Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                      № 477

гр.Горна О., 21.11.2017г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                    Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1375/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Искове с правно основание  чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.146 ал.1  от СК.

            Ищците М.С.М. с ЕГН********** и С.С.М. с ЕГН********** – двамата действуващи лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.М.С.(чрез адв.Л.И.- от ВТАК) твърдят в исковата си молба, че Г.П. И. и С.М.С. са родители са техни родители. С Решение №65/26.03.2012г. по гр.дело №2409/2011г.  ГОРС е прекратил с развод брака между С.М.С. и Г.П. И., като е предоставил за упражняване родителските права по отношение на двете деца М.С.М. с ЕГН********** и С.С.М. с ЕГН********** – на бащата С.М.С., като е бил определен съответен режим на лични контакти и отношения между бащата и децата. Със същото решение Г.П. И. е била осъдена да заплаща за  всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител  месечна издръжка  в размер на по 67.50лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 26.10.2011г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване. С.С.М. е с 60% намалена трудоспособност, установена с Решение на ТЕЛК на 11.07.2004г.(две години след неговото раждане), като детето е  аутист. С.С.М. е завършило ОУ„Св. П.Х.”, като  е посещавало логопед и психолог, и е залисано като ученик в VIIIклас на ПТГ„В.Л.”. М.С.М. е ученик в IXклас. на същото училище.  Децата продължават да живеят заедно с баща си в жилище М.С.М.. Бащата С.М.С. продавал плодове и зеленчуци, като със средствата от тази си дейност осигурява собствената си и тази на децата издръжка. Майката рядко виждала децата си, но заплащала редовно издръжката им, без да дава други средсатва извън определената с решението на съда. Твърди се, че майката работи в хотелски комплекс „А.” в гр.Г.О. като „камериер“. Не  било известно ответницата да дължи другиму издръжка. Определената издръжка е от преди пет години и понастоящем бил определен минимално регламентиран размер, различен от този през 2011г.  Децата са пораснали, като са нараснали и нуждите им(за дрехи, обувки, учебници, учебни пособия, извънкласни форми на обучение), които средства се поемали от баща им. Молят съда да постанови решение, с което  да бъде  изменен размерът на издръжките, постановени с Решение №65/26.03.2012г. по гр.дело №2409/2011г.  ГОРС, като  бъде осъдена Г.П. И. да заплаща на всеки от ищците, действуващи лично и със  съгласието на своя баща и законен представител, вместо досега заплащаната месечна издръжка  в размер на по 67.50лв. – занапред месечна издръжка от по 150.00лв. за всяко от децата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2017г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване,  ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане. Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание на 20.11.2017г., ищцовата страна(чрез процесуалния си представител) прави искане по реда на чл.214 от ГПК за изменение размера на претенциите на двамата ищци, като размерът на  месечните издръжки за в бъдеще време да се счита – 115.00лв. – в съответствие на чл.142 ал.1 от СК.

            Ответницата Г.П. И. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представлявана от особен представител адв.Л. Пл.М.  от ВТАК и преупълномощеният представител адв.В.В.Ф.от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва частично предявените искове. Съобразявайки изискванията в чл.142 от СК, счита исковете за месечна издръжка в размер на 150лв. за всеки един от ищците, за неоснователни над размера от 115.00лв. При преценка на размера на дължимата месечна издръжка, освен императивния минимум в чл.142  ал.2 от СК, съдът следва да съобрази  и нуждата на издържания от средства и възможността на издържащия да задоволи тази нужда. Ищците следвало да докажат, не само съществено изменение на обстоятелствата, но и възможността на ответницата да я плаща. Не би могло с приетите до момента доказателства да се установи, дали претендираната издръжка от по 150.00лв. за всяко от децата е адекватна на възможностите на ответницата(дори не би могло да се ангажират някакви доказателства относно нейните доходи). Моли, съдът да отхвърли исковете за издръжка над размера от по 115.00лв. за всеки един от ищците, като неоснователни.

            Съдът прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и приема за установено следното:

            Установи се, че  Г.П. И. и С.М.С. са родители на М.С.М. с ЕГН********** и С.С.М. с ЕГН**********, видно от представените удостроверения за разждане.

            С Решение№65/26.03.2012г. по гр.дело№2409/2011г.  ГОРС е прекратил с развод брака между С.М.С. и Г.П. И., като е предоставил за упражняване родителските права по отношение на двете деца М.С.М. с ЕГН********** и С.С.М. с ЕГН********** – на бащата С.М.С., като е бил определен съответен режим на лични контакти и отношения между бащата и децата. Със същото решение Г.П. И. е била осъдена да заплаща за  всяко едно от децата, чрез техния баща и законен представител  месечна издръжка  в размер на по 67.50лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 26.10.2011г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

            С.С.М. е с поставена диагноза „Генерализирани разстройства в развитието”, съгласно ЕР на ТЕЛК№3460/168/04.11.2015г. - с вид и степен на увреждане 60% със срок до 11.07.2018г.

            Според приложените уверения от 16.06.2017г. и от 20.06.2017г. М.С.М.  е  ученик в ПТГ”В.Л.” гр.Г.О.(за учебната 2016г./2017г. – IXклас дневна форма на обучение),  а С.С.М.  е ученик в ОУ”Св.П. Х.” гр.Г.О.((за учебната 2016г./2017г. – VIIклас).

            От приложения по делото на основание чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад относно положението на децата М.С.М.  и С.С.М.. Според проведените анкети основните грижи за децата М. и С. се полагат от бащата, който е в състояние да задоволява основните им потребности(осигуряване на храна и сън, подходящо жилище, безопасна и сигурна среда, отопление, облекло, хигиена- лична и на дома, здравни грижи и лечение, образование). М.С.М.   е в добро общо здравословно състояние. С.С.М. е с увреждане, с поставена диагноза „Генерализирани разстройства в развитието”(с детето трудно се влиза във вербален контакт, има затруднения с говора). Къщата, в която живеят децата М. и С. заедно с баща си, баба си по бащина линия  и е прабабата собственост на С. Райков. Не заплащат наем, с ангажимент да се грижат за жилището и го поддържат. Домът представлява едноетажна къща(кухня, хол, спалня, маза и санитарни помещения), с прилежащ двор към нея. Хигиенно - битовите условия в дома са добри. Бащата С.М.С. е собственик на „С..”ЕООД с предмет на дейност - продажба на плодове и зеленчуци, е месечен доход в размер на 500.00лв. Бащата се подпомага от Д”СП” гр.Г.О. на основание чл.7 ал.1 от ЗСПД в размер на 42.50лв.  за детето М.С.М.   и на основание чл.7 ал.8 от ЗСПД - месечна помощ за дете с трайни увреждания в размер на 350.00лв. Месечно получава от майката издръжката за децата сума от по 67.50лв. за всяко от тях.

            С определение  от 20.11.2017г., по реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, като същите да се считат в размер на по 115.00лв. месечна издръжка за всеки от ищците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.07.2017г. до настъпване на законови основания за прекратяването или изменението на издръжката.

            При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

            Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.

Надлежна страна по иска за издръжка са двете непълнолетни деца, които претендират да имат право на издръжка. Според чл.215 т.2 от ГПК  иск може да се предяви от няколко ищци, ако предмет на спора са техни права, почиващи на едно и също основание. Това се потвърждава и от т.X  от Постановление№5/16.11.1970г. на  Пленумa на ВС, според което  лицата от един и същ ред/чл.141 т.1 от СК/ могат да предявят исковете си за издръжка общо, като участниците в производството придобиват качеството на страна, не с акта на конституирането им от съда, а по силата на процесуалното си отношение със съда.

            Г.П. И. е майка на децата М.С.М.  и С.С.М. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК им дължи издръжка независимо дали е трудоспособна и  дали може да се издържа от имуществото си.

            Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият издръжката, обаче, по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./.

            При определяне размера на издръжката, освен, че следва да се съобразят доходите на страните и нуждите на детето/чл.142 ал.1 от СК/, също следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето(Решение№280/28.09.2011г. по гр.дело№1654/22010г. - IIIг.о. ВКС; Решение№341/01.11.2011г. по гр.дело№147/2011г. IIIг.о. ВКС – двете по реда на чл.290 от ГПК). При иск за изменение на определена от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице(Решение№154/16.07.2013г. по гр.дело№1435/2012г. - IIIг.о. ВКС – по реда на чл.290 от ГПК). В случая, предходната издръжка на детето е била определена преди  над пет години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в страната. Към датата на приключване на устните състезания М.С.М.  и С.С.М. са съответно на възраст 17г.3м. и 15г. и 7м., като тази възраст предполага както средства за облекло и обувки, хранителни продукти, ученически пособия и т.н. Явно е, че размерът на определената досега месечна издръжка от по 67.50лв. е недостатъчен и не може да покрие ежедневните нужди на децата.  Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка. При определяне размера на издръжката съдът  следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. Според общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Считано от 01.01.2016г.  размерът на минималната работна заплата  е 420.00лв.  - ПМС№375/28.12.2015г. Считано от 01.01.2017г.  размерът на минималната работна заплата  е 460.00лв., съгласно ПМС№22/26.01.2017г.  С Решение№6122/16.05.2017г. по адм. дело№1566/2017г. Io. ВАС отмени ПMС№22/26.01.2017г.(обн. ДВ бр.11/2017г.) за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната за 2017г. на 460.00лв.(Решението на ВАС не е влязло в законна сила). Задължението за издръжка е безусловно и следва ответницата, в изпълнение на задълженията си да издържа роденото си деца, да реализира доход за заплащане на издръжка в размер на по 115.00лв. месечно, а бащата да поеме останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за децата, тъй като също следва в изпълнение на задължението си да се грижи за децата  и да реализира доход за издръжката им.

            С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид  задоволяването на текущи и неотложни нужди и във връзка с характера на  вноските по издръжка – периодични плащания,  според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В  случая настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.

            По изложените съображения, съдът следва да измени размера на размера на издръжката по Решение№65/26.03.2012г. по гр.дело№2409/2011г. на ГОРС, вместо който да осъди Г.П. И. да заплаща на М.С.М. с ЕГН********** и на С.С.М. с ЕГН********** – двамата действуващи лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.М.С.,  вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 67.50лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 115.00лв.(за всеки от двамата ищци), считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.07.2017г. до настъпване на законови основания за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.

Въпросът за разноските по производството на делата е уреден от чл.83 ал.1 т.2 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по  искове за издръжка се освобождават от заплащане и на тези разноски(в т.ч.  и заплащане на такси).  При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78 ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищците са упълномощили редовно адв.Л.И.- от ВТАК да ги представлява по настоящото дело и адвокатът е реализирал надлежно процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 12.07.2017г. и договор за правна защита и съдействие от 12.07.2017г., в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА/безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2  от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Както се посочи, предявени са  субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.146 ал.1  от СК. Съгласно чл.7 ал.1 т.6 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела минимално регламентираният размер  на адвокатско  възнаграждение на адвоката-повереник на ответник по дело за издръжка – 300.00лв. Осъществената от пълномощника на двамата ищци защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в съдебно заседание. Поради това и на основание  чл.78 ал.1 от ГПК,   ответната страна  следва да бъде осъдена да заплати на адв.Людмила Николаева И.- от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 ввр. чл.38 ал.1 т.2 ввр. чл.36 ал.2 от ЗА  ввр. чл.7 ал.1 т.6 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата 350.00лв.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата Г.П. И. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ГОРС сумата 260.00лв., съставляваща ДТ върху  присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК(съобразена с нвършването на пълнолетие от страна  децата); сумата 300.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител; сумата  5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.

            На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

            Водим от изложеното  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И :

            ИЗМЕНЯВА размера на издръжката по Решение№65/26.03.2012г. по гр.дело№2409/2011г. на ГОРС, вместо който ПОСТАНОВИ:

            ОСЪЖДА Г. П. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, да заплаща на М. С. М. с ЕГН**********, действуващ лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.М.С.с ЕГН********** – двамата с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***,  вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 67.50лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 115.00лв./сто и петнадесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.07.2017г. до настъпване на законови основания за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.

            ИЗМЕНЯВА размера на издръжката по Решение№65/26.03.2012г. по гр.дело№2409/2011г. на ГОРС, вместо който ПОСТАНОВИ:

            ОСЪЖДА Г. П. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, да заплаща на С. С. М. с ЕГН**********, действуващ лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.М.С.с ЕГН********** – двамата с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***,  вместо досега плащаната месечна издръжка от  по 67.50лв., занапред  месечна издръжка  в размер на по 115.00лв./сто и петнадесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.07.2017г. до настъпване на законови основания за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.

 

            ОСЪЖДА Г. П. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, да заплати на адв.Л.Н.И. от ВТАК, със съдебен адрес:***50.00лв./триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Г.П. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 260.00лв./двеста и шестдесет лева/, представляваща ДТ върху  присъдената издръжка по Тарифа за  дтссгпк; сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща възнаграждение за особен представител; сумата  5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки.

            На основание чл.315 ал.2 от ГПК, решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 05.12.2017г.

            Да се изпрати препис от решението на страните.

                                                                                                    Районен съдия: