Решение по дело №9133/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8095
Дата: 21 декември 2018 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20161100509133
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

 

         ЧЛЕНОВЕ:

   мл. съдия

СТАНИМИРА И.

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 9133 по описа за 2016 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба от 02.11.2018 г. на А.Г.Т. и А.Н.Т., с която се иска допускане на поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 4904/05.07.2017 г. по настоящото дело. Излагат се доводи, че в мотивите си съдът бил посочил, че въззивниците – ищци  - А. и А. т., следвало да заплатят на въззивника – ответник – „У.Б.“ АД, само разноски във въззивното производство. Не била изразена воля за присъждане на разноски в касационното производство, а в диспозитива на решението въззивниците – ищци т. били осъдени да платят на въззивника – ответник – „У.Б.“ АД сумата от 1 633, 69 лева, като се твърди, че е допусната техническа грешка. Иска се от диспозитива на решението да бъде заличена частта в смисъл, че молителите т. дължат на въззивника – ответник – „У.Б.“ АД разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК за касационната инстанция.

В законоустановения срок (започнал да тече на 07.12.2018 г.) – на 14.12.2018 г., не е постъпил отговор на частната жалба от въззивника – ответник – „У.Б.“ АД.  Твърди се, че същата засягала несъществуващ съдебен акт и била недопустима, евентуално – неоснователна. Иска се оставянето ѝ без уважение.

В молбата не се съдържа искане за събиране на доказателства.

При служебна проверка за допустимост на молбата настоящият съдебен състав намира, че същата е подадени срещу подлежащ на поправяне за фактически грешки акт (решение на съда) от страна по делото, която сочи непълноти и евентуални очевидни фактически грешки в акта. С оглед на изложеното следва да се приеме, че молбата са допустима. Същата е редовна, тъй като има реквизитите по чл. 102 ГПК.

Не е основателно възражението, че не е ясно срещу кой акт е подадена молбата. По въззивно гражданско дело № 9133/2016 г. на Софийския градски съд, IV-б въззивен състав е постановено само едно решение, като същото е посочено като обявено на 05.07.2017 г. Обстоятелството, че в молбата за поправка на явна фактическа грешка е посочен грешен номер на решението – 4907 вместо 4904, и датата на обявяването на същото – 05.07.2017 г., а не посочената печатно дата на постановяване – 05.06.2017 г., не прави молбата неясна досежно частта на акта, чието поправяне се иска. Не е невъзможно един съдебен акт да бъде обявен след произнасянето си и това не е пречка същият да се индивидуализира, както се сочи и в Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед липсата на друго решение по делото пък сгрешеният номер не пречи да се установи изявената в молбата воля. Поради това същата не страда от пороци.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице тогава, когато изразената в диспозитива му воля на съда не съответства на обоснованата такава в мотивите. Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може да поправя очевидните фактически грешки в актовете си по искане на страните или по свой почин.

В случая настоящият съдебен състав е изложил мотиви на акта си, че следва да присъди в полза на въззивника – ответник – „У.Б.“ АД, разноски в развилото се по-рано касационно производство, като не е определена изрично само сумата за присъждане с оглед на уважената част от иска. В съответствие с приетото, че разноски се дължат, тази сума е описана единствено в диспозитива. Следователно липсва противоречие между диспозитива и изложените мотиви.

Дори да се приеме, че е налице непълнота на мотивите на решението, това не е порок на акта, който може да бъде отстранен по пътя на поправката на очевидни фактически грешки, а само по пътя на обжалването. В случая такова оплакване не е било направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, нито с касационната жалбата по делото. Следователно, при липса на изложени противоречащи мотиви, искането на въззивниците – ищци т. следва да се остави без уважение.

Страните не са поискали разноски по делото и такива не следва да се присъждат.

Тъй като с настоящото решение се разглеждат молби за поправка на очевидна фактическа грешка в решение, което подлежи на касационно обжалване, то и настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 142889/02.11.2018 г. на А.Г.Т. и А.Н.Т. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 4904/05.07.2017 г. по въззивно гражданско село № 9133/2016 г. на Софийския градски съд, IV-б въззивен състав.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд  при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от същото от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                           2.