П Р О Т О К О Л
22.05.2020 година Град Царево
Царевски районен съд Граждански
състав
На двадесет и втори май две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ МОСКОВА
Секретар: Петранка Бъкларова
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Мария Москова
Гр.
дело номер 285 по описа за 2019 година
На именното повикване в 10:00 часа се
явиха:
За ищцата Е.П.Г., редовно призована, се
явява адв. П.В., надлежно упълномощен по делото.
За ответника „***” ЕАД, редовно призовани,
се явява адв. М.М., преупълномощен от адв. В..
Адв.
М. – Представям и моля да приемете пълномощно.
Свидетелят М.П.П., нередовно призован,
не се явява. За същия, от Малкотърновски районен съд призовката е върната в
цялост с отбелязване на призовкаря, че по данни на майка му М. П., лицето не
живее на посочения адрес и е извън страната. Също така, призовките от Бюро
„Призовки” при Окръжен съд-Бургас са върнати в цялост, с отбелязване на
призовкаря, че лицето е било наемател и отдавна не живее на посочения адрес,
като сведенията са дадени по домофона от живущи на адреса, които не се легитимират.
Съдът ДОКЛАДВА, че по делото с Вх. № ***. е постъпила молба от адв. М.В.,
пълномощник на „***” ЕАД, с която уведомява съда, че на 22.05.2020г. от 11:00
часа ще присъства на заседание по т.д. № ***. на БОС, като е упълномощена да
представлява *** пред съответния съд. Предвид служебната й ангажираност да се
яви за днес насроченото съдебно заседание по ГД №285/2020г. по описа на Районен
съд-Царево, моли съда да пренасрочи съдебното заседание по делото за друга
удобна за съда дата.
Съдът, с Разпореждане №***. в закрито
заседание оставя без уважение молбата на адв. В. като неоснователна и е
разпоредил същата да бъде уведомена по телефона и по имейла.
По
хода на делото:
Адв.
В. – Да се даде ход на делото.
Адв.
М. - Да се даде ход на делото. Като намери, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА
СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
Адв.
В. – Уважаема госпожо съдия, водим допуснатите от съда двама
свидетели К.А.и С.Г., които моля да бъдат разпитани в днешното съдебно
заседание.
Адв.
М. – Не се
противопоставям за разпита на свидетелите от ищцовата страна.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕМИНАВА
към разпит на допуснатите при режим на довеждане двама свидетели от ищцовата страна.
ВЪВЕЖДА в съдебната зала допуснатите при режим на довеждане от страна на ищцата
свидетели, на които снема самоличност,
както следва:
К. И.
А. - ЕГН ****************
С. Т.
Г. – ЕГН ****************
Св.
Г. - Желая да дам показания.
Свидетелите предупредени за
наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Обещават да говорят истината.
Съдът
отвежда от съдебната зала св. Г..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА
към разпит на св. А..
Св.
А. – Познавам Е.П.Г. от
много години, от 2011г. сме колежки и работим в ***, вече 10 години сме заедно.
Познавам я много добре. Ние сме постоянно заедно. Тя има двама сина – С. и К., който
почина.
Адв.
В. – Какво знаете за смъртта на Константин? Кога се случи,
Вие кога разбрахте, тя кога разбра, как реагира?
Св.
А. – Бяхме на работа въпросният ден - 21.06.2014г., посрещахме нова група курсисти, които
трябваше да бъдат настанени. Около обяд, към 13:00 часа й звънна телефона, мисля,
че беше по-малкият й син С., който се обади на майка си, тя остана вцепенена,
тя се разтрепера и разбрах, че нещо се е случило. Тя започна да плаче, крещеше,
обаче аз имах работа и трябваше да я оставя за малко. Разбрах, че сина й е
катастрофирал близо до работното си място. Това беше голям шок, тя просто не
знаеше какво става. Оставих я за 10 минути и като се върнах тя ридаеше, не
искаше да говори. Към 13:30 часа С.дойде и я взе. Аз повече не я видях този ден, звънях й, тя не ми
вдигаше телефона. Аз й звънях, но тя не ми вдигна през целият ден. Ние сме в
близки приятелски отношения, защото сме много години заедно и на работа, и след
работа. Звъннах на С., и той каза, че майка му не може да говори, защото е в
шок. Видях я на другият ден на погребението, имаше много хора, тя стоеше до
ковчега на сина си, като ме видя, прегърна ме, разтрепера се, тя, гледката беше
ужасна, аз я сложих да седне, дадох й чаша вода, погребението продължи, и след
това останах няколко часа и след това се прибрах. След това, три дена тя не
дойде на работа, защото има право на три дни, но на четвъртият ден дойде,
косата й беше побеляла, не искаше да говори с колегите, само с мен говореше, защото
ние сме постоянно заедно с нея, споделяше само с мене, беше ужас. Обаче ми
направи впечатление, понеже тя никога не е пушела, че запали цигара, после през
следващите седмици сутрин ми лъхаше на алкохол, като преди това тя никога не е
пила. С нея сме ходили на гроба, вкъщи й съм ходила и ми направи впечатление,
че започна да пие. Аз говорих с нея да не прави така. Веднъж охраната, понеже
ние имаме охрана на работа, й направи забележка, и каза на директорката, че Е. употребява
алкохол на работа. Спомням си, че ни привикаха и ни предупредиха, че ако това
се повтори, просто ще изхвърчи, обаче тя не спря. На Нова година, моят мъж,
който работи в ***а, беше нощна смяна, а детето ми беше при майка ми. Аз бях
сама, то нямаше да се празнува, но просто усетих, че тя се затвори много, не
говореше с никого и ме беше страх да не направи някоя беля, и я извиках вкъщи да
сме заедно, тя спа при мен, много говорихме, но тя пиеше, аз й казах, че не
трябва повече така да прави, че ще си загуби и работата и всичко, че това не е
утеха, че алкохола няма да я спаси. Много говорихме, тя ми говореше за синовете
си, че Коцето не е виновен, постоянно четеше материалите от досъдебното
производство, тя беше убедена, че той е невинен, че е бил внимателен шофьор, че
не е виновен. Тогава за последно я видях да пие, понеже беше предупредена. Аз
звъннах на С.и му казах, че майка му трябва да спре да употребява алкохол и че
това не е решение, пък и взимаше валидол за успокоение. Но болката по загубения
син не се преживява. От тогава повече не съм я виждала да пие.
Адв.
В. - Да разкажете, това което сте виждали, за отношенията
между починалия син и ищцата. Какви бяха отношенията им, разбираха ли се
по-между си?
Св.
А. – Е. има двама сина -
Коцето, който беше по-големият син и С., по-малкият син, разбираха се, те
бяха много сплотени, защото 4 години преди това тя беше останала вдовица, мъжът
й беше починал и те бяха като нейната опора, но тя разчиташе на К.. По-малкият
син С.тогава работеше в една дискотека, и тя все се оплакваше от малкия си син
- че е по-безотговорен, че спи през деня, че не й помага, докато К. беше като глава на семейството, защото те
бяха останали без баща, и той се беше нагърбил със всички задължения за
семейството, за майка си, за брат си. К. и майка му бяха много близки, те
живееха заедно, К. й помагаше, той работеше на ***, беше и рибар, ходеше за
риба и тя ми е разказвала, че разчита на него, той е помагал финансово. По-това
време ние взимахме много ниски заплати, минимални заплати, и след погребението на
Е. й се наложи да тегли заем за паметника. Аз също не можех да й помогна.
Адв.
В. – К. и Е. заедно ли живееха - в едно домакинство, в една
къща, в едно жилище?
Св.
Атанасова – К. имаше приятелка М., и двамата живееха както при
едните, така и при другите. Те бяха гаджета около 5 години, като последната година
отношенията много им се задълбочиха и те вече мислеха за семейство, за дете, и живееха
при Е., защото жилището е по-голямо. К. беше започнал да прави ремонт и смятаха
трайно да се установят при Е., тъй като жилището на родителите на М. беше
по-тясно. Е. нямаше търпение да свърши ремонта и да си останат при нея, но те
живееха и при едните и при другите. Жилищата бяха близо едно до друго.
Адв.
В. - Каква беше Е. преди
катастрофата, преди загубата на нейния син, каква е сега, как преминаха
последните години след 2014 година, тя като жена, като човек, промени ли се, виждате
ли някаква промяна в нея?
Св.
А. – Разбира се! Най-тежкото нещо е да загубиш детето си. Преди
това тя беше приказлива, ведра, по-ведра, средна на ръст с нормално тегло, сега
е напълняла, косата й побеляла, очите й всяка сутрин са червени, тя, цяла нощ
явно плаче, не говори с никога, избягва колектива, когато имаме оперативка, затворила
се е в себе си. Тя постоянно иска да
говорим за това, постоянно си изживява мъката, чете материалите по досъдебното
производство и мъката е всеки ден с нея, защото няма как да се преживее това
нещо.
Адв.
В. – Казахте, че е теглила е заем за паметника, а посещавала
ли Е. често гроба и има ли опора от малкия си син?
Св.
А. – Често посещава гроба, и аз също съм я водила с колата.
С.много се промени. Като почина К., той остана да живее при нея, той остана по-близо
до нея, започна да й помага, сега си има приятелка. Той сега живее при
приятелката си, Е. е сама, но помага на Е., но иначе Е. си живее сама. Имат
внуче, което го кръстиха на нея, въпреки, че е момче, кръстиха го Емил.
Адв.
В. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв.
М. – Нямам въпроси към свидетелката.
Съдът, с оглед спазването на
превантивните мерки срещу разпространението на Ковид, запитва страните дават ли
съгласие свидетелката да бъде освободена от зала.
Адв.
М. – Да се освободи свидетелката от съдебната зала.
Адв.
В.- Да се освободи свидетелката от съдебната зала.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА с разпита на св. А., като освобождава същата
от съдебната зала със съгласието на страните.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪВЕЖДА в съдебната зала св. С.Г. и
пристъпва към неговия разпит.
Св.
Г. – На 21.06.2014 г.,
към 13:00 часа се обади мой познат, който каза, че брат ми е починал при
катастрофа. Когато чух това нещо, аз не знаех какво става тогава, дали въобще е
истина. Брат ми беше на 35 години, аз бях на 27 години. Аз се чудех по какъв
начин да го съобщя на майка ми, а трябваше аз да й го кажа, за да не разбере от
някъде другаде. Обадих се и й казах: „Мамо, брат ми почина при катастрофа“.
Отсреща тя просто ми каза: „Сигурен ли си, че е той, вярно ли е“, аз й казах: „Да,
вярно е“. Тя се разплака по телефона, а аз й казах, че след малко ще отида да я
взема от работа. Тя работеше в ***, а брат ми работеше в ***, в „***“. След
около 15-20 минути я взех от работа, тя стоеше вънка пред оградата, чакаше ме, подпухнала,
със сълзи на очите, ридаеше: „Защо на нас се падна, защо на нас се падна“.
Прибрахме се вкъщи, тя ме прегърна с много плач и отново започна да говори: „Защо
точно на нас трябваше да се случи“. Аз трябваше да се заема с подготовката на
погребението. Страшното стана на следващият ден, когато докараха брат ми в
ковчег с открито лице, главата му беше разцепена, устата му беше залепена, беше
нещо страшно, когато тя го видя, просто онемя, започна да плаче, започна да го вика
да се върне, седна до него, хвана го за ръка и там остана до последно, не
искаше да говори с никой.
Адв.
В. - Спомняте ли си какво се случи на следващият ден?
Св.
Г. – На следващият ден тази картинка се връщаше отначало и
отначало. Сутрин се ходеше на гробищата, прибираме се и само за него говорихме,
тя не искаше да повярва, че това нещо е станало, тя беше убедена, че той не е
виновен, че той е добър шофьор, че просто не е виновен за нищо. Аз се опитвах по
всякакъв начин да й помагам, да я успокоявам, но аз тогава работех вечер, през
деня спях, опитвах се максимално да съм до нея, но тя не искаше да повярва, тя
беше загубила нейният голям син, главата на семейството, след като баща ми
почина, той стана глава на семейството. Той беше нейната опора, той й помагаше
във всичко. Аз бях малък и нямаше как да помагам, аз все още бях дете.
Адв.
В. - Как се справяше с мъката си?
Св.
Г. - Опитвам се да бъда до нея, но в един момент усетих, че има
разлика в нея. Бях разбрал, че тя започва да употребява алкохол, намирах празни
чаши от алкохол, намирал съм шише, същевременно тя вземаше и хапчета за
успокоение, вземаше „валидол“. Опитвах се да говоря с нея, тя беше по-сприхава,
упрекваше ме, че не съм бил до нея, упрекваше ме, че не съм се прибирал по-рано
от работа, защо съм се прибирал толкова късно и т.н.
Адв.
В. – Какви бяха вашите отношения с майка Ви?
Св.
Георгиев - Нашите отношения бяха малко по-далечни, защото брат ми беше
главата на семейството, той беше по-големият брат, той поддържаше къщата и те
двамата си бяха по-близки. Той си имаше приятелка от известно време, тяхната
връзка стана задълбочена, и искаха да се преместят при майка ми. Той беше взел
решение да започнат да правят ремонт, искаха да си имат дете, да имат един
нормален живот. Тя беше много радостна, че това ще стане и го очакваше с
нетърпение, но уви, нещата се стекоха по-друг начин.
Адв.
В. - Сега говорите ли с майка си, връщате ли се обратно към
инцидента?
Св.
Г. – Връщаме се постоянно.
Майка ми постоянно говори за него, чете и се запознава с досъдебното
производство, из целият апартамент има негови снимки. Постоянно посещаваме
гроба на брат ми, до ден днешен та не го е преживяла и няма и да го преживее.
Адв.
В. – Тя сега с кого живее?
Св.
Г. – Тя сега живее сама. Помагаме й финансово, никога не
съм я оставял, колкото мога с всичко й помагам.
Адв.
В. – Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв.
М. – Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът, с оглед спазването на
превантивните мерки срещу разпространението на Ковид, запитва страните дават ли
съгласие свидетелката да бъде освободена от зала.
Адв.
М. – Да се освободи свидетеля от зала.
Адв.
В. – Не възразявам, да се освободи свидетеля от съдебната
зала.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА с разпита на св. Г., като освобождава същия
от съдебната зала по съгласие на страните.
По
доказателствата:
Адв.
В. - Нямам други доказателствени искания. По отношение на поискания
от ответната страна разпит на св.М.П., намирам, че събирането на това доказателство представлява
изключително голяма трудност и е налице невъзможност да бъде събрано и след
всичките опити, които правим от декември месец, даже и от по-рано този свидетел
да бъде открит и да бъде призован, не могат да доведат до откриването и призоваването
на свидетеля, съответно до неговият разпит, от друга страна неговите показания
следва да се тълкуват като показания на заинтересовано лице, а същевременно по
делото е депозирана СТЕ, от която е видна и ясна причината за ПТП-то, и при
какви обстоятелства е допуснат свидетелят до разпит, ето защо Ви моля той да
бъде заличен от списъка за призоваване на свидетелите.
Адв.
М. – Считам, че разпита на този свидетел, който е пряк
очевидец, би изяснил фактическата обстановка, поради това, считам, че следва да
бъде разпитан. Мисля, че неговите показания са от съществено значение по делото
с оглед още повече твърдението в техническата експертиза, фактите са
безпристрастни, защото човешката мъка си е мъка, а фактите са си факти. Считам,
че следва да бъде разпитан, не съм наясно къде се намира.
Съдът, като изслуша становищата на
страните и като съобрази от една страна, че св. М.П. е пряк очевидец, поради
което съдът е допуснал да бъдат събрани показанията на този свидетел, но от
друга страна, че съдът е положил всички усилия да призове този свидетел, като в
дълъг период от време многократно този
свидетел е бил търсен на всички известни и на съда – както на постоянния и
настоящия му адрес съгласно НБД, така и на адреси, посочени от страните, и въпреки
това не е бил открит, като за същия има данни, че е извън територията на Република
България, и няма данни за адреса му в чужбина, намери, че събирането на това
доказателство представлява изключително голяма трудност и е налице невъзможност
то да бъде събрано, предвид което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА от
списъка за призоваване св. М.П.П., поради невъзможност свидетелят да бъде
призован, тъй като същият е извън територията на Република България, и няма
данни за адреса му в чужбина,.
Адв.
В. – Уважаема госпожо съдия, с оглед изложените свидетелски
показания, обуславящи изключително по обем претърпени от ищцата болки и страдания
като следствие от смъртта на сина й при процесното ПТП, от друга страна като
съобразих, че искът е предявен за
субективно-материално правен размер от 1250 лева, а в хода на делото се установи,
че спорното право е в по-голям размер, заявявам, че увеличавам цената на иска от
1250 лева на 100 000 лева, поради което Ви моля, предвид уредената в ГПК подсъдност,
делото да бъде прекратено, и делото да бъде изпратено за разглеждане пред БРС.
Адв.
М. – С оглед заявеното становище на адв. В. при оспорване на
фактическата обстановка, правя искане за тройна експертиза, тъй като фактите не
съответстват на фактическата обстановка, това е по доказателственото искане. А що
се отнася до направеното увеличение на иска, първо следва да бъде платена
таксата, защото иска ще бъде нередовен и в този случай не следва да бъде приет
на първо място. На второ място, правя възражение за изтекла погасителна давност,
правя възражение изрично за изтекла погасителна давност, като се позовавам на Тълкувателно
решение №*** г. по тълкувателно дело №*** на гражданска колегия и друго Тълкувателно
решение е № ***. по тълкувателно дело № *** на Общото събрание на Общата колегия,
които са задължителна практика с оглед прекъсването на давността и предявените
частични искове, включително и по отношение на гражданския иск. В този случай, иска
е предявен като частичен, така че за разликата, която те претендират, за
съжаление е изтекла погасителната давност. Това са фактите, това е правото, и
това е становището на Върховния съд.
Адв.
В. - Действително възражението касае съществото на спора, по
възражението за давност обръщам внимание, съгласни сме с тълкувателно решение,
но повтарям, че иска е предявен в пълният му размер, като неправилно е определен
размера на същия и сега увеличаваме размера на иска, и следователно, съгласно
същите тълкувателни решения, които сочи колегата, давност не тече. По отношение
на дължимата държавна такса за увеличения размер на иска, то следва да се вземе
предвид, че ищцата е освободена от държавна такса, поради което намирам искането на колегата за оставяне без
движение за неоснователно, а ако съдът приеме, че следва да се плати държавна
такса, моля да ни бъде указано, но припомням на колегата, че материалното
положение и имуществено състояние на ищцата при завеждането на иска са известни
и установени от съда, поради което същата е била освободена от внасянето на държавна
такса, заявявам, че и към настоящият материалното положение и имуществено
състояние на ищцата не се е променило към подобрение, напротив - утежнено е с оглед тежката икономическа ситуация.
Така, че моля след направеното изменение на иска, делото да бъде прекратено и
изпратено за разглеждане по подсъдност в окръжен съд. Относно направеното
искане за тройна експертиза, то е преклудирано и моля да бъде оставено без
уважение.
Адв.
М. – Госпожо съдия, считам, че фактите по делото водят до
правният извод, че направеното увеличение на иска в днешно съдебно заседание всъщност
представлява нов иск, защото действително в тълкувателното решение се коментират
частично предявените искове, и дали погасителната давност прекъсва по отношение
на разликата. И в този смисъл след като се има предвид, че така заявеното днешно
увеличение на иска представлява според мен нов иск и по отношение на него е
изтекла погасителна давност и затова правя изрично възражение за изтекла
давност.
Адв.
В. - Това не е нов иск. Възразявам срещу твърдението, че това
е нов иск.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните и се занима с направеното с нарочно
изявление в съдебно заседание и с нарочна молба изменение на иска, намери, че
същото е допустимо, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 214 ал.1 ГПК ищецът може да измени размера на иска до приключване на съдебното дирене
пред първа инстанция. Доколкото в настоящия случай изменението на иска по
размер, е предприето от ищеца преди приключване на съдебното дирене пред първа
инстанция, то същото се явява допустимо като своевременно направено с нарочна молба, поради което следва да бъде
прието от съда.
С оглед направеното от ищцата
увеличение на размера на иска, като същият следва да се счита предявен за
сумата от 100 000 лева, се изменя и родовата подсъдност на делото, поради
което производството по делото следва да бъде прекратено и същото да се изпрати
по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
Във връзка с направените от ответната
страна възражения за настъпила погасителна давност по отношение на направеното
увеличение на размера на иска и цитираните от ответната страна тълкувателни
решения, то независимо, че същите са възражения по същество, съдът намира за
необходимо да отбележи, че несъмнено съществува разлика между изменението на
размера на иска в хода на съдебното производство преди приключването на
съдебното дирене пред първа инстанция, при която хипотеза ищецът изменя
петитума само по размер, променяйки го в количествено отношение, като в
настоящия случай претендира повече от същото право - предмет на делото, и другата хипотеза, при
която се предявява частичен иск, който представлява иск за част от цялото
вземане, и в последствие – се предявява нов частичен иск за остатъка от цялото вземане, който се
разглежда в друго производство, и цитираните от ответната страна тълкувателни
решения разглеждат именно втората хипотеза и не касаят настоящето производство,
тъй като в настоящия случай искането е предявено за цялото вземане, като в хода
на процеса е направено увеличение на размера на предявения иск.
Що се касае до направеното от ответната
страна възражение за нередовност на изменението на иска поради незаплащането на
дължимата държавна такса, то както правилно отбеляза процесуалният представител
на ищеца, още при образуването на делото ищцата е освободена от заплащане на държавни
такси с нарочен акт на съда, така че и при настоящето увеличение на размера на
иска, съдът счита, че такава такса не е дължима, доколкото на този етап от
производството няма данни за положителна промяна на обстоятелствата относно
нейното финансово положение, поради
което направеното в тази насока възражение е неоснователно.
По отношение на направеното от
ответната страна доказателствено искане за назначаването на тройна СТЕ, то
предвид направеното изменение на размера на иска и промяната на подсъдността на
делото, то по същото следва да се произнесе окръжния съд.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
направеното от ищцата
изменение на размера исковата претенция, с което увеличава размера на иска
за претърпени неимуществени щети от 1250 лева на 100 000 лева, като иска следва
да се счита предявен за сумата от 100 000
лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.
д. №285/2019г. по описа на Районен съд-Царево и изпраща делото по
подсъдност на Окръжен съд-Бургас.
Определението за прекратяване на
производството по делото подлежи на обжалване в едноседмичен срок считано от
днес пред БОС.
Протоколът, изготвен в съдебно
заседание.
Заседанието приключи в 11:00 часа.
СЕКРЕТАР: СЪДИЯ: