№ 7222
гр. С., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110108633 по описа за 2022 година
„ФИРМА“(със старо наименование „ФИРМА” АД) и с ЕИК: ..... е предявило срещу
В. И. М. с ЕГН: ********** по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 978,54 лева,
дължима за доставена през периода 11.12.2020г. – 10.07.2021г. ел.енергия, ведно със
законната лихва от подавне на заявлението по чл.410 от ГПК -09.09.2021г. и сумата от 40,73
лева - мораторна лихва за периода от 17.02.2021г. до 27.08.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 21.09.2021г. по ч.гр.д.№ 52446/2021г. по описа
на 176 ти състав на СРС.
В исковата молба се твърди, че страните се намират в облигационни отношения,
възникнали от факта, че ответникът има открита партида и съгласно ОУ на договорите за
продажба на ел. енергия, които се сочи, че са общоизвестни и публикувани в издания на
периодичния печат, като съгласно чл. 98а от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди се, че ищцовото дружество
е изпълнило задълженията си за доставка на ел. енергия за периода от 11.12.2020
г. до 10.07.2021 г. до адрес гр. С., но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
доставената и потребена ел. енергия по издадените фактури. Сочи се, че ищцовото
дружество притежава следните лицензии: За обществен доставчик на електрическа енергия
на обособена територия, определена в приложение 1 към Лицензия за обществено
снабдяване с ел. енергия №.../29.11.2006 г.; за дейност „търговия с електрическа енергия“
съгласно лицензия № .../17.05.2007 г. с включени права и задължения на „координатор на
стандартна балансираща група“; за дейността „доставка на ел. енергия от доставчик от
последна инстанция“ съгласно лицензия № Л-409-17/01.07.2013г. Твърди се, че
1
задълженията са обективирани в следните фактури: № ...../14.01.2021г. за периода от
11.12.2020 г. до 10.01.2021 г. на стойност 112,84 лева; №...../17.03.2021 г. за периода от
11.02.2021 г. до 12.03.2021 г. на стойност 327,44 лева;№ ..../17.05.2021 г. за периода от
13.04.2021 г. до 12.05.2021 г. на стойност 255,31 лева; № ...../15.06.2021 г. за периода от
13.05.2021 г. до 10.06.2021 г. на стойност 171,77 лева; № ...../15.07.2021 г. за периода от
11.06.2021 г. до 10.07.2021 г. на стойност 111,18 лева. Навеждат се твърдения, че сумите по
посочените фактури са станали изискуеми, т.к. съгласно ОУ абонатите разполагали с
десетдневен срок за плащане, след изтичането на който вземането ставало ликвидно и
изискуемо. С оглед изложеното се претендира и лихва за забава върху сумата по всяка
фактура. При тези твърдения моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни. Твърди се, че ответникът е придобил имота, до който се доставя ел.енергия
по наследство, след което го е продал на 25.07.2014 г., а на 10.02.2017 г. извършил
продажбана цялото наследство. Сочи, че изложеното се установява от приложената от
ищеца справка от ИР. С оглед описаното, счита, че липсва пасивна процесуална
легитимация. Оспорва представените с исковата молба фактури, справка за консумация на
ел. енергия, извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания. Оспорва и
заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди № ...../28.02.2019 г. и твърди, че
същото не е подписано от ответника. Оспорва количеството доставена ел. енергия,
редовността на счетоводството на
ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Възразява и за дължимостта на
претендираната законна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № .....IV, рег.№ ...,
дело № 565 от 2014г., за замяна на иделана част от недвижим имот с моторно превозно
средство, от който се устаноява, че ответникът е превхвърлил собствеността върху
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С., р-н П., „...“ 35 А, в полза на С. И.а Д.
По делото е прието заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди с № .... от
28.02.2019г., което е подписано от ответника и с което е създаден кл.№ ....., за обект,
находящ се в гр.С., р-н П., „...“ 35 А. Подписът на ответника на документа е оспорен от
служебния му защитник, с твърдение, че не е бил положен от него.
По делото е приета СГЕ, която с категоричност установява, че подписите, положени
на мястото „подпис“на стр.1 и в мястото „За клиента“ на стр.2 от заявлението за продажба
на електическа енергия за битови нужди с № .... от 28.02.2019г – обекти на експертизата са
изпълнени от В. И. М..
2
По делото е била приета СТЕ, според която количеството електроенергия, доставено
на абоната за процесния период и незаплатено, е 4786 kWh дневна и 2193 kWh нощна.
Тяхното разпределние по фактури е следното: фактура № 0...../14.01.2021г. – 1485 kWh
дневна и 702kWh нощна; фактура № 0...../17.03.2021г. – 1418 kWh дневна и 693kWh нощна;
фактура № **********/17.05.2021г. – 885 kWh дневна и 400kWh нощна; фактура №
0...../15.06.2021г. – 607 kWh дневна и 249kWh нощна; фактура № 0...../15.07.2021г. – 391
kWh дневна и 149kWh нощна. Количеството електоренергия по процесните фактури
съвпада с доставеното и отчетено количество от СТИ на кл.№ .... с точка на измерване
32Z103100222568Q.
От приета по делото ССчЕ се установява, че неплатена и дължима сума по
процесните 5 бр. фактури е 978, 54 лева.
При тези факти, съдът приема следното от правна страна :
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.92, т.4 от Закон за енергетиката, страна по
облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия до обект за битови
нужди е крайният клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, е дефинирано в
т.27г. от ДР и гласи: „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. Използвано в посочения смисъл понятието „краен
клиент“ не предполага същият, освен да купува ел. енергия или природен газ за собствено
ползване, едновременно с това и да е собственик или вещен ползвател на недвижимия имот.
По делото е представено и прието копие от заявление за продажба на електрическа
енергия за битови нужди № .... от 28.02.2019г което е подадено и подписана от ответника,
според СГЕ, приета по делото. Видно от съдържането на заявлението, ответникът е заявил
желание за сключване на договор за доставка на електрическа енергия в имот, находящ се в
в гр.С., р-н П., „...“ 35 А, който се явява е процесният такъв.. Следователно съдът намира, че
заявлението установява наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка
на електрическа енергия между страните по спора, по отношение на имот, находящ се в
гр.С., р-н П., „...“ 35 А. Така подаденото заявление от страна на ответника представлява по
същността си извънсъдебно признание на факта, че същият е клиент на електрическа
енергия, доставяна в посочения имот. С оглед изложеното съдът приема този факт за
установен по делото и съответно, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия в имота в находящ се в
гр.С., р-н П., ул „...“ 35 А, по силата на което ответникът е задължен да заплаща на ищеца
стойността на доставената електрическа енергия. Това, че се е разпоредил с имота, чрез
замяна с МПС в полза на трето за спора лице, не засяга валидността на възникналото с
3
ищеца облигационно отношение. Ясно са разписани правилата за смяна на титуляра на
партидата при ищеца, което освен от новият собственик на имота, може да се стори и от
продавача, ако той не желае да е обвързан повече от договора за доставка на ел. енергия с
ищцовото дружество. Липсват данни ответникът да е изразила воля за смяна на титуляра на
партидата с кл.№ ....., даже напротив – заявлението № .... от 28.02.2019г. е подписано и
подадено от отвтеника след като се е разпореди със собствеността на къщата, находяща се в
гр.С., р-н П., ул „...“ 35 А.
При тези съображения искът с прано основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 978,54 лева, дължима за доставена през
периода 11.12.2020г. – 10.07.2021г. ел.енергия е основателен и следва да бъе уважен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на иска за цена на ел.енергия основателна се явава и
претенцията за законна лихва за периода от 17.02.2021г. до 27.08.2021г. и за сумата от 40,73
лева.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на
разноски, които за исковото производство се установяват в размер на 1489 лева (от които –
25 лева – д.т., 1020 лева – за вещи лица, 300 лева – депозит за особен предствавител на
ответника, 144 лева – за адв. възнаграждение) , а за заповедното производство –96 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК че В. И. М. с ЕГН:
********** дължи на ФИРМА“(със старо наименование „ФИРМА” АД) и с ЕИК: ..... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 978,54 лева, за доставена през периода 11.12.2020г. – 10.07.2021г.
електическа енергия, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК -09.09.2021г. и сумата от 40,73 лева - мораторна лихва за периода от 17.02.2021г. до
27.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
21.09.2021г. по ч.гр.д.№ 52446/2021г. по описа на 176 ти състав на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. И. М. с ЕГН: ********** да заплати
на „ФИРМА“ (със старо наименование „ФИРМА” АД) и с ЕИК: ..... сумата от 1489 лева –
разноски в исковото производство, а за заповедното производство по.гр.д № 52446/2021г. по
описа на 176 ти състав на СРС – разноски в размер на 96 лева.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5