Решение по дело №706/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20237060700706
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е


№ 325


гр. Велико Търново, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

 

при участието на секретаря С.А., изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 706 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 459, ал. 1  от Изборния кодекс, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

 

Образувано е по жалба на Д.С.Д. ***, електронен адрес: ***, който в качеството си на кандидат за кмет на Община Горна Оряховица оспорва законността на Решение № 218/06.11.2023 г. на Общинската избирателна комисия на Община Горна Оряховица, с което за кмет на същото населено място е обявен за избран Н.А.Р..

В жалбата се навеждат като основания допуснати в хода на изборния процес нарушения при гласуването с машини. Получените според протокола на ОИК действителни гласове за него били само с 424 гласа по-малко, които са формирани изключително от машинни вот. Твърди, че машините били удостоверени неправомерно – хеш кодът не бил валиден по време на довереното изграждане, тъй като имало грешка на екрана. Тази грешка не била документирана в доклада за удостоверяване, което е допълнително нарушение. Също така не била документирана и версията на „хеш екстрактора“, който се ползва, като на предходни избори това се виждало и от публично наличните снимки при генериране на хеш кода. Твърди, че не е налице законосъобразно удостоверяване по смисъла на чл. 213а, ал. 2 от ИК. Прави позоваване на Решение № 10257/30.10.2023г. по адм. дело № 10416/2023г. на ВАС, според което установяването на съответствието на първия тур на ТУМГ е незаконосъобразно, а за удостоверяването на втория тур е използвана същата методика. Твърди, че методиката на втория тур е копирана от тази на първия тур; техническите устройства за машинно гласуване (ТУМГ) са удостоверени неправомерно – хеш кодът не е валидиран по време на довереното изграждане, тъй като има грешка на екрана. Твърди, че при сегашните избори, за разлика от предходни няма версия на т. нар. „Hash extractor tool“ и няма как да се установи какъв инструмент е използван за генериране на хеша. При условие, че хеш кодът не е верифициран, това означава, че довереното изграждане не е завършено, т. е. няма как да се приеме, че процедурата по удостоверяване на ТУМГ е завършена, което поставяло под съмнение машинния вот. При някои от бюлетините от машинно гласуване текстът бил размазан до степен да не може да се установи за кой от кандидатите е даден вота. Върху част от бюлетините от машинно гласуване, липсват два печата, поставени от член на СИК, каквото е изискването на чл. 437, ал. 1, т. 3 от ИК. При липсата на два печата на основание чл. 438, ал. 1, т. 5, б. „г“, тези бюлетини се унищожават и не се броят. Върху някои от бюлетините от машинно гласуване имало вписани специални символи като букви, цифри или други знаци, което е нарушение на чл. 437, ал. 2, т. 2 от ИК. Видно от одобрения с Решение № 2886-МИ от 09.11.2023г. на ЦИК и публикуван на официалната интернет страница анализ на несъответствията, имало констатирани такива при отчитане на бюлетините от машинно гласуване в секция *********. Твърди и, че при гласуването с хартиени бюлетини, неправилно е отчетен броят на недействителните бюлетини. На последно място, оспореното решение е взето на 05.11.2023г. в 02:15ч. Това нарушение обуславяло неговата незаконосъобразност. Протоколът на ОИК за избиране на кмет на общината също е без указана дата и час на изготвянето му, поради което не може да се направи обоснован извод, че протоколът и решението са съставени след приключване на изборния ден и отразяват действителната вола на избирателите.

С оглед на горното моли, на основание чл. 459, ал. 10 от ИК да се обяви изборът за кмет на Община Горна Оряховица от 05.11.2023г. за недействителен, алтернативно да се отмени Решение № 218/06.11.2023г. на ОИК на Община Горна Оряховица и да се върнат книжата на ОИК на Община Горна Оряховица за обявяване на действителните резултати.

В съдебно заседание, чрез ***Д. поддържа жалбата и доразвива съображенията в нея. От събраните по делото доказателства не се доказали твърденията за неправилно броене на гласовете, но съгласно разпределената доказателствена тежест, не било изпълнено от страна на административния орган задължението да докаже, че е налице законосъобразно удостоверяване по смисъла на чл. 213а, ал. 2 от ИК на машините за гласуване и хешкод. Такива доказателства не били представени и не били доказани фактическите и правни основания за издаването на съответния акт. От друга страна, датата, посочена в решението, когато е проведено заседанието на комисията и е взето решение, е 05.11. в 14,45 часа, което предхожда самия изборен ден. До момента ОИК не била направила необходимото да поправи ЯФГ, ако счита това за такова. Грешната дата в административен акт намира за съществено нарушение на материалния закон, по-точно нарушение на формата и достатъчно основание този акт да бъде отменен. Представя съдебна практика в тази връзка. Претендира да бъдат присъдени разноските по делото за направената експертиза и оспорва възнаграждението на останалите участвали адвокати по делото поради прекомерност.

 

Ответникът - Общинска избирателна комисия - гр. Горна Оряховица,  чрез ***и. и ***М., оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. В хода на съдебното производство се събрали достатъчно убедителни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че решението на ОИК е правилно и законосъобразно. От една страна това се доказвало от вещите лица, които броили бюлетините в чувалите и сравнили с отразеното в протоколите на СИК, че данните са проверени от ОИК и се съдържат в техния протокол. По отношение датата на решението, в материалите по делото, ясно се виждало, че е от 06.11.2023 година. Представени били протоколи-предложения за решения, след като са обработени всички материали от изчислителния център, че е подаден на 06.11.2023 година, след което веднага е изготвено и решението и след два часа са представени в ЦИК всички тези материали. Не вижда основания да се твърди, че решението не отговаря на изискванията на закона, досежно форма. Счита, че решението е правилно и законосъобразно.

 

Заинтересуваните страни ПП „Българска Социалдемокрация – Евролевица“, Партия „Възраждане“, ПП „ГЕРБ", Коалиция Неутрална България (Комунистическа Партия На България, Българска Комунистическа Партия, Партия на Българските Комунисти, Нова Сила, Русофили за Възраждане на Отечеството), Партия „Мир“, Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“, ПП „Движение за Права и Свободи“, Партия „Пряка Демокрация“, Местна Коалиция „Глас Народен“ и Партия „Български Възход“ не изпращат представител и не заемат становище по жалбата.

 

Заинтересуваната страна – Местна Коалиция „БСП за България и Левицата“, чрез ***Х.М.В.В., заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана в нейната цялост. Поддържа всичко заявено от ответника и подпомагащата страна. По същество по отношение на сочената нередност за явна фактическа грешка, допуснатото несъответствие не е от категорията „съществени нарушения“. Това несъответствие не следвало да окаже значение при вземане на крайното решение. Претендира разноски по списък.

Заинтересуваната страна – Н.А.Р., чрез ***В.К., заема становище за неоснователност на жалбата. Не се доказали основните твърдения, че има различни отбелязвания по бюлетините от машинния вот, има разлика в броенето, наличието на невалидни бюлетини, отчетени като валидни и всякакви други нарушения при отчитане вота на гласоподавателите в СИК. Имало само две бройки електронни бюлетини с № 16 и една бройка за жалбоподателя, които са с нарушена цялост, поради това че лицата са ги издърпали предварително, което не представлява съществено нарушение. Установени са в резултат на някои от секционните комисии неправилно отбелязване на невалидни бюлетини, които са отчетени като валидни и на практика крайният изборен резултат, които са отчели вещите лица, представлява разлика – 7 броя повече за жалбоподателя, което категорично не е съществено нарушение, което може да промени обявения резултат с решението, че Н.Р. е избраният от избирателите. По отношение на явна фактическа грешка, счита, че при висящ процес не е било редно ОИК да коригира датата и са налице достатъчно доказателства, че протоколът е издаден на 06.11.2023г. Касае се за явна фактическа грешка, поради което моли да се остави жалбата без уважение, а решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, за които представя списък.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс, от лице с правен интерес от оспорването на решението, поради което се явява допустима.

Предмет на оспорването е Решение № 218/06.11.2023 г. на Общинската избирателна комисия на Община Горна Оряховица, с което за кмет на същото населено място е обявен за избран Н.А.Р..

В хода на съдебното производство са установени следните факти:

С Указ № 146 /31.07.2023г. президентът на Република България насрочва провеждането на избори за общински съветници и кметове за 29.10.2023г.

С Решение № 2134-МИ/30.08.2023г. на Централната избирателна комисия е назначена Общинска избирателна комисия както следва – председател И.И. и., заместник председатели Д.Г.Д., М.ЛЛ.-С., П.М.С. И Т.Н.Т., секретар Н.В.В. и членове Д. Г.Д., М.К.П., П.В. К., С. К. М. и СВов, секретар Н.В.В. и членове Д.Г.Д., М.К.П., П.В.К. СВ.К.М. и СВ.Н.Ц..

Няма спор по делото, че с решения на Общинската избирателна комисия Д.С.Д. и Н.А.Р. са регистрирани като кандидати за кмет на община Горна Оряховица. С Решения на Общинската избирателна комисия останалите конституирани като заинтересовани по настоящото дело страни, вкл. Местна коалиция „БСП за България и Левицата“ са се регистрирали за участие в изборите за кмет в гр.Горна Оряховица.

На 16.10.2023г. от ЦИК са предоставени на Министерство на електронното управление (МЕУ), Български институт по метрология (БИМ) и Български институт за стандартизация (БИС) образци от представителна извадка на ТУМГ, с инсталира системен и приложен софтуер, които ще бъдат използвани за провеждането на изборите за общински съвети и кметове на 29.10.2023г. и 05.11.2023г.

На 29.10.2023г. е проведен първия тур на избори за кмет на община Горна Оряховица. Вторият тур на изборите, поради липса на избран кандидат на първия тур, е проведен на 05.11.2023г. между кандидатите Д.С.Д. и Н.А.Р..

Съгласно писмо изх. № МИ-04-87/31.10.2023г. на ЦИК информационните активи, предоставени на МЕУ, БИМ и БИС за първия тур на изборите, произведен на 29.10.2023г., може да бъдат използвани и за нуждите на удостоверяването за втория тур на изборите за кметове на 05.11.2023г.

Със Заповед № МЕУ-17888/31.10.2023г. е утвърдена Методика за удостоверяване на съответствието на доставения тип ТУМГ с изискванията на чл. 213, ал. 3 от Изборния кодекс и изискванията на на техническите спецификации. Необходимостта от извършване на удостоверяване на втория тур на изборите за кметове на 05.11.2023г. е обусловена от Решение № 10357/30.10.2023г. на ВАС по адм. дело № 10416/2023г. и Решение № 10358/30.10.2023г. на ВАС по адм. дело № 10429/2023г., съгласно които в Закона за електронното управление не е предвидена възможност за делегиране на правомощия на удостоверяването по чл. 213а, ал. 2 от ИК, поради което заповедта за делегация на министъра на електронното управление на неговия заместник се явява незаконосъобразна, както и извършените от последния действия, вкл. издаденото решение за удостоверяване № МЕУ-17714/27.10.2023г. Върховният административен съд в посочените дела сочи, че за провеждането на втория тур на изборите на 05.11.2023г. може да се изпълнят изискванията на закона при спазване на законоустановената процедура като удостоверяването по чл. 213а, ал. 2 от ИК се извърши от компетентните за това органи по предвидения ред.

С Решение на Министерството на електронното управление рег. № МЕУ-18097/02.11.2023г., Министърът на електронното управление и председателят на Управителният съвет на Българския институт за стандартизация (БИС) и БИМ, след като са разгледали Доклад за оценяване на съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване (ТУМГ) с изискванията на чл. 213, ал. 3 от Изборния кодекс и изискванията на техническите спецификации по обществени поръчки, изготвени във връзка с провеждането на втория тур на изборите за кметове на 05.11.2023г., изготвен от ръководители на екипи, назначени със Заповед № МЕУ-17902/31.10.2023г., са удостоверили, съответствието на доставения тип ТУМГ с изискванията на ИК и изискванията на техническата спецификация по методика, утвърдена от ръководителите на трите институции.

С Решение № 218/06.11.2023 г. на Общинската избирателна комисия на Община Горна Оряховица са обявени резултатите от изборите за кмет, с което за кмет на същото населено място е обявен за избран Н.А.Р..

Като писмени доказателства по делото са приети изборни книжа от втори тур на избори за кмет на Горна Оряховица, произведени на 05.11.2023г. хартиени и бюлетини от машини, намиращи се в 67 броя капронови чувала със съответни надписи и 67 бр. Пликове №2 - МИ - Протоколи на СИК, по опис с Протокол от 20.11.23г. (л.56-59 от делото); постъпили със становище вх. №5470/20.11.2023г. от заинтересуваната страна Н.А.Р., а именно:  Преписи от Решение № рег. №МЕУ-18097/02.11.2023г. на Министерство на електронното управление, разпечатка от сайта на Министерство на електронното управление, Протокол на ОИК за избиране на кмет на община Горна Оряховица с бланков номер, екземпляр на ЦИК 0406000000920001, Приложение №105-МИ-ХМ; постъпили с вх. № 5564/27.11.2023 година от ОИК - Горна Оряховица копие на указания, получени от ЦИК, във връзка с отразяване на гласовете от машинни бюлетини без печат; постъпили с вх. № 5574/27.11.2023 година, съгласно протоколно определение от предходно съдебно заседание Решение рег. № МЕУ-18097/02.11.2023 г. на Министерство на електронното управление и жалба вх. № 40863/15.11.2023 година, входирана в Административен съд София-град на 16.11.2023 година срещу Решение МУ-18097/02.11.2023 година на Министъра на  електронното управление.  

В хода на съдебното производство е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинност, в частност верността на съдържанието на следните документи: 1.Протокол на Общинска избирателна комисия Горна Оряховица (без дата) за избиране на кмет на община Горна Оряховица; 2.Протокол на Секционна избирателна комисия (СИК) в следните избирателни секции: 40600002, 40600004, 40600008, 40600011, 40600013, 40600014, 40600018, 40600020, 40600021, 40600030, 40600033, 40600036, 40600042, 40600043, 40600045, 40600046, 40600052, 40600058 и 40600060-по отношение бюлетините от машинно гласуване, отчетени като глас за кандидата Н.А.Р.; 3.Протокол на СИК в следните избирателни секции: 40600005, 40600006, 40600007, 40600009, 40600010, 40600015, 40600016, 40600019, 40600022, 40600024, 40600025, 40600026, 40600028, 40600029, 40600031, 40600032, 40600035, 40600037, 40600038, 40600039, 40600041, 40600050, 40600051, 40600053, 40600054, 40600059, 40600061, 40600063, 40600065, 40600066, 40600067, 40600068, 40600069, 40600070, 40600071, 40600073, 40600074, 40600075, 40600076, 40600079-по отношение на всички отчетени недействителни гласове с хартиени бюлетини и бюлетините от машинно гласуване, отчетени като глас за кандидата Н.А.Р.; 4.Протокол на СИК в избирателна секция 40600079, по отношение на всички отчетени недействителни гласове с хартиени бюлетини; 5.Протокол на СИК в избирателна секция ********* в цялост. На жалбоподателя във връзка с разпределението на доказателствената тежест е указано, че доколкото се касае за официални документи, върху него лежи доказателствената тежест за обосноваване неистинността на същите.

Изслушано и прието по делото е заключение на тройна съдебно-статистическа експертиза, по която вещите лица дават заключение, че при огледа на всички бюлетини от машинно гласуване във всички 67 секции не се установяват такива, на които текстът е размазан до степен да не може да се установи за кой кандидат е вота. Всички бюлетини от машинното гласуване (с изключение на една бюлетина за кандидат № 16, която е без печат; две бюлетини за кандидат № 16, които са с два печата на гърба и 8 бюлетини за кандидат № 7 и 19 бюлетини за кандидат № 16, които са с един печат, поставен на лицевата страна на бюлетината) са с един печат, поставен на гърба на бюлетината. Сред бюлетините от машинното гласуване не са намерени такива, върху които има вписани специални символи като букви, цифри и други знаци в нарушение на чл. 437, ал. 2, т. 2 от ИК, като само две бюлетини в две избирателни секции са без край на документа и номер над него. След проведено преброяване на всички бюлетини от ИС № ********* като действителни и недействителни, вещите лица са констатирали 129 бюлетина вместо записаните в протокола на СИК  130 бр., или разлика от една бюлетина. При огледа на опакованите от СИК като действителни хартиени бюлетини са намерени 13бр., които не отговарят на изискванията на чл. 437, ал. 2 от ИК. Общият брой на действителните и недействителните гласове, подадени с хартиени бюлетини и от машинното гласуване, биха променили крайния резултат за двамата кандидати, като кандидат № 7 получава 6658 гласа, а кандидат № 16 получава 7089 гласа.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното Решение № 218/06.11.2023 г. на Общинската избирателна комисия на Община Горна Оряховица е издадено от компетентен орган - Общинска избирателна комисия – Горна Оряховица, назначена с Решение на Централната избирателна комисия, при спазване на процесуалните правила. Решението е прието от ОИК на основание чл. 452 от ИК, въз основа на получените данни от протоколи на СИК. Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила, уреждащи работата на общинската избирателна комисия.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В производството по оспорване на решението на ОИК, съдът осъществява контрол за законосъобразност на направения избор в контролно-отменително производство. В рамките на това производство, съдът дължи произнасяне по наведените от жалбоподателя твърдения за нарушения на изборния процес и отражението им върху крайния изборен резултат. В тази връзка следва да се има предвид, че не всички нарушения на изборния процес обуславят недействителността му, а само тези, които са съществени и пряко засягат волята на избирателя, от където именно следва да се изхожда при извършване на преценката за законосъобразността на избора. В конкретния случай наведените от жалбоподателя твърдения следва да бъдат групирани в три групи:

По отношение на първата група твърдени нарушения – неправилно отчитане на недействителни бюлетини като действителни, довели до неверни данни в протоколите на секционните комисии, съдът намира същите за недоказани. Съгласно  изслушано и прието по делото е заключение на тройна съдебно-статистическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, при огледа на всички бюлетини от машинно гласуване във всички 67 секции не се установяват такива, на които текстът е размазан до степен да не може да се установи за кой кандидат е вота. Всички бюлетини от машинното гласуване (с изключение на една бюлетина за кандидат № 16, която е без печат; две бюлетини за кандидат № 16, които са с два печата на гърба и 8 бюлетини за кандидат № 7 и 19 бюлетини за кандидат № 16, които са с един печат, поставен на лицевата страна на бюлетината) са с един печат, поставен на гърба на бюлетината. Сред бюлетините от машинното гласуване не са намерени такива, върху които има вписани специални символи като букви, цифри и други знаци в нарушение на чл. 437, ал. 2, т. 2 от ИК, като само две бюлетини в две избирателни секции са без край на документа и номер над него. След проведено преброяване на всички бюлетини от ИС № ********* като действителни и недействителни, вещите лица са констатирали 129 бюлетина вместо записаните в протокола на СИК  130 бр., или разлика от една бюлетина. При огледа на опакованите от СИК като действителни хартиени бюлетини са намерени 13 бр., които не отговарят на изискванията на чл. 437, ал. 2 от ИК. Общият брой на действителните и недействителните гласове, подадени с хартиени бюлетини и от машинното гласуване, биха променили крайния резултат по следния начин, като кандидат № 7 получава 6658 гласа, а кандидат № 16 получава 7089 гласа.

Съставените от длъжностни лица в кръга на правомощията им, протоколите на СИК и ОИК представляват официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила за отразените в тях факти. Предвид характера на протоколите на официални свидетелстващи документи, в тежест на оспорващата ги страна е да докаже при пълно и главно доказване твърдението си, че протоколите са с невярно съдържание. В тази връзка, откритото производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинност, в частност верността на съдържанието на протокола на Общинска избирателна комисия Горна Оряховица и конкретно посочени протоколи на Секционна избирателна комисия (СИК) установява само в някои от избирателните секции недействителност на една две, и само в една секция четири бюлетини, които в крайна сметка променят изборния резултат само със седем глада в полза на жалбоподателя, при установена разлика съобразно протокола на ОИК от 424 гласа. Оспорването, макар и успешно за някои от секциите се отнася за незначителен брой бюлетини, които не оказват влияние на изборния резултат. Следователно установените нарушения, допуснати от секционните избирателни комисии при отчитането на действителни и недействителни гласове не правят налични основания за отмяната на оспореното решение.

По отношение действителността на бюлетините от машинния вот факт е постъпило до всички Общински и секционни избирателни комисии писмо от ЦИК, подписано от Камелия Пенчева в качеството й на председател, когато в избирателната кутия са пуснати бюлетини от машинно гласуване, на гърба на които не е поставен печат от СИК, тези бюлетини да се преброяват по правилата за отчитане на действителни гласове. Като орган, който носи цялата отговорност за провеждане на изборите, ЦИК трябва да упражнява властническите си правомощия добросъвестно, справедливо и по разумен начин - спазвайки принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 1 от АПК. Като административен орган ЦИК е длъжна от две или повече законосъобразни възможности да избере тази, която е най-благоприятна за държавата и обществото – чл. 6, ал. 4 от АПК. Като всеки административен орган ЦИК е длъжна да спазва принципа за последователност и предвидимост, въведен с чл. 13 от АПК, и да следва своите публично обявени критерии и установена практика. Предвид незначителния брой бюлетини без печат и спазването на дадените от ЦИК указания по отношение както на спечелилия кандидат, така и по отношение на настоящия жалбоподател съдът намира, че в случая не са налице нарушение на изборните правила, които да обосноват отмяна на вота.

По възражението за липсващи два печата на машинната бюлетина следва да се отбележи, че съгласно Решение № 1858-НС/31.03.2023г. на ЦИК се дават указания, че при машинно гласуване се поставя един печат от член на СИК. Това решение не е отменено или обжалвано и като такова е задължително за всички секционни избирателни комисии. Изискването за два печата се съдържа в чл. 437, ал. 2 от ИК, която очевидно касае хартиените бюлетини, тъй като само при тях може да са налице квадратчетата за гласуване за партия или коалиция, където да бъде поставен знак "Х" или "V" с химикал, пишещ със син цвят. Съгласно чл. 428 от ИК при машинно гласуване избирателят гласува за общински съветници и за кметове, като отбелязва по еднозначен начин своя вот.

По отношение на втората група твърдени нарушения, касаещи допуснати в хода на изборния процес нарушения при гласуването с машини и удостоверяването по смисъла на чл. 213а, ал. 2 от ИК, съдът намира следното:

Гласуването с бюлетини за машинно гласуване се осъществява чрез специализирани устройства за гласуване (машини) в избирателна секция - чл. 212, ал. 1 Изборния кодекс. Тези машини следва да отговарят на изискванията за сигурност и надеждност, поставени в Кодекса за добрата практика по изборните въпроси на Съвета на Европа, като действащият ИК съдържа тези изисквания в 17 точки на чл. 213, ал. 2 Изборния кодекс. ЦИК определя техническите изисквания към апаратната и програмната част на машините- чл. 213, ал. 3 Изборния кодекс. Съгласно чл. 213а Изборния кодекс техническите устройства за машинно гласуване са държавна собственост, която се придобива и управлява от Централната избирателна комисия. Министерството на електронното управление съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология удостоверяват съответствието на доставения тип технически устройства за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал. 3 и изискванията на техническата спецификация по методика, утвърдена от министъра на електронното управление, председателя на Българския институт по метрология и председателя на управителния съвет на Българския институт по стандартизация. В процеса на удостоверяването на съответствието на машините може да участват и представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в изборите, на българските неправителствени организации, които са регистрирани наблюдатели на съответния вид избор, и на Българската академия на науките, като на лицата се предоставя достъп до устройствата, документацията и изходния код по ред, определен от Централната избирателна комисия.

Удостоверяването на съответствието на ТУМГ с изискванията на чл. 213, ал. 3 ИК, съгласно утвърдената Методика включва процеси по преглед на предоставените информационни активи, анализ на документите и изготвяне на план за оценяване на съответствието; оценяване на съответствието на доставения тип ТУМГ с изискванията на чл. 213, ал. 3 ИК и изискванията на техническата спецификация; изготвянето на протоколи и доклад за оценяване на съответствието и постановяване на решение за удостоверяване на съответствието от министъра на електронното управление, съвместно с председателя на БИМ и председателя на Управителния съвет на БИС. В обхвата на удостоверяването на съответствието не се включват дейности, които са задължение на и се извършват от изборната администрация; дейности, свързани с удостоверяване на организацията и технологията на компютърната обработка на резултатите от гласуването, както и такива, свързани с логистиката и техническото обслужване, които се извършват по отношение на ТУМГ. Видно от самото Решение на МЕУ удостоверяването на съответствието е към момента на постановяване на решението, като всяка последваща промяна в ТУМГ, неговата съставна част и периферно устройство, както и в консумативите, смарткартите и в софтуера не попада в обхвата на извършеното удостоверяване.

По отношение на направеното в съдебно заседание оспорване съдът е констатирал, че от страна на Министерство на електронното управление е постъпило с вх. № 5574/27.11.2023 година по делото Решение рег. № МЕУ-18097/02.11.2023 г. на Министерство на електронното управление като електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, с отбелязване, че в административният акт е включено разпореждане за предварителното му изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. Независимо от липсата по делото към момента на приключване на устните състезания, на електронен носител, върху който е записан електронният документ, не са налице основания за изключване на Решение рег. № МЕУ-18097/02.11.2023 г. на Министерство на електронното управление от доказателствения материал по делото на основание чл. 183, ал. 1, изр. последно от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Тази норма е приложима спрямо страна по дело, а не спрямо трето неучастващо по делото лица, каквото е Министерство на електронното управление. При ответника ОИК Горна Оряховица не е бил наличен оригинал на електронен носител, за да бъде същият санкциониран по реда на чл. 183, ал. 1, изр. последно от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. На следващо място от страна на третото задължено лице чл. 183, ал. 1, изр. последно от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е представен препис от Решение рег. № МЕУ-18097/02.11.2023 г. на Министерство на електронното управление, който предвид валидирания квалифициран електронен подпис на изпращача – Министър на електронното управление, може да се приеме за заверен препис.  С съгласно чл. 183, ал. 2 ГПК, завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис, което условие в случая може да се приеме за изпълнено.

По настоящото дело не бе открито производство по оспорване на Решение рег. № МЕУ-18097/02.11.2023 г. на Министерство на електронното управление, доколкото процесуалният представител на жалбоподателя уточни в съдебно заседание, че се касае за инцидентен съдебен контрол по отношение на този акт. По отношение на инцидентния съдебен контрол ВАС многократно се е произнасял в своите решения, че посоченият институт намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет спорове относно граждански правоотношения, по отношение на които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Именно необходимостта за установяване на относими в решението на гражданско-правния спор факти е мотивирал законодателят да приеме изрично нормата на чл. 17 от ГПК. Аналогична разпоредба в АПК не е налице и това не е случайно, защото от една страна възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна -  чл. 149, ал. 5 от АПК, а от друга страна – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове при участието в процеса само на административния орган, издал единия от тях. Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, неговият стабилитет следва да бъде зачитан. В този смисъл е решение № 8584/01.07.2020 година на ВАС по адм. дело № 842/2020 година, VII-мо отделение на ВАС. Жалбоподателят в настоящото производство е имал право да оспори тази заповед и не е упражнил това право в отделно съдебно производство. Административният съд не може да осъществи косвен контрол за законосъобразност, вкл. и за нищожност на същия, в какъвто смисъл са релевантни основанията за липса на компетентност на издателя на акта  В този смисъл е Решение № 10165/2020 г. на V-то отделение ВАС.

На следващо място, настоящият състав не е нито родово, нито местно компетентен съдия, доколкото Заповедта на министъра на електронното управление представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като има еднократно действие и с него се създават задължения за неопределен брой адресати – лица, които имат избирателни права кандидати за обявените за местните избори лица и като общ административен акт същият следва да подлежи по реда на раздел 2, глава 10 от АПК и законовият състав е тричленен, а местно компетентен е Административен съд София-град. Настоящият състав – едночленен, би се явявал некомпетентен да разгледа една такава жалба за нищожност. На последно място, следва да се изтъкне, че в случай, че оспореното решение на Министерство на електронното управление е нищожно, то би следвало да е налице Решение на ЦИК, с което да се разпореди преминаване изцяло към хартиено гласуване,  така както беше сторено на първия тур на изборите. Доколкото за втория тур на изборите, проведени на 05.11.2023г. няма Решение на ЦИК, задължаващо да се премине към гласуване само с хартиена бюлетина, то липсва такова опосредяване и пряка връзка между оспореното в настоящото производство решение на ОИК и Решението на министъра на електронното управление, с което се удостоверява съответствието на доставения тип технически устройства за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал. 3 ИК. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 ИК Централната избирателна комисия осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове - има обща компетентност за всички дейности и контрол на изборния процес. В т. 29 на същия текст е предвидено, че комисията определя условията и реда за машинното гласуване, а чл. 214, ал. 2 (изм. ДВ, бр. 104 от 2022 г.) възлага на Централната избирателна комисия да организира, ръководи и контролира реда за провеждане на машинното гласуване. За втория тур на изборите липсва решение за провеждане на съответния избор само с хартиени бюлетини ( в отклонение от общото правило за гласуване по избор с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване), която компетентност е специално уредена в чл. 213а, ал. 5 Изборния кодекс. Това правомощие на Централната избирателна комисия може да се упражни, когато при удостоверяването на съответствието на техническите устройства за машинно гласуване се установи несъответствие с принципите по чл. 3-за всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и при осигуряване свободно изразяване на волята на избирателите. Наличието на решение за съответствие по чл. 213а, ал. 2 Изборния кодекс е задължително условие за машинно гласуване, както и за гарантиране на сигурността при осигуряване на всеобщо, равно и пряко избирателно право на избирателите и при липсата, само Централната избирателна може да приеме, че изборът се провежда само с хартиени бюлетини.

Друг извод не може да обоснове и представената в хода на делото жалба до Административен съд София-град срещу Решение рег. № МЕУ-18097/02.11.2023 г. на Министерство на електронното управление. Няма данни дали е насрочено дело по така подадената жалба и да е извършвана проверка по отношение допустимостта й относно правен интерес и спазване на срока за оспорване. Липсва съдебно удостоверение от Административен съд София-град за образуването, висящтност и етапа на евентуално образувано административно производство по проверка на Решение рег. № МЕУ-18097/02.11.2023 година на Министерство на електронното управление. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 7 от ИК, Административния съд следва да разгледа делото в 14-дневен срок от постъпване на жалбата, поради което при допуснато предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК на решението на МЕУ, не следва да се изчаква произнасяне на сезирания съд -Административен съд София-град, по отношение на неговото оспорване.

Допуснатото предварително изпълнение на Решение рег. № МЕУ-18097/02.11.2023 г. на Министерство на електронното управление означава, че неговият стабилитет към момента на провеждане на втория тур на изборите, следва да бъде зачитан. Видно от същото, при проверка и оценка валидността и автентичността на документи за оценяване на съответствието на доставения тип ТУМГ или негова съставна част са приложени критерии за оценяване, надлежно описани в Процедура № 1 по т. 6 от Методиката. Проверена и оценена е валидността, автентичността и приложимостта на документи, издадени от трета независима страна, които са подробно описани в Доклада към него. Направена е оценка, че представените документи са валидни и автентични, и могат да бъдат използвани и признати като доказателство за съответствие с изискванията на чл. 213, ал. 3 от ИК и изискванията на приложимата техническа спецификация. При проверка на изискванията на хардуерната конфигурация на доставения тип ТУМГ, са приложени критериите за оценяване, надлежно описани в Процедура № 2 по т. 6.2 от Методиката. Направена е оценка, че хардуерната конфигурация на доставения тип ТУМГ съответства на изискванията на чл. 213, ал. 3 от ИК и изискванията на приложимата техническа спецификация. При проверка и оценка на функционалността на типа ТУМГ за съответствие с техническите и функционалните изисквания към него, са приложени критериите за оценяване, надлежно описани в Процедура № 3 по т. 6.3 от Методиката. Направена е оценка, че функционалността на ТУМГ по осигуряване на електронно машинно гласуване, съответства на изискванията на чл. 213, ал. 3 от ИК и изискванията на приложимата техническа спецификация. При проверка на сигурността на информацията, която се въвежда, обработва, съхранява и извежда от доставения тип ТУМГ, са приложени критериите за оценяване, надлежно описани в Процедура № 4 по т. 6.4 от Методиката. Направена е оценка, че инсталирания в ТУМГ софтуер е оценен по отношение на сигурността на информацията, която се въвежда, обработва, съхранява и извежда от доставения тип ТУМГ, като е установено съответствие с  изискванията на чл. 213, ал. 3 от ИК и изискванията на приложимата техническа спецификация. Видно от гореизложеното всички ТУМГ с инсталиран софтуер – версия 5.3.0.0 на операционна система и версия 1.18.0.0 за приложението на посочен в Решението системен ХЕШ са с удостоверено съответствие. Извън наведените твърдения, в настоящото производство не бяха събрани никакви други доказателства, обосноваващи и доказващи противното.

Неоснователно с жалбата се навеждат твърдения за неприложимост на методиката за удостоверяване на техническата спецификация в следствие на постановеното от ВАС Решение по адм. д. № 10416/2023г. Това обстоятелство не отговаря на действителността, тъй като самата методика е отделен акт, утвърден със заповед на министъра на МЕУ, който не е отменен, нито е обявен за недействителен или нищожен от компетентен съд. Доколкото методиката не е била отменена, правилно е била използвана за валидиране и удостоверяване на работата с машините за гласуване. Методиката е утвърдена със заповед на министъра на електронното управление и няма данни и твърдения да е отменена по установен от закона ред.

Отделното отчитането на гласовете от машинното гласуване чрез разделно преброяване на контролните разписки е гаранция за прозрачност на изборния процес, особено след изменението на чл. 271, ал. 1 от ИК (ДВ, бр. 104 от 2022 г.), с което отпадна нормативното задължение да се разпечатва протокол от машините за гласуване. Разделното отчитане на гласовете от двата вида гласуване и разделното вписване в протоколите обезпечава контрола върху изборния процес - както от гласоподавателите и от външни наблюдатели, така и от съда при евентуално оспорване на изборните резултати. Аргументи в този смисъл могат да се почерпят и от Решение № 9 от 02.07.2021 г. на Конституционния съд на РБ, постановено по к. д. № 9/2021 г., което е приложимо mutatis mutandis и към настоящия спор. Конституционният съд изрично е посочил в мотивите си, че машинното гласуване чрез специализирани устройства за гласуване (машини) следва да отговаря на изискванията за сигурност и надеждност, поставени в Кодекса за добрата практика по изборните въпроси на Съвета на Европа ("C. of G. P. in E. matters"). Част от тези добри практики са необходимите гаранции за проверка на вота, като се минимализира или напълно изключи човешкият фактор, за да се осигури честността и прозрачността на изборния процес.

Както Конституционният съд на РБ отбелязва в Решение № 9 от 2.07.2021 г. на КС по к. д. № 9/2021 г., хипотетичната възможност машините за гласуване да допускат софтуерни грешки или да бъдат манипулирани не дава основание за установяване на противоконституционност на законовите разпоредби. Не може да служи като основание за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби и съмнението доколко отговорните за изборния процес държавни органи ще изпълнят предвидените в закона правомощия и дали в действителност ще бъдат произвеждани честни и демократични избори.

По отношение на третата група твърдени нарушения, касаещи твърденията за формални нарушения на оспорения акт, а именно липса на дата и час на изготвянето му, поради което не може да се направи обоснован извод, че протоколът и решението са съставени след приключване на изборния ден и отразяват действителната воля на избирателите, следва да се отбележи следното:

На стр. 9 от изготвения от ОИК Горна Оряховица протокол за избиране на кмет на община Горна Оряховица с бланков номер, екземпляр на ЦИК 0406000000920001, Приложение № 195-МИ е посочено, че подписите в протокола са положени в 2,30ч. на 06.11.2023г. Процесният документ е официален удостоверителен документ, издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в който ясно е отбелязано кога е подписан, което завършва неговото издаване и с това удостоверява достоверната му дата. Същият е качен на интернет страницата на ЦИК в раздел „Резултати“ и копие от същия, в частност стр. 9, относно полагането на подписите в протокола се съдържа на л. 70 от делото. Видно от самото Решение № 218 на ОИК Горна Оряховица, същото е от 06.11.2023г. Посочването в текстовата му част датата 05.11.2023г. в 02:45ч. представлява техническа грешка, която сама по себе си не може да обоснове незаконосъобразност на обявения избор. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице неяснота относно датата, представлява съществено нарушение на материалния закон, по-точно нарушение на формата и представляваща достатъчно основание актът да бъде отменен. В тази връзка неотносима намира представената за сведение съдебна практика. За да бъде уважена жалба по чл. 459 от ИК, съдът не само следва да установи нарушения при провеждане на избора, но следва да бъдат установени такива нарушения, които биха довели до опорочаване волята на избирателя, което да доведе до промяна на вота, или това да попречи да бъде определен резултата от избора. Преценката за законосъобразността на избора, както и на избирателния процес трябва да изхожда от наличието на правото на глас и неговото упражняване съобразно закона. Не всяко нарушение на този процес води до недействителност на избора, а само съществено нарушение на процеса на гласуване. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати показания изборен резултат би бил различен.

На последно място, в основата на изборния процес са заложени три кумулативни основни изисквания: идентификация на избирателите - за осигуряване на всеобщото, равно и пряко избирателно право; защита на тайната на вота – за гарантиране на свободното изразяване на волята на избирателите, и верификация на изборните резултати - възможност за контрол върху правилното отчитане на изборните резултати. Именно на тези три изисквания е подчинено и систематичното подреждане на разпоредбите на ИК. Ако изборите са проведени в нарушение на което и да е от тези изисквания, е нарушен стандартът за упражняване на избирателни права и за провеждане на честни избори. Дори и да е налице порок (какъвто безспорно не е установен по установения съдебен ред), то няма да е нарушен стандартът за упражняване на избирателни права и за провеждане на честни избори,  съобразно гороупоменатите  изисквания. Съобразно решение № 13/28.11.2013 г. по КД № 14/2013 г., решение № 9/26.11.2009 г. по КД № 8/2009 г., решение № 2 от 16.02.2010 г. по КД № 10/2009 г., решение № 5 от 9.07.2013 г. по КД № 13/2013 г., постановени от Конституционния съд на Република България, приложими и в случая, за да бъде обявен изборът за недействителен, следва съдът да установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията на Република България, и нарушенията трябва да са в такава степен тежки, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите. Както се посочи по-горе, не всяко нарушение води до недействителност на изборните резултати, а само това, което се е отразило на вота на избирателите. Тези стандарти въведени с практиката на Конституционния съд се потвърждават и от решение от 13.10.2015 г. на четвърто отделение на ЕСПЧ – дело Риза и други срещу България, според което активното избирателно право, както е гарантирано в чл. 3 от Протокол № 1 не се ограничава единствено до действията, състоящи се в тайния избор на предпочитания кандидат, а включва и възможността всеки гласувал да види гласа си да оказва влияние при съставяне на избираемото тяло при спазване на правилата, установени от изборното законодателство. Според същото решение допускането на противното би означавало да се лишат от съдържание правото на глас, изборния процес и, в крайна сметка, самата демократична система. С оглед така формираната практика, в производството по оспорване на изборен резултат оспорващата страна следва да установи по несъмнен начин, че нарушенията са променили изборния резултат.

Няма спор, че в процесния случай е осигурено всеобщото, равно и пряко избирателно право; защита е била тайната на вота – за гарантиране на свободното изразяване на волята на избирателите, и верификация на изборните резултати при съдебния контрол контрол върху правилното отчитане на изборните резултати се потвърждава от заключението на тройната съдебно-статистическа експертиза. От събраните по делото доказателства не се установява наличие на такива съществени нарушения на изборния процес, които преценени поотделно или в тяхната съвкупност, да са довели до невъзможност избирателите да упражнят правото си на глас, или да са поставили в невъзможност органите, чиито функции по закон за свързани с организирането и провеждането на местните избори, да отчетат гласовете и да обявят крайния резултат от гласуването. При преценка на твърдяните със процесната жалба нарушения, се установява, че сочените обстоятелства, по своя характер и проявление в обективната действителност, не могат да доведат до опорочаване на волята на избирателите, респ. не може да се приеме, че при тяхната липса или наличие крайният резултат от проведените избори би бил различен.  

Съгласно изложените съображения жалбата на Д.С.Д. срещу Решение № 218/06.11.2023 г. на Общинската избирателна комисия на Община Горна Оряховица се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 При този изход на спора основателно се явява искането на заинтересованите страни Н.А.Р. и МЕСТНА КОАЛИЦИЯ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ и ЛЕВИЦАТА“ за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложен списък и доказателства за действителното им извършване. Не е налице прекомерност на адвокатските възнаграждения доколкото също е съобразено с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения по административни дела без материален интерес, като по отношение на ***К. се налице данни, че същата е регистрирана по ДДС, поради което ДДС в размер на 200 лв. върху минималното адвокатско възнаграждение от 1000лв. е също дължимо.

 

Водим от горното и на основание чл. 459, ал. 10 ИК, Административен съд Велико Търново, пети състав

 

Р    Е    Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 218/06.11.2023 г. на Общинската избирателна комисия на Община Горна Оряховица относно избиране на кмет на община Горна Оряховица.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на Н.А.Р. сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на МЕСТНА КОАЛИЦИЯ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ и ЛЕВИЦАТА“ сумата от 1000 (хиляда) лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - мо дневен срок от обявяването му на основание чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс.

След приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт изисканите за целите на процеса изборни книжа/протоколи и бюлетини/, приети с протокол от 20.11.2023г. на стр. 56 - 59 от делото, да се върнат на общинската администрация в гр. Горна Оряховица за съхранение, съгласно изискванията на чл. 457, ал. 5 от ИК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: