Р Е Ш Е Н И Е № 120
гр.Стара Загора, 09.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на десети април
през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Ива Атанасова
и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 26 по описа за 2015 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба поправена с вх.№ 481/06.02.2015г, с която са
предявени обективно съединени искове от А.К.К.
и К.К.К. —Б., двамата с постоянен адрес ***, както следва: иск за присъждане на
сумата 1000лв (по 500 лв на всеки от ищците) — обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразни актове - предписание изх.№ 10-01-1-4458 от
23.04.2013г издадено от Зам.кмета на община Стара Загора и разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на същия
орган, ведно със законната лихва от датата на увреждането —02.07.2013г до
окончателното заплащане на сумата; и иск за присъждане на сумата 1000лв (по 500
лв на всеки от ищците) —обезщетение за претърпени от същите административни актове неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от
всеки от ищците притеснения, психическа потиснатост, затормозеност и главоболия
и др, ведно със законната лихва от датата на увреждането —02.07.2013г до
окончателното заплащане на сумата.
Ищците твърдят че са собственици на УПИ ХІІІ-227, кв.20 по плана на
с.Лозен, общ.Стара Загора и всички находящи се в него постройки, подобрения и
насаждения. На 02.07.2013г като се прибрали в дома си видели „сащисани”, че
двете орехови дървета в дворното им място били отсечени и нарязани на трупчета
на около 60 см, част от дърветата били паднали върху находяща се в имота на
ищците къща и пристройката до нея. Нанесени
били много повреди по покривите, дупки, счупени керемиди и пр. Двамата ищци
потърсили кметския наместник, с чието съдействие разбрали, че за отсичането на
дърветата имало „предписание” изх.№ 10-1-1-4458/23.04.2013г на заместник кмета
на община Стара Загора, според което К. К. следва да отсече 2 бр дървета
попадащи на границата между УПИ ХІІІ-227 и УПИ ХХ-287 кв.20 с.Лозен, в рамките
на строителното петно на оградата, изграждане на каквато било разрешено с
разрешение за строеж № РС-И-751 /26.11.2012г. Впоследствие разбрали за издаването и на „разрешение”
изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на заместник кмета на община Стара Загора, с
което се разрешава на съседа им Г. отсичането на 2 бр.дървета, разположени на
границата между двата имота.. Оспорват като незаконосъобразни предписание изх.№
10-01-1-4458 от 23.04.2013г издадено от Заместник кмета на община Стара Загора
и разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г. на същия орган с доводи за
издаването им при неправилно прилагане и в противоречие с материалния закон и
при съществени процесуални нарушения. Посочва се по арг.от чл.63 ал.2 от ЗУТ,
че не е налице визираната хипотеза „по изключение“ да се разреши отсичането на
процесните дървета, както и с аргументи основани на Закона за биологичното
разнообразие /чл.40/, Закона за опазване на селскостопанското имущество /чл.34
ал.1 и чл.10 ал.1 от Наредба№ 1 по опазването на селстостопанското имущество/
-за особената закрила, с каквато се ползват ореховите дървета. Изтъква липса на
санитарна експертиза, от която да е видно какво е било състоянието на
дърветата. Считат, че посочените предписание и разрешение са
незаконосъобразни, не били съобразени с конкретните вид, местонахождение,
възраст и състояние на двете въпросни дървета. Спрямо процесните две дървета в
и.м. не били налице предпоставки за отсичането им, нито да се разреши това да
направи трето лице — в случая Г.И.Г., собственик
на УПИ ХХ-287, кв.20 в с.Лозен, съседен спрямо имота на ищците. Следствие
незаконосъобразните административни актове и в пряка причинна връзка с тях
претърпели имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди свързват със
загубата на двете дървета и вреди по постройките вследствие падането на клони
върху тях. Неимуществените вреди се свързват с доводи за изпитаните негативни
емоции. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразни предписание изх.№
10-1-1-4458/23.04.2013г и разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на заместник кмета на община Стара Загора и
да осъди Община Стара Загора да заплати на всеки от ищците претендираното от
тях обезщетение за произтеклите от тези актове вреди от имуществен и
неимуществен характер, заедно със законната лихва за забава от 02.07.2013г до окончателното
плащане Ищците претендират и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по исковете — Община
Стара Загора в писмен отговор, подаден от Кмета на общината /л.36/ и чрез
процесуалния си представител юр.В. заема становище за недопустимост, отделно и
за неоснователност на исковете. Твърди, че не са налице кумулативните
предпоставки на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на общината
за вреди. Аргументира, че предписание изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
издадено от Заместник кмета на община Стара Загора и разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на същия
орган са законосъобразно издадени.
Отрича наличието на причинна връзка между вредите, които се твърдят и посочените два акта, тъй като отсичането на
двете орехови дървета с посоченото местоположение било извършено от Гр.Г., но
не по нареждане на орган на общината и не на основание визираните два акта,
както и преди влизането им в сила. Отделно,
счита че самата дървесина е останала на разположение на ищците и не се следва
обезщетение за вреди от такова естество.
Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски –възнаграждение
за юрисконсултска защита.
Ответникът по оспорването - Заместник кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител — юр.Д.В. заема становище за неоснователност на
жалбата и иска отхвърлянето й.
Ответникът по оспорването - Г.И.Г. счита оспорването за неоснователно писмен
отговор /л.54 и сл/. Излага доводи, че А. и К.К. били страна в
административното производство и представлявани от К. К. -техен баща, който се
представил пред районния техник като упълномощено от собствениците лице и
фактически ползвател на имота. Ищците не се противопоставили на действията на
баща си, който предприел действия по
отсичане на овошки и преместване септичната яма. Намира за неоснователно
оспорването на административните актове, като счита, че оплакването за
неизвършване на санитарна експертиза /изискуема по чл.63 ал.2 от ЗУТ/ не ги
опорочава, тъй като в случая не тази разпоредба е относима, приложимия материален закон е според него
ЗОСИ и Наредба №1 от 29.06.1976г за опазване на селскостопанското имущество. Признава че той е отстранил дърветата в
съответствие и на основание дадените му предписания, като на 01.07.2013г
предприел действия по отсичането на ореховите дървета /л.59/. Иска отхвърляне
на оспорването като неоснователно. Отрича да са настъпили за ищците
неимуществени вреди от описаното естество. Иска присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.10 ал.1 ЗОДОВ, чрез участващия по делото
прокурор дава мотивирано
заключение, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Счита, че не е
установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи
от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община
Стара Загора, поради което предлага
исковете да бъдат оставени без уважение.
Делото е изпратено по подсъдност с Решение № 24/16.01.2015г по в.гр.д. №
1496 /2014г на Старозагорския ОС— на л.31 по това дело, и след като съдът е
обезсилил решение № 916 /22.08.2014г на Старозагорския РС, с което съдът се е
произнесъл по предявените от А. и К. *** и Г.Г. искове за осъждане ответниците
да заплатят на ищците обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вкл. от
незаконосъобразни актове - предписание и разрешаване отсичането на 2бр орехови
дървета в собствения на ищците недвижим имот, по съображения, че правното
основание на предявените искове е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
По делото не са спорни обстоятелствата, че А.К.К. и К.К.К. —Б. са
собственици на УПИ ХІІІ-227, кв.20 по плана на с.Лозен /преди с.Руда/, одобрен
със Заповед № 63 /18.01.2000г /нотариални актове №29 /1997г и №131/2008г, л.21-23,
скица №1102/26.04.2013г на л.25от приложеното гр.д.№ 4194/2013г и извадка от
разписния списък на с.Лозен, л.148 по делото/. Ищците са собственици и на находящите
се в имота сгради и насаждения, вкл.две орехови дървета, на възраст около
40години, които се намирали в близост до северо-източната регулационна граница
на УПИ ХІІІ-227, обща с УПИ ХХ-287,
кв.20 по плана на село Лозен. Установява се по делото, че едното от процесните
орехови дървета е било разположено на линията/трасето/ на разрешена ограда, а
другото орехово дърво – на около 1.00м от оградата, в имота на ищците – УПИ
ХІІІ-227, кв.20 по плана на с.Лозен /в този смисъл са констатациите в
комплексната съдебна агро-икономическа експертиза л.165, л.174, онагледено в
план извадка л.176-177 по делото.
Дворното място, урегулирано в УПИ
ХХ-287, кв.20, с.Лозен не се спори, че е собственост на ответника Г.Г. (скица
№3090/20.11.2012г на л.47 и нотариални актове №185/1996г, №137/1998г и
№111/2011г на л.75—79 от приложеното гр.д.№ 4194/2013г). С Разрешение за строеж
№ РС-И 751 /26.11.2012г на главния архитект на община Стара Загора и въз основа
на конструктивно становище, част СК, фаза ТП е разрешено на Гр.Г.
строителството на плътна метална ограда с височина 2.20м и дължина 33.60м в УПИ ХХ-287, кв.20 с.Лозен /л.48-л.51
по приложеното гр.д№4194/2013г., л.94 по това дело/. Оградата е посочено, че е предвидена
да се изгради в парцела на възложителя /Г./ по югозападната му граница, която е
и обща с УПИ ХІІІ—на ищците по настоящото дело/.
С вх.№ 10-08-111/11.04.2013г Г.И.Г. ***
„жалба”, в която твърди, че по регулацията между неговия имот /УПИ ХХ/ и този
на К.К. /УПИ ХІІІ/ имало две високи дървета над 5.0м, едното от които е на
самата вътрешна граница, а другото на 1.5 м от нея, които пречели на предстоящото
изграждане на ограда, търси съдействие —л.103 по настоящото дело, съответно л.54
от гр.д №4194/2013г.
На 23.04.2013г, с предписание в писмо изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г издадено
от Заместник кмета на община Стара Загора по вх.№10-08-111/11.04.2013г, във връзка с
разрешение за строеж № РС-И 751 /26.11.2012г за строеж на ограда на имота на
Гр.Г. —УПИ ХХ-287, кв.20 с.Лозен, предписва
на К. К. да отсече 2 бр.дървета, попадащи на границата между УПИ ХІІІ-227 и УПИ
ХХ-287 в рамките на строителното петно на оградата. Посочено е че дърветата
възпрепятстват строителния процес и следвало да бъдат отсечени из дъно и
изкоренени от К.К. в рамките на 1 месец от получаване на предписанието /л.55 от
приложеното гр.д, л.100 по това дело/. Видно от /известие за доставяне изх.№
10-01-1-4458/23.04.2013г, на л.101 по настоящото дело, пратката съдържаща това
писмо не е била доставена на адресата К.К. и се е върнала като непотърсена.
На 30.06.2013г, с писмо изх.№ 20-13-12—229 /30.06.2013г Заместник кмета на
община Стара Загора е постановил по вх.№10-08-111/11.04.2013г, че разрешава
отсичане „из дъно” на 2бр.дървета, разположени на границата между УПИ ХІІІ-227
и УПИ ХХ-287 кв.20 по плана на с.Лозен /л.97 по това дело/. Изложени са в акта
мотиви, че се е върнало в общината
съобщение че не е потърсено предписание изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г и с
оглед бавната процедура по издаване на заповед по чл.195 ал.5 от ЗУТ се
следвало разрешаване отсичането на посочените като брой и разположение дървета.
Указано е да се вземат съответните мерки за безопасност. Писмото е адресирано
до Г.Г., с копие до К. /л.97 по това дело/, като няма данни да е доставено на
адресата К. К., пратката се е върнала като непотърсена л.98.
На 01.07.2013г, двете орехови дървета в имота на ищците са отрязани от
страна на ответника Г.Г., като единият е отразян от дъно –този, през който
преминава трасето на оградата, а другия орех- на около 1.00м от тази ограда, е
бил отрязан на височина около 140.00см.
По делото са приети като писмени доказателства представените такива от
страните и преписките по издаване на актовете, обективирани в писмо изх.№
10-01-1-4458 от 23.04.2013г и изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г на
заместник кмета на община Стара Загора, документи за собственост, скици и др.
За изясняване на обстоятелствата, свързани с вида и обема на вредите и
причините за настъпването им, по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Р. Д. Р., кметски наместник на с.Лозен (предишното наименование на селото е Руда),
твърди, че познава ищцата К., която е дъщеря на „бай Коста”, както и Г. и М..
Тези лица имали съседни имоти в селото. Спомня си за конфликт между тях от
това, че в двора на „бай Коста“ имало много растителност, доколкото знае от
двора му били премахнати много овощни дървета. През лятото на 2013г. К. дошла и
й казала, че видяла отсечени два ореха в двора им. Била много разстроена от
гледката, стресирана под въздействие на грозната картина, както и ядосана, че
не били уведомени. Свидетелят С.М.Н. твърди, че познава цялото семейство от
около 40 години. През 2013г К. й се обадила като плачела, била много
разстроена и не можела да говори. На следващия ден като се видели треперела.
Разказала й, че били отсечени големия и по-малкия орех, като големи клони
нападали и върху едната постройка, били счупени керемиди. Била уплашена че са
влизали в двора им. При следващите им срещи ищцата споделила, че не е спала цяла
нощ. Свидетелката твърди, че говорела и
с първия ищец („Наско”), който също й се оплакал. Цялото семейство било
разстроено. Контактувала по-често с К., като и досега не били отшумели тези
чувства у нея, била стресирана и разстроена.
По делото е назначена и изготвена комплексна съдебно-икономическа и
агрономическа експертиза /КСИАЕ/, л.163 и сл. по делото. Вещите лица по която
са извършили оглед на 14.05.2016г. Установен е като завършен строежът на
плътната метална ограда в имота на ответника Г.Г.. В близост до оградата, в имота на ищците е
разположена стара, паянтова, полусрутена къща, ЗП 19.24 кв.м, строена около
1900 г, с двускатен покрив от дървена конструкция, покрита със старобългарски
керемиди. До северозападната стена на старата паянтова къща се намира паянтова
полусрутена пристройка към нея, ЗП 17.76 кв.м с едноскатен покрив, дървена
покривна конструкция, покрита с мушама. Двете сгради са с компрометирана
конструкция, прогнили гредите и в този вид били опасни за обитаване. Вещите лица потвърждават отсичането на двата
ореха в имота на ищците,
местоположението им, определят
възрастта им на около 40 г. Дърветата са били в период на усилено плододаване,
не са били изсъхнали, нито съществуващата в основата на единия орех гнилота е
пречела за нормалния растеж и развитие на насаждението. След отрязване на
стволовете, същите били разтрупени на трупчета с различна дължина, среден
диаметър под 0.60 см. Дървесината общо за двата ореха е 0.79 куб.м плътни,
дърва за огрев 2.00 куб.м простр, вършина 12 куб.м простр. Пазарната стойност
на двете орехови дървета е 251.20 лв, като материал за строителството —
общо 260 лв. Вещите лица сочат нанесени
щети в имота на ищците по повод отсичането на двата ореха — част от клоните са
паднали върху паянтовата пристройка, покривът е провиснал от поддаването на
гредите, мушамата не е увредена. Паричната стойност на СМР за отстраняването на
вредите определят на 149.14лв. В състоянието, в което са били двата ореха не е
било възможно преместването им без да се наруши тяхната цялост. Съдът кредитира
заключението на СИАЕ тъй като то е компетентно и безпристрастно дадено,
съответства на другите събрани по делото доказателства и не е оспорено от
страните.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявените исковете с правна квалификация по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са процесуално допустими по аргумент от чл.204 ал.2 от АПК и
доколкото са съединени със своевременно направено оспорване на
административните актове /установено с Решение № 2498/ 27.02.2018г по а.д.№12532/2016г по описа на
ВАС/, в причинна връзка с които се твърдят настъпилите вреди.
Оспорването на Предписание за отсичане в писмо изх.№ 10-01-1-4458 от
23.04.2013г и Разрешение за отсичане изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г,
издадени от Заместник-кмета на община Стара Загора, като насочено спрямо индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, от
лица с правен интерес /собственици на дърветата в УПИ ХІІІ-227, кв.20 с.Лозен,
чието отсичане разпоредените права и задължения касаят/, и в срок /тъй като
липсват данни за датата на съобщаване на актовете/, е процесуално допустимо.
По основателността на
предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ.
действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки
трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. В случая се претендира
ангажиране отговорността на Община Стара Загора на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди, причинени на ищците от твърдени като
незаконосъобразни административни актове при и по повод изпълнение на
административна дейност - Предписание
за отсичане изх.№
10-01-1-4458 от 23.04.2013г и Разрешение за отсичане изх.№ 20-13-12-229 от
26.06.2013г, издадени от Заместник-кмета на община Стара Загора.
Предписанието в писмо изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
на Заместник кмета на община Стара Загора
вменява отсичане и изкореняване на 2 бр дървета, попадащи на границата
между УПИ ХІІІ-227 и УПИ ХХ-287 с.Лозен, адресирано е до К. К., собственик на
УПИ ХІІІ -227 и му е предоставен 1 месец от получаването му. Актът е издаден от
материално и териториално компетентен орган - Заместник кмета на община Стара
Загора,“САГ“ инж.Я.К., на основание надлежно делегирани му правомощия със Заповед
№ РД-25-2182/01.12.2011г на кмета на община Стара Загора /на л.96/, с която на
основание §1 ал.3 от ДР ЗУТ кметът на община Стара Загора е делегирал на
заместник кмета на община Стара Загора, с ресор „САГ“ правомощия, включително касаещи
отсичане на дърво/премахване на насаждение –по чл.63 ал.2 и чл.195 ал. 5 от ЗУТ.
Отсичането /изкореняването/ на дърво в УПИ е обаче възможен елемент от съдържанието на разпоредените права или вменени задължения при упражняване правомощие по чл.63 ал.2 или по чл.195 ал.5 от ЗУТ, а наред с тези и други правни норми уреждат възможността за отсичане на дървета в зависимост от вида, местонахождението и състоянието им. Според чл.63 ал.2 от ЗУТ дълготрайни декоративни дървета, както и такива с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Според чл.195 ал.5 пр. първо ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали строежи, съоръжения и насаждения. Според чл.19 ал.1 от Наредба № 1/1993 за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината само в изброените случаи.
Относими към
отсичането на дърво, когато то е елемент от селскостопанското имущество, може да са
и разпоредбите на чл.10 ал.4 или чл.11 ал. 1 от Наредба №1 за опазване на селскостопанското имущество
/обн.ДВ 52/1976г. Според чл.10 ал.4 разрешение за отсичане на дърво от
изброените дървесни видове, сред които и орех, се извършва след писмено
разрешение на председателя на общинския народен съвет, ако собственикът е
засадил дърво от същия вид, което се е прихванало. Според чл.11 ал.1 отсичането
на ценните видове дървета, без да са налице условията на предходния член, се
допуска само в случаите, когато това е необходимо по регулационни причини –
прокарване на канали, пътища, строежи и др, а за населените места и по хигиенни
съображения.
В случая органът
не е конкретизирал нито фактическото, нито правното основание за издаване на
акта, обективиран в писмо изх.№
10-01-1-4458 от 23.04.2013г. Не може да се установи дали отбелязването, че
дърветата възпрепятстват строителния процес, органът е възприел като обстоятелство,
осъществяващо хипотезата на чл.195 ал.5
от ЗУТ, тази на 11, ал.1 от Наредба № 1
за опазване на селскостопанското имущество или на някоя друга правна норма. Административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. По
съществото си това са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от
него правомощие и са необходим отличителен негов белег. Това са конкретните факти,
въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му
компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Липсата им обективира пречка засегнатите лица да
организират правото си на защита, съответно и да се осъществи съдебният контрол
за законосъобразност на административния акт. Липсата на фактически основания за
издаването на предписание до К. за отсичане на 2 бр дървета, обективирано в писмо
изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г на
Заместник кмета на община Стара Загора не може да бъде запълвана пред съда чрез
доказателства. С оглед на изложеното съдът приема, че този акт е
незаконосъобразен, издаден в нарушение на изискванията за форма и съдържание
/чл.146 т.2 АПК/, което е самостоятелно основание за отмяната му без да следва
да се обсъжда наличието на останалите отменителни основания.
Незаконосъобразен е и другият оспорен акт - разрешението за отсичане на 2
бр дървета, разположени на границата между УПИ ХІІІ-227 и УПИ ХХ-287 кв.20
с.Лозен, обективирано в писмо изх.№
20-13-12-229 от 26.06.2013г на
Заместник-кмета на община Стара Загора /л.97/. Актът е в писмена форма, мотивиран със следните
обуславящи го факти: че се е върнало в общината съобщение за непотърсено предписание
изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г и с оглед бавната процедура по издаване на
заповед по чл.195 ал.5 от ЗУТ. Тези
мотиви обаче не са относими към разрешаване отсичане на дървета в частен имот. В
случая не са били уведомени за началото на производството заинтересованите от
изхода му лица- собствениците на УПИ
ХІІІ-227, което сочи на нарушение на чл.26 от АПК. Няма данни К. К., праводател
на ищците и техен баща, да ги е представлявал по административното
производство. Ищците не са могли да упражнят правата, с които разполагат в
административното производство – да се запознаят с доказателствата и сочат
такива, да подадат възражение и пр. На следващо място, органът е допуснал
нарушение на чл.35 ал.1 от АПК като не е установил относимите към отсичането на
дървета факти и обстоятелства от гл.т.на вида, състоянието на дърветата,
местонахождението им, причините да се иска премахването и техния характер.
Актът е издаден при съществено нарушение на административно-производствените
правила, което е основание за отмяната му в хипотеза на чл.146 т.3 от АПК. Касае
се за съществено нарушение, тъй като при недопускането му, изходът от
производството вероятно би бил друг. Този акт е издаден и в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон. Според чл.63, ал.2 от ЗУТ
дълготрайни декоративни дървета, както и такива с историческо значение могат да
се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета
на общината, издадено въз основа на
санитарна експертиза за състоянието на дървото. Ореховите дървета са под
специален режим на закрила, тъй като са част от дълготрайните и ценни дървесни
видове. Дълготрайни декоративни дървета съгласно чл.165 ал.1 ППЗТСУ /отм/,
приложим на основание §20, ал.2 от ЗР на ЗУТ са: дъб, топола, липа, бряст,
орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Ореховите дървета, ако
са в регулационните линии на населените места и на възраст над 20год, както е в
случая, подлежат на картотекиране съгласно чл.63 ал.1 от ЗУТ чл.15 от Наредба № 1
за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (ДВ, бр.
28/30.03.1993 г.). Те следва да се
причислят към т. нар. "допълваща зелена система", като озеленени
площи за ограничено обществено ползване в жилищни имоти /чл. 61, ал. 3 ЗУТ/. Съгласно раздел ІV от Наредба №1 от 10.03.1993г за опазване на озеленените площи и декоративна растителност,
издадена по реда на ЗТСУ, премахване, преместване или окастряне на
дълготрайната дървесна растителност подлежи на разрешителен режим при изрично и
изчерпателно определени предпоставки. Изграждането на ограда не е сред тези
предпоставки. Не е налице хипотеза от предвидените в чл.19 ал.1 т.1 от Наредба
№1 от 10.03.1993г за опазване на озеленените площи и декоративна растителност,
която сочи като възможна предпоставка за разрешаване премахването на дърво,
вкл.в частни имоти –във връзка със строителството на сгради, съоръжения, пътища
и др.обекти на техническата инфраструктура.
Изграждането на ограда в УПИ ХХ-287 с.Лозен не сочи на строителство на
сграда, нито обект на техническата инфраструктура по смисъла на чл.19 ал.1 т.1
от Наредба №1 от 10.03.1993г. Трасето на оградата е можело да се съобрази с
разположението на двете орехови дървета, с оглед на разположението им /представено
на л.176-177 по делото/. Изграждането на ограда не се свързва с такива нужди,
които да са насочени към задоволяване на обществен интерес, спрямо който да следва да отстъпи интереса от опазване на
ореховите дървета като елемент на допълваща зелена система на населеното място.
Не е налице обстоятелство, което да налага прилагане на изключението от
забраната за премахване на дълготрайна дървесна растителност каквито са
ореховите дървета / чл.63 ал.2 от ЗУТ/.
На следващо място, отсичането на дървета на границите между имоти сочи на
спор, който следва да се реши по съдебен ред. Този извод следва както по
аргумент от чл.52 от Закона за собствеността, която разпоредба не сочи на
възможност да се разреши по административен ред премахването/отсичането на
дърво, дори да е засадено на отстояние по-малко от предвиденото до границите на
съседния имот, така и по аргумент от чл.26 от Наредба №1 според която споровете
за премахване на дървета по границите на имотите се решават по съдебен ред. В
този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение №459/09.02.1968,
гр.д.№2378/67г, Решение № 57 от 30.04.2009г на ВКС по гр.д.№ 6155/2007г, І о./.
В случая производството е образувано по молба/“жалба“ вх.№
10-08-111/11.04.2013г подадена от Г.И.Г., в която е изрично заявено
местонахождението на дърветата. Г. не е посочил, че е собственик на дърветата.
Разрешаването на искателя да отсече 2 бр дървета с оспореното разрешение изх.№ 20-13-12-229
от 26.06.2013г, е незаконосъобразно на още едно основание, поради нарушение на
чл.26 от Наредба №1 от 10.03.1993г за опазване на озеленените площи и
декоративна растителност.
Изложеното сочи, че разрешението за отсичане, съдържащо се в писмо изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г
на Заместник-кмета на община Стара
Загора е издадено в несъответствие и при неправилно приложение на материалния
закон и следва да се отмени като
незаконосъобразно.
С оглед на изложеното, съдът намира, че първите две
предпоставки от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за реализиране
отговорността на общината за вреди са налице - предписание изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г и разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г
на Заместник-кмета на община Стара
Загора,
издадени при и по повод административна по естеството си дейност, са незаконосъобразни
административни актове.
Налице е и третата
материална предпоставка за ангажиране отговорността на общината, а именно –
установени и доказани бяха по делото претърпени от ищците имуществени и
неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност.
Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото
нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
"пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.
В случая претендираните от ищците имуществени вреди се изразяват
в претърпени вреди от премахнатите /отсечени/ техни орехови дървета и повредите
в къщата и пристройката от паднали върху тях клони. Доказа се и не се
спори, че дърветата са отрязани на 01.07.2013г., стволовете са били направени
на трупи със среден диаметър под 0.60см, клони и вършина –всичко е паднало изцяло
в имота на ищците /съгласно заключението на комплексната експертиза по делото/.
Посочен е в експертното заключение обемът на дървесината и нейната стойност, но
в случая те са ирелевантни, тъй като не се претендират пропуснати ползи. Пазарната
стойност на двете орехови дървета е 251.20 лв.
Съгласно експертното заключение, загубата на двете орехови дървета като
насаждения представлява за ищците имуществена вреда /претърпяна загуба/, която
възлиза на пазарната им стойност от 251.20 лв.
Другите имуществени вреди, за които се търси обезщетение, се свързват с
повреди по сградите в имота. От експертното заключение се установява, че са
нанесени повреди по една от постройките в резултат от отсичането на двата ореха
- покривът на паянтовата пристройка е провиснал от поддаването на гредите при
падане на част от клоните. Паричната стойност на СМР за отстраняването на
вредите по сградата вещите лица определят на 149.14лв., вкл.разходи за демонтаж
на съществуваща мушама, частичен ремонт на покривна конструкция, монтаж на
демонтирана мушана и монтаж на покривна конструкция /л.168/.
Съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между вредите от имуществен характер и един от незаконосъобразните
административни актове, а именно Разрешението за отсичане на дървета, понеже
именно в негово изпълнение Г.Г. отсича дърветата. Вредите, изразяващи се в
загуба на двете орехови насаждения и повреди върху постройката, се явяват пряк
резултат от отсичането на дърветата, разрешено незаконосъобразно от ответника. Без
правно значение за отговорността му е обстоятелството, че адресатът на този акт
самоволно е предприел предварителното му изпълнение, доколкото административният
орган не е взел мерки да обезпечи изпълнението след влизане в сила на акта,
нито влизането в сила /чрез надлежно съобщаване на всички страни в
производството/.
Следователно е осъществен фактическия
състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Община Стара Загора
за присъждане на ищците за обезщетение за претърпените от А.К. и К.К. – Б. имуществени вреди, изразяващи се
в загуба на двете орехови дървета, разположени в УПИ ХІІІ-227 кв.20 с.Лозен и
повреди по пристройката в имота им. Размерът на обезщетението за имуществени
вреди следва да се определи на стойност 400.34лв като сбор от сумите на които са остойностени вредите - 251.20лв и 149.14лв, съответно на всеки от
ищците се следва присъждане по 200.17лв обезщетение за имуществени вреди, а за
горницата до претендираните от всеки от тях суми по 500лв обезщетение за
имуществени вреди, искът следва да се отхвърли като недоказан. Основателна е претенцията за присъждане на
лихва за забава, представляваща обективно съединен иск с правно основание чл.86 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, приложим за неуредените в ЗОДОВ случаи. Началният
момент на забавата обаче не е датата 02.07.2013г, когато ищците твърдят, че са
видели отрязните орехови дървета в имота си. За вреди от незаконосъобразен
административен акт началният момент на забавата, съответно и момент, от който
да се определи началото на задължението за обезщетение за забава, е от влизане
в сила на акта, с който актът е отменен като незаконосъобразен. Това следва по
аргумент от правилото, че вземането за обезщетяване на вреди възниква след
признаване по съответния ред незаконността на акта, действието или
бездействието на съответния административен орган /ТР 3/22.04.2004г/. За
конкретния случай това означава, че лихвата следва се дължи от датата на
влизане в сила на настоящото решение.
Съдът намира за частично основателен
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от естество, каквото
ищците твърдят -претърпени негативни чувства и психо-емоционални състояния вкл.
притеснения, психическа потиснатост, затормозеност и главоболия. Доказа се по
делото от показания на свидетелката Р. Р., че през лятото на 2013г и по повод
отсечените орехови дървета ищцата е била много разстроена от гледката, стресирана под
въздействие на грозната картина, както и ядосана, че не били уведомени. В
същата насока са и показанията на св.Н., която твърди, че К. й се обадила като
плачела, била много разстроена и не можела да говори, а като се видели, тя
треперела. Обстоятелството, че повече от година след събитието негативните
чувства у Кр.К. не били отшумели, е показателно за трайността на въздействието
им. Негативни емоции и разстроеност от събитията са изпитани и от ищеца А.К. /по
данни на св.Н./. Претърпените от ищците
неимуществени вреди са пряка последица от разрешение изх.№ 20-13-12-229 от
26.06.2013г, издадено от Заместник кмета на община Стара Загора. Отсичането на дърветата е предприето на
основание разрешението, извършено е на 01.07.2013г от Гр.Г., собственик на УПИ
ХХ по чиято „жалба“ този акт е издаден. Ищците не са били уведомени нито за
началото на производството, нито за издаването на тези два акта, а това е
засилило ефекта на изненадата им от гледката на отрязаните в тяхно отсъствие
орехови дървета. Това е довело до негативно психо-емоционално въздействие у двамата
собственици и ищци по делото.
С
оглед на изложеното и при прилагане правилото на чл.52 от ЗЗД за определяне на
обезщетението по справедливост, съдът намира, че следва да присъди обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 100лв на всеки от ищците, ведно със законната лихва за забава от датата на влизане
в сила на решението до окончателното плащане на главницата.
В
останалата част по отношение на произтекли вреди от Предписание за отсичане изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
на Заместник-кмета на община Стара Загора, както и до претендирания размер от
500лв на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди и за присъждане на лихва
за забава върху главниците за периода от 02.07.2013г до датата на влизане в сила
на решението, претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При
прилагане на правилото на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на
ищците за присъждане на направените от тях съдебни и деловодни разноски, като Община
Стара Загора бъде осъдена да им заплати сумите:
10лв държавна такса, 400лв -депозит за изпълнение на назначените и
изслушани по делото експертизи, както и сумата 684 лв. адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете част от общо
направените 1140 лв разноски за адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 29.08.2013г /л.26 от приложеното гр. дело № 4194
/ 2013г на РС Стара Загора/.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по оспорване на А.К. и К.К. ***, Предписание изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
издадено от Заместник-кмета на община Стара Загора, с което по
вх.№10-08-111/11.04.2013г и във връзка с разрешение за строеж № РС-И 751
/26.11.2012г за строеж на ограда на имота на Гр.Г. —УПИ ХХ-287, кв.20 с.Лозен,
се
предписва на К. К. да отсече 2 бр.дървета, попадащи на
границата между УПИ ХІІІ-227 и УПИ ХХ-287 в рамките на строителното петно на
оградата в посочен срок, като незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ по оспорване на А.К. и К.К. ***
Разрешение изх.№ 20-13-12—229 /30.06.2013г на Заместник-кмета
на община Стара Загора, с което по вх.№10-08-111/11.04.2013г разрешава отсичане
„из дъно” на 2бр.дървета, разположени на границата между двата УПИ ХІІІ-227 и
УПИ ХХ-287 кв.20 с.Лозен, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора да заплати на А.К.К.
ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 200.17лв /двеста лв и 0.17ст/, представляваща обезщетение за претърпени от А. К.К. имуществени вреди от незаконосъобразното Разрешение изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г, издадено от
Заместник-кмета на община Стара Загора, ведно със законната лихва за забава от
датата на влизане в сила на решението до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ в останалата част по отношение на произтекли вреди от Предписание за отсичане изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
на Заместник-кмета на община Стара Загора, както и до претендирания размер на
обезщетението от 500лв и за присъждане на лихва за забава върху главницата за
периода от 02.07.2013г до датата на влизане в сила на решението, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на А.К.К. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 100 /сто/лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразното Разрешение
изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г, издадено от Заместник кмета на община Стара
Загора, ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на
решението до окончателното плащане на сумата на главницата, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ в останалата част по отношение на произтекли вреди от Предписание за отсичане изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
на Заместник-кмета на община Стара Загора, както и до претендирания размер на
обезщетението от 500лв и за присъждане на лихва за забава върху главницата за периода
от 02.07.2013г до датата на влизане на решението в сила, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
Община Стара Загора да заплати на К.К.К. – Б. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от сумата от 200.17лв /двеста лв и 0.17ст/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразното Разрешение
изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г, издадено от Заместник кмета на община Стара
Загора, заедно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на
решението до окончателното плащане на сумата на главницата, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ в останалата част по отношение на произтекли вреди от Предписание за отсичане изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г
на Заместник-кмета на община Стара Загора, както и до претендирания размер на
обезщетението от 500лв и за присъждане на лихва за забава върху главницата за
периода от 02.07.2013г до датата на влизане в сила на решението, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на К.К.К. – Б. ЕГН ********** с адрес ***
сумата
100 /сто/лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразното Разрешение
изх.№ 20-13-12-229 от 26.06.2013г, издадено от Заместник кмета на община Стара
Загора, заедно със законната лихва за забава считано от датата на влизане в
сила на решението до окончателното плащане на сумата на главницата, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ в останалата част по отношение
на произтекли вреди от Предписание за
отсичане изх.№ 10-01-1-4458 от 23.04.2013г на Заместник-кмета на община Стара
Загора, както и до претендирания размер на обезщетението от 500лв и за
присъждане на лихва за забава върху главницата за периода от 02.07.2013г до
датата на влизане в сила на решението, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на А.К.К. ЕГН ********** и на К.К.К. – Б. ЕГН ********** сумата 1094 /хиляда деветдесет и четири/ лв,
представляваща разноски
по делото съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: