Р
Е Ш Е Н И Е
№………….…/2020г.
гр.Варна 12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на шести октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6199/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
В
исковата молба ищците
М.М., Кр.М., П.П., Ив.П., Р.Щ., М.П., Дим.М., Евг.М.
и М.М. твърдят, че
са
наследници на общия им наследодател Д. С. М.а, б.ж. на гр.Варна, като въз
основа на влязло в законна сила решение №1326/11.10.2010г. по
в.гр.д.№847/2010г. по описа на Окръжен съд –гр.Варна, Общинска служба по
земеделие гр.Варна с протоколно решение
№1802 от 06.11.2013г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на
собственост, върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в
землището на Галата е признато на наследниците на Д. С. М. правото на
собственост до размера на 2/7 идеални части
върху осем недвижими имота, както следва: нива в м.Сюлочик
Прибой, с площ 17,500 дка, нива в м.Саръ Джевизлеръ Прибой с площ 2,500 дка, нива в м.Гиде Буджак Прибой с площ 5,000дка, нива в м.Гечик
Язъ Ракитника с площ
6,000дка, нива в м.Алтъ
борун Гюрген бунар Лабадалък с площ 7,500дка, нива в м.Алтъ
борун Гюрген бунар с площ
10,000дка, нива в м.Бурун баши
с площ 10,000дка, нива в м.Фъндъклъ алтъ Герген чешма с площ
7,500дка. Твърдят, че със заповед от 21.11.2017г. поправена със заповед от
14.12.2018г., кметът на район Аспарухово при община Варна е възстановил при
условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на
собственост на тези наследници, за недвижим имот представляващ новообразуван
имот в урбанизирана територия, селищно образувание по пар.4
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м.Прибой землище на кв.Галата, с идентификационен номер
1282 по ПНИ на същата местност, кадастрален район 549, идентичен с ПИ
10135.5549.1282 по кадастралната карта, за 2/7 идеални части от 775кв.м., целия
с площ от 831 кв.м. при граници–имоти 1281, 2051, 1280, 3232, 1283, 1284 и 9540,
като със заповед №Г-ПР-152 от 07.08.2018г. кметът на район Аспарухово при
Община Варна е одобрил експертна оценка за наличните подарения в частта за имот
пл.№1282 по ПКП към ПНИ на м.Прибой землище Галата, попадащ в НПИ 1282 с площ
от 831 кв.м. по ПНИ и е определена за заплащане сума в размер на 815лв. в полза
на бившия ползвател на имота И. Д.а С., а със заповед № Г-ПР-153/07.08.2018г. е одобрена експертна
оценка за наличните подобрения в частта от имот пл.№1279 по ПКП към ПНИ на
м.Прибой землище Галата общ.Варна също попадаща в НПИ 1282 в общ размер на 16
лева на подобренията, в полза на бившия ползвател на имота В. И. И.. Твърдят, че след заплащане на така
определените суми, на 25.10.2018г. наследниците са били въведени във владение
на НПИ, съгласно Протокол № 2-П/26.10.2018г. на Община Варна, отдел Земеделие и
в тяхна полза е издаден констативен нотариален акт вписан в СВ-Варна на 04.04.2019г. с вх.№8002, акт 16, дело 4581/19г., а с
нотариален акт № 93, дело 299 от 08.11.2018г. по описа на нотариус Е. Д. рег.№
190 на НК, ответникът е бил признат по извършена обстоятелствена проверка за
собственик на целия новообразуван поземлен имот 1282, по КККР на гр.Варна с
идентификатор 10135.5549.1282 на основание давностно
владение. Твърдят, че в площта на новообразувания имот е включена територия от
имоти, предоставени за ползване на различни лица като ползватели-И. Д. С. и В.
И. И., като същите не са трансформирали правото си на ползване в право на
собственост по предвидения за това ред и към настоящия момент имота е ограден и
заключен, като по този начин наследниците на Д. С. М., сред които са и ищците
са лишени от възможността да се ползват от правата си върху него. Твърдят, че
ответникът не е придобил правото на собственост по давностно
владение върху ПИ с идентификатор 10135.5549.1282 по КККР целия с площ 830кв.м.
с адрес гр.Варна, район Аспарухово, м.Прибой, с номер по предходен план 1282 и
признаването му за собственик с констативен нотариален акт нарушава правата на
ищците и създава привидност за третите лица. С уточняваща молба от 20.06.2019г.
ищците твърдят, че с въвода във владение са
установили такова върху целия имот включително върху останалата част
надхвърляща общия сбор от наследените от тях идеални части и до пълния размер
от 831кв.м. Твърдят, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск
по чл.108 ЗС за предаване на владението върху имота, както и да бъде отменен
издадения в полза на ответника нотариален акт за собственост на недвижим имот.
Предявяват искане, съдът да постанови
решение с което след като приеме за установено, че
М.Л.М.
е собственик на 1/18 идеални части,
К.М.М. е
собственик на 1/12 идеални части,
П.Р.П. е собственик на 1/12 идеална
част,
И.Р.П. е собственик на 1/18 идеална
част,
Р.П.Щ. е собственик на 1/6 идеална част,
М.Р.П. е собственик на 1/9 идеална част,
Д.Г.М. е собственик на 1/9 идеална част,
Е.Х.М. е собственик на 1/9 идеална част
и
М.Х.М. е собственик на 1/9 идеална част
от 5/6 идеални части от общо наследените 2/7 идеални части от 775кв. метра
идеални части от общо 831 кв.м. от недвижим имот представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.5549.1282 по КККР одобрени със заповед №
18-173/23.06.2008г.на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Варна район
Аспарухово, както да осъди ответника И.С. да предаде на владението на описания
недвижим имот, както следва за М.Л.М. 1/18 идеални части, за К.М.М. 1/12 идеални части, за П.Р.П. 1/12 идеална част, за И.Р.П.
1/18 идеална част, за Р.П.Щ. 1/6 идеална част, за М.Р.П. 1/9 идеална част, за Д.Г.М.
1/9 идеална част, за Е.Х.М. 1/9 идеална част и за М.Х.М. 1/9 идеална част
Да признае за установено по отношение на
всеки един от ищците, че ответника И.И.С., ЕГН **********
не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1282 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени
със заповед № 18-1013-13.02.2017г. на Началник на СГКК–Варна, с адрес на
поземления имот в гр.Варна, район Аспарухово, с.о.Прибой, целия с площ от 830
кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване/до 10м./, стар идентификатор –няма, номер по
предходен план-1282, при съседи-10135.5549.1281, 10135.5549.2051,
10135.5549.1280, 10135.5549.3232, 10135.5549.9540, 10135.5549.1283,
10135.5549.1284 на останалите идеални части от същия имот, над притежаваните от
ищците общо 5/6ид.ч., като наследници на Д. С. М., б.ж на гр.Варна от общо
наследените от наследниците и 2/7ид.ч. от 775 кв.м.идеални части от общо 831
кв.м. до цялата площ на имота по КККР на гр.Варна.
Да отмени нотариален акт № 93, том 3
рег.№ 4579, дело 299 от 08.11.2018г. по
описа на нотариус рег.№ 190 на НК вписан в СВ Варна на 09.11.2018г. вх.№ 31128 дв.вх.рег.30896 акт 148 том.LXXXI, с който И.И.С.
с ЕГН ********** е признат за собственик по давностно
владение на недвижим имот
Претендират разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
счита предявените искове за неснователни и недопустими. Възразява, че ищците се
легитимират като собственици на 5/6ид.ч. от 2/7ид.ч. от 775кв.м. ид.ч. от 831кв.м. от процесния
имот тъй като не е налице идентичност между описаните в решението на ОСЗ и
Заповедта на Кмета и неправилно и незаконосъобразно на ищците е възстановено
правото на собственост върху посочените ид.ч. за имот
№ 1282 по ПНИ на местност Прибой.
Възразява, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иск по
чл.108 от ЗС срещу ответника, поради наведените от тях твърдения
за осъществено владение върху целия имот. Възразява, че ищците не доказват да са
собственици на останалите идеални части от процесния
имот над притежаваните от тях 5/6ид.ч., като наследниците на Д. М. от общо
наследените 2/7ид.ч. от 775кв.м. ид.ч. от общо
831кв.м. до цялата площ на имота по КК 830 кв.м. Твърди, че процесния
имот № 1282 по ПКП е на бивш ползвател И. Д. С.-починала през 1983г.- съпруга
на ответника, като съгласно удостоверение №267/27.10.1982г. на Председателя на ОНС–Варна и е предоставено
правото на ползване на хавра с площ от 0,7 дка
местност Фичоза. Твърди, че след 1982г. и към
настоящия момент владее, ползва и обработва имота непрекъснато, необозпокоявано, явно и с намерение за своене,
поради което в негова полза е изтекла общата 10-годишна давност. Твърди, че
след като не е участвал в развилото се административно производство по издаване
на Заповед № Г-ПР-197/21.11.2017г. на кмета на район Аспарухово, същата не му е
противопоставима и е издадена без основание при липса
на установена идентичност между имотите описани в протоколно решение 1802/06.11.2013г. на ОСЗ Варна с имот №1282 по ПНИ м.Прибой.
Твърди, че след като ищците твърдят, че са установили владение върху целия имот
иска по чл.108 ЗС се явява неоснователен и недопустим, поради липса на правен
интерес Възразява, че ищците не твърдят свои права на собственост върху идеални
части от процесния имот над притежаваните от тях 5/6
идеални части като наследници на Д. М. от общо наследените 2/7ид.ч. от 775кв.м.
ид.ч. от общо 831кв.м. до цялата площ на имота по КК
от 830кв.м., поради което предявения от тях отрицателен установитилен
иск е недопустим.
Предявява за
съвместно разглеждане насрещен иск срещу наследниците на Д. С. М., като твърди,
че същите не са собственици на 2/7 идеални части от 775кв.м. ид.ч. от 831кв.м. от ПИ с идентификатор 1282 по ПНИ на
местност Прибой Галата гр.Варна с площ по КК 830кв.м. поради липса на
идентичност между признатите за възстановяване земеделски земи по съдебни
решения и Решение на ОСЗ Варна с процесния имот.
Твърди, че в хода на административното производство по издаване на Заповед №
Г-ПР-197/21.11.2017г. на кмета на район Аспарухово община Варна и Протокол за въвод 2/26.10.2018г. на Община Варна не е установена
идентичност между признатите за възстановяване земеделски земи и възстановявания
имот. Твърди, че ПНИ за местността е одобрен и в сила от 15.11.2003г. от когато
до издаване на Решение на ОСЗ Варна от 06.11.2013г. са изминали повече от 10
години и възстановяване следва да се извърши по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ. Моли
да се постанови решение с което да бъде прието за установено между страните, че
наследниците на Д. М. не са собственици на 2/7 ид.ч.
от 775кв.м. ид.ч. от 831кв.м. от ПИ с ид.№1282 по ПНИ на местност Прибой, Галата, гр.Варна с площ
по КК 830кв.м, както и да се отмени нотариален акт №129, том 1, рег.№4710, дело
76/04.04.2019г. на нотариус Р. К..
В
срока по чл. 131 от ГПК ищците
са подали писмен отговор по насрещния иск, с който считат предявения отрицателен установителен
иск за признаване за установено, че не са собственици на процесния
недвижим имот е недопустимо с оглед предявения вече от тях положителен установителен иск, с предмет установяване правата им върху
имота и поради липса на правен интерес.
Възразяват, че съгласно ТР №9 от 07.11.2012г. по т.д.№9 от 2012г. на
ОСГК на ВКС ответник по иск за собственост основан на земеделска реституция
който противопоставя върху имота права по Пар.4а или Пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ може да се брани с възражения за
материална незаконосъобразност на решението на ОСЗГ от което черпи права ищеца,
но само във връзка със своите противопоставими
права–че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на
изкупуване по Пар.4а или Пар.4б на ЗСПЗЗ което е упражнено в законните
срокове. Твърдят, че не може да се възразява че лицето на което е възстановено
правото на собственост респ. неговия наследодател не е бил собственик на имота
към момента на образуване на ТКЗС или че възстановения имот не е идентичен с
притежавания преди колективизацията и до влизане в сила на ЗСПЗЗЗ земеделските
земи са кооперативна собственост за която съгласно чл.86 от ЗС съществува
забрана за придобиване по давност. Възразяват, че давност започва да тече едва
от момента на възстановяването на собственост, откогато собственика ще може да защити
правото си. Молят да се отхвърли иска и претендират разноски.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание
чл.124
от ГПК и чл.108 от ЗС.
Ищците са представили удостоверение за
наследници с копието удостоверяват качеството си на наследници на лицето Д. С.
М. п.9.03.1970г. заедно с трети лица. Съгласно представеното копие от решение
№1326/11.11.2010г. по в.гр.д.№847/2010г. на ВОС
всички ищци заедно с посочените в удостоверението за наследници трети
неучастващи в настоящото дело лица в качеството им на наследници на Д. Ст.М. са
признати за носители на право на възстановяване на собственост до размера от
2/7ид.ч. на осем броя недвижими имоти представляващи ниви, като възоснова на посоченото решение и по повод подадено
заявление вх.№50181/11.12.1991г. на Общинска служба земеделие с протокол
№1802/6.11.2013г. е признала правото им на собственост върху тези земи до
размера от 2/7ид.ч. при граници на имотите към момента на внасянето им в ТКЗС
описани в решението на комисията.
Съгласно представената заповед
№197/21.11.2017г. на Район „Аспарухово“ Общ.Варна на ищците е възстановено
правото на собственост при условията на пар.4б, ал.1,
от ПЗР на ЗСПЗЗ за недвижим имот с идентификационен номер 1282 от ПНИ на
местност „Прибой“, кадастрален район 549, идентичен на ПИ 10135.5549.1282 по
кадастрална карта за 2/7ид.ч. от
775кв.м. целия с площ от 831кв.м. Съгласно заповед №Г-ПР-152/7.08.2018г. по
реда на пар.4л и 4в на Район „Аспарухово“ за
ползвател е установена И. Д. С. при собственици ищците и са констатирани
подобрения в имота подлежащи на оценка,
като стойността на същите е определена на 815лв. Такава заповед но с
№Г-ПР-153/7.08.2018г. е издадена и по отношение на друг ползвател В. И. И.а за
която са установени сторени подобрения на стойност 16лв. Представени са два
броя платежни нареждания от които се установява, че подобренията са изплатени,
а съгласно представения протокол №2-П/26.10.2018г. ищците са въведени във
владение на имота.
От друга страна ответникът Ив.С.
съгласно представеното копие от нот.акт се е снабдил
с такъв с №93, т.ІІІ, рег.№4579, нот.д.№299/2018г. за
придобито право на собственост по силата на изтекло давностно
владение в негова полза върху имот с площ от 830кв.м. с идентификатор
10135.5549.1282 находящ се в гр.Варна, район
Аспарухово, с.о. Прибой, като страните не спорят, че е на лице идентичност
между имота възстановен на ищците, посочения в исковата молба и посочения в нот.акт на ответника.
Ответника от своя страна е представил
удостоверение №267/27.10.1982г. за предоставяне в полза на И. Д.С. право на
ползване на земя за имот с площ от 0.7дка. в местност Фичоза
в землището на гр.Варна, при граници път, Ц. В.а, М. К., като съгласно
представеното удостоверение за наследници той е неин наследник.
По делото е приета СТЕ от заключението
по която се установява, че реституираните на ищците имоти не могат да бъдат установени
по местонахождение. Вещото лице е посочило, че посочените в протокол
№1802/6.11.2013г. на общинска служба земеделие граници и местности са неустановими.
Предвид изложеното от вещото лице съдът
приема, че ищците не са успели да докажат идентичност между признатото им право
на собственост, имота по искова молба и имота сочен като притежаван от
ответника. Липсата на установена идентичност води на извода за неоснователност
на предявените от тях искове за приемане по чл.108 от СК инкорпориращи в себе
си установяване, че
М.Л.М. е собственик на 1/18 идеални
части,
К.М.М. е
собственик на 1/12 идеални части,
П.Р.П. е собственик на 1/12 идеална
част,
И.Р.П. е собственик на 1/18 идеална
част,
Р.П.Щ. е собственик на 1/6 идеална част,
М.Р.П. е собственик на 1/9 идеална част,
Д.Г.М. е собственик на 1/9 идеална част,
Е.Х.М. е собственик на 1/9 идеална част
и
М.Х.М. е собственик на 1/9 идеална част
от 5/6 идеални части от общо наследените 2/7 идеални части от 775кв. метра
идеални части от общо 831 кв.м. от недвижим имот представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.5549.1282 по КККР одобрени със заповед № 18-173/23.06.2008г.на
ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Варна район Аспарухово и осъждане на
ответника И.С. да предаде владението на описания недвижим имот, както следва за
М.Л.М. 1/18 идеални части, за К.М.М. 1/12 идеални части,
за П.Р.П. 1/12 идеална част, за И.Р.П. 1/18 идеална част, за Р.П.Щ. 1/6 идеална
част, за М.Р.П. 1/9 идеална част, за Д.Г.М. 1/9 идеална част, за Е.Х.М. 1/9 идеална
част и за М.Х.М. 1/9 идеална част.
Що се отнася до предявеният от ответника
насрещен отрицателен установителен иск, съдът намира,
че той не е основателен и следва да бъде уважен, като мотивите за това са, че
ищците по първоначалната искова молба разполагат с протокол за въвод във владение именно по отношение на имот идентичен с
този за който ответника по първоначалната искова молба се е снабдил с титул за
собственост по силата на изтекло в негова полза давностно
владение, като така се обосновава интереса от водения насрещен отрицателен установителен иск. Що се отнася до въпроса за това
наследниците на Д. М. съдът вече посочи, че възстановеното им право на
собственост е останало неустановено по местонахождение въпреки посочените при
признаването му местности и граници. Настоящият иск възлага върху ответника по
него да докаже качеството си на собственик именно върху посочен от ищцовата
страна имот, като отново следва да се посочи, че тук решаващо значение има
заключението на вещото лице посочило, че по начина по който са реституирани
имотите на ответниците по този иск е невъзможно да се
установи идентичност между тях и имота по искова молба.
По отношение на иска по чл.124 от ГПК за
признаване за установено по отношение на всеки един от ищците, че ответника И.И.С., ЕГН ********** не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 10135.5549.1282 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед №
18-1013-13.02.2017г. на Началник на СГКК–Варна, с адрес на поземления имот в
гр.Варна, район Аспарухово, с.о.Прибой, целия с площ от 830 кв.м., трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско
застрояване/до 10м./, стар идентификатор –няма, номер по предходен план-1282,
при съседи-10135.5549.1281, 10135.5549.2051, 10135.5549.1280, 10135.5549.3232,
10135.5549.9540, 10135.5549.1283, 10135.5549.1284 на останалите идеални части
от същия имот, над сочените като притежавани от тях общо 5/6ид.ч., като наследници
на Д. С. М., б.ж на гр.Варна от общо наследените от наследниците и 2/7ид.ч. от
775 кв.м. идеални части от общо 831кв.м. до цялата площ на имота по КККР на
гр.Варна, съдът намира, че искът се явява неоснователен. По делото са разпитани
свидетели който дават сведения, че имотът макар и с намален интензитет в
последните години трайно е бил стопанисван и ползван като свой от ответника.
Свидетелските показания кореспондират също така и с представеното по делото
удостоверение за предоставено право на ползване на имот на наследодателката
на ответника.
Предвид възприетото становище за
неоснователност на предявените първоначални искове, уважения насрещен иск и
направеното искане ищците следва да бъдат осъден да заплатят на ответника
разноски в размер на 1 277лв., като тази сума е определена от съда който е
разделил по равно сумите да адвокатски хонорар и за преписи за документи, а
останалите разноски е приел като сторени изцяло по насрещния иск.
Ето защо, съдът
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от М.Л.М. ЕГН********** ***, К.М.М. ЕГН********** ***,
П.Р.П. ЕГН********** ***, И.Р.П. ЕГН********** ***, Р.П.Щ. ЕГН********** ***, М.Р.П.
ЕГН********** ***, Д.Г.М. ЕГН********** ***, Е.Х.М. ЕГН********** *** и М.Х.М.
ЕГН********** *** срещу И.И.С. ЕГН********** ***
искове за осъждане на ответника да предаде на ищците в качеството им на
собственици идеални части от процесния имот както
следва:
на М.Л.М. 1/18 идеални части,
на К.М.М. 1/12
идеални части,
на П.Р.П. 1/12 идеална част,
на И.Р.П. 1/18 идеална част,
на Р.П.Щ. 1/6 идеална част,
на М.Р.П. 1/9 идеална част,
на Д.Г.М. 1/9 идеална част,
на Е.Х.М. 1/9 идеална част
и
на М.Х.М. 1/9 идеална част от 5/6
идеални части от общо наследените 2/7 идеални части от 775кв. метра идеални
части от общо 831 кв.м. от недвижим имот представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.5549.1282 по КККР одобрени със заповед №
18-173/23.06.2008г.на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Варна район
Аспарухово, на осн. чл.108 от СК.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Л.М. ЕГН********** ***, К.М.М. ЕГН**********
***, П.Р.П. ЕГН********** ***, И.Р.П. ЕГН********** ***, Р.П.Щ. ЕГН********** ***,
М.Р.П. ЕГН********** ***, Д.Г.М. ЕГН********** ***, Е.Х.М. ЕГН********** *** и М.Х.М.
ЕГН********** *** срещу И.И.С. ЕГН********** ***
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника не
е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1282 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-1873/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменени със заповед
№ 18-1013-13.02.2017г. на Началник на СГКК–Варна, с адрес на поземления имот в
гр.Варна, район Аспарухово, с.о.Прибой, целия с площ от 830 кв.м., трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско
застрояване/до 10м./, стар идентификатор –няма, номер по предходен план-1282,
при съседи-10135.5549.1281, 10135.5549.2051, 10135.5549.1280, 10135.5549.3232,
10135.5549.9540, 10135.5549.1283, 10135.5549.1284 на останалите идеални части
от същия имот, над сочените като притежавани от тях общо 5/6ид.ч., като
наследници на Д. С. М., б.ж на гр.Варна от общо наследените от наследниците и
2/7ид.ч. от 775 кв.м. идеални части от общо 831кв.м. до цялата площ на имота по
КККР на гр.Варна, на сно.чл.124 от ГПК
ПРИЕМА за установено в отношенията между И.И.С. ЕГН********** *** като ищеца и М.Л.М. ЕГН********** ***,
К.М.М. ЕГН********** ***, П.Р.П. ЕГН********** ***, И.Р.П.
ЕГН********** ***, Р.П.Щ. ЕГН********** ***, М.Р.П. ЕГН********** ***, Д.Г.М.
ЕГН********** ***, Е.Х.М. ЕГН********** *** и М.Х.М. ЕГН********** *** като
ответници, че последните не са собственици на идеални части от имот както
следва
на М.Л.М. 1/18 идеални части,
на К.М.М. 1/12
идеални части,
на П.Р.П. 1/12 идеална част,
на И.Р.П. 1/18 идеална част,
на Р.П.Щ. 1/6 идеална част,
на М.Р.П. 1/9 идеална част,
на Д.Г.М. 1/9 идеална част,
на Е.Х.М. 1/9 идеална част
и
на М.Х.М. 1/9 идеална част от 5/6
идеални части от общо наследените 2/7 идеални части от 775кв. метра идеални
части от общо 831 кв.м. от недвижим имот представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.5549.1282 по КККР одобрени със заповед №
18-173/23.06.2008г.на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр.Варна район
Аспарухово, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА
М.Л.М. ЕГН********** ***, К.М.М. ЕГН********** ***, П.Р.П.
ЕГН********** ***, И.Р.П. ЕГН********** ***, Р.П.Щ. ЕГН********** ***, М.Р.П.
ЕГН********** ***, Д.Г.М. ЕГН********** ***, Е.Х.М. ЕГН********** *** и М.Х.М.
ЕГН********** *** да заплатят на И.И.С. ЕГН**********
*** сумата от 1 277лв. сторени по делото разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: