№ 145
гр. Кюстендил, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. К.ова
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20241500500074 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260021/15.01.2024 г. и молба-уточнение с вх.
№ 1281/18.03.2024 г., депозирани от С. В. П., ЕГН: ********** и Д. И. Я., ЕГН: **********,
и двете със съдебен адрес: гр. Дупница, ***, чрез процесуалния им представител адв. Й. Г.,
против решение № 260011/29.12.2023 г., постановено по гр. дело № 1052/2019 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен
иска на С. В. П. и Д. И. Я. за собственост върху ПИ с идент. № 00301 по КК на с. Грамаде,
нива от 1010 кв. м. при съседи имоти с № 17659.63.165, 1659.3.19, 17569.3.17, 17659.3.15.
С въззивната жалба така постановеното решение се обжалва изцяло като неправилно
поради необоснованост. Сочи се, че с първоначалната искова молба е предявен
установителен иск срещу ответниците К. С. З. - като наследник на з. З. Г., Й.С.Б. - като
наследник на Н. С. Г. и С. Н. Д.а, Б. Н. Р. и И.Т. Г.а - като наследници на Н. М. Г., че ищците
С. В. П. и Д. И. Я. са собственици по наследство и давност на следните недвижими имоти:
ПИ № 003014, ПИ № 003015 и ПИ № 003016, находящи се в землището на с. Грамаде, общ.
Дупница, ЕКАТТЕ 17659, местност „Долците“, ведно с построените в имотите паянтова
къща и селскостопанска постройка. Впоследствие, след частично оттегляне на иска,
производството срещу ответниците С. Н. Д.а, Б. Н. Р. и И.Т. Г.а - като наследници на Н. М.
Г., и за ПИ № 003014 било прекратено. Посочва се, че с решение от 02.12.2020 г., допълнено
с определение № 260605/23.07.2021 г., и двете постановени по гр. д. № 1052/2021 г. по описа
на РС – Дупница, предявеният от настоящите въззивници иск е бил отхвърлен. С решение №
212/08.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 479/2021 г. по описа на ОС – Кюстендил, е била
прогласена нищожността на горепосоченото определение и делото е върнато за произнасяне
с валидно решение.
Изказва се предположение, че атакуваното решение № 260011/29.12.2023 г.,
постановено след връщането на делото, съдържа произнасяне относно ПИ 003016, а не както
1
е посочено в него – относно ПИ № 00301, като се застъпва, че е налице очевидна фактическа
грешка. Поддържа се, че в обжалваното решение липсват мотиви, като се прави препращане
към тези на постановеното по-рано решение, отменено от КнОС. Застъпва се, че мотивите,
към които е направено препращане, са лаконични и не кореспондират със събраните
доказателства - по-конкретно с гласните такива и със заключението на вещото лице Велинов
по приетата съдебно-техническа експертиза. Твърди се, че от посоченото заключение се
установява, че материализираната имотна граница засяга ПИ 1759.3.16, с площ 1009 кв. м.
Поддържа се, че противно на посоченото от първоинстанционния съд, ответникът З. не
оспорва иска, доколкото същия не е подал отговор на исковата молба, нито се е явявал в
проведените открити съдебни заседания.
Съобразно изложеното се отправя искане съдът да отмени изцяло обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск като признае за
установено по отношение на ответника К. С. З. - като наследник на з. З. Г., че ищците С. В.
П. и Д. И. Я. са собственици по наследство и давност на следният недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17659.3.16 /землище седемнадесет хиляди шестстотин
петдесет и девет, кадастрален район трети, поземлен имот шестнадесет/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Грамаде, община Дупница, област Кюстендил,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 992/24.04.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: местност
„Долците“, с площ от 1010 кв. м. /хиляда и десет квадратни метра/, трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: 3 /трета/, стар идентификатор: няма, номер от предходен план: 003016
/три хиляди и шестнадесет/, при съседи: 17659.63.165 /землище седемнадесет хиляди
шестстотин петдесет и девет, кадастрален район шестдесет и трети, поземлен имот сто
шестдесет и пет/, 17659.3.19 /землище седемнадесет хиляди шестстотин петдесет и девет,
кадастрален район трети, поземлен имот деветнадесет/, 17659.3.17 /землище седемнадесет
хиляди шестстотин петдесет и девет, кадастрален район трети, поземлен имот
седемнадесет/, 17659.3.15 /землище седемнадесет хиляди шестстотин петдесет и девет,
кадастрален район трети, поземлен имот петнадесет/. Отправя се искане, като законна
последица от въззивното решение, да бъде отменено и решение № 0116, по преписка вх. №
8756/04.08.1992 г., в частта му, с която процесният имот е възстановен на наследниците на з.
З. Г.. Алтернативно се моли решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено, а
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Дупница. Изрично се
посочва, че не се претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия К. С. З.. Същият не се е явил и не е изпратил представител в проведеното
открито съдебно заседание по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите. В изпълнение на задължението
си за преценка на валидността на обжалвания съдебен акт, настоящата инстанция намира, че
решението постановено от РС - Дупница е нищожно.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 6958/17.05.2019 г., по
която е образувано гр. д. № 1052 по описа на РС – Дупница за 2019 г. Сред предявените
искове е и такъв за признаване за установено по отношение на ответника К. С. З. - като
наследник на з. З. Г., че ищците С. В. П. и Д. И. Я. са собственици по наследство и давност
на следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17659.3.16 /землище
седемнадесет хиляди шестстотин петдесет и девет, кадастрален район трети, поземлен имот
шестнадесет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Грамаде, община
Дупница, област Кюстендил, одобрени със заповед № РД - 18 - 992/24.04.2018 г. на ИД на
АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес
на поземления имот: местност „Долците“, с площ от 1010 кв.м. /хиляда и десет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 3 /трета/, стар идентификатор: няма, номер от
предходен план: 003016 /три хиляди и шестнадесет/, при съседи: 17659.63.165 /землище
седемнадесет хиляди шестстотин петдесет и девет, кадастрален район шестдесет и трети,
2
поземлен имот сто шестдесет и пет/, 17659.3.19 /землище седемнадесет хиляди шестстотин
петдесет и девет, кадастрален район трети, поземлен имот деветнадесет/, 17659.3.17
/землище седемнадесет хиляди шестстотин петдесет и девет, кадастрален район трети,
поземлен имот седемнадесет/, 17659.3.15 /землище седемнадесет хиляди шестстотин
петдесет и девет, кадастрален район трети, поземлен имот петнадесет/. Отправена е молба,
като законна последица от решението, да бъде отменено решение № 0116, по преписка вх.
№ 8756 /04.08.1992 г., в частта му, в която този имот е възстановен на наследниците на з. З.
Г..
С решение № 260139/02.12.2020 г., постановено по горепосоченото гражданско дело
по описа на РС – Дупница е отхвърлен, като неоснователен предявеният от С. В. П. и Д. И.
Я. от гр. Дупница срещу К. С. З., Й.С.Б., С. Н. Д.а, Б. Н. Р., И.Т. Г.а от гр. Дупница иск за
собственост по отношение на ПИ № 003015 в землището на с. Грамаде, при съседи: Г. Т., М.
В., Л. К., река. С определение № 260605/23.07.2021 г., постановено по същото дело, е
отхвърлен искът за собственост на С. В. П. и Д. И. Я. по отношение на поземлен имот с
идент. № 003016 по КК на с. Грамаде - нива от 1010 кв. м. в м. „Долците“, при съседи:
имоти № 17659.63.165, 1659.3.19,17659.3.17 и 17659.3.15.
Цитираните съдебни актове са били обжалвани, като с влязлото в сила решение №
212/08.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 479/2021 г. по описа на ОС – Кюстендил, е била
прогласена нищожността на определение № 260605/23.07.2021 г., а решение №
260139/02.12.2020 г. е било отменено. Делото е било върнато за произнасяне с валидно
решение по предявения от С. П. и Д. Я. срещу К. С. З. установителен иск за собственост на
върху поземлен имот с идентификатор 17659.3.16 (с номер от предходен план: 003016).
След връщането на делото, районният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото
производство решение № 260011/29.12.2023 г., постановено по гр. дело № 1052/2019 г. по
описа на РС – Дупница. В мотивната част на обжалваното решение е посочено, че по молба
за допълване на решение съдът се е произнесъл с определение, което КОС е отменил.
Изложил е, че по възприетите в първоначалното решение мотиви, ще отхвърли иска за
имота, който не фигурира в диспозитива на същото. Диспозитивът на обжалваното решение
гласи, че се „отхвърля като неоснователен искът на С. В. П. и Д. И. Я. за собственост върху
ПИ с идент. № 00301 по КК на с. Грамаде, нива от 1010 кв. м. при съседи имоти с №
17659.63.165, 1659.3.19, 17569.3.17, 17659.3.15“.
Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството
си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че
нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден
съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Нищожно е решение, което е
постановено от незаконен състав, което излиза извън пределите на правораздавателната
власт на съда, което не е изразено в писмена форма или е неподписано, както и това, при
което волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В случая
е налице последната хипотеза - пълната неразбираемост на съдебния акт, обуславяща
неговата нищожност.
В Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г., ОСГК, се приема, че
източникът на силата на пресъдено нещо е определен със закона (чл. 189, б. г ГПК отменен,
респективно – 236, ал. 2 ГПК от 2007 г.) и това е диспозитивът на решението, даващ
констатация относно спорното право. Законът поставя изисквания към съдържанието на
диспозитива именно, за да може при влизане на решението в сила, то да породи
характерните си правни последици, сред които и силата на пресъдено нещо, в която се
състои присъщата на исковия процес защита – санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 236,
ал. 1 ГПК, решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2.
посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел
участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената,
съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото
на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. подлежи ли
решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Част от тези изисквания имат
технически характер, но неспазването на друга част може да съставлява особено съществен
3
порок на решението, водещ до неговата нищожност.
Съществено, за да може да се приеме, че постановеното съдебно решение е валидно, е
изискването за посочване на имената на страните, правният спор между които е разрешен.
Същото е с оглед необходимостта да могат да бъдат очертани субективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението.
При прочит на обжалваното решение, разгледано в неговата цялост като единство от
мотиви и диспозитив, не става ясно срещу кое лице то е постановено - никъде в съдебния
акт ответникът по иска не е посочен чрез имена и адрес. Поради липсата на посочване в
която и да е част на решението на имената на ответника, не е възможно неговият смисъл да
бъде извлечен и чрез тълкуване. Това прави изразената от първоинстанционния съд воля
напълно неясна, което от своя страна налага извода, че обжалваното решение не отговаря на
изискванията за валидност.
С оглед посоченото, на основание чл. 270, ал. 1 ГПК, следва да бъде прогласена
нищожността на решение № 260011/29.12.2023 г., постановено по гр. дело № 1052/2019 г. по
описа на РС – Дупница и тъй като делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се
върне на районния съд за разглеждането му от друг състав на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 260011/29.12.2023 г., постановено по гр.
дело № 1052/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд е
отхвърлил като неоснователен иска на С. В. П. и Д. И. Я. за собственост върху ПИ с идент.
№ 00301 по КК на с. Грамаде, нива от 1010 кв. м. при съседи имоти с № 17659.63.165,
1659.3.19, 17569.3.17, 17659.3.15.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4