Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен,
22 .11. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, тринадесети граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Даниела
Маринова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 4713, по описа за 2018 г, за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно
основание чл. 124 от ГПК.
В районен съд гр.
Плевен е постъпила искова молба, с приложени към нея доказателства, с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК от
Л.Л. Е., ЕГН **********, против М.В.Т.,
ЕГН **********, с която е
предявен иск с правно основание чл.
439, вр. чл. 124 от ГПК. Съдът е сезиран с искане да постанови решение,
с което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л.Л.Е., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на М.В.Т., с ЕГН **********, сумата
от 19 189, 28 лв.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
ИЩЕЦЪТ Л.Л.Е., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П.П. с
пълномощно и поддържа исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ М.В.Т., редовно призован, се явява лично
и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, приема
за безспорно установено следното:
С изпълнителен лист, издаден въз основа влязло
в законна сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 80 / 2007 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Ловеч, Л. Е. е осъден да заплати солидарно с М.И.М., с
ЕГН **********, в полза на М.В.Т., с ЕГН **********, обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15 000 лв. / петнадесет
хиляди лева/, както и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 3 304,
28 / три хиляди триста и четири
лева и двадесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28. 09. 2002 г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден и да
заплати в полза на М.В.Т., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 885 лв. /
осемстотин осемдесет и пет лева/. Въз основа на това изпълнително
основание, по молба на М.Т. е образувано
изпълнително дело № 20098160400064 /
2009 г. по описа на ЧСИ И.К., рег. № ***на
КЧСИ с район на действие - ОКРЪЖЕН СЪД - гр.ПЛЕВЕН. На 25.
03. 2009 г. е извършен опис на
недвижим имот, собственост на Л.Е.. Това
е първото извършено по делото изпълнително действие спрямо ищеца. С молба вх. №
0З863 / 08. 10. 2009 г, взискателят М.Т. е направил искане до ЧСИ И.К.
изпълнителното дело да бъде прекратено и да бъде изпратено по подсъдност на
държавен съдебен изпълнител - гр. Троян. В изпълнение на отправената
молба, изпълнителното делото по описа на
ЧСИ И.К. е прекратено. Изпратено е на А.Й.- държавен съдебен изпълнител при
Районен съд - гр.Троян, като е преобразувано под № 406 / 2009 г. На 14. 12. 2009 г,
взискателят М. Т. е депозирал молба до ДСИ А.Й.със следното
искане: „да бъде извършен опис и публична разпродажба на движимо и недвижимо
имущество, както и да бъде направен запор върху банкови сметки и трудови доходи
по изпълнително дело № 406 / 2009 г. Въз
основа на депозираната от взискателя молба,
по изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни
действия, насочени единствено спрямо
другия солидарен длъжник - М.М.. За
периода 14. 12. 2009 г.- 14. 12. 2011 г,
спрямо ищеца Л.Е. не са
извършвани каквито и да било изпълнителни действия по делото, като от страна на
взискателя не е и направено искане такива да бъдат извършени. С молба вх. № 2634 / 23. 09. 2013 г.
взискателят М.Т. е направил искане до
ДСИ А.Й.изпълнително дело № 406 / 2009 г. да бъде прекратено и да бъде
изпратено за продължаване изпълнителните
действия от ЧСИ И.К. с рег. № 816 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
- гр.Плевен. В изпълнение на отправената молба изпълнителното дело е
прекратено. Изпратено е на ЧСИ И.К., като е преобразувано под № 220138160400033 /
2013 г. С молба вх. № 200116 / 02. 03. 2017 г. взискателят М.Т. е направил
искане до ЧСИ И.К., изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ П.П., рег.
№ 905 на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд - гр.Плевен за продължаване
изпълнителните действия. Изпълнителното дело е преобразувано под №
220179050400331 по описа на ЧСИ П.П.,
като с постановление от 07. 02. 2018 г.
е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК. Макар
изпълнителното дело да е прекратено с постановление на ЧСИ П.П. на 07. 02. 2018
г, то е било прекратено много по – рано
по силата на закона, поради настъпилата перемпция. Постановлението на
частния съдебен изпълнител от 07. 02.
2018 г. има единствено декларативен характер / Решение № 45 от 30.03.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 61273 / 2016 г, IV г. о., ГК./ Както бе посочено и по - горе,
считано от 14. 12. 2009 г. в продължение
на повече от две години, взискателят по
изпълнителното дело М.Т. нито е поискал, нито са извършвани изпълнителни
действия спрямо ищеца Л.Е.. Извършените изпълнителни действия през посочения
период спрямо другия солидарен длъжник М.М.
не засягат двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, течащ по отношение
на ищеца. В този смисъл е и Решение № 83
от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667 / 2017 г., IV г. о. постановено по
реда на чл.290 от ГПК, съгласно което: „предприемането на изпълнително действие
по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите
длъжници.” Следователно, към
14. 12. 2011 г. изпълнителното дело спрямо ищеца е било прекратено по
силата на закона, поради настъпилата перемпция и всички предприети изпълнителни
действия след тази дата следва да се считат за обезсилени, като в този смисъл е и съдебната
практика - Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. на ВКС по т. д. № 2 / 2013 г.
ОСГТК; Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812 / 2015
г, IV г. о., ГК. Решение № 285 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1953 /
2015 г. IV г. о.9 ГК. На 12. 03. 2018 г. по молба на М.Т. е образувано ново
изпълнително дело № 20189050400253 / 2018 г. по описа на ЧСИ П.П. с район на
действие Окръжен съд - гр.Плевен рег. №
905 на КЧСИ, въз основа на същото изпълнително основание - изпълнителен лист, издаден въз основа
влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 80 / 2007 г.
по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч. По новообразуваното изпълнително дело е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, както и върху наличните
му банкови сметки в „Първа инвестиционна банка” АД. Към момента на образуване
на последното изпълнителното дело против ищеца - 12. 03. 2018 г, вземането на
ответника е погасено по давност, а „вече изтекла давност не може да бъде
прекъсвана / Решение № 371 / 29. 10.
2015 г. по дело № 1385 / 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. /. Този факт е настъпил
след приключване на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното
основание.
По делото
са приложени следните писмени
доказателства: Изпълнително дело № 20189050400253 / 2018 г. по описа на ЧСИ П.П.
с район на действие Окръжен съд - гр.Плевен, рег. №
905 на КЧСИ. Изпълнително дело №
20179050400331 по описа на ЧСИ П.П. с район на действие Окръжен съд – гр.
Плевен, рег. № 905 на КЧСИ, ведно с приложените по същото:изпълнително дело №
20098160400064 / 2009 г. по описа на ЧСИ И.К. Рег. № 816 на КЧСИ с район на
действие - ОКРЪЖЕН СЪД - гр.ПЛЕВЕН; изпълнително дело № 406 / 2009 г. по описа
на ДСИ А.Й.при Районен съд - гр. Троян; изпълнително дело № 20138160400033/2013
г. по описа на ЧСИ И.К. Рег. № 816 на КЧСИ с район на действие - ОКРЪЖЕН СЪД -
гр.ПЛЕВЕН.
Съдът
приема, че подадената молба от страна на ответника е неоснователна. В същата са наведени твърдения,
че не е налице правен интерес от водене на настоящото производство. Видно е, че
молбата, с която М.Т. е поискал да бъде прекратено образуваното изпълнително дело е от 08. 08. 2018
г, докато настоящото исково производство е образувано на 28. 06. 2018 г. Тоест
безспорно налице е правен интерес от воденето на настоящия процес. В
депозираната молба от 08.08.2018 г. по изп. дело № 253 по описа на ЧСИ П.П. за 2018 г,
е залепен входящ номер с предхождаща дата, поради което в случая са налице
данни за извършено престъпление от общ характер.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните
факти.
Горепосоченото
позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск е
процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен
изцяло, като се
признае за установено, на
основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л.Л. Е., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на М. В. Т., с ЕГН **********,
сумата от 19 189, 28 лв.
Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. При
липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или
клиента, адвокатският съвет определя
възнаграждение, съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Възнаграждението
може да се уговори в абсолютна сума и / или процент върху определен интерес с
оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по
наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Чл. 37. За
вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от
техния размер. Съгласно чл. 38, Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат
право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на
друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по -нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати, за адвокатско възнаграждение.
При този изход
на делото, ответникът следва да заплати деловодните разноски в размер на 767, 57 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в 400 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л.Л.Е., с ЕГН **********,*** А НЕ
ДЪЛЖИ на М.В.Т., с ЕГН **********,***, сумата от 19 189, 28 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, предл.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, М. В. Т.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П.Л.П. *** ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, М.В.Т.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Л.Е.,
с ЕГН **********,*** А, чрез адвокат П.Л.П.,
П.Л.П. *** ***, направените по делото разноски
в размер на 767, 57 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: