Р Е Ш Е Н И Е
№
260087 11.03.2021 година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ………седемнадесети
февруари… две хиляди двадесет и първа година в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……Р. Г. ……………………………..…….
И
прокурора ………………………….…………….…....…………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петкова……....…….……………………..
Въззивно
гражданско дело ………….№ 981….
по описа за 2020 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 231/05.08.2020 година, постановено
по гр.д. № 1999/2019 година, РС-Димитровград е отхвърлил предявените от „Уоол
премиум“ ЕООД - Пловдив срещу В.Б.Т. с ЕГН ********** искове, предявени по реда
на чл. 422 ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79 ал. 1 вр. чл. 200 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на дружеството-ищец към В.Б.Т.
за сумата 1200 лева, представляваща незаплатена част от продажната цена по
договор за покупко-продажба извън търговски обект от 07.12.2016 година, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 година до
окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 1548/2019 година на
РС-Дмитровград е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. С оглед изхода на делото, сторените от ответницата Т. деловодни
разноски за първоинстанционното производство са възложени в тежест на
дружеството-ищец.
Недоволен от така
постановеното решение е останал въззивникът – „Уоол премиум“ ЕООД - Пловдив,
който внася оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост,
както и допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивникът поддържа, че
развалянето на договора поради неточното му изпълнение или измама се явявало
коренно различно от отказа от договора по смисъла на ЗЗП. Позовава се на текста
на уведомлението от 15.12.2016 година, дадено от В.Т., като твърди, че
ответницата недвусмислено била заявила, че иска да развали договора поради
неточното изпълнение по чл. 79 от ЗЗД. При ясно заявена воля на адресанта на
волеизявлението за приложение на определена законова разпоредба, не можело
съдът по аналогия да прилага друга разпоредба, пред която явно не били
изправени. Настоява, че в исковото производство ответницата не доказва твърдяното
в уведомлението неточно изпълнение от страна на дружеството. В тази насока се позовава на недопустимост на
събраните по делото гласни доказателства, предвид съществуване на писмен
договор. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави
искане за отмяна на атакуваното решение на РС-Димитровград и за постановяване
на ново, с което предявените искове да бъдат уважени така, както са предявени.
Претендира деловодни разноски за всички инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата В.Б.Т., чрез упълномощен адв. Д.И.,
подава писмен отговор. Заема становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен
акт. Настоява, че при отказ от договора на основание чл. 50 от ЗЗП потребителят
дори не бил длъжен да посочва мотивите си за връщане на стоката. В случая В.Т.
сторила повече от изискваното от закона – освен нарочно уведомление за отказ от
договора, тя посочила причини за това. Върнала стоката своевременно, а
неполучаването им от ищеца се дължало на отказ на самия продавач. Алтернативно,
въззиваемата моли съда да приеме, че договорът е прекратен от купувача
едностранно поради неточно изпълнение и измама от страна на продавача, като се
позовава на събраните в тази насока свидетелски показания. С тези и останалите
доводи, развити в отговора, въззиваемата моли за потвърждаване на решението и
за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените
от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и
оплакванията на страните, приема следното:
Въззивната
жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с
правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество – жалбата се
явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не
констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
При
разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на
всички направени от страните възражения. Обсъдил е в съвкупност
събраните по делото доказателства и не е допуснал процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и законосъобразен
извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан,
поради което го е отхвърлил. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови допустими доказателства, които да дават основание за
извод, различен от направения от решаващия съд.
Няма спор между страните, а се установява и от събраните
по делото писмени доказателства, че на 07.12.2016 година в **** между страните
е сключен договор за покупко-продажба на матрак с размери 130/200 см, одеяло с
размери 160/200 см, 2 броя възглавници и пътническо одеяло, като В.Б.Т. се е задължила
да заплати на дружеството-продавач продажна цена в общ размер на 1700 лева. Няма
спор и относно това, че в момента на сключването на сделката тя е дала задатък
в размер на 500 лева и се е задължила да доплати остатък в размер на 1200 лева,
на описани в договора вноски. Безспорно е, че сделката е сключена извън
търговски обект на ответното дружество.
Не се спори и относно това, че ответницата е изпратила, а
до дружеството-ответник е достигнало уведомление, като основният спор е относно
това, какво действие предприема с него купувачът – отказ от договора на
основание чл. 50 от ЗЗП или разваляне на договора на едно от основанията,
предвидени в ЗЗД. След като извърши
собствен анализ на съдържанието на уведомлението и го съпостави със
съдържанието на последващата кореспонденция между страните и събраните по
делото гласни доказателства, съдът възприема твърдението на
ответницата/въззиваема за това, че целта ѝ е била именно да се откаже от
договора, като се позове на правото на потребителска защита. Действително,
както в уведомлението, така и в допълнително подадения отговор на уведомително
писмо изх. № 1137/19.07.2017 година В.Т. излага пространни съображения относно
това – защо е останала недоволна от доставената ѝ стока и каква е
мотивацията ѝ да се откаже от договора. Но това не променя характера и
правните последици по ЗЗП на извършеното от нея писмено волеизявление за отказ
от договора и не го превръща в предупреждение по чл. 87 от ЗЗД или друго
уведомление по реда на ЗЗД. Да се приеме противното би означавало –
добросъвестността на потребителя-купувач, който в стремежа си да бъде изряден и
да изложи мотивите си за отказ от договора, да се използва в негова тежест и
против неговия интерес, което е недопустимо.
Тук следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно направеното от въззивника оплакване за допуснато съществено
нарушаване на процесуалните правила поради неспазване на ограниченията по чл.
164 ал. 1 от ГПК. Свидетелските показания са били събрани в подкрепа на
твърденията на ответницата за това, че доставката на стоката била осъществена
при обстоятелства, които не позволявали неин преглед на място – в камиона.
Освен това, опаковката била толкова здрава, плътна и непрозорлива, че при начина
на доставката и без да се отворят опаковките, било невъзможно купувачът да
възприеме стоката дори и само като първоначален външен вид и размери. Още в
деня на доставката, но вече вкъщи Т. отворила опаковките и осъзнала, че тези
стоки не отговарят на очакванията ѝ. Поради това незабавно взела решение
да се откаже от договора и още на следващия ден започнала да търси начин да
установи контакт с дружеството-продавач, за да върне стоката на продавача, но
последният отказвал да приеме пратката, изтъквайки различни причини. Ищцата
изпълнила задължението си да върне стоката, като я изпратила с куриерска фирма
на адреса на продавача, но ищцовото дружество отказало да получи стоката. Съдът
дава вяра на гласните доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни взаимно
и вътрешно непротиворечиви, а на следващо място са в синхрон с останалите,
събрани по делото писмени доказателства. За посочените обстоятелства няма
ограничения за допустимост на свидетелски показания, тъй като не се цели
установяване на самото писмено съглашение, а обстоятелства, последващи
сключването на договора и касаещи доставката, прегледа на стоката, установяване
на недостатъците ѝ и формиране на намерението у купувача да се откаже от
договора.
При така установените факти съдът приема за доказано
както възникването на валидни облигационни отношения между страните, основаващи
се на договор за покупко-продажба извън търговски обект на дружеството, така и
валидно упражнено от купувача право на отказ от договора: Безспорно
при конкретния правен казус пряко приложение, освен общия граждански закон,
намират и разпоредбите на ЗЗП. Легалните дефиниции, дадени в разпоредбите на §
13, т.1, т.2 и т.13 от ДР на ЗЗП, дават основание на съда да приеме, че процесните
движими вещи, предмет на договора имат качеството на потребителска стока.
Съгласно § 13, т.13 от ДР на ЗЗП "стока" е движима материална вещ, с
изключение на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други
мерки от оправомощени от закона органи, както и вещи, изоставени или отнети в
полза на държавата, обявени за продажба от държавни органи. Текстът на
разпоредбата на § 13, т.1 от същите ДР гласи, че "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност, а нормата на § 13, т.2 от ДР предвижда, че "търговец" е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице,
което действа от негово име и за негова сметка. В разглеждания случай
качествата на страните, видът и предназначението на стоката, предмет на
сделката, обуславят прякото приложение на разпоредбите на ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.50, т.2 от ЗЗП, потребителят има право да се откаже от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва
причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е
разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.
54, ал. 3 и чл.
55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от
потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя
– при договор за продажба. Нормата на чл.55, ал.1 от същия нормативен акт
гласи, че когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е
предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде
стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано
забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е
съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52.
Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките
обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок. В разглеждания казус
съдът приема за безспорно установено, че в законоустановения четиринадесетдневен
срок ответницата надлежно е упражнила правото си на отказ от договора, като е
уведомила ответника за решението си. Съдът приема за установено и
обстоятелството, че в същия срок ответницата е предприела нужните действия да
върне предадената ѝ от страна на ищеца стока, като е изпратила същата на
адреса на търговеца. Установено е и това, че ищецът е отказал да приеме стоката
от куриерската фирма, като мотивите му за това в случая са ирелевантни.
Впрочем, дружеството не ангажира някакви надлежни доказателства, установяващи
наличието на законово основание за неприемане отказа на ищцата. Единствените
възражения на дружеството, релевирани в настоящия процес са съдържанието на
уведомлението, с което е направен отказ от договора, но съображения в тази
насока вече са изложени. Ето защо съдът приема, че процесният договор е
развален, поради надлежно упражняване право на отказ от потребителя-купувач В.Т.
и за ответника не съществува правото да получи от купувача остатъка от
продажната цена в исковия размер. Следователно, предявеният иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Димитровград в атакуваното
решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
По
тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени
от ХОС, въззивната жалба от „Уоол премиум“ ЕООД - Пловдив се
явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
деловодни разноски се явява неоснователна.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивникът следва да понесе тежестта от
разноските, сторени от въззимаемата в настоящото производство, в размер на
заплатения от нея адвокатски хонорар по договора за правна помощ с адв. И..
Водим
от горното, съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231/05.08.2020
година, постановено по гражданско дело № 1999/2019 година по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА
„Уолл прумиум“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Пловдив, бул. „Марица“ № 154 ет. 3 офис 25 (В4), представлявано от М. С. –
управител, да заплати на В.Б.Т. с ЕГН **********,*** сумата 300 лева –
деловодни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: