Решение по дело №18432/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1412
Дата: 3 април 2018 г. (в сила от 9 октомври 2018 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20173110118432
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

1412/03.04.2018 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 18432 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния й представител – адв. Й.Д., срещу З. „А.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 300 лв., частичен иск от целия в размер на 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на реализирано на 18.03.2012 г. ПТП в гр. В., причинено по вина на водача на лек автомобил „Ф.Е.”, с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при З. „А.” АД, застрахователна полица № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 172.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 300 лв. за периода 18.03.2012 г. – 06.11.2017 г.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 20.12.2017 г. ищцата Д.И.Д. излага, че на 18.03.2012 г., при управление на МПС – лек автомобил „Ф. Е.“, с ДК № *, в нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, водачът на автомобила Ф.А.П. по непредпазливост й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в множество счупвания на големия пищял на дясна подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от около 5-6 месеца, счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от около 1-1.5 месеца, пълно и непълно разкъсване на външния менискус на дясна коленна става, травматичен оток на предната кръстна връзка и кръвоизлив в ставата, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от 30 дни. Твърди, че по случая е образувано досъдебно производство № * г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – В. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК, наказателното производство по което многократно е прекратявано от ВРП, обжалвано, съответно връщано от съда за допълнително разследване. С влязло в сила решение № * г., постановено по НАХД № * г. по описа на ВРС, ХХХVI състав, Ф.А.П. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК, като на основание чл. 78А НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Поддържа, че от причиненото ПТП е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. В деня на инцидента на местопроизшествието е пристигнал екип на Бърза помощ, който я е отвел в спешното отделение на МБАЛ „Св. А. - В.“ АД. Изписана е на 22.03.2012г. Направена й е гипсова имобилизация за 40 дни и контролна РГ. След изписването са дадени указания да се придвижва с патерици, без да се натоварва крайникът, както и провеждане на рехабилитация. Поддържа, че е изживяла редица негативни емоции, свързани с невъзможността да се грижи сама за себе си и да се обслужва без придружител, както и затрудненията и неудобството, свързани с учебния процес. Твърди, че към датата на настъпване на инцидента процесният лек автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Посочва, че след приключване на наказателното производство е заявила претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, но последвал отказ. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З. „А.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Силвия Пенева. Не оспорва обстоятелството, че на твърдяната дата 18.03.2012г. е настъпило процесното ПТП, описано в исковата молба. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение към момента на инцидента по застрахователна полица № 111120000083/01.01.2012 г. по отношение лек автомобил „Ф. Е.”, с ДК № *. Оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по размер, като счита същия за завишен. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Й.Д., който заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от адв. С.П., която поддържа становище за неоснователност на предявените искове, като погасени по давност, поради което моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 18.03.2012 г. е настъпило ПТП между ищцата и л. а. „Ф.Е.”, с ДК № *, с описания в исковата молба механизъм, вина за което има водачът на л. а. „Ф.Е.”, както и че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № * г., действаща към датата на настъпване на инцидента.

По делото не е спорно, че в резултат именно на реализираното на 18.03.2012 г. ПТП ищцата е получила следните увреждания: множество счупвания на големия пищял на дясна подбедрица, счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, пълно и непълно разкъсване на външния менискус на дясна коленна става, травматичен оток на предната кръстна връзка и кръвоизлив в ставата.

Не е спорно, а видно и от представеното влязло в сила решение № * г. по НАХД № * г. по описа на ВРС, ХХХVI състав, обвиняемият Филип Ангелов Петров е признат за виновен в това, че на 18.03.2012 г. в гр. В., при управление на МПС – л. а. „Ф. Е.”, с рег. № *, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 20, ал. 2, пр. 1 – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие” и с това по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Д.И.Д., изразяващи се в множество счупвания на големия пищял на дясна подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от около 5-6 месеца, счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от около 1-1.5 месеца, пълно и непълно разкъсване на външния менискус на дясната коленна става, травматичен оток на предната кръстна връзка и кръвоизлив в ставата, което е обусловило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от 30 дни, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд /какъвто характер има и решението по чл. 78а НК/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля И. Д. Д., баща на ищцата.

Съгласно показанията, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, инцидентът станал на 08.03.2012 г. /има предвид 18.03.2012 г./ до Т. Над 5 г. прокуратурата не могла да реши кой е виновният в случая, поради което изпуснали давностния срок. Посочва, че вече не си спомня какво точно е било, поради което се налага да чете написаното в епикризата. На 18.03.2018 г. дъщеря му е постъпила в болницата. На 20.03.2012 г. претърпяла операция. Била изписана на 22.03.2012 г. Тогава тя била в VI клас, като учебната година била пропусната за нея. Идвали учители вкъщи, които да й преподават и да я изпитват и така преминала в по-горен клас. В този момент съпругата му също била със счупен крак, поради което се наложило той да ги обслужва и двете. Детето преживяло цялата болка от счупването, гипсирането, след това прохождането на рехабилитация. За щастие ищцата се възстановила напълно. Било много неприятно за момиче на нейната възраст, защото той трябвало да й помага с миене, къпане. Около 30-45 дни била с вдигнат крак, с гипсова имобилизация. Вземала обезболяващи през този период. Гипсът бил свален на 40-45 ден, след това около 10 дни била на рехабилитация, а после останала вкъщи. Не ходила на училище до края на годината.

В настоящия случай ищцата претендира заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея болки и страдания /неимуществени вреди/ в резултат на настъпилото на 18.03.2012 г. ПТП.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка между пътния инцидент и настъпилия вредоносен резултат – получените увреждания по тялото на ищцата, обусловили и претърпените от нея болки и страдания.

Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки конкретен случай.

Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпилите увреждания по тялото на ищцата, обусловили в своята съвкупност трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период над 3 месеца /в който смисъл са и свидетелските показания/; продължителният период, необходим за пълното й възстановяване – над 6 м. /както се посочва и в коментираното по-горе решение по НАХД * г. по описа на ВРС, ХХХVI състав/; фактът, че към настоящия момент оздравителният процес е приключил успешно – настъпило е пълно възстановяване; липсата на данни за влошаване на здравословното й състояние; интензитета на претърпените болки и страдания, съответно отчитайки негативното отражение на инцидента върху психиката и личния живот на пострадалата – невъзможност да посещава учебни занятия, да се среща с приятели, да играе, както и изживените от нея неудобства във връзка с необходимостта да бъде обслужвана и обгрижвана от своя баща, съдът приема, че справедливото обезщетение за причинените на Д.И.Д. неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 15000 лв. Частичният иск в размер на 300 лв. е в рамките на така определения размер.

В тази връзка следва да бъде коментирано направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Именно общата петгодишна давност съдът приема, че е приложима и в настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

Не е спорно, че деецът Ф. А. П. е бил известен още при настъпването на процесното ПТП от 18.03.2012 г. В този смисъл давностният срок е започнал да тече от посочената дата на инцидента, като същият е изтекъл с изтичането на 5-годишния срок, тоест считано от 19.03.2017 г. давността следва да се счита за изтекла.

Съобразно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Не е спорно, а както посочва и ищцата в исковата си молба, по случая е образувано досъдебно производство № * г. по описа на сектор „П. П.“ на ОД на МВР, гр. В., което многократно е прекратявано от Районна прокуратура – В., обжалвано, съответно връщано от съда за допълнително разследване.

Въпреки изложеното, съдът приема, че продължилото във времето наказателно производство /съответно постановленията на ВРП за прекратяването му/ е ирелевантно за спирането и прекъсването на давността в настоящия случай. В закона ясно са разграничени хипотезите, при които давност не тече или се прекъсва /чл. 115 и чл. 116 ЗЗД/, сред които не е образувано досъдебно производство срещу дееца. В този смисъл и посочените постановления на прокуратурата не могат да бъдат противопоставени на застрахователя, както желае процесуалният представител на ищцата.

Следва да се посочи, че ищцата е имала друг път за защита – да предяви иска си за заплащане на обезщетение в рамките на давностния срок, като внесе дължимата за производството държавна такса /доколкото единствената привилегия, която дава законът съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е освобождаването от внасянето на държавна такса/. В никакъв случай обаче не отговаря на истината твърдението на процесуалния представител на ищцата, че не може да се претендира обезщетение за неимуществени вреди преди да е установена вината на водача на процесното МПС. В гражданското право и съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното /въведена е оборима презумпция за вина/, като гражданският съд разполага с правомощия да установи съществуването на всички предпоставки, необходими за уважаване на предявения иск /деяние, вреда, причинна връзка/. Тоест, не е необходимо да има влязла в сила присъда на наказателния съд и съответно давността не започва да тече оттогава, а от един много по-ранен момент, който, както вече се посочи е датата на самия инцидент – 18.03.2012 г.

Видно от получения отговор от 12.06.2017 г., ищцата е предявила претенцията си за определяне на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди едва на 22.05.2017 г. /след изтичане на давността/. Ето защо и отказът на застрахователя да заплати съответно застрахователно обезщетение е законосъобразен и обоснован, доколкото действително правата и задълженията по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие /в който смисъл е и разпоредбата на чл. 197 КЗ – отм./. В настоящия случай застрахователното събитие е настъпило на 18.03.2012 г., поради което и към датата на подаване на искането за заплащане на обезщетение – 22.05.2017 г. давността вече е била изтекла.

Настоящата искова молба е депозирана пред Варненския окръжен съд на 07.11.2017 г. – след изтичане на петгодишния давностен срок.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори разпитаният по делото свидетел – бащата на ищцата в показанията си осъзнава и изрично посочва, че давността е „изтървана“, в смисъл изтекла.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е неоснователен като погасен по давност, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Предвид липсата на валидно главно вземане, неоснователен се явява и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 300 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 18.03.2012 г. – 06.11.2017 г., доколкото с погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него допълнителни /акцесорни/ вземания /чл. 119 ЗЗД/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния й представител – адв. Й. Д., срещу З. „А.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 300 лв., частичен иск от целия в размер на 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на реализирано на 18.03.2012 г. ПТП в гр. В., причинено по вина на водача на лек автомобил „Ф. Е.”, с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при З. „А.” АД, застрахователна полица № *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 172.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 300 лв. за периода 18.03.2012 г. – 06.11.2017 г., поради изтекла погасителна давност.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: