РЕШЕНИЕ
№ ………………../17.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на пети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 5884 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.К.Б. ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, р-н *,
действащо чрез ю.к. Р.Иванова, срещу С.Р.
Стоянов, с ЕГН: ********** с адрес *** *, осъдителен иск с правно основание чл. чл.422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от от 400.30 лева, представляваща „възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги“ по
Договор за потребителски кредит № */17.03.2017 г.
Ищецът твърди, че на 17.03.2017 г. е сключен договор
за потребителски кредит между „П.К.Б.“ ЕООД от една страна и от друга – срещу С.Р. *, за сумата 400 лв., задължението по
което е разсрочено. Излага, че страните сключили споразумение за предоставяне
на пакет допълнителни услуги, което не било задължително, а по воля на
кредитополучателя. Настоява се, че възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги е опционално, с което ответникът си е гарантирал
приоритетно разглеждане и отпускане на кредита, както и че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, ще може да отложи плащането на определен брой
вноски, да намали размера на вноските, както и падежната дата по кредита и
получаването на допълнителни парични средства. Поддържа се, че възнаграждението
не е цената на услугите, а е дължимо за възможността длъжникът да поиска
промяна в договора за кредит и е в резултат на свободната воля на длъжника. При
тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С
писмена молба от 14.01.2021 г. искът се поддържа и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С.Р.И..
В съдебно заседание ответникът не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, въз основа на
съвкупна преценка на доказателствата по делото заедно и поотделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила
разпореждане №*/16.10.2019 г., постановено по ч.гр..д №1522/2019 г. по описа на ВРС,
12 състав, потвърдено с определение № 4211/25.11.2019 г. по в.ч.гр.д. №
1871/2019 г. по описа на ВОС, е отхвърлено заявление с вх. № */26.09.2019
г., подадено от „П.к.Б.“ ЕООД с ЕИК: *, В ЧАСТТА, в която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С.Р.
Стоянов, с ЕГН: ********** за сумата от 400.30
лева, представляваща „възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги“. На заявителя е предоставен
едномесечен срок да предяви осъдителен иск в частта относно отхвърленото
заявление, поради което е инциирано настоящото
производство.
От представения
по делото договор за потребителски кредит №* от 17.03.2017 г.
се установява, че „П.к.Б.“
ЕООД е предоставил на С.Р.И. сумата от 400 лв., за срок от 11 месеца, с вноска по кредита в размер
на 44,27лв., при ГПР от 49.90% и ГЛП от 41.17%. Общо дължимата сума по кредита,
ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 486,97 лева.
Видно от сключеното
между страните допълнително споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от същата дата е договорено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от допълнителни услуги в размер на 440,33лв., с размер на
вноската от 40,33лв. и включено в месечната погасителна вноска по погасителния
план. Изрично е посочено, че сключването му не е условие за отпускане на
кредита или получаването му при предлаганите условия. Представени са ОУ към него, двустранно подписани от
страните.
Видно от представения
погасителен план към датата на сключване на договора – 17.10.2017 г. на
ответника е предоставен такъв, в който са посочени вноските по отделни пера и
падежа на всяко едно от задълженията.
От представеното по
делото преводно нареждане от 17.10.2017г. /л. 16/, се установява, че „П.К.Б.“
ЕООД е превел на ответника по посочена в договора банкова сметка ***.
Представено е
извлечение от сметка на длъжника, видно от която по отделните вноски е
постъпило само едно плащане на първата вноска от кредита, с която са погасени
40,33лв. от възнаграждението за закупения допълнителен пакет.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск намира
правното си основание в разпоредбата на чл. чл.422 вр. чл. 415, ал. 1, т.
3 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
За успешното провеждане на предявения осъдителен
иск ищецът
следва да установи наличието на действително правоотношение по договор за
паричен заем, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит
под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да
върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в
договора; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и договарянето на
размера на лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични
разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая, процесният договор за заем има характеристиките на договор
за потребителски кредит, поради което са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, в редакцията му ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., действащ
към момента на сключване на сделката – 17.03.2017г.
Съобразно
представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
В разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е
регламентирана възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора. В регламента на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
се съдържа императивна забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът
намира, че така договорените между страните допълнителни услуги съставляват
точно такива „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на
кредита”, поради което и подобна уговорка между страните с допълнителното
споразумение към договора за потребителски кредит от 17.10.2017 г. противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК.
Освен
това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 440,33 лева,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата
е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Клаузата води и до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла
на чл. 24 от ЗПК, вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
доколкото възнаграждението е отнапред определено при липса на сигурност за
осъществяване на насрещна престация от финансовата
институция.
С
оглед изложеното съдът намира предявената осъдителна претенция от 400,30лв. за
заплащане на възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Ответникът не е
претендирал разноски, поради което и не следва да се присъждат такива.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Б. ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, р-н * действащо чрез ю.к. Р.*, срещу С.Р. *, с
ЕГН ********** с
адрес *** *, осъдителен иск с правно основание чл. чл.422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от от 400.30 лева, представляваща „възнаграждение за закупен допълнителен
пакет от услуги“ по
Договор за потребителски кредит № */17.03.2017 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: