Р Е
Ш Е Н
И Е № 260028
гр. Пловдив, 08.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
І граждански състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 567/2020 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 260256/11.08.2020
г. от М.К.Й. ЕГН ********** против
решение № 177/14.07.2020 г., постановено по г. д. № 11/2020 г. по описа на ОС –
С З в частта, с която, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, е осъдена М.К.Й. ЕГН **********
да заплати на Е.И.Е. ЕГН ********** сумата от 42 670.00 лева,
представляваща половината от получената от нея цена от продажбата на съсобствения
им недвижим имот: жилище, находящо се в гр. С З, ул. „С П Е“ № ***, вх. О, ет. 7,
ап. 19, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното, в съответната част и
да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 55, ал.
1, хипотеза първа от ЗЗД.
Предявен
от Е.И.Е.
ЕГН ********** *** против М.К.Й. ЕГН ********** ***.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 42 670.00
лева, представляваща половината от получената цена от продажбата на
съсобствения им недвижим имот: жилище, находящо се в гр. С З, ул. „С П Е“ № ***,
вх. О, ет. 7, ап. 19, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не
признава иска. Претендира разноски.
В исковата молба се
твърди, че страните са бивши съпрузи. Това твърдение не е спорно и са доказва
от представения препис от съдебно решение № 74/18.01.2013 г., постановено по г.
д. № 7121/2012 г. по описа на РС – С З, влязло в сила на същата дата (л. 7 – 8
от делото на ОС).
Посочено е, че Й. е
придобила по време на брака следния недвижим имот: жилище, находящо се в гр. С
З, ул. „С П Е“ № ***, вх. О, ет. 7, ап. 19. Това твърдение е основателно и се
доказва от представения препис от нотариален акт № … г. на нотариус Т., рег. № ..
(л. 6 от делото на ОС). Според текста на договора, Й. е получила този имот като
дарение.
В
исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение е прогласена
нищожността на договора по нотариален акт № … г. на нотариус Т.., рег. № .. като симулативна сделка за покупко-продажба, сключена от страна на Е. И. Ж.
в полза на М.К.Й. с цел дарение в нейна полза, като обявяването на относителната
симулация на сделката, а прикритата сделка е продажба с купувач е Й.. Това
твърдение е основателно и се доказва от представения препис от решение №
33/03.02.2017 г., постановено по г. д. № 82/2015 г. по описа на ОС – С З, влязло
в сила на 19.12.2018 г.
При това положение се твърди, че имотът не е станал
индивидуална собственост на Й., а е в режим на съпружеска имуществена общност,
тъй като е придобит по време на бака в резултат на възмездна сделка.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от СК от
1985 г. (отменен, но действал по време на сключването на брака между страните),
вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това на чие име са придобити, а според чл. 19, ал. 3 от СК (отменен), съвместният принос се предполага до доказване на противното.
По делото не са представени доказателства, които да
оборват презумпцията за съвместен принос.
Й. възразява, че процесният имот е нейна индивидуална собственост,
тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт, който постановява това
обстоятелства. Позовава се на текста на съдебно решение № 74/18.01.2013 г.,
постановено по г. д. № 7121/2012 г. по описа на РС – С З, с което бракът между
страните е прекратен, в което записано, че ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. С З, ул. „С П Е“ № ***, вх. О, ет. 7, ап. 19 се предоставя на
Й., „…което е нейна лична собственост“. Твърди, че с този съдебен акт е
призната нейната индивидуална собственост върху процесния имот със сила на пресъдено
нещо. Това възражение е неоснователно. Предмет на делото е прекратяването на
брака, а не уреждане на имуществените въпроси между съпрузите. Следователно
въпросът със собствеността не е решаван в това производство.
Й. е продала имота преди завеждането на иска за нищожност
на придобиваната сделка по отношение на вида на договора и същността на
прикритата сделка. Но прогласената нищожност е изначална, от момента на
сключването на този договор.
Налага се общият извод, че процесният имот е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност по възмезден начин и с нейното
прекратяване е станал съсобствен между страните при равни права.
В
исковата молба се твърди, че Й. е продала апартамента през 2015 г. за сумата от
85 340.00 лева и само тя е получила продажната цена. Това твърдение не е
спорно, доказва се от представения препис от нотариален акт № .. г. на нотариус
С.., рег. № .. (л. 12 – 13 от делото на ОС) и се признава от ответника в
съдебно заседание на 26.06.2020 г. (л. 29 от делото на ОС).
След
като Й. е имала собственически права върху ½ ид. част от процесния
апартамент, а е получила цялата продажна цена, то същата следва да върне на
другия съсобственик това, което е получила без основание – налице е хипотезата
на чл. 55, ал. 1,
хипотеза първа от ЗЗД. Ето защо следва да бъде осъдена Й. да заплати на Е.
сумата от 42 670.00
лева, представляваща половината от получената от нея цена от продажбата на
съсобствения им недвижим имот: жилище, находящо се в гр. С З, ул. „С П Е“ № ***,
вх. О, ет. 7, ап. 19, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. (датата на
исковата молба) до окончателното изплащане.
До
тези правни изводи е достигнали първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в съответната част, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена М.К.Й. ЕГН ********** да
заплати на Е.И.Е. ЕГН ********** сумата от 2 000.00 лева, представляваща
направени и поискани разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 177/14.07.2020 г., постановено по г. д. № 11/2020 г. по описа на ОС – С З в
частта, с която, на чл.
55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД, е осъдена М.К.Й. ЕГН ********** да заплати
на Е.И.Е. ЕГН ********** сумата от 42 670.00 лева, представляваща
половината от получената от нея цена от продажбата на съсобствения им недвижим
имот: жилище, находящо се в гр. С З, ул. „С П Е“ № ***, вх. О, ет. 7, ап. 19,
ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и
в частта за разноските.
ОСЪЖДА М.К.Й. ЕГН ********** *** да заплати
на Е.И.Е. ЕГН ********** *** сумата от 2 000.00 (две хиляди) лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: