Р Е Ш Е Н И Е
№
2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 26. 04. 2022 г., в състав:
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
като разгледа докладваното от
съдия Кипров
адм.дело № 322 по описа
на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е въз основа на жалба от Ю.Й.Й., чрез пълномощник – адв. И.З.,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0819-000073/27.01.2022 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Варна
/ОД на МВР/, сектор „Пътна Полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № **, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № **и два броя регистрационни табели **.
В жалбата са наведени твърдения за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед – приложимият закон не допускал
адресата на АУАН и на ПАМ да бъдат различни субекти. Отправя се искане за отмяна
на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят
не се явява, като се представлява от адв. З., който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на оспорената заповед с
присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна Н.В.П. , който е издал оспорената ЗППАМ,
редовно призован не се явява, като се представлява от упълномощения юрисконсулт Г., който оспорва
жалбата. По същество на спора сочи, че заповедта е издадена от компетентен
орган при спазване на законовите изисквания. Моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и за присъждане на
разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
На 26.01.2022 г.
срещу В.М.Д. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия GА, № 562880 за това, че на същата дата в 13:30
часа, в гр. Варна по ул. „Тодор Влайков“
до номер 25 , в посока ул. „Кракра“ управлява л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № **, собственост на Ю.Й. с
ЕГН **********, като е неправоспособен.
Актът е връчен на посоченото като нарушител
лице, което го е подписало без възражения, както и положило подпис за това,
че е получило препис от акта. Видно от съдържанието на АУАН,
при съставянето му са иззети като доказателства СРМПС № **и 2 бр. регистрационни табели с № **.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-000073 от 27.01.2022 г.,
Н.В.П. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, сектор
„ПП“, оправомощен със Заповед
№ 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОДМВР – Варна, е наложил на собственика на автомобила Ю.Й. принудителна административна мярка по чл.171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС л.а. „Фолксваген“ с рег. № В **за срок от
6 месеца. В заповедта е отразено, че са отнети 2 броя регистрационни
табели с рег.№ ** и СРМПС №**, както и че
същата е постановена въз основа на съставен АУАН серия GA № 562280. ЗППАМ е връчена
на адресата срещу подпис на 28.01.2021 г., , а жалбата срещу нея е
подадена в АС-Варна на 4.02.2022 год.
По делото е приобщена административната преписка по издаване
на оспореният ИАА. Представени
са и са приети доказателства за компетентност на издателя на акта
- Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи ;
Заповед № 365-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Варна ; удостоверение №УРИ 365000-15981/13.04.2022г.,
издадено от сектор „Човешки ресурси“ в уверение на това, че Н.В.П. е назначен със заповед №365з-772/25.03.2015 г. на
длъжност полицейски инспектор в група „АНДОПТПВМПС“ към сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна, считано от 1.04.2015 г., която длъжност заема и към
момента на издаване на удостоверението.
При така установените обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното:
Обжалваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка представлява индивидуален административен
акт, жалбата срещу който е подадена
в законовия срок по чл.149, ал.1
от АПК (л.5 по делото), от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147,
ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същият пряко засяга негови
лични права и законни интереси, поради което
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган. С
приложената към преписката заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени за служби за контрол по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП. Директорът на ОД на МВР – Варна притежава в качеството си на
ръководител посочените в същата норма
правомощия за прилагане на изброените принудителни административни мерки, включително
такава по чл.171, т.2а от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да
делегира правомощията си по прилагане на ПАМ
на определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с т.1.8 от издадената и приложена по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021
год. /л. 4 от адм. преписка/. Видно от съдържанието на представеното
удостоверение от сектор „Човешки ресурси“, Н.П. заема длъжността
"полицейски инспектор" в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Варна, като същият е назначен със Заповед рег. № 365з-772 от 25.03.2015
г. и изпълнява длъжността към момента на издаване
на удостоверението. По всички тези съображения, съдът намира, че издателят на
обжалваната заповед разполага с материалната компетентност по чл.172, ал.1 от ЗДвП за прилагане на ПАМ по чл.171, т .2а от ЗДвП, поради което заповедта представлява валиден адм. акт.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да
бъдат мотивирани. Така регламентираната форма на обжалваната заповед е спазена
– подробно и ясно са изложени фактическите основания и е
посочено правното основание, а именно това по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, което съответства на фактическото такова.
