Р Е Ш
Е Н И Е
№ 51
гр.П., 18.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 31 по
описа за 2021 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „К.“АД със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано от
С. Р. Б., чрез пълномощник адв.С. М. ***-0001877/30.10.2020 г. на Директора на
РД”АА” гр.Р., с което и на осн. чл.98б,т.3 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. /пет хиляди
лева/ за това, че „на 09.10.2020 г.,
около 10.00 ч., в гр.П., Промишлена зона, адрес на управление на „К.“АД, при
извършване на проверка съгласно писмо рег.№ 11- 36-192/02.10.2020 г. и съставен
АУАН № 276928 от 14.07.2020 г. се констатира, че като товародател, видно от
товарителница серия М, № 71657 от 14.07.2020 г. е допуснал т.а. влекач марка
„МАН“, рег.№ СВ **** РС от категория N3
да извърши обществен превоз на товари – ечемик, като масата на съчленената композиция е 54115 кг, отчетена с електронна
мобилна везна марка Dini Argeo, модел DFWKR, стикер № 01107, като превишаването на
допустимата максимална маса е 14115 кг, видно от кантарна бележка № 220 от
14.07.2020 г. от 16.33.50 часа“- нарушение по чл.56,ал.2 от ЗАвПр.
В подробно
мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон водещи до опорочаване
на цялото производство по реализиране на административно наказателната
отговорност на превозвача. В с.з. жалбоподателят редовно призован, чрез адв. М.
поддържа жалбата на заявените основания и пледира за отмяна на НП.
Ответникът по
жалбата – РД“АА“ Р., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., в
придружителното писмо посочва, че издаденото НП е законосъобразно. На
осн.чл.63,ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на претендирания по
делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в
чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят „К.“АД гр.П. бил превозвач по смисъла на ЗАвПр притежаващ лиценз
за обществен превоз на товари на територията на Република България. При
извършена на 14.07.2020 г. проверка в гр.В. на т.а. марка „МАН“ рег.№ СВ ****
РС от кат. N3 с прикачено
ремарке с рег.№ СВ **** ЕА собственост на „К.“АД, с
помощта на електронна мобилна везна Dini Argeo, модел DFWKR, стикер № 01107 било отчетено, че водачът
на съчлеченото МПС извършва превоза при превишаване
на допустимата максимална маса за движение по пътищата от 40 000 кг с
14115 кг. За констатираното нарушение по чл.139,ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП на
водача И. Д. Д. бил съставен АУАН № 276928 /приложен л.6/, като няма данни за
издадено въз основа на него НП,респ. неговото обжалване и влизане в сила.
С писмо рег.№
11-36-192/02.10.2020 г. на изпълнителния директор на ИА“АА“ до всички директори
на РД /приложено л.5/ било разпоредено във връзка с осъществяване на
контролните функции, в срок до 12.10.2020 г. да бъдат предприети действия
спрямо товародателите при установени случаи на претоварване. По този повод, на
09.10.2020 г. служителите от РД“АА“ гр.Р. – И.С.И. и И.Д.И. посетили офиса на
„К.“АД в Промишлена зона на гр.П., където във връзка със същото претоварване установено
на 14.07.2020 г. в гр.В., за което на водача бил съставен АУАН, на ЮЛ –
товародател бил съставен АУАН № 279051 /приложен л.4/, с който било поставено началото
на АНП против „К.“АД за нарушение по чл.56,ал.2 от ЗАвПр. Актът бил предявен на
изп. директор Б., който се запознал с него и го
подписал без възражения, като такива не били депозирани и в 3-дневния срок по
чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес
НП 38-0001877/30.10.2020 г. на Директора на РД“АА“ Р., връчено лично на 13.11.2020
г. видно от направеното отбелязване.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя И.С.И., както от приложените и приобщени по
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в
жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е
ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като същевременно
констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение не са допуснати посочените в жалбата като съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до цялостно опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Първото и основно
основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен
орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона (случай, в който се презюмира), така
и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй
като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Директор на
РД“АА“ гр.Р., на когото на осн.чл.92,ал.2 от ЗАвПр и приложената Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС са делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2
ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение
автентичността на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Наред с това съдът приема, че при
съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда
на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми
от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно вмененото като извършено
нарушение от страна на жалбоподателя.
Като основание за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя ЮЛ,
е посочена санкционната разпоредба на чл.98б,т.3 от ЗАвПр, според която товародателят
или лицето, което извършва товаренето, които допуснат масата или натоварването
на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса,
отразена в свидетелството му за регистрация, се наказва при надвишаване с
повече от пет тона - с глоба или с имуществена санкция 5000 лв. От друга
страна, разпоредбата на чл.56,ал.2 от ЗАвПр предвижда, че товародателят или
лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на
натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса,
отразена в свидетелството му за регистрация, а съгласно ал.1 установяването на
теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя). Предвид приложената
по делото товарителница /л.7/ не е спорно, че на 14.07.2020 г. т.а. марка „МАН“ рег.№
СВ **** РС от кат. N3 с прикачено
ремарке с рег.№ СВ **** ЕА собственост на „К.“АД е бил
натоварен в гр.П. , в базата на предприятието, с ечемик с посочено тегло 39 000
кг., с маршрут от гр.П. до гр.В. При
извършената малко по-късно същият ден проверка в гр.В. с електронна мобилна
везна Dini Argeo, модел DFWKR, стикер № 01107 било отчетено обаче, че
водачът на същото съчлечено МПС извършва превоза при превишаване на допустимата
максимална маса за движение по пътищата от 40 000 кг с 14 115 кг. Предвид
така установените по безспорен начин обстоятелства, съдът приема за доказано,
че на 14.07.2020 г. в базата си в гр.П.,
Промишлена зона, „К.“АД в качеството си на товародател е допуснало претоварване
на композиция с 14 115 кг, включваща
т.а. марка
„МАН“ рег.№ СВ **** РС от кат. N3 с прикачено
ремарке с рег.№ СВ **** ЕА кат.О4, като посоченото претоварване е над допустимата
максимална маса, определена от МРРБ и отразена в свидетелствата за регистрация
на състава от превозни средства.
Съдът не споделя тезата на защитата, че жалбоподателят не може да бъде
годен субект на административнонаказателната отговорност за вмененото му
нарушение. Не е спорно по делото, че изпращач на товара по приложената
товарителница № 71657/14.07.2020 г. е именно „К.“АД. Договора за превоз, респ.
задълженията на товародателя са подробно уредени в Глава Двадесет и шеста от
ТЗ, като видно от чл.370,ал.2 от ТЗ товародателят следва да предаде на
превозвача заедно с товара и документите, необходими за да достигне товарът до
получателя, т.е. несъмнено именно „К.“АД в случая е товародател. В приложената
товарителница съдът забелязва некоректност в попълването, свързана с това, че
„К.“АД е посочено едновременно като изпращач, превозвач и получател на товара,
като веднъж е отбелязано, че получателят е в гр.П., а разтоварването е в гр.В.
Подобно смесване е недопустимо, тъй като не е правно възможно тези три страни
да бъдат всъщност едно и също ЮЛ, тъй като противоречи на правилата на
формалната логика изпращача да получи стоката от себе си. Очевидно е, че този
документ /дали е с вярно или невярно съдържание съдът не дължи произнасяне в
това производство/ е съставен по начин, максимално затрудняващ и ограничаващ
възможността за контролните органи да осъществяват правомощията си по контрол
на извършвания превоз. Според този съдебен състав е недопустимо жалбоподателя
да черпи права от своето некоректно процесуално поведение като твърди, че не
може да бъде товародател на собствения си товар.
Наред с горепосоченото, за процесуална пълнота на изложението, съдът
намира за необходимо да посочи, че в случая се касае са съчленено ППС ,което отговаря
на легалната дефиниция за „извънгабаритни ППС“, дадена в §1, т.1 ДР на Наредба
№ 11/2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, където е посочено, че такива са
извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3, извънгабаритните и
тежките ППС включват основно следните категории: М2, М3 и техните ремаркета от
категория О и N2, N3 и техните ремаркета
от категории О3 и О4. По делото не е спорно, че процесното пътно превозно
средство – МПС с две оси – марка „МАН“ рег.№ СВ
**** РС е от кат. N3, а прикаченото
полуремарке с рег.№ СВ **** ЕА е от категория
“O4”, като при направеното замерване с мобилна везна Dini Argeo, модел DFWKR, стикер № 01107 е отчетена обща стойност
на товара 54 115 кг, при допустима
максимална маса за движение по пътищата от 40 000 кг, т.е. превишение с 14 115
кг. видно от кантарна бележка № 220/14.07.2020 г. в 16:33:50 ч., поради което
съдът приема за доказано осъществяваното на нарушението по чл.56,ал.2 от ЗАвПр,
за което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съобразявайки
посоченото по-горе и направеният правен извод, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на описаното в акта и НП административно
нарушение съдът счита, че административнонаказващият орган е съобразил изцяло
разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието във фиксирания му
размер от 5000 лв. посочен в чл.98б,т.3
от ЗАвПр. Наказващият орган е преценил, че в
случая не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН – преценка, която напълно се
споделя от съдебния състав, тъй като претоварването на ППС несъмнено повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура, което допълнително завишава обществената
опасност. По
тези съображения и с оглед особената значимост на охранявания обществен
интерес настоящия случай не може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, поради което издаденото НП следва
да се потвърди изцяло като законосъобразно и правилно.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0001877/30.10.2020
г. издадено от Директора на РД “АА“ гр.Р., с което и
на основание чл.98б,т.3 от ЗАвПр, на ЮЛ – товародател „К.“АД ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т.,
Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор С. Р. Б., чрез
пълномощник адв.С. М. ***, със съдебен адрес ***, за
нарушение по чл.56,ал.2 от ЗАвПр, е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лв. /пет хиляди лева/, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: