№ 167022
гр. С, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110154711 по описа за 2024 година
намери следното:
Образувано е по заявление на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: гр. С, ж.к. Л – В, бл. 24, вх. Б, ап. 27
чрез адв. В. Д. срещу М. П. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С Разпореждане № 148680 от 16.10.2024 г. съдът е дал указания на заявителите както
следва: да формулират надлежен петитум, кореспондиращ на изложените в заявлението
твърдения; 2. да представят съгласно чл. 38, ал. 3 ЗУЕС заверен препис от
предупреждението по чл. 45, ал. 2 ЗС; 3. надлежен техен представител да подпише
заявлението, тъй като депозираното в съда заявление не е подписано.
С молба с вх. № 341000 от 25.10.2024 г. процесуалния представител на заявителите
отново не формулира ясно и изрично искането, което отправя към съда, тъй като липсва
съдържанието по същество на същото – конкретно за какво се претендира да бъде издадена
заповед за изпълнение. Повторното цитиране на това какво решение е взето от общото
събрание, не съставлява изпълнение на указанията и формулиране на искане, което се
отправя до съда по смисъла на чл. 127, ал. 1, т.5 ГПК вр. чл. 410, ал. 2 ГПК.
От изложеното в заявлението и молбата от 25.10.2024 г. би могло да се тълкува волята
на заявителите, че сезират съда с искане за издаване на заповед за изпълнение на взетото на
31.07.2024 г. от 19,30 часа решение на общото събрание за изваждане на М. П. С. от
„сградата по решение на общото събрание на етажната собственост за срок от три години“.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗС въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание на
етажната собственост по чл. 45 ЗС управителят или председателят на управителния съвет
може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК.
В случая не са представени доказателства, че решението на ОС е влязло в сила
съгласно изричното изискване на чл. 46, ал. 2 ЗС. Не се твърди и не се установява дали и
кога същото е оповестено по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за да се приеме, че подлежи на
1
изпълнение о см. на чл. 38 ал. 1 ЗУЕС. Не се твърди и не се установява и същото да е
получено от М. П.- С., за да се приеме, че е започнал да тече и да е изтекъл срокът по чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС и съответно да е влязло в сила.
На следващо място съгласно чл. 38, ал. 3 ЗУЕС - за издаване на изпълнителен лист за
изваждане на собственик, ползвател или обитател на самостоятелен обект или на част от
него към писменото искане се прилага екземпляр от предупреждението по чл. 45, ал. 2 ЗС.С
молбата от 25.10.2024 г. етажните собственици твърдят, че представят „предупреждението
по чл. 45, ал. 2 от ЗС – Протокол от 20.05.2024 г.“. Видно от приложения към молбата
документ същият съдържа твърдения, че три лица - СКС, ХЛД и ЗНУ са присъствали на
връчване на уведомление до М. П. С.. В документа се съдържат фрагменти от съдържание
на твърдяното уведомление, но именно представеният документ очевидно не съставлява
адресирано до М. С. предупреждение по чл. 45, ал. 2. В допълнение фрагментите, които се
сочи, че съставляват част от неговото съдържание, не съдържат посочване на конкретни по
време и място на извършване деяния, а общо изброяване на действия. Поради това и съдът
приема, че към заявлението не е представено съгласно изискването на чл. 38, ал.3 ЗУЕС
конкретно предупреждение, връчено на етажния собственик, за преустановяване в
определен срок на конкретни действия, попадащи в обхвата на чл. 45, ал. 1 ЗС.
На следващо място видно от представеното решение на ОС от 31.07.2024 г. такава
конкретика липсва и в самото решение. В същото освен това липсва каквато и да било
констатация за извършени след връчване на предупреждението конкретни деяния, а съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗУЕС общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като
собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако
и след това предупреждение не е прекратил нарушението. Следователно представеното
решение от външна страна не съставлява надлежно основание за издаване на заповед за
изпълнение.
Изложеното налага извод, че не са налице визираните в нормите на чл. 38, ал. 3 ЗУЕС
и чл. 46, ал. 2 ЗС предпоставки да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради което заявлението следва да се отхвърли.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
депозирано от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: гр. С, ж.к. Л – В, бл. 24, вх. Б, ап. 27 чрез адв. В. Д.
срещу М. П. С., по което е образувано ч.гр.д. № 54711/2024 г. на СРС, 118-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителите.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителите чрез процесуалния им
представител.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3