Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 19.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 27/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Р.Н.Н., в качеството му на управител на „Н. Д.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. „***“ № 23, вх.Б, ет.3, ап.17, против
Електронен фиш Серия К № 2048417/ 18.04.2018 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на незаконосъобразност на
ЕФ, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, също редовно
призован. По делото не е депозирано и писмено становище по същество.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява законов
или процесуален представител. По делото няма представено писмено становище.
Районният съд провери основателността на жалбата, след
като взе предвид изложените в същата аргументи, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 18.04.2018
г., в 13,36 часа, в обл. Пазарджик, на АМ Тракия, км 56, в посока гр. Пловдив,
е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № СВ ****** МВ, като се е движил с
превишена скорост от 163 км/час, при
максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство
(АТТС)- мобилна радарна система TFR1- M 652. Системата отчела движение със скорост именно от
163 км/час, т.е. превишение на скоростта от 23 км/час, но от това превишение са
били извадени 3 %, т.е. 4,89 км/час закръглено на 5
км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза
на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 18 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият
бил издаден против жалбоподателя на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, т.е. в
качеството му на управител и законен представител на дружеството-собственик на
процесното МПС- „Н. ***. ЕФ бил връчен лично на санкционираното лице на 18.11.2019
г., видно от отбелязаното на ЕФ, приложен по делото. Жалбата против фиша е
подадена по куриер от санкционирания и надлежно упълномощен от него пълномощник
на 21.11.2019 г. директно в съда (виж разписка на л.12 от делото), т.е. в срока
по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени
средства- фотоси, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против
атакувания ЕФ е основателна.
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен
от гледна точка на своето съдържание като реквизити и издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил заснет с
АТСС е собственост на „Н. ***, чиито управител
и законен представител е жалбоподателя Н.. В този смисъл са и данните за
собственост и регистрация на МПС (л.23 от делото), както и информацията при
направената справка в публичния Търговски регистър.
В хода на административнонаказателното производство
обаче не се доказа безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното
нарушение от страна на жалбоподателката по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото при установяването на
административното нарушение с гореописаното АТТС не е било изпълнено
императивното изискване на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи. Съгласно посочената разпоредба при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда. В процесния случай е съставен Протокол за използване на АТСС, който е
съпроводен със снимка на разположението на уреда- мобилното АТСС (л.4 и л.34 от
делото). Видно от същите обаче е, че не съдържат необходимите реквизити. На
първо място в съставения Протокол за използване на АТСС (л.4) е посочено, че
мястото за контрол е 56 км на АМ Тракия в посока от гр. София за гр. Пловдив.
От приложената снимка за разположение на АТСС(л.34) не може да се установи
обаче, че заснетото място е именно посоченото в Протокола за използване на
АТСС. Освен това неясно е и кога е изготвена тази снимка, т.е. дали е
непосредствено преди започването на работния режим (осъществяването на
контрол). На следващо място в ЕФ пък е посочено, че мястото на извършване на
нарушението също е км 56 от АМ Тракия в посока гр. Пловдив. Казано с други думи
мястото на контрол и мястото на извършване на нарушението съвпадат, което е
невъзможно, при положение че съгласно техническата характеристика на
използваната АТСС (техническо описание в раздел
„Технически характеристики” в Техническо описание и инструкция за експлоатация
на TFR1-М) има един сравнително голям интервал на дистанцията при заснемане- от 60
до 120 метра, което показва, че ако точката за контрол е била на км 56 (+ 00
метра- бел. моя), то движещият се автомобил няма как да е засечен на същото
място, а ще е бил на известно отстояние от този километър. Обстоятелството,
къде точно е засечен автомобила на жалбоподателя не може да се установи, нито
от Протокола за използване на АТСС, нито от снимките изведени от видеоклипа на
заснетото нарушение. Следва да се посочи също, че очевидно от снимката на
разположението на уреда за контрол (л.34 от делото) и снимките изведени от
клипа направен от АТСС, на които е заснет автомобилът с мястото на засичане на
неговата скорост, очевидно показват, че се касае за два различни участъка от АМ
Тракия. Което пък още веднъж показва, че мястото на нарушението няма как да
бъде км 56.
Липсата на посочване на данни относно зададената
дистанция на заснемане, както и ясното посочване дали точката за контрол е на
км 56 +00 м. или съответните метри, не позволява да се прецени къде точно е бил
засечен автомобилът на жалбоподателя.
В този смисъл, съдържащото се в ЕФ твърдение, че
жалбоподателят е управлявал автомобила си на АМ Тракия, км 56 се явява
доказателствено необезпечено, още повече, че както се посочи по-горе и от приложените
снимки от клипа на заснетото нарушение не може да бъде установено мястото на
нарушжението. Следва да се посочи също, че е неясно тези снимки от клип кой
номер са, за да се направи и преценката дали този клип е отразен в Протокола за
използване на АТСС.
На следващо място видно от снимка 1, изведена от
видеоклипа на заснетото нарушение, се установява, че освен процесният автомобил
в обсега на АТСС попадат още два автомобила, единият от които се движи почти
едновременно с автомобила на жалбоподателя в съседната лента в същата посока и
този автомобил попада частично в зоната за изчисление на скоростта. В тази
ситуация на измерване снимката не може да бъде изчислена. Казано с други думи
измерената превишена скорост не може да се присвои на което и да е от двете
МПС, попадащи в зоната за изчисление (Виж инструкция за експлоатация на TFR1-М).
Всичко това е достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ.
За пълнота ще се посочи, че съдът не споделя
направеното от жалбоподателя възражение в жалбата, че автомобилът бил
предоставен за ползване на друго лице с договор. Законодателят ясно е посочил
(и тази възможност е отразена и в самия ЕФ), че в такава хипотеза
санкционираното лице разполага с правото да депозира декларация в 14-дневен срок
пред АНО за предоставянето МПС на друго лице, като приложи и фотокопие на СУМПС
на това лице. Това жалбоподателят не е сторил в законоустановения срок, при
което е лишил и от възможност от преценка на АНО за анулиране на издадения ЕФ и
издаването на нов на съответното виновно лице.
По изложените по-горе съображения Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2048417/18.04.2018 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на Р.Н.Н., в качеството му на управител на „Н.
Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. „***“
№ 23, вх.Б, ет.3, ап.17, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50
(петдесет) лева, като незаконосъобразен.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: