№ 1444
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. В.а
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100510411 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителите АНТ. П. П. и малолетния Н. П.
М., действащ чрез законната си представителка и майка, двамата чрез надлежно
упълномощената адв. Б.Л. Л. от САК, срещу съдебно решение № 20146245 от
25.06.2021г., постановено по гр. дело № 35079/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149
състав, с което е оставена без уважение молбата им за защита от домашно насилие и е
отказано издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат
взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателите
искат да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи
молбата за защита по ЗЗДН. Направени са доказателствени искания. Претендират
разноски по делото.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения представител,
поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания искат да се отмени обжалваното решение по съображенията във въззивната
жалба. Не представят списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна П. АЛ. М., е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна лично поддържа отговора на
жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд. Не сочи
доказателства и не претендира разноски по делото.
1
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за наложено
наказание на ответника в производството по НОХД № 10347/2021г. по опис на СРС,
НО, 5 състав.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение и не е
необходимо да се възпроизвежда отново в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на
АНТ. П. П. и малолетния Н. П. М. срещу П. АЛ. М. – за защита от домашно насилие, за
извършен акт на домашно насилие в жилището на молителите на 09.07.2020г. около
13.30 часа, подробно описано в молбата до съда.
Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.
С решението, постановено по гр. дело № 35079/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО,
149 състав, съдът е оставил без уважение молбата на АНТ. П. П., действаща лично и
като законен представител на малолетния Н. П. М. за издаване на заповед за съдебна
защита срещу П. АЛ. М. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е АНТ.
П. П. да заплати по сметка на СРС държавна такса от 25 лева.
Въззивният съд, в настоящия състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като прецени относимите доказателства и доводи
на страните, наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие
следното:
Въззивната жалба е основателна.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
2
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
Наведените от въззивниците доводи за неправилност на обжалваното решение
са основателни. Първоинстанционният съд неправилно е формирал извод за
неоснователност на молбата за защита по ЗЗДН, предявена от АНТ. П. П. и малолетния
Н. П. М., доколкото към момента на постановяване на първоинстанционното решение
не са били налични всички писмени доказателства, респ. първостепенният съд
обективно не е имал възможност да формира изводите си въз основа на новите
доказателства, представени във въззивното производство.
Между страните липсва спор, че АНТ. П. П. и П. АЛ. М. са родители на детето
Н. П. М.. Последното се установява и от неоспореното писмено доказателство –
заверено от страната копие на удостоверение за раждане № ********** от 26.04.2018г.,
издадено от Столична община, район Надежда. Следва, че молителите са легитимирани
да търсят защита от домашно насилие съгласно нормите на чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
От съвкупната преценка на доказателствата въззивната инстанция приема, че
въззиваемият е извършил спрямо въззивниците акт на домашно насилие, както следва:
на 09.07.2020г. около 13.30 часа в дома на молителите, находящ се в гр. София, на ул.
****, като я заплашвал вербално с думите: „Ще те убия. София ще ти се стори тясна.
Ще те излежа и ще ти взема детето. Няма да си тръгна, ще те убия“.
Опора за този извод е кредитираната от съда декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
чиято доказателствена стойност не е оборена от другите доказателства по делото.
Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН постановява, че когато по делото няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Преки доказателства, които да установяват акта на
насилие, извън декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не са представени по делото.
Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява годно
доказателствено средство за установяване на твърдения насилнически акт, тъй като
съдържа данни за извършителя, времето, мястото и начина на извършване на деянието,
във връзка с което се иска предоставянето на защита от молителите.
Въззивният съд приема, че няма основание да не зачете доказателствената сила
на декларацията, която е достатъчна за установяване на твърдения акт на насилие по
несъмнен начин. В тази връзка въззивният съд цени и показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели относно влошените отношения между
страните, вкл. и показанията на св. В., който макар да не е бил свидетел на акта на
насилие, има впечатления за негативните отношенията между АНТ. П. П. и П. АЛ. М..
От показанията на този свидетел, доведен от ответника, се установява, че от П. АЛ. М.
е научил, че на 09.07.2020г. около обяд той е ходил в дома на АНТ. П. П., като я е
заплашвал и е правил скандали. Тези показания кореспондират както с декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, така и с показанията на свидетелите Визева и Сиракова, които
към момента на насилието не са били очевидци, но са възприемали конфликтите
между страните от други дати и в друго време /лист 221-222 от делото на СРС/. Съдът
кредитира показанията им, като обективно дадени под страх от наказателна
отговорност. При извършената съвкупна преценка на доказателствата, вкл. и събраните
писмени доказателства по делото, настоящият въззивен състав приема, че показанията
на свидетели са обективни и отразяват действителните отношения между страните.
Показанията на свидетеля В., в частта относно времето, в което е бил заедно с
ответника на 09.07.2020г., не следва да се кредитират, тъй като са противоречиви и не
се подкрепят от други доказателства. От приетото ново писмено доказателство във
3
въззивното производство – Споразумение за прекратяване на наказателно
производство от 24. 02. 2022г. по НОХД № 10347/2021г. по опис на СРС, НО, 5 състав,
се установи, че ответникът се е признал за виновен за това, че на 23.06.2020г. около
18.30 часа в гр. София на ул. „Крум Попов“ по телефона се е заканил с убийство към
АНТ. П. П., с което е възбудил основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Въззивният съд, на основание чл. 300
от ГПК приема, че от ответника е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Това ново писмено доказателство, преценено с
доказателствената съвкупност по делото, е индиция за наличието на продължителен
конфликт между АНТ. П. П. и П. АЛ. М., който е намерил проявление в извършването
на престъпление от последния на 23.06.2020г., но е продължил, вкл. и на релевантната
дата 09.07.2020г.
За настоящия спор е ирелевантно какъв е бил конкретния повод за агресивното
поведение на П. АЛ. М. към молителката, извършен в присъствието на тяхното дете,
тъй като от събраните доказателства се установи безспорно, че действието на
ответника на 09.07.2020г. около 13.30 часа в дома на молителите, находящ се в гр.
София, на ул. ****, представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, във формата на психическо и емоционално насилие срещу АНТ. П. П. и детето
Н. П. М.. На последното съдът дължи защита на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, тъй
като се установи, че домашното насилие е извършено в присъствието на детето. Дали
случилото се на 09.07.2020г. около 13.30 часа в дома на молителите е било
провокирано действие поради влошените отношения между родителите на детето, е
без правно значение за спора.
Следва, че деянието на домашното насилие, извършено от ответника, е
доказано с доказателствените средства съгласно приложимите разпоредби на чл. 13,
ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗЗДН.
С оглед на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се
отмени, а спрямо въззиваемия, като извършител на психическо и емоционално
насилие, съдът прилага мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.5 от ЗЗДН, чрез които ще се даде
защита на пострадалите лица. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, в случай на
неизпълнение, ще доведе до влизане в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
негативни правни последици за въззиваемия. Същевременно, с оглед установеното от
съда, че противоправните прояви на ответника не са с инцидентен характер, същият
следва да бъде задължен от съда да посещава специализирана програма за лица,
извършители на домашно насилие, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН. Съдът не е
обвързан от искането на молителите и следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до
1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взе предвид тежестта на
нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като съобрази естеството на извършения акт на насилие
(психическо и емоционално) страха, стреса и унижението, които са преживели
молителите, съдът налага на въззиваемия (ответник в първоинстанционното
производство) глоба в размер на 400 лв., която се дължи в полза на държавния бюджет.
По изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, въззивният съд приема, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени, а молбата
за защита на АНТ. П. П. и малолетния Н. П. М. по ЗЗДН – да се уважи.
4
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от
въззивниците, поради което съдът дължи произнасяне.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН съдът осъжда П. АЛ. М. да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 50 лева за молбата за защита от домашно
насилие, а във вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
и държавна такса за въззивното производство от 25 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, въззиваемият дължи разноски на
въззивницата за настоящото производство в размер на 5 лева – такса за издаденото
съдебно удостоверение от СГС, както и 600 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършване /лист 246 от делото на СРС/.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20146245 от 25.06.2021г. по гр. дело №
35079/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 149 състав и вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу П. АЛ.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Кръстова вада“, ул. ****, като
налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА П. АЛ. М., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на АНТ. П. П., ЕГН **** и Н. П. М., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
София, ул. ****;
ЗАДЪЛЖАВА П. АЛ. М., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т.
5 от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за лица, извършители на
домашно насилие, финансирана от Министерството на правосъдието,
предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации“ с адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. ****, ****, е-mail:
****@hotmail.com, за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 01.07.2022г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. АЛ. М., ЕГН **********, че при неизпълнение
5
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на П. АЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Кръстова вада“, ул. ****, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на
400 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА П. АЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Кръстова вада“, ул. ****, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2
държавни такси в общ размер на 75 (седемдесет и пет лева) лева.
ОСЪЖДА П. АЛ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Кръстова вада“, ул. „****, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на
АНТ. П. П., ЕГН ****, с адрес: гр. София, ул. ****, сумата общо от 605
(шестстотин и пет) лева, от които 600 лв. – разноски за първоинстанционното
производство по гр. дело № 35079/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
ІІІ Гражданско отделение, 149 състав и 5 (пет) лева – разноски по въззивно гр.
дело № 10411/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати на
районните управления на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6