Решение по дело №697/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 4
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20205310200697
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Асеновград , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20205310200697 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-0239-001881/18.01.2019 г., издадено от
Началника на РУ-гр. Асеновград към ОДМВР- Пловдив - Петър Костадинов Бабугеров, с
което на А. Х. Ю. с ЕГН:**********, с адрес : ***, са наложени следните административни
наказания:
1.На основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и
2. На основание чл. 177 ал.6 пр.2 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200 лв. за
нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Ю. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. П. оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и
обоснованост, като навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването на НП и се
твърди неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се застъпва тезата за
маловажен случай и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му
отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр. Асеновград, редовно призована не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните
по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 24.12.2018 г. е било
констатирано, че на 24.12.2018 г. около 16.40ч. в гр. Асеновград на кръстовището на ул.
„Шипка“ и ул.„Ген.Дандевил“,жалбоподателката Ю. е управлявала лек автмобил „Ауди
А3“ с рег. № РВ9220СМ , което не е регистрирано по надлежния ред – същото е било със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, със отбелязване в
АИС от 10.07.2018 г. При проверката проверяващите установили и че , жалбоподателката
Ю. , като физическо лице приобритател на автомобила не го е регистрирала на свое име в
едномесечен срок от придобиването му на 09.05.2018 г., в службата за регистрация на ППС
по постоянен адрес. За констатираните нарушения и бил съставен АУАН в нейно
присъствие и и бил връчен екземпляр от същия. Жалбоподателката Ю. го подписала, без
възражения . Допълнителни писмени възражения не са били подадени в тридневния срок
по 44 ал.1 от ЗАНН. След няколко дни на 08.01.2019г. А.Ю. регистрирала автомобила на
свое име, с което регистрацията на процесното МПС била възстановена, като бил издаден
нов регистрационен номер на автомобила и нови регистрационни табели.
АУАН е съставен от компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от
компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в
което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на Ю. са
наложени горните административни наказания. Наказателното постановление е постановено
от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на
отделните правни основания и наложените въз основа на тях административни наказания
съдът констатира ,че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните
му реквизити. Правилно са квалифицирани отделните описани нарушения със съответната
им цифрова квалификация и правилно са съотнесени същите към съответстващите им
санкционни разпоредби.
Първото описано в НП нарушение касае нарушаване на общото правило по чл. 140 ал.1 от
ЗДвП ,че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. В конкретния случай управлявания
от А.Ю. лек автомобил не е бил регистриран , тъй като повече от 5 месеца преди това
регистрацията му е била прекратена служебно. Съгласно правилото на чл. 143 ал.15 от
2
ЗДвП, това е станало с отбелязване в автоматизираната информационна система, тъй като
неговия собственик А.Ю. в двумесечен срок от придобиването не изпълнил задължението
си да регистрира превозното средство. Със служебната деригистрация на автомобила ,
същият придобива статут на нерегистрирано МПС. Като го е управлявала на 24.12.2018г.
жалбоподателката Ю. безспорно е реализирала състава на нарушението. Така описаното
нарушение адекватно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба – чл.
175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата предвижда санкция - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В
случая и двете административни наказания са наложени в минималния размер , като
глобата е оразмерена на 200 лв. и Лишаването от правоуправление е за срок от 6 месеца ,
което е съобразено с основния критерия по чл. 27 от ЗАНН , а именно тежестта на
нарушението. Следователно като е наложил глобата и лишаването от правоуправление
именно в този размер, АНО правилно е приложил закона.
По отношението на нарушението описано в т.2 на НП, съдът намира, че същото правилно
е квалифицирано по съответната нарушена материално-правна разпоредба. Нормата на чл.
145 ал.2 от ЗДвП въвежда задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно
средство в срок до един месец да го регистрира в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Видно от
приложения договор за покупко продажба на МПС, жалбоподателката А.Ю. е придобила
автомобила на 09.05.2018г. и безспорно не е изпълнила горното си задължения повече от
половин година след това, тъй като автомобилът не е бил регистриран на нейно име.
Функция на това неизпълнение е била и служебната дерегистрация, превърнала се в
обективна предпоставка за извършване и на първото нарушение. Правилно е санкционирано
нарушението по чл. 177 ал.6 пр.2 от ЗДвП , която предвижда глоба в размер на 200 лв. за
горното нарушение. Глобата е определена в абсолютно определен размер и оразмеряването
и не подлежи на преценката на АНО, следователно като е наложил глобата в посочения в
закона размер , същият правилно е приложил закона и така наложеното наказание се явява
справедливо.
По отношение на възражението за приложението на чл. 28 от ЗАНН при съвкупната
преценка на тжестта на нарушенията съдът намира категорично, че никое от тях не
представлява маловажен случай и съответно не попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН ,
която на практика означава освобождаването на нарушителя от административно-
наказателна отговорност. И двете нарушения не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност от типичните за посочения вид. Следва да се има в предвид и че първото
нарушение по принцип изпълва и обективните признаци и на престъпление от общата част
на НК , а именно такова по чл. 235 ал.2 от НК и именно чрез административното
санкциониране , вече е била направена преценката за тежестта на деянието в полза на
жалбоподателката. Освен това следва да се вземе в предвид и продължителния период, с
който тя е надвишила срока, в който е следвало да изпълни задълженията си и въпреки това
3
е управлявала автомобила, а също и факта , че едновременно е осъществила съставите на
две отделни нарушения.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН страните имат
право на разноски.Такива обаче не се претендират и не са доказани от страните, поради
което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното НП за обосновано, правилно и
законосъобразно на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0239-001881/18.01.2019 г., издадено от
Началника на РУ– гр. Асеновград към ОДМВР- Пловдив - Петър Костадинов Бабугеров, с
което на А. Х. Ю. с ЕГН:**********, с адрес : ***, са наложени следните административни
наказания:
1.На основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и
2. На основание чл. 177 ал.6 пр.2 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение
по чл.145 ал.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд –Пловдив.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4