№ 1622
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110203295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. К. срещу Наказателно постановление
/НП/ № 22-0433-000249 от 05.08.2022 г., издадено от началник сектор в ОД
МВР Варна, 01 РУ Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на
3000 лв. и административно наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което иска
наложените му наказания да бъдат отменени.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за
присъждане на разноски направени по делото.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и изразява становище по жалбата в писмени бележки.Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при
спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат
основание за налагане на административно наказание.
На 17.06.2022 г. К. И. И. – старши полицай при РУ 01 Варна на ОД на
МВР Варна съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата
нарушение на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел.
Нарушителят подписал съставения срещу него АУАН без възражения. В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 05.08.2022 г. И.П. – началник сектор в РУ 01-
Варна към ОД на МВР Варна издал НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона
срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са описани точно и ясно
датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а
словесното описание съответства на дадената правна квалификация, а и
конкретното поведение на водача на МПС-то е описано достатъчно и
недвусмислено в АУАН и НП. С оглед на това настоящият съдебен състав
намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон, които да са
основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на
2
материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено
следното:
На 17.06.2022 г. около 18: 54 ч. в гр. Варна жалбоподателят
управлявал лек автомобил "БМВ М 5" с рег. № СВ5588НМ, собственост на
„БРАВИС БИЛС“ЕООД с БУЛСТАТ ********* на кръстовището на ул.
"Доктор Пискюлиев" с ул.“Неофит Бозвели“, като водач на автомобила
жалбоподателят използвал пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари. Той бил спрян за проверка от служители на 01 РУ на ОД МВР
Варна, при която било констатирано, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за
което му бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на показанията на свидетеля К. И. И. и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба
следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира
приложение т. 7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който
съгласно чл. 189, ал. 14 ЗДвП се прилага субсидиарно само за неуредените в
ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление
АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва
изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е
приета именно с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват
констатациите в АУАН, напротив - разпитана в настоящото производство, св.
И. е категоричен, че е възприел непосредствено поведението на
жалбоподателя на пътя, завъртането на лекия автомобил, като с оглед на
изминалото време и типичността на ситуацията свидетелят няма спомени за
отделни детайли от случилото се, но показанията му са достатъчно ясни и
категорични относно основните обстоятелства, подлежащи на доказване по
делото. Съдът кредитира тези показания като логични и непротиворечиви,
3
като не се установяват обстоятелства, поради което свидетелят да е
предубеден или заинтересован.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбоподателят Б. Г. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл. 104, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач е длъжен
да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно да използва същите
единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и
маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези
пътища и на обособените за тази цел места.
За нарушаването на това задължение в санкционната разпоредба на
чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП за водача е предвидено наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
В закона не се съдържа легална дефиниция за "ползването на път за
други цели, освен за превоз на хора и товари", което съгласно трайната
съдебна практика, предполага запълването на бланкетния състав с конкретно
съдържание според особеностите на всяка хипотеза.
При описание на този вид нарушения в практиката се е наложила
използваната в НП дума "дрифт", която св.И. използва в показанията си
дадени в съдебно заседание пред настоящия състав на съда. Това понятие не е
дефинирано в ЗДвП, но същото е навлязло в разговорния език като техника на
шофиране, при която водачът на МПС преднамерено го извежда извън
контрол чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана, довеждайки до
загуба сцеплението на задните гуми, насочено към отклоняване на МПС от
траекторията му на движение чрез поднасяне и други подобни ефекти, които
не биха могли да настъпят при нормално управление на автомобила.
По делото се установи, че жалбоподателят е поднасял управлявания
от него лек автомобил, завъртал е МПС, като не се твърдят или установяват
уважителни причини за това. Подобно целенасочено опасно шофиране в
никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с
4
основната цел за това за превоз на хора и товари. С оглед на това съдът
приема, че жалбоподателят от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасните последици от
деянието си и е искал настъпването им, а именно осъзнавал е, че предприема
маневри, които не съответстват на предназначението на пътя, по който се
движи и е искал и целял именно това.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и
"лишаване от право да управлява МПС" са предвидени кумулативно и са с
фиксиран в закона размер и продължителност, поради което за настоящата
инстанция не съществува възможност да измени НП в частта относно
санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната
степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Използването на
пътищата не по предназначение, чрез съзнателно извеждане на МПС извън
контрол, е поведение със значителна обществена опасност за всички
участници в движението, включително и за самия нарушител, поради което
обществените отношения, свързани с безопасността на движение по пътищата
са засегнати в степен, която оправдава прилагането на административна
санкция.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е
правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
5
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на наказващия орган е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
наказващия орган е направено своевременно. Същото предвид изхода на
спора, а именно НП следва да бъде потвърдено, е основателно и следва да се
уважи от съда, като се присъди в полза на ОД МВР Варна сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-0433-
000249 от 05.08.2022 г., издадено от началник сектор в ОД МВР Варна, 01 РУ
Варна, с което на Б. Г. К. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Чайка“,
№50, бл.Д, ет.2, ап.34 на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. и административно
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Г. К. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“Чайка“,
№50, бл.Д, ет.2, ап.34 да заплати на Областна дирекция на МВР- гр. Варна,
сума в размер от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение-
разноски за процесуално представителство в рамките на настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6