да се променя цената на договора. Претендират се разноски.
Във възивното производство не са представени нови доказателства и не
са направени доказателствени искания.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
Безспорно е установено пред РС, че между страните е сключен Договор
за аренда от 10.08.2011г., с нотариална заверка на подписите, рег.
№4481/10.08.2011г. и рег.№4491/11.08.2011г. на Нотариус С.Л., вписан в
Служба по вписванията с предмет процесните имоти: 1. Поземлен имот с
идентификатор ***, в м.***, с площ от 21676кв.м.; 2. Поземлен имот с
идентификатор *** в м.***, с площ от 8981кв.м. и 3. Поземлен имот, с
идентификатор ***, в м.***, с площ от 10514кв.м., за срок от 5 стопански
години, считано от 01.10.2011г. С чл.3, ал.2 от Договора, страните са
уговорили, че срокът на същия се счита за автоматично продължен, за същия
период, в случай, че нито една от страните не направи писмено предложение
за неговото прекратяване, най-късно 3 месеца преди изтичане на уговорения
срок. Страните са уговорили арендно плащане в размер на 30лв/дка за
първата стопанска година и за всяка следваща стопанска година – като сума
3
от националната и европейска субсидия за декар обработваема земя.
Видно от предоставените пред РС писмени доказателства е,че
процесните имоти са съсобствени между ищеца и други наследници,както и
че ищецът притежава 1/24 ид.ч. от процесния имот с идентификатор ***
/съответстващо на 0,903дка/.
В хода на съдебното дирене пред Пл.РС е установено също така, че за
имот с идентификатор ***, в м.“***“, с площ от 21676 кв.м., е сключен
Договор за аренда от 17.03.2017г., с нотариална заверка на подписите, рег.
№***/17.03.2017г. на Нотариус С.Л., между съсобственици -наследници на
общите наследодатели, фигуриращи в удостоверението за наследници, като
арендодатели и ***, в качеството му на собственик и представляващ ЕТ
„***“. Ищецът не е страна по този договор. Договорът е сключен за срок от 3
години, считано от 01.10.2017г., при арендно плащане от 25лв. /обработваем
декар.Посочено е, че арендаторът не дължи плащане за необработваемата
площ от имота, без да е посочена колко е тази площ.
За процесните имоти с идентификатор ***, в м.“***“,с площ от 8981кв.м.
и идентификатор ***, в м.“***“,с площ от 10514кв.м., е сключен аренден
договор от 22.02.2013г., с нотариална заверка на подписите, рег.№
8333/22.02.2013г. на Нотариус С.Л., между съсобственик и наследник като
арендодател и „***“ ЕООД, ЕИК ***, като арендатор, за срок от 10
години,считано от 01.10.2016г., при арендно плащане от 20лв./дка. Видно от
представената справка от ОСЗ – гр.Долна Митрополия, посочените имоти за
стоп. 2017/2018, стоп. 2018/2019 и стоп. 2019/2020г., са заявени за ползване от
арендатора „***“ ЕООД, ЕИК ***, въз основа на цитираният договор за
аренда.
РС е изслушал и приел ССЕ, от заключението по която ВЛ е установило,
че за стоп. 2017/2018г., общо за трите имота, размерът на арендното плащане
е 1441,13лв., за стоп. 2018/2019г. размерът е 1482,30лв. и за стоп. 2019/2020г.
– 1523,48лв.
С отговора на ИМ ответникът направил признание за дължимост на
съответната част, съответваща на ид.ч. от правото на собственост на ищеца от
имот с идентификатор ***-0,623дка х 25лв./дка.
Въззивната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд
изводи, досежно фактическите обстоятелства по делото, въз основа на
4
събраните доказателства и заключение по назначената ССЕ, както и
направените въз основа на тях правни изводи.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че продължаването на
арендния договор с допълнителен срок, не изисква сключване на анекс, в
писмена форма с нотариална заверка на подписите и не изисква вписване в
Служба вписвания, щом като тази уговорка е инкорпорирана в договора за
аренда. Съобразно събраните писмени доказателства, правилно
първоинстанционният съд е изложил доводи, че между страните по делото,
спрямо процесните имоти, с идентификатор ***, в м. ***, с площ от 8981кв.м.
и с идентификатор ***, в м.***, с площ от 10514кв.м., за процесния период –
стоп.2017/2018г., стоп. 2018/2019г. и стоп. 2019/2020г., не е налице валидно
съществуващо арендно правоотношение, по силата на което, за ответника по
делото ЕТ „***“, ЕИК ***, да е налице задължение за заплащане на аренда.
Сключеният между страните договор за аренда от 18.087.2011г. е прекратен с
изтичането на уговорения срок – 5 години, считано от 01.10.2011г. или до
стоп. 2016/2017г., а договорната клауза за автоматично продължаване на
срока на договора, не е произвела действие. Чл.18, ал.1 от ЗАЗ, изрично
регламентира начина и реда за продължаване срока на арендния договор –
писмена форма с нотариална заверка на подписите, което подлежи на
вписване в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска
служба по земеделие. В настоящия случай арендният договор не е продължен
по законоустановения ред.
На следващо място правилно РС е установил , че посочените по-горе
процесни имоти са предмет на друг договор за аренда, сключен между
съсобственици на имотите като арендатори и „***“ ЕООД, ЕИК ***, като
арендатор.
Въззивната инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд с оглед на сключения Договор за аренда от
17.03.2017г., с нотариална заверка на подписите, рег.№***/17.03.2017г. на
Нотариус С.Л., между съсобственици и наследници на общите наследодатели
– арендодатели и ответника, за срок от 30 години, считано от стоп.
01.10.2017г.,че е налице валидно арендно правоотношение, по което се дължи
арендно плащане. Тези факти са признати от ответника в отговора на ИМ.
Правилно РС е приложил нормата на чл.3, ал.4, изр. Последно от ЗАЗ,
5
съобразно която отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно
чл.30, ал.3 от ЗС. Касае се за случаи, при които договор за аренда, както и
споразумение за неговото изменение или прекратяване, може да се сключи
със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече
от 50% идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от
собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50%
идеални части от съсобствения имот. В тези случаи, при изплащане на
дължимата аренда, в полза на арендодателя, като страна по договора,
отношенията му с останалите съсобственици се уреждат по правилата на
чл.30, ал.3 от ЗС. С оглед изложеното, следва в полза на ищеца да бъде
присъдена сума, съответна на притежаваната от него 1/24 ид.ч. от имота, и
съобразно уговорената в договора цена–25лв./дка.Съобразно заключението на
ВЛ, размерът на арендното плащане, за целия имот, е в размер на 542лв., за
всяка от трите стопански години – общо 1626лв. В заключение на
гореизложеното, Пл.РС правилно е присъдил в полза на ищеца сумата в
размер на 67,74лв. общо /или в размер на 22,58лв. за всяка стоп. година/, като
за разликата до пълния предявен размер от общо 4098,57лв /общо за трите
имота/, искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивната инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд с оглед уговореното между страните по Договор за
аренда от 17.03.2017г., арендно плащане, което се дължи в срок до 30-то
число на м.декември за съответната стопанска година. Доколкото не са
представени доказателства за плащане, то ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихва за забава, за посочените в ИМ периоди. Правилно РС е приел, че
лихва за забава не се дължи за процесните имоти с идентификатор *** и с
идентификатор ***, поради недължимост на арендната вноска. Лихва за
забава се дължи само върху дължимото арендно плащане за имот с
идентификатор *** и действащия Договор за аренда от 17.03.2017г.
Настоящата въззивна инстанция подкрепя и служебните изчисления,
извършени от РС и присъдената лихва за забава, съобразно на заявените от
ищеца периоди, а именно – лихва върху главницата от 22,58лв.–дължима на
ищеца аренда за всяка стоп. година, за периода 31.12.2018г.-30.07.2021г. в
размер на 5,92лв., за периода 31.12.2019г.-30.07.2021г. в размер на 3,63лв. и за
периода 31.12.2020г.-30.07.2021г. в размер на 1,33лв.–или общо
10,88лв.Правилно РС е уважил предявения иск с правно основание чл.86, ал.1
6
от ЗЗД до размера на сумата от 10,88лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 660,90лв., е отхвърлил като неоснователен.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС в
обжалваната му част.В необжалваната си част решението на Пл.РС е влязло в
сила.
При този изход на делото въззивникът Д. ИЛ. В., ЕГН **********,гр.
Плевен, следва да бъде осъден да заплати на ЕТ „***“ ЕИК ***,
представлявано от ***, гр. К.,направените деловодните разноски за
настоящата съдебна инстанция, в размер на 500лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно представен Списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение №1518/22.12.2021г.
на РС-Плевен, постановено по гр.дело №5032/2021г. по описа на същия съд в
обжалваната му част.
В необжалната си част горепосоченото решение на Пл.РС е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. В., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“, №***,
ап.9, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“ ЕИК ***, представлявано от ***, гр. К.,
обл. Плевен,направените деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 500лв. адвокатско възнаграждение за процесуално пред Пл.ОС
съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7