Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
Гр. Разград, 11
октомври 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ разгледа докладваното от
съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно
дело №137 по описа за 2021
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД (БТК) против Решение №112/29.04.2021г., постановено по АНД №48/2021г. по
описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) №86/09.12.2020г. на Председателя
на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 335
във вр. с чл. 336 от Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба
№6 от 13.03. 2008г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения
(Наредба №6) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
5 000 лв.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено при допуснато
съществено процесуално нарушение. С оглед на това се иска от съда да го отмени,
като отмени оспореното НП. Алтернативно се сочи и явна несправедливост на наложеното
административно наказание, като се моли то да бъде намалено. Претендира и за
заплащане на деловодни разноски.
Наказващият орган е депозирал писмено становище, в което сочи, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния
съд, като претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да
потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които
съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна
страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които
установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са
задълбочено анализирани от районния съд и възприетите от него фактически изводи
са напълно обосновани. Те сочат, че служители
на КРС извършили проверка по повод подаден сигнал от С. А. В. - краен
потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с номер *******, с адрес на
ползване на услугата в гр. Р., ул. „******“ № **. При нея установили, че „БТК“ ЕАД в периода от 16.02.2020г. до
19.04.2020г. не е изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №6
24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата да осигури на своя абонат възможности за
приемане и осъществяване на национални и международни повиквания от/към
географски и негеографски номера. При тези данни срещу дружеството е съставен
АУАН № В-093/09.10.2020г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от
наказващия орган, който с процесното НП за вмененото нарушение на чл. 4, ал. 1
, т. 1 от Наредба №6 на основание чл. 335 във вр. чл. 336 от ЗЕС е наложил
имуществена санкция в максималния размер от 5 000 лв. С решението си
Разградски районен съд е потвърдил изцяло това НП, като е приел, че то е
издадено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с
материалния закон, а наложената имуществена санкция се явява справедлива по
своя размер. Изложените в него мотиви напълно се споделят и от настоящата
инстанция.
НП е постановено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност и в сроковете, предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН. В него
ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя,
поради което по своята форма и съдържание то отговаря на изискванията на ЗАНН. В хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и норми.
При преценка на събраните доказателства се налага еднозначният извод, че с
поведението си жалбоподателят от обективна страна е извършил вмененото
нарушение, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 1 , т.1 от
Наредба №6 да осигури на своя краен
потребител 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и
осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и
негеографски номера. Посочената наредба
е подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 182, ал. 3 и във връзка с
чл. 193 от ЗЕС (§2 от ПЗР от Наредба №6). Ето защо законосъобразно е ангажирана
неговата отговорност по чл.335 във вр. с чл. 336 от ЗЕС. Съгласно посочените
санкционни норми за нарушения на този закон и на издадените въз основа на него
актове, за които не е предвидено друго наказание, извършени от юридически лица
или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер от 500 до
5000 лв. Определеното наказание е в
максималния размер, предвиден от закона, но съответно на степента на обществена
опасност на конкретното деяние. Като отегчаващи вината са отчетени обстоятелствата,
че деецът е санкциониран многократно и за други нарушения от този вид, което сочи
на трайно незачитане на задълженията му, свързани с изискванията за достъпност
и качеството на услугите от обхвата на универсалната услуга, както и продължителният
период, в който абонатът е бил лишен от възможност да ползва услугата.
Смекчаващи вината обстоятелства не са установени в хода на производството. Въз
основа на така изложеното съдът приема, че определената имуществена санкция е
съответна на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца,
отговаря на предвидените в закона цели и се явява справедлива по своя размер,
поради което липсват основания тя да
бъде намалена.
В този смисъл са и съображенията на въззивния съд. Постановеното решение се
явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
ответника следва да се присъди дължимо юрисконсултско възнаграждение. Същото е
своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева, определен на основание
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №112/29.04.2021г., постановено по АНД №48/2021г. по описа на
Разградския районен съд.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София да заплати на Комисията
за регулиране на съобщенията- София сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими
деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/