В случая, съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените
от компетентния орган релевантни юридически факти изложени в мотивите, както и доколко
тези факти от действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на
посочената правна норма. Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена на основание на чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП,
съгласно която за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна
мярка прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. От мотивите на процесната заповед се установява, че
в случая е налице хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, което е неправоспособно.
По повод приложението на
материалния закон, възраженията на жалбоподателя не са свързани с отричане на
изложените в обжалваната заповед факти – не се оспорва, че на посочените дата и
място неправоспособният В.Д.е управлявал
собственото на Ю.Й. МПС. За неоснователно съдът намира повдигнатото с жалбата възражение, че приложимият закон не допускал субектите на АУАН и на ЗППАМ да
бъдат различни лица - тази правна
възможност е изрично предвидена в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ за
собствениците, чието МПС е управлявано от лице за което са налице изрично посочените в нормата обстоятелства /в
случая такива за управление на МПС от неправоспособен водач/ . Въпросните
обстоятелства не се отричат от жалбоподателя, като същественото за спора е
това, че от обективна страна те сочат на състав на извършено от друго лице
адм. нарушение, за което на същото е съставен посоченият в оспорената заповед
АУАН. Наведените с възражението на жалбоподателя факти са други, а именно за
отдаване под наем на процесния автомобил и за преотдаването му без негово знание на лицето на което е
съставен АУАН. Тези факти не са доказани
от жалбоподателя с представените от него писмени доказателства – не е
установена достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК на представеният
договор за наем от 1.07.2021 г. , сключен между Ю.Й. и „Ю.А.“ ООД ; договорът за наем № 000516 от 19.11.2021 г. сключен
между „Ю.А.“ ООД и Д. К. не съдържа данни да се отнася за процесният автомобил „Фолксваген“ с рег. № ** , а другият сключен между същите страни договор за наем № 000514/4.11.2021 г. се отнася за процесния автомобил, но
посочените в него периоди не съвпадат с датата 26.01.2022 г. на която В. Д. е управлявал собствения на Й.
автомобил. При недоказаната дата на договора за наем между Ю. Й. и „Ю.А.“ ООД и липсата на счетоводни данни собствения
на жалбоподателя автомобил да е използван за осъществяваната от фирмата му дейност, недоказаната относимост към казуса на представените договори
за наем от 4.11.2021 г. и 19.11.2021 г. , то недоказан остава твърденият
от жалбоподателя факт, че собственият му автомобил бил предоставен на нарушителя Д. от наемателя К. . С оглед последното, съдът намира за правилна
тезата на ответника, че наведените от жалбоподателя факти за граждански наемни правоотношения
са ирелевантни за адм. правоотношение по издаване на оспореният ИАА, от което
следва изводът, че жалбоподателят правилно е определен като субект на ПАМ в
качеството му на собственик на МПС, с което е извършено от друго лице административното
нарушение по цитираният в обжалваната
заповед АУАН. Същевременно, законосъобразно е определен с обжалваната заповед и
срокът на ПАМ - последната е наложена в минималният предвиден в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП срок от 6 месеца,
поради което съдът намира, че оспорената
заповед е изцяло материалнозаконосъобразна.
Същевременно, при служебно извършената от съда проверка не са
установени допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за
служебно събиране на доказателствата необходими за установяване на релевантните
за спора юридически факти. Съответно, към
административната преписка са приложени доказателствата удостоверяващи
наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
В случая не е налице и отменителното основание по смисъла на чл.146, т.5 от АПК,
тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената
ПАМ има превантивен характер, като с
нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения за управление на МПС от
неправоспособни водачи.
Така обоснованата липса на всички
регламентирани в чл. 146 от АПК отменителни основания налага жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход от делото, основателна
съгласно чл.143, ал.4 от АПК е претенцията на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение - в процеса същият е бил надлежно представляван
от упълномощения юрисконсулт Г.. Съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, жалбоподателят дължи такива разноски в минималния размер от
100 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Ю.Й.Й., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 22-0819-000073/27.01.2022 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР – Варна
/ОД на МВР/, сектор „Пътна Полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП е наложена ПАМ - прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил „Фолксваген “ с рег. № ** за срок от 6
месеца и отнемане на два броя регистрационни табели с
рег. № **.
ОСЪЖДА Ю.Й.Й. , ЕГН **********,*** да заплати на ОД на МВР-Варна сума в размер на
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр. последно от Закона за движението по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :