№ 51
гр. Свищов, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20224150200075 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД , ЕИК: *********, с. О., пл.
„Възраждане“ № 3, срещу Наказателно постановление (НП) №
18/25.03.2022 г. на Директора на „Областно пътно управление“ (ОПУ) –
гр. Велико Търново при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
(три хиляди) лева за това, че експлоатирал търговски обект „Ресторант –
Втори километър“ в обхвата на пътя и в обслужващата зона, без да притежава
изискуемо разрешение за специално използване на пътя – нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 2, б. „б“, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата
(ЗП).
Жалбоподателят „Т.“ ЕООД счита, че НП е незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на процесуалния закон, поради което
моли Свищовския районен съд (СвРС) да го отмени.
Наказващият орган (НО) Директорът на ОПУ – гр. Велико Търново
релевира доводи за неоснователно на въззивната жалба и моли районния съд
да я остави без уважение.
ТО, гр. Свищов към ВТРП в о. с. з. счита, че въззивната жалба е
неоснователна.
Първоинстанционният съд намира, че така подадена жалба подадена от
легитимирана за това страна, и то в срок, а освен това е редовна и
допустима. Разглеждана по същество обаче, жалбата е неоснователна.
По фактите:
С Разрешение № 366/13.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
1
Национална агенция „Пътна инфраструктура“ е било разрешението на
„ТОТАЛ-Г“ ЕООД, ЕИК *********, с. О. за това да експлоатира „Ресторант –
Втори километър“ в обхвата и в обслужваща зона на път I-3 при километър
34+150 дясно при условия, описани подробно в административния акт (вж. л.
43 от а. н. х. д. № 75/2022 г. на СвРС). Със Заповед № РД-11-69/22.01.2014 г.
на Директора на Дирекция „РПИБС“ към АПИ това разрешение е било отнето
(л. 42 от същ. д.).
На 15.06.2017 г. „Т.“ ЕООД е подало искане до АПИ за назначаване на
комисия за оглед на място за изграждане на пътна връзка към търговски
крайпътен обект (ТКО) (л. 47 от същ. д.). На 13.06.2017 г. с Искане с рег. №
53-00-562/15.06.2017 г. на АПИ, л. 82 от същ. д., „Т.“ ЕООД е поискало то
АПИ, за да му бъде издадено разрешение за специално ползване на пътища
(СПП) на ТКО. С протокол от 23.06.2017 г. (л. 50 от същ. д.), подписан от
Директора на ОПУ и Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Велико
Търново, е изтъкнато по отношение на „Т.“ ЕООД, че една от предпоставките
на искането от 15.06.2017 г. е ЕООД да представи разрешение за СПП чрез
изграждане на ТКО и пътна връзка към него. (Протоколът е получен от
представител на ЕООД на 02.08.2017 г., л. 53 от същ. д.)
С писмо с изх. № 53-00-754/02.10.2018 г. Директорът на ОПУ – гр.
Велико Търново към АПИ е заявил на „Т.“ ЕООД, че ресторантът е с отнето
разрешение, както и че ако в срок до 01.11.2018 г. не представи разрешение за
СПП чрез експлоатация на ТКО, държавният орган ще упражни законовите си
правомощия, свързани с реализиране на административно-наказателната
отговорност на дружество по ЗП (л. 41 от същ. д.).
На 31.10.2018 г., вх. № на АПИ 83-00-853/02.11.2018 г., л. 57 от същ. д.)
„Т.“ ЕООД е поискало то Директора на ОПУ – гр. Велико Търново да му бъде
издадено разрешение за СПП на ТКО (л. 57 от същ. д.). С писмо с изх. № 53-
00-892/13.11.2018 г. (л. 37 от същ. д.) Директорът на ОПУ – гр. Велико
Търново към АПИ е уведомил „Т.“ ЕООД, че ресторантът е „в списъка на
незаконните крайпътни обекти“. (Писмото от представител на ЕООД е
получено на 11.11.2018 г., л. 38 от същ. д.)
Директорът на ОПУ – гр. Велико Търново към АПИ отново на
06.02.2020 г. е съобщил на „Т.“ ЕООД с писмо с изх. № 53-00-254 (л. 34 от
същ. д.), че процесният ТКО е с отнето разрешение от 22.01.2014 г. и че „Т.“
ЕООД дължи такси в общ размер на 5 922.56 лв. към 03.02.2020 г. (Писмото е
получено от представител на ЕООД на 12.02.2022 г., л. 36 от същ. д.).
С Констативен протокол от 15.10.2021 г., издаден от Д. В. М. и С.А.а С.
– гл. специалисти в отдел ИРД, РПС – гр. Свищов при ОПУ – гр. Велико
Търново, е установено: (1) че на път I-3 „Бяла – Плевен“ км 34+050 дясно
функционира ТКО „Ресторант – Втори километър“;(2) че обектът няма
разрешение за СПП чрез експлоатация на ТКО и пътна връзка към него; (3) че
„Т.“ ЕООД не било заплащало такси за експлоатацията на обекта; вж. л. 16 от
н. а. х. д № 498/2022 г. на Великотърновския районен съд (ВТРС).
Обстоятелството, че „Т.“ ЕООД извършва търговска дейност в
„Ресторант – Втори километър“, се установи като несъмнено от разпита на
свидетелите, но и се признава също така във въззивната жалба. Нещо повече,
процесуалният представител на ЕООД заяви в о. с. з. на 31.05.2022 г., че
неговият доверител „в момента стопанисва“ обекта, т. е. извършва търговска
2
(ресторантьорска) дейност в него. Всъщност това се признава и във
въззивната жалба, където се сочи, че ресторантът съществува като търговски
обект от 45 г. Най-сетне в обясненията си Г.Г. – управителят на „Т.“ ЕООД –
изтъква, че процесният обект функционира като ресторант: „Зимно време,
като завали сняг, започвам да се моля [на АПИ]: дайте да изчистим
паркинга, защото нямам клиенти, не мога да работя, а вие [АПИ] искате
да плащам такси.“ Ето защо доводът на адв. М.В. в о. с. з. на 28.06.2022 г., че
не било доказано, че „Т.“ ЕООД извършва търговска дейност в „Ресторант –
Втори киломентър“, е неприемлив.
С АУАН № 18/27.10.2021 г. на Д.М. в присъствието на свидетеля С.С. е
констатирано, че след проверка на 15.10.2021 г. на републикански път I-3
„Бяла – Плевен“ км 34+050 дясно функционира ТКО „Ресторант – Втори
километър“, без дружеството, което стопанисва ресторанта – „Т.“ ЕООД, – да
притежава разрешение за СПП чрез експлоатация ТКО. Установява се още и
че със Заповед № РД-11-69/22.01.2014 г. на Директора на Дирекция „РПИБС“
към АПИ това разрешение е било отнето даденото разрешение за това.
Посочено е в АУАН, че това представлява нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б.
„б“ ЗП. АУАН е бил връчен на управителя на ЕООД. (Вж. л. 13 и сл. от същ.
д.)
Въз основа на този АУАН било издадено НП № 18/25.03.2022 г. на
Директора на ОПУ – гр. Велико Търново при АПИ, с което на „Т.“ ЕООД е
била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за
това, че експлоатирал ТКО „Ресторант – Втори километър“ в обхвата на пътя
и в обслужващата зона, без да притежава изискуемо разрешение за СПП –
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗП.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от
съвкупния анализ на всички доказателства и доказателствени средства
по делото: разпитите на свидетелите Д.В. М., СТ. АТ. СТ., И.Ц.И.; както и от
обясненията на управителя на юридическото лице – жалбоподател Г.Г.; а
също и от писмените доказателствени средства писмо вх. № 2375/15.06.2022
г. на АПИ, ведно с пълномощно № П-341/20.09.2021 г. на Председателя на УС
на АПИ; писмо вх. №2526/24.06.2022 г. на АПИ, ОПУ – гр. Велико Търново:
писмо с рег. №53-00-254/06.02.2020 г. с обратна разписка; писмо с рег. № 53-
00-892/13.11.2018 г. с обратна разписка; писмо с рег. №53-00-754/02.10.2018
г.; Заповед №РД-11-69/22.01.2014 г. за отнемане на разрешение; Разрешение
№ 366/13.04.2009 г.; Заповед № РД-22- 217/09.05.2006 г. за отнемане на
разрешение, известие за доставяне; Разрешение №49/14.01.2005 г.; Искане с
рег. № 53-00-562/15.06.2017 г. от „Т.“ ЕООД; Нотариален акт за покупко-
продажба на имот, вписан в Служба по вписванията – гр. Свищов с вх. рег. №
314/05.04.1999 г.; акт № 128, том I, дело №176/1999 г.; Скица на имот №
К09735/18.05.2017 г.; Протокол от оглед от 23.06.2017 г.; Писмо с рег. № 53-
00-692/17.07.2017г. и обратна разписка към него; Молба с рег. № 53-00-
335/29.03.2018 г.; Писмо рег. № 53-00-346/03.04.2018 г. и обратна разписка
към него; Искане с рег. № 53-00-853/02.11.2018 г.; справка от Търговски
регистър към 07.11.2018 г.; писмо вх. № 2548/27.06.2022 г. искане с рег. №
53-00-562/15.06.2017 г. от „Т.“ ЕООД, ведно с приложени към него Протокол
за оглед от 23.06.2017 г. и писмо с рег. №53-00-692/17.07.2017 г. с обратна
разписка към него; Искане с рег. № 53-00-853/02.11.2018 г., ведно с
3
уведомително писмо с рег. № 53-00-892/13.11.2018 г. и обратна разписка към
него; Строително разрешение № 12/18.09.1976 г. и Удостоверение за
търпимост № 94-ТСУ8-5/21.06.2016 г. на Община Свищов. Доказателствената
съвкупност е еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305,
ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е необходимо да се излага подробен
анализ на отделните доказателства и доказателствени средства.
По правото:
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по
същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността
на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон от НО, и то не в рамките на подадената жалба, а по повод
на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В изпълнение на тези
си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, във
вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание
(чл. 42 и чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна процедура по връчването на
АУАН на жалбоподателя; НП също му е връчено надлежно. И в АУАН, и в
НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните
признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение. Прочее СвРС намира,
че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП. НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.
На 15.10.2021 г. „Т.“ ЕООД е стопанисвало ТКО „Ресторант – Втори
километър“ на републикански път I-3 „Бяла – Плевен“ км 34+050 дясно
функционира, без да притежава разрешение за СПП. Това действие
представлява неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на
чл. 83, ал. 1 ЗАНН от юридическото лице (търговско дружество) при
осъществяване на стопанска дейност. В частност налице е неизпълнение на
забраната за извършване на стопанска (ресторантьорска) дейност от „Т.“
ЕООД чрез експлоатацията на ТКО: „Ресторант – Втори километър“ (чл. 26,
ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗП) без разрешение за СПП (по смисъла на § 1, т. 8 ЗП) от
АПИ (чл. 18, ал. 1, във вр. с 19, ал. 1, т. 1 ЗП) в обхвата на пътя и
обслужващите зони (§ 1, т. 6 ЗП). Касае се за безвиновна отговорност на ЮЛ,
поради което въпросът за вината не следва да се обсъжда (арг. от чл. 83
ЗАНН; ТР № 3/03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСК на ВАС).
Съгласно чл. 54 ЗП при нарушения по чл. 53 ЗП от юридически лица се
налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 8 000 лв. Размерът на
наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 3 000 лв. в случая
е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на
допуснатото нарушение, поради това че смекчаващо отговорността
обстоятелство е фактът, че „Т.“ ЕООД не е бил наказван преди за подобно
нарушение, а отегчаващи отговорността му обстоятелства липсват.
За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН
или до явна малозначителност по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗАНН, следва да
се разкриват особени обстоятелства, които да отличава конкретното деяние
от общите случаи на това нарушение, и то без да са били съобразени от
законодателя при определянето на съответното административно нарушение
(чл. 56 НК). Такива обаче по делото липсват. Фактът, че „Т.“ ЕООД е
4
санкционирано за пръв път за нарушение по чл. 54, във вр. с чл. 53, ал. 1 и чл.
26, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗН, не би могъл да се квалифицира неизпълнението на
задължението на ЮЛ при осъществяване на дейността му нито като
маловажно, нито като малозначително, защото то бе съобразено при
индивидуализацията на имуществената санкция. Прочее твърдените на
жалбоподателя в обратния смисъл е голословно – некореспондиращо с
установената по делото фактическа обстановка.
По оплакванията на жалбоподателя:
Вярно е, че НО не е направил предложение до ЕООД по чл. 58г, ал. 1,
изр. 2, пр. 1 ЗАНН. Обаче издаването на НП, без да е направено предложение
за споразумение по ал. 1, изр. 2 ЗАНН, не съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила (чл. 58г, ал. 15 ЗАНН). Ето защо доводът на
защитника на „Т.“ ЕООД, че това било съществено процесуално нарушение, е
неоснователен.
Неприемливо е и твърдението на „Т.“ ЕООД, че НО не бил установил
какво е отстоянието на процесния КТО от плана на съответния пътен участък.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за СПП този подзаконов нормативен акт се
прилага за републиканските пътища – какъвто безспорно е път I-3 „Бяла –
Плевен“. Но за предоставянето на разрешение за СПП по силата на чл. 10, ал.
1, т. 3 от Наредбата за СПП отстоянието на ТКО от възли и кръстовища
трябва да дава възможност за изграждане на пътни връзки към него при
спазване на изискванията на Наредба № 1 от 2000 г. за проектиране на
пътища, бидейки осигурена зона за преплитане преди връзките за главните
направления. Ето защо държавният орган (ДО) преценява какво да бъде
отстоянието във всеки конкретен случай по целесъобразност. Предварително
зададени отстояния не съществува нито в ЗП, нито в актовете по прилагането
му. Но така или иначе, тези обстоятелства са ирелевантни в настоящия
случай. Законодателят не им е придал никакво правно значение при
уредбата на изискванията за предоставяне на разрешение за СПП чрез
експлоатация на ТКО: вж. чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗП.
Твърденията на жалбоподателя, че процесния ТКО бил на отстояние на
повече от 25 м. от ограничителната строителна линия на републиканския път
и на повече от 10 м. от общинския път, е неотносимо към настоящия спор.
Член 6, ал. 1 ЗП, наистина, постановява, че: „Републиканските и общинските
пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се
разполага на 50 м. при автомагистралите, на 25 м. при останалите
републикански пътища и на 10 м. при общинските пътища, измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното
за движение или на лентата за аварийно спиране.“ Но това не означава, че ако
ТКО е на по-голямо от описаното разстояние, няма нужда от разрешение за
СПП
От Скица на имот № К09735/18.05.2017 г. е видно, че „Ресторант –
Втори километър“ № 165050 в землището на с. О., ЕКАТТЕ: 53196, общ.
Свищов, се намира при граници и съседи: № 165051 др. трансп. тер. – на
АПИ, № 165052 др. трансп. тер. – на АПИ, № 000709 Първокласен път – на
Държавата. Следователно неоснователно е да се приеме, както сочи
защитника на жалбоподателя, че „отбивката била построена върху земя,
собственост на кооперация“. Тази „отбивка“ е собственост на РБ като
неразделна част от републиканския път. Тя се явява т. нар. „пътна
5
принадлежност“ по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗП, понеже е площадка за
краткотраен отдих: вж. § 1, т. 4 ЗП. чл. 5, ал. 1 ЗП. В обобщение: няма как
един да е собственик на пътя, а друг – на площадката за краткотраен
отдих (на пътната принадлежност).
Без правно значение е обстоятелството чия е собствеността върху
„Ресторант – Втори километър“, както и дали някой друг субект на правото
преди това е имал, или не, разрешение за СПП чрез експлоатация на същия
ТКО. Прочее отстояваните доводи в противния смисъл, които според адв. В.
били основание за отмяна на НП, са неоснователни. Това е така, понеже
разрешението се издава по искане на всяка заинтересованата страна,
каквато би могла да бъде ползвателя на н. и. по силата на по силата на
договор за наем или дори на договор за заем за послужване (вж. чл. 5 от
Наредбата за СПП).
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Наказателно постановление №
18/25.03.2022 г. на Директора на „Областно пътно управление“ – гр.
Велико Търново при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на „Т.“
ЕООД, ЕИК: *********, с. О., пл. „Възраждане“ № 3, е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева на основание чл.
54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗП за това, че експлоатирал търговски обект
„Ресторант – Втори километър“ в обхвата на пътя и в обслужващата зона, без
да притежава изискуемо разрешение за специално използване на пътя –
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6