РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр. София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав,
в публично заседание на първи октомври през 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета П.,
като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 6436 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 13.02.2019
г. на Етажна собственост „Б.В.“, гр.София, ул.********, представлявана от адв.Г.
против решението от 23.01.2019 г. по гр. дело № 44549/2015 г. на Софийския
районен съд, 49 състав в частта, с която е отхвърлен, предявения от жалбоподателя
срещу К.И.Д. иск с правно основание чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС за сумата от
483 лв.-неплатени такси за управление и ремонт на общи части на етажната
собственост за периода от 01.08.2015 г. до 30.09.2016 г.
В срока за отговор е подадена и насрещна
въззивна жалба от ищцата К.И.Д. против решението на СРС в частта, с която е
отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Етажна собственост „Б.В.“,
гр.София, ул.********, иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на
решение по т.1, взето от етажните собственици на ОС, проведено на 29.06.2015 г.
Насрещната въззивна жалба срещу решението на
СРС в частта, с която на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на
ищцата К.И.Д. срещу Етажна собственост „Б.В.“, гр.София, ул.********, по иск с
правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения на ОС, проведено на 29.06.2015
г. по т.2, т.3 и т.4, е върната с определение на въззивния съд от 01.10.2019 г.,
което е влязло в законна сила, поради което решението на СРС, имащо характер на
определение в тази част, не е предмет на въззивна проверка.
След приключване на устните състезания,
ищцата К.Д. е депозирала пред СРС частна жалба с вх.№ 5160993/07.10.2019 г.
срещу решението на СРС в частта, имаща характер на определение, с което е
върната на основание чл.130 ГПК частично исковата й молба поради липса на
правен интерес от предявяване на иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС. Проверката за нейната
допустимост и за евентуалното й администриране до въззивния съд е от
компетентност на СРС, поради което след постановяване на въззивното решение,
делото следва да се върне на СРС за извършване на посочените по-горе действия.
В жалбата на Етажна собственост „Б.В.“,
гр.София, ул.******** са наведени оплаквания за допуснати от СРС процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на доклад по предявения от ответника насрещен
иск и съответно непосочване на обстоятелствата, които не се нуждаят от
доказване и са безспорни между страните и в тази връзка е направено
доказателствено искане за допускане на ССЕ в хипотезата на чл.226, ал.3 ГПК,
което искане е било своевременно направено пред СРС. Допуснатите от СРС
нарушения са довели и до неправилност на крайния извод, че предявеният насрещен
иск е недоказан. Моли решението в тази част да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявения насрещен иск да бъде уважен.
С определение от 29.05.2019 г. въззивният съд
е приел, че направеното доказателствено искане следва да бъде уважено на
основание чл.226, ал.3 ГПК, доколкото именно ищецът по насрещния иск носи
доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от него права, т.е. негова е тежестта да докаже основанието
и размера на предявения иск, поради което е допуснал изслушването на ССЕ със
задачи, посочени от жалбоподателя и при съобразяване на взетите решения от
етажните собственици по протокол от ОС, проведени на 29.06.2015 г. и на
30.06.2016 г.
В насрещната въззивна жалба ищцата твърди, че
решението на СРС в частта, с която и отхвърлен предявения от нея иск с правно
основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на
решение по т.1 от ОС на етажните собственици, проведено на 29.06.2015 г., е
неправилно, тъй като съдът противно на доказателствата по делото е приел, че в
случая е налице единна етажна собственост, въпреки че се касае до четири
отделни сгради. Според жалбоподателката съдът неправилно е приел, че това
възражение има отношение не към законосъобразността на взетото решение, а към
неговата действителност, както и че е нейна тежестта да докаже това си
възражение, а именно че сградите са самостоятелни обекти, които не са
функционално свързани, както и че представляват отделни етажни собствености. Поддържа
неправилност и на извода на СРС, че ОС на етажната собственост от 29.06.2015 г.
е законосъобразно свикано именно поради факта, че в случая не е налице единна
етажна собственост. Според въззивницата – ищца, решението на ОС на етажната
собственост по т.1, с което се определя начина на разпределение на таксите за
общите части противоречи на закона и моли решението на СРС в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.40 ЗУЕС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което искът да бъде уважен. По отношение на решението в частта, с
която е отхвърлен предявения насрещен иск моли решението да бъде потвърдено.
Във въззивното производство е прието
заключение на ССЕ, което е изготвено при съобразяване на взетите от етажните
собственици решения на ОС, проведени на 22.01.2014 г., на 29.06.2015 г. и на
30.06.2016 г., които са приети по делото. Според заключението за периода
01.08.2015 г. – 30.09.2016 г. месечната такса за фонд „Ремонт и обновление“,
дължима от ищцата е в размер на 7,78 лв., а месечната такса за поддръжка и
управление на общите части е в размер на 41,32 лв. за периода от 01.08.2015 г.
до 31.12.2015 г., а за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г. е в размер на
20,66 лв., като общо дължимата сума за целия период е в размер на 501,46 лв.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните
страни по жалбите, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
По насрещната жалба на ищцата К.Д.
Процесното първоинстанционно решение в обжалваната
от ищцата част е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като съображенията
на въззивния съд за този извод са следните:
Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства:
решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на
разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е
взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила
за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на
общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на
общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С оглед исковия
характер на производството и при спазване на основния принцип в
него-диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в
исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за
отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността
на решенията, взети на проведеното общо събрание. В конкретния случай в
исковата молба ищцата е навела следните доводи за незаконосъобразност на
решенията: 1/ нарушения на изискванията на чл.12, ал.2 и ал.3 ЗУЕС и чл.18,
ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУЕС при свикване на събранието и 2/ противоречие на взетото
решение за разпределяне на таксите за управление и поддръжка на общите части с
разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС.
За да отхвърли предявения иск, СРС е приел,
че наведените от ищцата основания за незаконосъобразност на решението, взето на
ОС на ЕС, не са налице с оглед събраните по делото писмени доказателства. Правилен
е изводът на съда, че в случая не са налице нарушения на изискванията на чл.12,
ал.2 и ал.3 ЗУЕС и чл.18, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУЕС при свикване на събранието, тъй
като същият е съобразен с представеното удостоверение от община „Лозенец“, от
което е видно, че изградените четири сгради - А, Б, В и Г са регистрирани като
една ЕС с адрес гр.София, ул. „********, както и и с данните, че сградите са
функционално свързани на ниво сутерен с общи основи и общи подземни нива и имат
общ водомер и ел.захранване, установяващи по безспорен начин, че в случая се
касае за единна етажна собственост, а не за отделни такива. Ето защо, разпоредбата
на чл.18 ЗУЕС, уреждаща провеждане на съвместно общо събрание, изобщо не е
приложима в конкретния случай. Неприложими са и съответно разпоредбите на
чл.12, ал.2 и ал.3 ЗУЕС, тъй като процесното общо събрание е свикано по реда на
чл.12, ал.1 ЗУЕС – от управителния съвет, а не по писмено искане на
собствениците, притежаващи най – малко 20 на сто ид.ч. от общите части на
сградата, който факт се установява от приетата по делото покана за свикване на
събранието. По отношение на доводът на ищцата, че взетото решение по т.1 по
протокол от ОС, проведено на 29.06.2015 г., противоречи на разпоредбата на
чл.51, ал.1 ЗУЕС, въззивният съд намира, че същият е неоснователен, като
съображенията за това са следните: Видно от протокола на ОС, по т.1 от дневния
ред етажните собственици са взели решение за промяна начина на разпределение на
таксите за управление и поддръжка на общите части на ЕС в следния смисъл: „таксите
за управление и поддръжка на общите части да се разпределят поравно според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите. С оглед невъзможността за контрол
върху броя на обитателите ОС приема решение изчислението на разпределението на
таксите за управление и поддръжка на комплекса да се осъществява на база един
обитател в апартамент.“ Съгласно §1, т.11 от ДР на ЗУЕС разходите за управление
и поддържане на общите части включват: а/
разходите за консумативни материали, свързани с управлението; б/ разходи за възнаграждения на
членовете на управителните и контролни органи и за касиера; в/ разходи за електрическата енергия,
вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор, за извършване
на текущи ремонти в общите части на сградата и подмяна на съоръжения,
необходими за ползването на общите части, разходи за портиер; г/ други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата, като например
възнаграждението при възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на ЮЛ или ФЛ, което може да стане само въз основа на решение на ОС по
чл.11, ал.1, т.11 ЗУЕС, разходи за консултантски услуги, както и евентуални
съдебни разходи и адвокатско възнаграждение при участие на ЕС в съдебни
производства.; д/ разходи за
поддържане и използване на прилежащата площ към сградата по чл.4 ЗУЕС. Разпределението
на всички тези разходи е регламентирано в чл.51, ал.1 ЗУЕС, според който
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят, т.е. по
равно от всеки от посочените субекти под формата на ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание. В конкретния
случай определената вноска е в размер на 41,73 лв. за обитаем апартамент и
23,14 лв. за необитаем, т.е. дължимата месечна вноска обитаем апартамент е в
еднакъв размер, но е определена на база брой самостоятелни обекти в етажната
собственост, а не на база брой обитатели в отделните самостоятелни обекти. Становището
на настоящия въззивен състав е, че нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС е диспозитивна,
а не императивна /каквито са правилата за свикване на ОС, за кворум и
мнозинство при взимане на решения от ОС/, като този извод следва от разпоредбите
на чл.11, ал.1 ЗУЕС уреждащи правомощията на общото събрание, чрез което се
управлява ЕС, между които са приемане на годишен бюджет за приходите и
разходите на ЕС във връзка с управлението, ползването, поддръжката и ремонта на
общите части на сградата; определяне размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и за
извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за
възстановяването на общите части. Нормите на ЗУЕС, касаещи разходите за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост са диспозитивни, като
решението за разпределянето им се взима от ОС на етажната собственост. Разпоредбата
на чл.51, ал.1 ЗУЕС сочи един от възможните начини за разпределение на тези
разходи. Ето защо, атакуваното по реда на чл.40 ЗУЕС решение на ОС на ЕС по т.1
в частта относно разпределението на разходите за управление и поддържане на
общите части не противоречи на императивни правни норми и не подлежи на отмяна.
По отношение на таксите за фонд „Ремонт и обновление“ с решението по т.1 от
протокола е прието, че последните ще се изчисляват и събират съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост
в съответствие с чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, поради което в тази му част, решението
по т.1 също се явява законосъобразно и не подлежи на отмяна.
По въззивната жалба на ответника -етажна
собственост
Процесното първоинстанционно решение в
обжалваната от ответника част е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно
поради допуснати процесуални нарушения -липса на доклад по предявения насрещен
иск и необсъждане в цялост на ангажираните от ответника писмени доказателства.
Съобразно
приетото от въззивния съд заключение на съдебно-счетоводната
експертиза неплатените
от ищцата К.Д. такси за управление и поддръжка на
общите части и такси за фонд „Ремонт и обновление“ за периода от
01.08.2015 г. до 30.09.2016 г. възлиза на 501,46 лв., но с оглед диспозитивното начало в процеса, на ответника следва да се
присъди претендирания с насрещния иск размер от 483,00 лв.
С оглед изложеното обжалваното решение се
явява неправилно, поради което следва да бъде отменено в тази част и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявения насрещен иск да бъде уважен
до пълния предявен размер. Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 175,00
лв.
При този изход на спора на жалбоподателя-ответник
се дължат разноски за производството пред СРС по насрещния иск, които са в общ размер
на 380,00 лв. / за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 15.02.2017 г., както и разноски за въззивното
производство, които са в размер на 40,00 лв.-за държавна такса по въззивната
жалба.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 23.01.2019 г. по гр. дело №
44549/2015 г. на Софийския районен съд, 49 състав в частта, с която е отхвърлен, предявения от Етажна собственост на
сгради, находящи се в гр.София, ул.“******** срещу К.И.Д. иск с правно
основание чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС за сумата от 483 лв.- неплатени такси за
управление и поддръжка на общите части и за фонд „Ремонт и обновление“ за
периода от 01.08.2015 г. до 30.09.2016 г., както и в частта, с която Етажна собственост на сгради, находящи се в
гр.София, ул.“******** е осъдена да заплати на К.И.Д. сумата от 175,00
лв.-разноски по делото, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати Етажна собственост на
сгради, находящи се в гр.София, ул.“********, представлявана от
председателя на УС – Н.А.К., на основание чл. 51, ал.1 вр. чл.6, ал.1, т.9 и
чл.50, ал.2, т.1 вр. чл. 6, ал.1, т.10 ЗУЕС, сумата от 483,00 лв.,
представляваща неплатени такси за управление и поддръжка на общите части
и такси за фонд „Ремонт и обновление“ за периода от
01.08.2015 г. до 30.09.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 23.01.2019 г. по гр. дело № 44549/2015
г. на Софийския районен съд, 49 състав в
частта, с която е отхвърлен предявения от К.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***
срещу Етажна собственост на сгради, находящи се в гр.София, ул.********, иск с
правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решение по т.1, взето от
етажните собственици на ОС, проведено на 29.06.2015 г.
ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Етажна
собственост на сгради, находящи се в гр.София, ул.********, представлявана от председателя на УС – Н.А.К., сумата от 420,00
лв.-разноски за производството пред СРС и пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
След връщане на делото в първа инстанция,
съдията-докладчик следва да прецени допустимостта на подадената от К.И.Д.
частна жалба срещу
решението на СРС в частта, имаща характер на определение и евентуално да администрира същата на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.