№ 744
гр. Варна, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20213110202698 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на ИЛ. КР. П. против НП № 21-0819-001092/31.03.21г. на Началника група
към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което на осн.чл.174 ал.3 от
ЗДвП на И.П. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183 ал.5
т. от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В Жалбата въззивната страна моли да бъде отменено НП. Твърди, че не
е отказвал извършването на проверка, но изчаквал идването на адвокат, тъй
като полицаите проявили към него неоправдана агресия и това го притеснило.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично, моли НП да бъде
отменено. Становището си по същество изразява и в писмени бележки, в
които описва, че отивал до специализиран магазин, че пропусна пресечката
1
към магазина, поради което при първа възможност направил обратен завой,
се което на светофара завил надясно. Паркирал в двора на магазина, купил си
каквото търсел / за което разполагал и с касов бон/ и си тръгнал, след което
докато изчаквал на червен сигнал на светофара, бил спрян за проверка от
служителите на полицията. Последните се държали грубо, поради което той
поискал проверката да бъде извършена в присъствието на адвокат.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 11.02.21 г., около 16.35ч. часа И.П. управлявал л.а. Фолксваген с
рег. № В 7808 КР по бул. „Цал Освободител“ в посока изхода на града.
Същият имал 24 часово дежурство на работа, след което отишъл в частния си
цех да инсталира машина. Във връзка с това му се наложило да отиде до
магазин „Техмарк“. На бул“Цар.Освободител“ престоявали със служебен
автомобил полицаите Ст. С. и Стилиян Филипов. Те видели как
приближавайки ги, И.П. прави обратен завой на булеварда, след което завива
надясно и влиза в двора на магазин „Хидромарк“. Изчакали го да потегли
обратно с автомобила и го спрели за проверка на светофарното кръстовище.
При проверката той си сложил маска и се виждали само очите му, които били
зачервени. Водачът създавал впечатление, че е неадекватен и говори
заваляно. Бил поканен да бъде тестван с техническо средство за наличие на
алкохол в кръвта, но П. отказал. Бил съставен талон с предписание за
медицинско изследване и този талон му бил предявен за връчване, но П.
отказал да го подпише и съответно не изпълнил предписанието за
медицинско изследване. Срещу него бил съставен АУАН, бил му предявен за
подпис, но той отказал да подпише и него.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства– справката за нарушител от региона,
материалите по АНП и показанията на св. С., които съдът кредитира като
искрени, добросъвестни, логични и непротиворечиви. Те изцяло се
подкрепят от писмените доказателства – АУАН, талон за изследване. Доклад
за извършена проверка. Писмените доказателства са събрани по реда на НПК,
поради което също са изцяло ценени от съда като достоверни.
2
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по
чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя,
но не по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в
предвидения от закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени
с приложената по делото заповед.
В АУАН са посочени от правна страна всички съставомерни признаци
на нарушение по чл. 174 ал. 3, изразяващо се в отказ да бъде извършена
проверка с техническо средство и отказ да се изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване. От фактическа страна,
макар и крайно лаконично, са описани факти и за отказ от изследване с
техническо средство и за неизпълнение на предписание за медицинско
изследване. В АУАН се сочи единствено,че е издаден талон за кръвна проба,
но не се описва дали този талон му е бил предявен и връчен. Смисълът на
предявяване на АУАН е нарушителят да се запознае с фактите, въз основа на
които е обвинен, тъй като защитата се гради именно срещу фактите.
Неописването на факти, пряко относими към съставомерните признаци на
нарушението ограничава правото на защита и води до извод, че НП следва да
бъде отменено. Действително НП може да бъде издадено и при нередовности
в АУАН, но само когато тези нередовности не ограничават правото на защита.
Отделно от горното, правото на защита е нарушено и поради това, че не
става ясно за какво е наказано лицето. Независимо, че в НП са изложени
частично факти за това, че П. не изпълнил предписанието за медицинско
изследване, АНО е изложил изрично становище, че наказанието следва да
бъде наложено само за това, че водачът е отказал кръвна проба с техническо
средство, но в диспозитивната част на наказателното постановление,
нарушението е описано и с двете форми на изпълнително деяние – „отказва
проверка с техническо средство“ и „не изпълни предписание“ за изследване.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, а при
3
налагане на наказанието АНО е изписал квалификацията като такава по чл.
174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, касаещо само отказът от проверка с техническо
средство. Липсва пълно и точно фактическо описание на нарушението,
изразяващо се в неизпълнение на предписание. Правилно АНО е изложил
становище за налагане на наказание само за отказът от проверка. Правилно
при определяне размера на наказанието се е позовал на чл.174 ал.3 пр.1 от
ЗДвП, касаещо отказът от проверка. При описване на нарушението от правна
страна, обаче, АНО е изписал и съставомерните признаци на нарушение,
изразяващо с в неизпълнение на предписание за медицинско изследване.
Наличието на такова противоречие ограничава правото на защита на
въззивната страна, поради което съдът е лишен от възможност да измени НП
като приложи правилно материалния закон по т. 1 от НП и следва да го
отмени. При наличието на алтернативни изпълнителни деяния няма пречка да
се посочат повече от едно от тях, като това само по себе си не ограничава
правото на защита. От правното описание на нарушението, може да се изведе
заключението, че АНО е наказал лицето не само за това, че отказал
извършването на проверка с техническо средство, но и че не изпълнил
предписанието за медицинско изследване. Включително за втората хипотеза
са изложени частично факти, като е описано, че предписанието не е
изпълнено. Проблемът е, че след като е изложил изрично аргументи, че
лицето следва да бъде наказано само за първата хипотеза, АНО е описали
признаците на неизпълнение на предписанието. И отказът да се извърши
проба с техническо средство и отказът да бъде извършено лабораторно
изследване осъществяват поотделно състава на нарушението, но при това
описание не става ясно от АУАН и НП дали лицето е наказано само за едното
от тях, или и за двете.
По т.2 от НП нарушението е описано пълно и точно и от фактическа и
от правна страна в НП, но в АУАН описаните съставомерни признаци
противоречат на описаните факти. Сочи се, че лицето е преминало на червен
сигнал на светофара, но от правна страна се описват съставомерните
признаци на нарушение, изразяващо се в неспазване на предписанието на
пътните знаци, като конкретно се описва, че водачът не спрял при наличието
на пътен знак Б2. Както е по- горе изложено, издаване на НП при
нередовности в АУАН се допуска когато не е ограничено правото на защита.
4
Противоречието между фактическото и правно описание на нарушението
ограничава правото на защита, поради което е съществено нарушение на
процесуалните правила.
Описаното процесуално нарушение е довело до това, че на въззивника
да не е могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението му от правна
страна и срещу какви факти се защитава, поради което НП следва да бъде
отменено. Не става ясно дали въззивникът е наказан само за отказ да му бъде
извършена проверка, или и за неизпълнение на предписание за лабораторно
изследване.Също така не става ясно дали е наказан за неспазване на сигналите
на светофара, или за неспазване на предписанията на пътните знаци.
Що се отнася до приложението на материалния закон, съдът намира
нарушението по т.2 от НП не само за противоречиво описано в АУАН, но и за
недоказано. Видно от доказателствата по делото, въззивникът е минал през
това светофарно кръстовище на два пъти по различно време и не става ясно в
кой от тези два случая не се е съобразил със сигнала на светофара. В съдебно
заседание св. С С. не описва такова нарушение.
За твърденията си във въззивната жалба и в писмените бележки, И.П.
ангажира доказателства – показанията та св.Комаков. Според последнте,
целта на П. е била да отиде именно до магазин „Хидромаркет“. Поради това
съдът приема, че не са налице доказателства, които да оборват защитната теза
на въззивника, че е направил обратен завой на пътя, не защото е бягал от
полицаите, а тъй като е пропуснал магазина. Това косвено се подкрепя и от
показанията на св.С., който казва, че автомобилът е бил паркиран пред
„Хидромаркет“. При така установените факти, действително е възможно
полицейските служители да са оформили грешно впечатление, че водачът
бяга от проверка, а с оглед тяхната реакция на това, у въззивникът П. да се е
изградило грешното впечатление, че те са неоправдано груби към него, тъй
като не е извършил нарушение. Действително, от своя страна пък,
объркването му би могло да обоснове известна неадекватност в поведението
му, а това, че е бил на 24 часова смяна на работа- да обоснове зачервените му
очи.
Така или иначе, обаче, в един момент въззивникът е осъзнал, че
проверката се извършва от служители на полицията и той е бил длъжен да
5
даде проба за изследване с техническо средство, но не го е направил.
Участието на защитник в тази процедура не е задължително по силата на
закона, поради което изчакването му не може да бъде обстоятелство, което да
изключва вината, или отговорността. Още повече, че когато става въпрос за
съдържание на алкохол в кръвта, то времето на извършване на проверката е
от съществено значение.
Независимо от горното, предвид установените съществени
процесуални нарушения, НП следва да бъде отменено и по т.1 и по т.2,
поради което съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта
на наказанието. Отмяната на НП е основание да бъде оставено без уважение
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в тяхна полза.
Въззивникът не е направил искане за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0819-
001092/31.03.21г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което на осн.чл.174 ал.3 от ЗДвП на И.П. е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца и на основание чл.183 ал.5 т. от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 100 лв.
Оставя без уважение искането на ОД на МВР – Варна за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6