№ 385
гр. Русе , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201146 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНТ. В. Й., чрез адв. П.П. – АК-Русе,
депозирана против наказателно постановление № 38-0001279/13.05.2021г.,
издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000
лева, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно, незаконосъобразно, съставено при грешен субект на
административно нарушение, тъй като е издадено при невярна фактическа
обстановка и липса на осъществен състав на административно нарушение от
жалбоподателя. Ангажират се твърдения, касаещи допуснати нарушения по
смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗАНН. В подкрепа на
тези твърдения се инвокират доводи, че на посочените в АУАН и НП дата
жалбоподателят не е извършвал международен обществен превоз, тъй като
управляваното от жалбоподателя ППС е било без товар. На следващо място
се излагат съображения, че следва да бъде преценена правилната
1
квалификация на нарушението, предвид това, че условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за
обществен превоз на пътници и товари са уредени в Наредба №
36/15.05.2006г. на МТ и наказващият орган е следвало да прецени
възможността за приложението на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, която се явява
специална административнонаказателна норма и несъобразявайки това,
наказващия орган е допуснал нарушение на чл. 57, т. 6 ЗАНН като е посочил
неправилна правна квалификация на нарушението, което е довело до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. На
последно място се релевират доводи, че наказателното постановление се
явява незаконосъобразно, тъй като административнонаказващия орган не е
изложил мотиви, относно приложението на чл. 28 ЗАНН, а чисто
декларативно е посочил, че липсват предпоставките за приложението на
посочената разпоредба. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
и не се представлява. Депозирана е писмена молба от пълномощника на
същия, в която поддържа жалбата, в частта и касаеща твърденията за
допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗАНН и не поддържа жалбата, в частта й, че НП е съставено
при грешен субект.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. Към административнонаказателната преписка е депозирал
становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е
правилно и законосъобразно. Изложени са съображения за доказаност на
нарушението и за неоснователност на инвокираните с жалбата доводи, че
жалбоподателят не е извършвал обществен международен превоз и досежно
правната квалификация на нарушението, като е посочено, че именно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТИТС
се явява специално, по отношение на посочената разпоредба на чл. 178в, ал. 5
ЗДвП, а сочената Наредба № 36/15.05.2006г. на МТИТС урежда единствено
изискванията за психологическа годност и реда за провеждане на
психологическите изследвания.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
2
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение
на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана
е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в
хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 287637/26.03.2021г. от длъжностно лице при РД
„АА” град Русе, срещу жалбоподателя, за това, че на 26.03.2021г., около 12,25
часа, в град Русе, на главен път Е-85 Русе – София, на КПП Хижа Приста,
като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач МАН ТГХ с рег. № СВ 09
49 КР, категория N 3, с прикачено полуремарке Шмитц СКО 24, с рег. № С 73
99 ЕС, категория О 4, в момента на проверката 12,25 часа без товар, след
извършен международен превоз на товари с международна товарителница
CMR от 25.03.2021г. с начален товарен пункт село Петърч, Р. България до
краен разтоварен пункт град Букурещ, Румъния, с лиценз на Общността и
заверено копие № ********* е извършил следното нарушение: При
извършване на превоза, водачът АНТ. В. Й. не отговаря на изискванията – не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, видно от
Удостоверение за психологическа годност № 417947 на водача АНТ. В. Й.,
ЕГН: **********, издадено на 24.03.2017г. и валидно до 24.03.2020г. и
направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – Регистър на психологическите изследвания
на водачите, от която е установено, че същият няма валидно Удостоверение
за психологическа годност, които факти актосъставителят е субсумирал, като
осъществяващи състав на нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от
3
31.10.2002г. на МТС.
АУАН бил е подписан от жалбоподателя, без същия да изложи
възражения, срещу него. Такива не са били депозирани в срока и по реда на
чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
нарушението идентични с посочените в АУАН и на жалбоподателя, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои
отхвърля. Всички доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се
факти от обективната действиетлност.
Въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
4
признаци на състава на конкретното нарушение, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП
не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира
правото си на защита и не са били ограничени по никакъв начин,
процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че
наказателното постановление е издадено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Както в АУАН, така и в НП нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС., за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя е описано, чрез посочване на всички обективни елементи
на състава на това нарушение и в пълно съответствие с изискванията на чл. 42
и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички факти, които е прието, че са се
осъществили и субсумирането им под дадената от страна на наказващия орган
правна квалификация.
Във връзка с твърденията касаещи липсата на мотиви, досежно
приложението на чл. 28 ЗАНН, такова обсъждане е винаги задължително, но
обективирането им в НП не е, доколкото липсва такова изискване в
5
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Неоснователни са твърденията релевирани с жалбата и поддържани
в хода по същество, за допуснати нарушения по чл. 42, т. 4 и т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
наказателното постановление, както беше посочено, нарушението е описано
по начин напълно индивидуализиращ същото и са посочени конкретните
законови разпоредби, които наказващият орган е приел, че са нарушени и
конкретната санкционна разпоредба, въз основа на която е наложено
административното наказание на жалбоподателя.
Въз основа на извършената оценка на събраните в хода на
производството писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
нарушението по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, за
което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
От приобщените по делото писмени доказателства – Удостоверение
за психологическа годност № 417947 издадено на 24.03.2017г. и валидно до
24.03.2020г. (лист 6 от делото) и Справка от Регистър за психологическа
годност на водачите за явяванията на психологическо изследване (лист 7),
безспорно се установява и доказва, че към датата на нарушението 26.03.2021г.
жалбоподателят, не е притежавал Удостоверение за психологическа годност,
тъй като предходното му удостоверение е било валидно до 24.03.2020г. и
няма издавано последващо такова, което обосновава и извода, че към датата
на управлението на товарния автомобил от жалбоподателя, с който е
извършван международен обществен превоз на товари, съгласно приложената
по делото международна товарителница (CMR) (лист 8), жалбоподателят не е
притежавал удостоверение за психологическа годност.
Изискванията за психологическа годност към водачите, са
нормативно определени, с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията
и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
6
регистрация за извършване на психологически изследвания. Съгласно чл. 7 от
същата Всяко психологическо изследване завършва със заключение за
психологическа годност, като при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице се издава „Удостоверение
за психологическа годност“, каквото именно удостоверение за
психологическа годност не е притежавал жалбоподателя, към датата на
извършване на посочения в АУАН и НП международен обществен превоз на
товари.
Доказването на психологическа годност на водачите се извършва
именно с представянето на удостоверение за психологическа годност,
издадено при условията и реда, определен от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията в наредбата, издадена на
основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради и което неоснователни се явяват
доводите в жалбата, че неправилно е прието от страна на
административнонаказващия орган, че жалбоподателят е притежавал
Удостоверение за психологическа годност, макар и с изтекъл срок.
Приетета за нарушена разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002г. на МТС, посочва точно и ясно задължението на водач на
превозно средство, извършващо международен превоз на товари да
притежава удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Препращането към съответните нормативни актове, е направено с
оглед на уточняването на реда и начина, по който всеки водач може да
придобие съответните умения и правоспособност, но не и с оглед на
задълженията на водач на превозно средство, извършващо международен
превоз на товари да притежава удостоверение за психологическа годност .
Самите подзаконови нормативни актове (Наредба № 36 от 15.05.2006 г.,
Наредба № 37 от 2.08.2002 г. и Наредба № 41 от 4.08.2008 г.) уреждат
съответно условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
7
квалификация, но не съдържат разпоредби, въвеждащи задължения за
водачите, към които евентуално да препраща разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, поради и което настоящият
съдебен състав намира, че при така описано нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, не е нарушено по никакъв
начин правото му да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и респективно да организира защитата си.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. В
съзнанието на дееца са намерили отражение представи, че предходното му
удостоверение за психологическа годност е било изтекло на 24.03.2020г. и че
към датата на извършване на превоза не е притежавал Удостоверение за
психологическа годност и въпреки това е привел в движение и е управлявал
посочения товарен автомобил, с който е извършвал международен превоз на
товари. Доказателство за това е именно представеното от водача по време на
проверката Удостоверение за психологическа годност, на което изрично е
отбелязан срока на неговата валидност.
Неоснователни са релевираните с жалбата доводи, че в настоящия
случай водачът не е извършвал международен превоз на товари.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 14 от ДР на
ЗАП „Международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при
който се преминава през държавна граница.
В § 1, т. 3 от ДР на ЗАП е дадено легално определение на понятието
„Превоз на товари“, а именно превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза.
В конкретния случай видно от представената и приета по делото
международна товарителница (лист 8) безспорно се установява, че в
конкретния случай се касае именно за международен превоз на товари, като
самият жалбоподател е спрян за проверка именно по време на празния курс,
направен във връзка с превоза.
Неоснователни са доводите за неправилна квалификация на
8
нарушението, предвид това, че същото не е квалифицирано като такова по чл.
178в, ал. 5 ЗДвП От приложението на разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП е
изключен международния превоз на товари, което следва от буквалното
тълкуване на същата, поради и което и доколкото в настоящия случай се
касае именно за извършен от водача международен превоз на товари, то
правилно неговата деятелност е подведена под хипотезата на нормата на чл.
чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 23.10.2014г. постановено по КНАХД №
277/2014г., в което изрично е прието, че нормата на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП е
неотносима към случаите на извършване на международен превоз на товари,
какъвто именно е извършен в конкретния случай.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, а напротив.
Удостоверението за психологическа годност на водача е било валидно до
24.03.2020г. и по делото липсват данни след тази дата жалбоподателят да е
придобил такова, като едновременно с това от доказателствата по делото –
разпечатка от картата на водача се установява, че и след тази дата и в период
от една година, жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари,
което обосновава и извод, че не се касае за изолиран случай на
административно нарушение и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в настоящия
случай е неприложима, според настоящия съдебен състав.
С оглед всичко изложено депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0001279/13.05.2021г., издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на АНТ. В. Й. , ЕГН:
**********, с адрес *****, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 лева (две хиляди
лева), за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град
Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10