Решение по дело №137/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20217190700137
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 140

 

Гр. Разград,  11 октомври 2021  год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА РОБЕВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:   ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

 

                                                                      МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно  дело №137  по описа за 2021 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК) против Решение №112/29.04.2021г., постановено по АНД №48/2021г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)  №86/09.12.2020г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 335 във вр. с чл. 336 от  Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №6 от 13.03. 2008г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения (Наредба №6) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно,  необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. С оглед на това се иска от съда да го отмени, като отмени оспореното НП. Алтернативно се сочи и явна несправедливост на наложеното административно наказание, като се моли то да бъде намалено. Претендира и за заплащане на деловодни разноски.

Наказващият орган е депозирал писмено становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд, като претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Разградският административен съд след като прецени направените  оплаквания, анализира  събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са задълбочено анализирани от районния съд и възприетите от него фактически изводи са напълно обосновани.  Те сочат, че служители на КРС извършили проверка по повод подаден сигнал от С. А. В. - краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер *******, с адрес на ползване на услугата в гр. Р., ул. „******“ № **. При нея установили, че „БТК“ ЕАД в периода от 16.02.2020г. до 19.04.2020г. не е изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №6 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата да осигури на своя абонат възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера. При тези данни срещу дружеството е съставен АУАН № В-093/09.10.2020г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото нарушение на чл. 4, ал. 1 , т. 1 от Наредба №6 на основание чл. 335 във вр. чл. 336 от ЗЕС е наложил имуществена санкция в максималния размер от 5 000 лв. С решението си Разградски районен съд е потвърдил изцяло това НП, като е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон, а наложената имуществена санкция се явява справедлива по своя размер. Изложените в него мотиви напълно се споделят и от настоящата инстанция.

НП е постановено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и в сроковете, предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН. В него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание то отговаря на изискванията на  ЗАНН. В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и норми.

При преценка на събраните доказателства се налага еднозначният извод, че с поведението си жалбоподателят от обективна страна е извършил вмененото нарушение, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1 , т.1 от Наредба №6  да осигури на своя краен потребител 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера.  Посочената наредба е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 182, ал. 3 и във връзка с чл. 193 от ЗЕС (§2 от ПЗР от Наредба №6). Ето защо законосъобразно е ангажирана неговата отговорност по чл.335 във вр. с чл. 336 от ЗЕС. Съгласно посочените санкционни норми за нарушения на този закон и на издадените въз основа на него актове, за които не е предвидено друго наказание, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер от 500 до 5000 лв.  Определеното наказание е в максималния размер, предвиден от закона, но съответно на степента на обществена опасност на конкретното деяние. Като отегчаващи вината са отчетени обстоятелствата, че деецът е санкциониран многократно и за други нарушения от този вид, което сочи на трайно незачитане на задълженията му, свързани с изискванията за достъпност и качеството на услугите от обхвата на универсалната услуга, както и продължителният период, в който абонатът е бил лишен от възможност да ползва услугата. Смекчаващи вината обстоятелства не са установени в хода на производството. Въз основа на така изложеното съдът приема, че определената имуществена санкция е съответна на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, отговаря на предвидените в закона цели и се явява справедлива по своя размер, поради което  липсват основания тя да бъде намалена.

В този смисъл са и съображенията на въззивния съд. Постановеното решение се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди дължимо юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева, определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №112/29.04.2021г., постановено по АНД №48/2021г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията- София сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими деловодни разноски.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

           ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                               2./п/