решение № 260012
гр. Севлиево,
18 септември 2020 г.
в името на народа
РАЙОНЕН
СЪД Севлиево в открито
заседание на 17 септември 2020 година,
в състав:
Съдия: радосвета
станимирова
при секретаря ивелина цонева, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д.
№ 93 по описа за 2020 г. на РС Севлиево, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК831558413,
чрез пълномощника им юрисконсулт Л.Ч.Х.,
редовно упълномощен, със сл.тел. 02/80 92 310. срещу Е.А.Ж., ЕГН**********;***;
Процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена,
като в
законния едномесечен срок е представен писмен отговор от
назначения от съда особен представител на ответника адвокат З.К. ***.
В ИСКОВАТА МОЛБА
СЕ ТВЪРДИ, че след проведено
заповедно производство на ищеца, в качеството му на кредитор, е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на
ищеца да предяви иск в едномесечен срок от получаването на съобщението. Ищцовите
претенции се основават на следните фактически обстоятелства и правни доводи:
На
07.12.2018 г. между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и
кредитополучателя Е.А.Ж. е сключен Договор за потребителски кредит №
1811212452542835, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 12
378.00 лева.
В
чл. 5.1. от договора страните са договорили, че срокът на действие на договора
е 15.12.2025 г.
Съгласно
чл.5.2 от договора кредитът следва да бъде погасен на 84 анюитетни месечни
вноски, дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от 15.01.2019 г. до 15.12.2025г.
Съгласно
същата договорна разпоредба,
размерът на погасителната вноска за първите 12 месеца е 176.12лева.
Ищецът разполага с лиценз за банкова дейност,
поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка и търговска сделка
по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.
По
силата на сключения договор за потребителски кредит между страните по делото е
възникнало валидно кредитно правоотношение.
Ищецът
изпълнил задълженията си по процесния договор, включително задължението да предостави
за временно и възмездно ползване паричната сума. Кредитът е първо усвоен на
07.12.2018 г.
Редовно
изискуеми са вземанията на ищеца, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Задължението
на кредитополучателя да върне на банката сумата по кредита и да заплати
уговорената лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на
крайния договорен срок е парично, носимо и срочно задължение с изрично
определен от страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ. Настъпването на
частичните срокове за плащане само по себе си подканя задълженото лице към
незабавно и несъмнено изпълнение и при неизпълнение от страна на длъжника (щом
не е предложил изпълнение по начина, уговорен в Договора), той е изпаднал във
виновна забава ipso iure.
На
датите на падеж от 15.04.2019г. до 15.10.2019 г. кредитополучателят не заплатил
дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в
необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение на основание
чл.8.1. от Договора за потребителски кредит.
Поради
настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл. 9.2. от Договора за потребителски кредит във връзка с чл. 432 от
Търговския закон, банката надлежно упражнила потестативното си право да обяви
изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от
кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита), преди подаване на
заявлението.
До
задълженото лице е изпратено писмо за обявяване на случай на неизпълнение и
предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за
потребителски кредит.
На
04.11.2019 г. на кредитополучателя е обявена предсрочната изискуемост на
вземането по Договора за потребителски кредит с писмо с изх.номер ИЗХ-001-81453
от 11.10.2019г.
Волеизявлението
на банката е редовно връчено на адресатите, поради което последното е породило
целените правни последици.
Завършен
е фактическият състав на обявяване на предсрочната изискуемост.
На
04.11.2019 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по
Договор за потребителски кредит.
Правните
последици включват отговорност за пълно и точно изпълнение на задължението,
каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения
падеж)- главница, възнаградителна лихва, неустойка и комисиона за управление.
При
уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на
задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна
изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси.
В
чл.4 от Договора за потребителски кредит страните са уговорили размера на
възнаградителна, наречена редовна лихва.
В
чл.4.1. от същият договор за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване
на кредита кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в
размер на 5.20 %.
След
изтичане на този срок кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер
на променлив референтен лихвен процент + 5.070 пункта надбавка годишна, която
се начислява върху усвоената и непогасена главница. (чл.4.2 от договора за
потребителски кредит).
Съгласно
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, уговорената лихва представлява възнаграждение за
ползването на предоставения кредит (граждански плод).
При
забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка
– наказателна лихва, към лихвата в размер
на 10/десет/ пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска /,
считано от деня на забавата до окончателното им погасяване/ чл. 4.5. от
Договора/.
Виновното
неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника породило договорната
му отговорност, която представлява вторично санкционно едностранно
правоотношение между кредитора и длъжника, в съдържанието на която се включва
правото на кредитора и насрещното задължение на длъжниците да обезщетят
вредите.
Поради
липса на изпълнение ищецът счита, че в негова полза са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба.
Претендира
установяване на вземанията си в размера, в който
съществуват към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, ведно с дължимата
законна лихва върху главницата.
ИСКА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответникът му дължи следните
суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 1811212452542835 от
07.12.2018г, съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д.
1295/2019 г. на Районен съд Севлиево:
·
Изискуема
главница в общ размер
на 10 694.10лева, от които: Редовно падежирали главници за периода от 15.04.2019г. до
15.10.2019г. включително в размер на 914.53
лева; Предсрочно изискуема главница в размер на 9 779.57лева;
·
Изискуема
редовна лихва в размер на 338.32 лева, начислена за периода от 15.03.2019
г. до 03.11.2019 г. включително;
·
Изискуема
наказателна лихва в размер на 114.97 лева, начислена за периода от
15.04.2019 г. до 19.11.2019 г. включително;
·
Законна
лихва за забава за периода
от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност,
в случай, че установителният иск по чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати следните суми, представляващи изискуеми
вземания по Договор за потребителски кредит № 1811212452542835 от 07.12.2018
г., а именно:
Предсрочно
изискуема главница в размер на 9
779.57лева
Изискуема
редовна лихва в размер на 338.32
лева, начислена за периода от 15.03.2019 г. до 03.1 1.2019
г. включително
Изискуема
наказателна лихва в размер на 114.97
лева, начислена за периода от 15.04.2019 г. до 19.11.2019
г. включително
Претендира
и законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.
Твърди,
че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение, от който момент
длъжника изпада в забава, като има характер на уведомление до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията ни за главницата. Процесните
вземания претендирани с настоящия иск стават предсрочно изискуеми в хода на
спорното исково производство в момента на връчване на ответниците на настоящата
искова молба, ако връчването е преди датата 15.12.2025г., когато е крайният
падеж. Съдът следва да зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи
значение за спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в
настоящата инстанция.
Ищецът
моли съда и да осъди ответника да
му заплати всички направени по настоящото дело разноски
В писмения ОТГОВОР
особеният представител на ответника заема
становище за допустимост на предявените искове, а по основателността
и по обстоятелствата, на които се основават същите, счита следното: В
исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит
№1811212452542835 от 07.12.2018 г.
между ответника в качеството му на кредитополучател и
„Райфайзенбанк(България)" ЕАД като кредитор, според който кредитора е
отпуснал на ответника кредит в размер на 12 378.00 лв. , като в договора е
уговорен начина на погасяване на кредита, считано от 15.01.2019 г. до 15.12.2025 г. по отношение на размер на анюитетни месечни вноски, падежни
дати и други уточнения, касаещи връщането на заема, подробно описани в исковата
молба. Банката е пристъпила към предсрочна изискуемост на вземанията си по
кредита, тъй като на падежните дати от 15.04.2019 г. до 15.10.2019 г.,
не са заплатени от страна на ответника дължимите месечни вноски, като банката е
приела, че е налице неизпълнение съгласно клаузите на сключения между страните
договор за потребителски кредит. Твърди се, че ищецът е изпратил до ответника
уведомително писмо, с което е информиран за предсрочната изискуемост на
вземането по договора. Посочва се , че това е станало с писмо ИЗХ-001-81453/11.10.2019
г. Към приложенията към исковата
молба не е приложено това уведомително писмо и не става ясно дали твърдяното
обстоятелство е вярно. Липсват и доказателства, че писмото е връчено на
ответника. Банката е осчетоводила на 04.11.2019 г. предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на извършеното
са настъпили последиците на предсрочната изискуемост-сумата на главницата,
възнаградителната лихва, неустойка, комисионна за управление. Поради неплащане
на задължението ищеца е образувал заповедно производство по ЧГД 1295/2019 г. по описа на Районен съд-Севлиево, по което е издадена Заповед
за изпълнение. В петитума на исковата молба се претендират сумата 10 694.10 лв.
- главница, редовно падежирали главници - 914.53 лв., предсрочно изискуема главница
-9 779.57 лв., лихва-338.32 лв., наказателна лихва-114.97 лв., а при условията
на евентуалност се претендират следните суми: предсрочно изискуема главница- 9
779.57 лв., лихва- 338.32 лв., наказателна лихва-114.97 лв. Претендират се и
разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
От
изнесеното в исковата молба и приложените доказателства не се оспорва, че е
сключен между страните договор за потребителски кредит №1811212452542835 от
07.12.2018 г., по силата на който на
ответника е отпуснат кредит в размер на 12 378 лева при договорените между
страните условия чрез клаузите на договора. Изготвен е погасителен план за
погасяване на цялото задължение, подписан от ответника. Кредитът е усвоен
съгласно справка №1/07.12.2018 г, като в същата е посочено, че е налице
частично погасяване в размер на 1310 лева.
Възразява
се по основанието и размера на иска. Посочените факти в исковата молба не са
подкрепени с доказателства. Не могат да се направят обосновани изводи за
размера на погасените вноски, има ли непогасени задължения, за кой период са те
ако има, спазен ли е погасителния план. В исковата молба се сочат основания за
предсрочна изискуемост на задължението, но те са противоречиви и водят до
объркване, исковата молба е твърде пространствена и липсва конкретност, няма
данни какви възнаградителни лихви се дължат, има ли наказателна лихва и в какъв
размер следва да бъде тази лихва. Наложително е допускането на поисканата
съдебно-счетоводна експертиза, която да внесе яснота.
Правна квалификация:
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГЛАВЕН
ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ
на вземане за главница, произтичащо
от неизпълнено задължение по договор за банков кредит, е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл.430 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава –
и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГЛАВЕН
ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ
на вземане за договорна
/възнаградителна, редовна/ лихва по същия договор е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл.430 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава – и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният главен
иск за установяване на вземане за неустойка /наказателна лихва/ по договора е с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. с чл.430 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.92 от ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава – и във
вр. с чл. 86 от ЗЗД.
за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- № 718/22-11-2019 г. по ч. гр
.д. 1295/2019 г., на РС
севлиево, на основание чл. 422 от ГПК.
ПРЕДЯВЕНИЯТ
ЕВЕНТУАЛЕН ОСЪДИТЕЛЕН ИСК за главница е с правно основание
чл. 430 ал. 1 във вр. с чл.
432 ал. 1 от ТЗ във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД, а по отношение на лихвата за
забава и във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният
евентуален осъдителен иск за възнаградителна лихва е с правно основание чл. 430
ал. 2 във вр. с чл. 432 ал. 1 от ТЗ
във връзка с чл.79 ал. 1 от ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава и във
връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният
евентуален осъдителен иск за неустойка е с правно основание чл. 430 ал. 1 във
вр. с 432 ал. 1 от ТЗ във
връзка с чл. 92 ал.1 от ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава и във връзка с
чл. 86 от ЗЗД.
На осн. чл. 146 ал. 1
т. 3 ГПК,
съдът приема, че между страните се признават следните права и обстоятелства: Между
страните е сключен договор за потребителски кредит №1811212452542835 от
07.12.2018 г., по силата на който на
ответника е отпуснат кредит в размер на 12 378 лева при договорените между
страните условия, като изготвен е погасителен план.
На осн. чл.146 ал. 1
т. 5 ГПК
съдът разпределя между страните доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
Ищецът следва да докаже: от какво произхождат вземанията му, като
доказването следва да се отнася до сумите, посочени в заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№ 1295/2019 г. по описа на РС - Севлиево, по което ищецът е
заявител, а ответникът – длъжник. И тъй като твърденията в исковата молба
касаят сключен договор за банков кредит, ищцовото
дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване, факта
на
·
съществуване на валидна облигационна връзка
между него и ответника с характер на договор за банков кредит,
·
усвояването на кредита от страна на
кредитополучателя,
·
факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на
кредита в предсрочна изискуемост, както и
·
размера на претендираните вземания по отделни основания.
·
Ищецът
следва да установи по основание и размер и претенцията си за мораторни лихви,
като установи датата на изпадане на ответника в забава.
Тъй
като ищецът твърди отрицателен факт – че не са му изплатени конкретни суми, ответникът носи доказателствената тежест
да установи,
·
че
е извършил частично или пълно изплащане, като представи за това документи,
имащи характер на годно доказателствено средство по ГПК.
·
Той
носи тежестта и по установяване на останалите свои възражения относно наличието
на правопрепятстващи, правоизключващи или правоунищожаващи факти по претенцията
на ищеца.
От събраните по делото доказателства: Договор за потребителски кредит №
18111212452542835 (стр. 14 от дело);Погасителен план (стр. 24 от дело); Писмо
Изх.№ ИЗХ-001-81453 от 11.10.2019г. за
обявена предсрочна изискуемост; Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК; Справка по чл. 366 от ГПК и заключението на вещото лице Д.К.,
изготвено въз основа на същите се установява следното:
Между страните
по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 18111212452542835 (стр. 14 от дело) в Размер
·
12378,00 лева (BGN)
·
Срок на фиксиран
лихвен процент: 12 месеца
·
Срок на кредита: 84
месеца
·
Лихвен процент: -
5,200 %
·
Фиксиран лихвен
процент: 5,200 %
·
Такса (еднократна в
абсолютна стойност): 100,00 лева
·
Месечни такси: 4,90
лева
·
Погасителен план:
Анюитетни вноски;
·
Първа дата на
плащане - 15.01.2019г.
·
Годишен процентен
разход: 6,46
Изготвен е
двустранно подписан от страните Погасителен план (стр. 24 от дело).
На ответника е изпратено Писмо Изх.№
ИЗХ-001-81453 от 11.10.2019г., с което счита, че е обявил предсрочна изискуемост.
Общия размер на задълженията по кредита съгласно двустранно
подписания погасителен план е :
15 305,27 лева, в това число:
·
12 378,00 лева
главница
·
2 415,67 лева
договорна лихва;
· 511,60 лева такси и комисионни
В съдебно заседание вещото лице обяснява, че е
изработила два варианта. На стр. 3
таблица 1 са описани плащанията, които е направил ответника по кредита. На ред
3 има е посочено че са заплатени 1310 лв.
При вариант 1 изчисленията са както в ИМ - тези 1310 лв.
„Райфайзен“ ги приема за предсрочно
платена главница и намаля само главницата,
а след това променя погасителните вноски след този период и за 4-та
вноска казва ред 4 е вноска от 11.03, която е трета погасителна вноска, съвпада
по погасителен план.
След това „Райфайзен“ счита, че не е платена вноска № 4, счита я като първа неплатена и след това обявява
предсрочната изискуемост.
При
вариант 2 тези 1310 лв., както и цялата платена сума 1860 лв. е разпределена по
погасителни вноски, съгласно погасителния план и се
вижда, че ответникът си е платил и 4-та
и 5-та, до 10-та вноска, поради
което няма условия за обявяване на предсрочната
изискуемост към тези дати, няма такава въобще.
В документите по делото няма документ, който да удостоверява, че
ответникът се е съгласил тези 1310 лв. да бъдат отнесени като предсрочно изплащане на главница, а това би трябвало да
е винаги със съгласие и подписано. В този договор не се намират условия за
предсрочно погасяване на само главница.
Съгласно действащия между страните погасителен план, ответникът е
погасил до вноска № 10. Падежът на вноска № 10 е на 15.10.2019 г. Малко преди
да го уведомят, че считат, че нарушава
договора.
В погасителният план, който е в делото и който й бил изпратен, всяка погасителна вноска е в размер на
176,12лв.
Има нов план, който й бил предоставен, в който вноската като цяла
сума не се променя, променя се размера на главницата и на договорната лихва.
В делото не е представен нов погасителен план, по който са
изчислявани цифрите, които са в исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК.
Променя се цифрата от 176,12 лв. спада на 174,68лв., като цяло
сумата се променя, намаля се, променя се и размера на главницата и договорната
лихва, има промяна, намаление, но то е от порядъка на три най-много до четири
лева и тогава ответникът е спрял да плаща.
Видно от
втория вариант на заключението сумата 1860,00
лева е разпределена по погасителни вноски СЪГЛАСНО ПОГАСИТЕЛНИЯ ПЛАН КЪМ ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ.
Покрити са задължения по погасителни вноски от №
1 с падеж 15.01.2019г до № 10 , включително, с падеж 15.10.2019г.
Вноска № 11 с дата на падеж 15.11.2019г. е
първа неплатена вноска. 15.11.2019г. - падеж на първа неплатена погасителна
вноска преди датата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Към 22.11.2019г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК задълженията на ответника по кредита са следните - Сумата по
вноска № 11, в това число:
- главница - 127,89 лева.
- договорна лихва - 48,23 лева.
Към 31.01.2020г.- дата на исковата молба задълженията ответника по кредита са следните: Сбора от сумите по
вноски № 11, 12 и 13, с дати на падеж съответно 15.11.2019г., 15.12.2019Г. и 15.01.2020г.
|
Вноска № |
Дата на падеж |
Сума: |
Главница |
Лихва |
|
11 |
15.11.2019
г. |
176,12 |
127,89 |
48,23 |
|
12 |
15.12.2019 г. |
176,12 |
128,44 |
47,68 |
|
13 |
15.01.2020 г. |
176,12 |
129,00 |
47,12 |
|
|
Сума: |
528,36 |
385,33 |
143,03 |
·
Задължение за
главница по вноски с настъпил падеж - 385,33
лева
·
Задължение за
договорна лихва по вноски с настъпил падеж - 143,03 лева.
·
Законна лихва за забава за периода от датата
на падеж на всяка от посочени вноски до 30.01.2020г. датата преди подаване на
исковата молба - 4,88 лева.
Видно от гореизложеното ищцовата банка не спазва единствения двустранно подписан и
приложим по договора за кредит погасителен план
и в противоречие с договора и погасителния плана с измършениет плащания
намалява само главницата по кредитния договор. След това едностранно изготвя
нов погасителен план, който не е съобщен на ответника и не е подписан от
него, не го представя по делото. Събразно този «план» счита, че може да обяви предсрочна изискуемост на целия
кредит. Изпраща писмо на ответника за
това, което не му е връчено, а е върнато
като непотърсено на 4-11-2019 г. Без да е настъпила предсрочна изискуемост съобразно договора за
кредит, банката ищец завежда заповедно производство, по което по правилата на
чл. 415 и 422 от ГПК е образувано настоящото исково производство.
Доказва
се съществуване на валидна облигационна връзка между страните с характер на договор за банков кредит,
усвояването на кредита от страна на кредитополучателя, но не се доказа осъществяване
на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна
изискуемост, както и размера на претендираните вземания по отделни основания.
Поради
това установителния иск следва да се отхвърли като недоказан.
При това следва да се разгледа евентуалния осъдителен иск.
В хипотезата на ОСЪДИТЕЛЕН ИСК за заплащане на суми по договор за кредит, В
ИСКОВАТА МОЛБА ПО КОЙТО Е ОБЕКТИВИРАНО ИЗЯВЛЕНИЕ на банката- ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването
на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника-ответник. /Решение №198/18-1-2019 г. по т. д. № 193 по описа
за 2018 г. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия,
Първо отделение, докладчик К. Г. /.
Съгласно изричното записване в
исковата молба, по която е образувано
настоящото дело, същата има характер
на уведомление
до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост и тя е връчена на
особения му представител.
Съгласно Решение №198/18-1-2019 г. по
т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република
България, Търговска колегия, Първо отделение, докладчик К. Г. с т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки:
1.
обективният
факт на неплащането и
2.
упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая исковата молба е получена от
особения представител на ответника на 26-5- 2020 г. лист - 52 от делото.
След погасяването на 10-а вноска съобразно
погасителния план ответникът не извършва нови погашения по кредита и е в забава
179 дни, видно от заключението на вещото лице.
Съдът намира, че са налице
предпоставките процесния договор за кредит да се счита предсрочно изискуем към
26-5-2020 г., тъй като е налице неизпълнение от страна длъжника и същия е
надлежно уведомен.
От заключението на вещото лице Д.К. се
установява, че към
27.07.2020 г. /датата на изготвяне
на информацията по кредита/, размерът на непогасените
задължения е както следва :
·
Усвоена и
непогасена главница, в това число:
o
Редовно изискуема
главница - 914,54 лева (главница
по вноски с настъпил падеж)от вноска № 4
до вноска №7;
o
Предсрочно
изискуема главница (непогасен остатък по кредита - главница формирана от
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на отправяне на изявлението
(изпращане на уведомлението) за предсрочна изискуемост не са били изискуеми)- 9779,56 лева;
·
Начислена редовна
(възнаградителна лихва) - 338,32
лева;
·
Начислена
наказателна лихва за забава - 114,97
лева;
·
Начислена законна
лихва - 558,47 лева.
Съобразно
гореизложеното спрямо Ответната страна следва
да се бъде осъдена да заплати ПОИСКАНОТО от ищеца- следните суми, представляващи
изискуеми вземания по Договор за потребителски кредит № 1811212452542835 от
07.12.2018 г., /по- малко от посоченото
от вещото лице като дължимо и
непогасено/, а именно:
·
Предсрочно изискуема
главница в размер на 9
779.57лева
·
Ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба –
31-1-2020 г. до окончателното му изплащане
·
Изискуема редовна
лихва в размер на 338.32
лева,
начислена за периода от 15.03.2019 г. до 03.11.2019 г. включително
·
Изискуема наказателна
лихва в размер на 114.97
лева,
начислена за периода от 15.04.2019 г. до 19.11.2019 г. включително
разноски
Ищецът е
поискал да му се присъдят разноски, като в срока по чл. 80 от ГПК е представил списък с претенциите си. Представени
са разходни документи. Ответникът следва да заплати на Ищцовото дружество съобразно
уважаването разноски в размер на 1072,95 лв. по исковото
производство / вкл. 222,95 лв.- ДТ, 150 лв.- юрк. Възнаграждение, 250 лв.-
възнаграждение на вещото лице, 450 лв.- възнаграждение на особения
представител/
Разноски
по заповедното производство не следва да се присъждат, поради отхвърляне на
иска по чл.422 от ГПК.
Водим от
горното съдът
Реши
:
отхвърля ИСКА на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК831558413, чрез пълномощника им юрисконсулт Л.Ч.Х.,
редовно упълномощен, със сл.тел. 02/80 92 310. срещу Е.А.Ж., ЕГН**********;***; ДА СЕ ПРИЗНАЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът му
дължи следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
1811212452542835 от 07.12.2018г, съгласно издадената Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 1295/2019 г.
на Районен съд Севлиево:
·
Изискуема
главница в общ размер
на 10 694.10 лева, от които: Редовно падежирали главници за периода от 15.04.2019г. до
15.10.2019г. включително в размер на 914.53
лева;
·
Предсрочно
изискуема главница в
размер на 9 779.57лева;
·
Изискуема
редовна лихва в размер на 338.32 лева, начислена за периода от
15.03.2019 г. до 03.11.2019 г. включително;
·
Изискуема
наказателна лихва в размер на 114.97 лева, начислена за периода от
15.04.2019 г. до 19.11.2019 г. включително;
·
Законна
лихва за забава за периода
от 20.11.2019 г. до изплащане на вземането.
за
което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК- № 718/22-11-2019
г. по ч. гр. д. №1295/2019 г., на РС Севлиево, на основание чл. 422 от ГПК, КАТО НЕДОКАЗАН.
осъжда Е.А.Ж., ЕГН**********;***; да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК831558413, чрез пълномощника им юрисконсулт Л.Ч.Х.,
редовно упълномощен, със сл.тел. 02/80 92 310;
изискуеми вземания по Договор за
потребителски кредит № 1811212452542835 от 07.12.2018 г.:
·
Предсрочно изискуема
главница в размер на 9
779.57 лева,
·
Ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31-1-2020
г. до окончателното му изплащане,
·
Изискуема редовна
лихва в размер на 338.32
лева,
начислена за периода от 15.03.2019 г. до 03.11.2019 г.,
·
Изискуема наказателна
лихва в размер на 114.97
лева,
начислена за периода от 15.04.2019 г. до 19.11.2019 г.
·
Разноски
по исковото производство- 1072,95 лв., на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК,
по банкова
сметка, ***:„Райфайзенбанк (България)" ЕАД;BIC: ***; IBAN: ***;
Решението подлежи на обжалване
пред ГОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: