Решение по дело №3/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 6
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Благовеста Костова
Дело: 20214200600003
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Габрово , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Кремена Големанова

Ива Димова
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600003 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Р.Ц. от ГАК в
качеството и на служебен защитник на подсъдимия П.Е. Я. срещу Присъда №
260013 от 24.11.2020г., постановена по НОХД № 37/2020г. на РС-Севлиево.
С горната присъда РС- Севлиево е признал подсъдимия П. Я. за
виновен в това ,че в периода 26.09.2019 год. - 07.10.2019 год., в гр.Севлиево,
при условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от НК и при
условията на опасния рецидив - чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б” от НК, с цел да
набави за себе си имотна облага, на два пъти, укрил и спомогнал да бъдат
отчуждени чужди движими вещи: първият път – меден казан за изваряване на
ракия с вместимост 100л.; моторен трион „Щил MS 270“; храсторез –
бензинов тример „ВС-415В“; всичко на обща стойност 780.00 лева,
собственост на Т.И.И. от гр.Севлиево и вторият път – 4 броя автомобилни
гуми „Kleber“ с размери 225/50/17; 4 броя автомобилни гуми „Vredestein
Snowtrac“ с размери 205/55/16 с метални джанти; 4 броя автомобилни гуми
„Pirelli Sottozero“ с размери 205/60/16 с алуминиеви джанти „Cesam Sport“;
комплект куфар с инструменти „Ейнхел“ и велосипед „Драг Hardy“, всичко на
обща стойност 2220.00лева, собственост на Н.Н.Г. от гр.Севлиево, всички
1
вещи на обща стойност 3000.00лева, за които предполагал, че са придобити
от другиго чрез престъпление - кражба от владението на Т.И.И. и Н.Н.Г., като
за извършеното престъпление по чл.215, ал.2, т.4, предл.второ във вр. с ал.1
във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б” във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, му е
наложил наказание от ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като е постановил да изтърпи същото при ПЪРВОНАЧАЛЕН
СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, както и на ГЛОБА В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 5 000.00 /Пет хиляди/ лева.
На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е зачел времето, през което по
отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 08.10.2019 год.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
На осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата
вещественото доказателство-мобилен телефон, собственост на подсъдимия,
послужил за извършване на престъплението.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Ц. в качеството му на
служебен защитник на подсъдимия Я., като неправилна. Прави се искане
обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимия оправдан.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимия и
неговия защитник поддържат жалбата. Защитникът анализира събраните по
делото доказателства, като счита, че обвинението не е доказано. Подсъдимият
прави искане по делото да бъдат осъдени виновни лица, които според него
прокуратурата прикрива. Претендира да му бъде върнат телефона.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата,
счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и
моли да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
2
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни
изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Я. живеел в гр.Севлиево.Нямал постоянна работа и бил
затруднен финансово.През 2019г. от време на време работел в сферата на
дърводобива.През този период ползвал мобилен апарат „Huawei” и
регистрирана на негово име СИМ-карта с № ***.
Я. обитавал известно време имот, находящ се ул.”Табашка” № ** в
гр.Севлиево и се познавал със съседа си .Ш.Ш.Х..Последният живеел на
ул.”Табашка” № **.В имота имало гараж, който св.Х. ползвал и чийто вход
бил откъм съседната ул.”Павел Венков”. Ш.Х. работел като таксиметров
шофьор във фирма „Боби Транс” ООД, като управлявал лек автомобил
„Дачия Логан” с рег. № ***. Х. ползвал мобилен телефон със СИМ-карта с №
0988/380671.
През месец септември на 2019г. подсъдимият заедно с други работници
извършвали доставки на дърва за огрев по заявка на клиенти до домовете
им.В гр.Севлиево на ул.”Мара гидик” № **, заедно със съпруга си живеела
св.Т.И.. Имотът им представлявал къща, с пристроен до нея гараж и дворно
място.В избата и гаража си семейството съхранявало различни вещи, в това
число зимнина, домашна ракия, инструменти, различни машини и други.В
края на месец септември 2019 г. подсъдимият заедно с други негови колеги
закарали и разтоварили в дома на И. дърва за огрев. През нощта на 26-ти
срещу 27-ми септември 2019 г. неустановен по делото извършител проникнал
в имота на семейството на св.И. и от него противозаконно отнел следните
движими вещи: меден казан за изваряване на ракия с вместимост 100 л.,
3
моторен трион марка „Щил“ модел „MS 270“, храсторез – бензинов тример
модел ВС-415В, 16 броя консерви лютеница и 1 пластмасова туба с
вместимост 10 л., пълна с домашна ракия.Общата стойност на отнетото
имущество била 917,00 лева.Вещите били пренесени от извършителя на
кражбата и укрити в затревено пространство между жилищни сгради,
находящи се в близост до имота на св.И., на ул.”Марин Попов” и
образуващото се от нея и ул.”Опълченска” кръстовище. През същата нощ,
подсъдимият отново скитал из града и забелязал, вещите, отнети от дома на
св.И..Поради естеството им, това, че са укрити на такова място, както и
поради нощният час, предположил, че те са придобити от другиго чрез
кражба, но решил, че от продажбата им ще се снабди с пари, с които да
задоволи личните си нужди. Поради тази причина се отдалечил на известно
разстояние от местоположението им, след което от ползвания от него
мобилен телефон, с посочената по-горе СИМ-карта се обадил на посоченият
по-горе мобилен номер, ползван от св.Х..Обаждането било осъществено през
мобилна клетка на мобилен оператор „А 1”, находяща се на ул.”Никола
Генев” № ** и в непосредствена близост до мястото, където вещите били
укрити. Я. обяснил на св.Х., че се намира в края на ул.”Опълченска” и
началото на ул.”Марин Попов” в гр.Севлиево и, че трябва да отиде с таксито
на това място, за да вземат едни вещи. Св.Х. отишъл с таксиметровия
автомобил до указаното от Я. място, след което последният натоварил в
автомобила част от отнетите от дома на св.И. вещи, а именно - меден казан за
изваряване на ракия с вместимост 100л.; моторен трион „Щил MS 270“ и
храсторез – бензинов тример „ВС-415В“. Подсъдимият помолил св.Х. да
откарат вещите в неговия гараж на посочения по-горе адрес и да ги оставят
там и последният се съгласил.Св.Х. откарал вещите до гаража си и
подсъдимия ги стоварил в него.След това двамата се прибрали .
На 27.09.2019 г. подсъдимият, чрез мобилното приложение „Фейсбук
Месинджър” се свързал със св.Ц.П. с който се познавали от работата му в
сферата на дърводобива. От него Я. бил взел заем от 200.00 лева, за да може
да си заплати наема на квартирата.Подсъдимият предложил на св.П. да му
продаде моторна резачка „Щил” за сумата от 300.00 лева, като от тях си
приспадне дадения заем в размер на 200.00 лева и му заплати сумата от 100.00
лева. П. се съгласил и двамата се уговорили да се срещнат. След това Я. се
4
обадил на св.Х. и го помолил да отиде до неговия гараж и да го отвори, тъй
като имал уговорка с човек, на когото да продаде резачката. Св.Х. отключил
гаража и там се срещнали с подсъдимия и св.П.. Подсъдимият влязъл вътре,
взел моторния трион „Щил” и го дал на св.П., като му обяснил, че няма да има
никакви проблеми с него. Св.П. заплатил на подсъдимия сумата от 100 лева,
както била тяхната уговорка.П. забелязал, че в гаража има и храсторез, но не
проявил интерес към него и си тръгнал.
Междувременно подсъдимият, отново през мобилното приложение
„Фейсбук Месинджър” се свързал със св.А.А. и му предложил да му продаде
меден казан за изваряване на ракия. А. обаче поискал първо да види
казана.Уговорили се да се видят в центъра на гр.Севлиево, за да се спазарят.
При срещата, Я. му предложил да му продаде казана за сумата от 300.00 лева,
като обяснил ,че същия е на баща му, който е болен. Двамата постигнали
съгласие и св.А. се съгласил да закупи казана за сумата от 300.00 лева, които
ще му плати на два пъти от по 200.00 лева и 100.00лева.Договорили се
подсъдимия да закара казана в дома на св.А. в с.Горна Росица, общ.Севлиево.
След това Я. се свързал отново със св.Х. и му обяснил, че има уговорка с
човек от с.Горна Росица, на когото да продаде казана, както и, че на
следващият ден трябва да го закарат до дома му в с.Горна Росица.На
следващият ден подсъдимият и св.Х. натоварили казана за изваряване на
ракия в таксиметровия автомобил на Х. и го закарали в с.Горна Росица,
където в дома на св.А. двамата разтоварили казана, А. дал на подсъдимия
уговорената сума от 200.00 лева и заплатил на св.Х. 10.00 лева за
таксиметровата услуга. Междувременно св.И. установила, че от дома й е
извършена кражба и подала сигнал в РУ на МВР - Севлиево.
През нощта на 06-ти срещу 07-ми октомври 2019 г. неустановен по
делото извършител, чрез използване на техническо средство – ключ,
проникнал в гаража, намиращ се на ул.“Сава Тошев“№** в гр.Севлиево,
собственост на семейството на св.Н.Г. и от него противозаконно отнел
следните движими вещи: 4 броя автомобилни гуми марка „Kleber“ с размери
225/50/17; 4 броя автомобилни гуми марка „Vredestein“, модел „SNOWTRAC“
с размери 205/55/16 с метални джанти; 4 бр. автомобилни гуми марка „Pirelli“,
модел „SOTTOZERO“ с размери 205/60/16 с алуминиев джанти модел
„CESAM Sport“, комплект куфар с инструменти марка „Ейнхел“ и велосипед
5
марка „Драг“, модел „Hardy”.Общата стойност на отнетото имущество била
2220,00 лева.Вещите били пренесени от извършителя на кражбата и укрити
зад паркиран на ул.”Никола Дабев” в гр.Севлиево микробус, находящ се в
близост до имота на св.Г.. През същата нощ, подсъдимият се настанил в
хотел „Одеса” в гр.Севлиево и късно през нощта излязъл в града.Минал край
горните вещи, забелязал ги, като поради естеството им, това, че са укрити на
такова място, както и поради нощният час, предположил, че те са придобити
от другиго чрез кражба, но решил, че от продажбата им ще се снабди с пари.
Отдалечил се на известно разстояние от местоположението им, след което от
ползвания от него мобилен телефон се обадил на св.Х..Обаждането било
осъществено през мобилна клетка на мобилен оператор „А 1”, находяща се на
ул.”Дедерица” № 1 – Севко АД и в непосредствена близост до мястото,
където вещите били укрити. Подсъдимият отново обяснил на св.Х., че трябва
да превозя някакви вещи, след което двамата се срещнали и той го отвел с
таксито до мястото, където се намирали вещите. Я. натоварил в автомобила 4
броя автомобилни гуми марка „Kleber“ с размери 225/50/17; 4 броя
автомобилни гуми марка „Vredestein“, модел „SNOWTRAC“ с размери
205/55/16 с метални джанти; 4 бр. автомобилни гуми марка „Pirelli“, модел
„SOTTOZERO“ с размери 205/60/16 с алуминиев джанти модел „CESAM
Sport“, комплект куфар с инструменти марка „Ейнхел“. Гумите Я. натоварил в
багажника и на задната седалка на автомобила, а куфара с инструменти взел
при себе си на предната седалка.Велосипеда оставил скрит зад буса. След
това подсъдимият помолил св.Х. да откарат вещите в неговия гараж на
посочения по-горе адрес и да ги оставят там. Х. се съгласил, закарал вещите, а
Я. ги стоварил в неговия гараж.Малко по-късно подсъдимият се придвижил
отново до мястото, където били укрити първоначално вещите, взел
велосипеда, и се обадил от същото място на св.Х., като го уведомил, че ще
остави в гаража му и един велосипед. След това се придвижил до гаража,
отворил го и оставил в него велосипеда.Около обяд св.Х. се прибрал в дома
си, влязъл в гаража си и видял всички вещи, които .Я. стоварил през нощта..
В ранният следобед на 07.10.2019 г. .Я. отново отишъл в гаража на
св.Х. и със собствения си телефон марка „Huawei” направил фотоснимки на
автомобилните гуми, джантите с които били част от тях и велосипеда.
Снимковите файлове били съхранени в един брой micro SDHC I карта памет,
6
находяща се в мобилният телефон. Използвайки отново мобилното
приложение „Фейсбук месинджър” Я. изпратил на свидетелите - П. и А.
направените от него снимки на автомобилните гуми, като им съобщил, че
предлага същите за продан. Те обаче не проявили интерес към тях.
Подс.Я. се познавал със свид.Ф.В.М., на когото бил доставял дърва за
огрев, а в последствие продал автомобилни гуми.Тъй като се познавал с него
подс.Я.
На 08.10.2019 г. подсъдимият се обадил на св.Ф.М. и му предложил за
продан автомобилни гуми.Свидетелят поискал да ги види.Я. се обадил на
св.Х. и му предал, че св.М. ще дойде в гаража да огледа автомобилните гуми,
тъй като проявявал интерес към тях.Двамата свидетели се срещнали, св.Х.
показал гумите на св.М., но същия не ги закупил. В гаража на св.Х. видял
велосипеда, оставен от подсъдимия и попитал дали се продава и на каква
цена. Св.Х. се обадил на Я. и след уговорка с него, казал на св.М., че цената
на велосипеда е 130.00 лева. М. се съгласил да го закупи за тази сума, дал
парите на св.Х. и взел велосипеда. Същият ден св.Х. предал на Я. парите,
получени от продажбата на колелото.Междувременно подсъдимият взел от
гаража на св.Х. комплект куфар с инструменти марка „Ейнхел“.
На 07.10.2019 г., св.Г. констатирал,че от имота му е извършена кражба,
за което сигнализирал в РУ на МВР Севлиево.
След проведени оперативно-издирвателни мероприятия, на 08.10.2019
г., със Заповед за задържане на лице по ЗМВР, Я. бил задържан за срок от 24
часа в РУ МВР – Севлиево. На 09.10.2019 г. бил освободен, а малко след това
с нова Заповед бил задържан отново за 24 часа по ЗМВР. При извършеният му
личен обиск от него бил иззет, мобилен телефон за който в протокола Я.
вписал, че вещта е негова. В резултат на проведените оперативно-
издирвателни мероприятия, разследващите органи достигнали до св.Х., който
с Протокол за доброволно предаване от 09.10.2019 г. предал доброволно
автомобилните гуми и храстореза, находящи се в гаража му, като в протокола
собственоръчно вписал, че това са вещите, които П. оставил в гаража му. С
Протокол за доброволно предаване от 09.10.2019 г. св.М. предал доброволно
велосипеда, закупен от него, като в протокола вписал, че го е закупил на
предният ден от Ш. за сумата от 130.00 лева. С протокол за доброволно
7
предаване от 10.10.2019 г. св.Ц.П. предал доброволно моторен трион „Щил”,
като в протокола саморъчно вписал, че резачката му е продадена от П. за
сумата от 300.00 лева, като му дал 100.00 лева, защото той му дължал 200.00
лева. С Протокол за доброволно предаване от 11.10.2019 г. св.А.А. предал
доброволно казан и капак за изваряване на ракия, като в протокола
саморъчно вписал, че го закупил преди няколко дни от човек, на когото не
знае името, но може да го познае, живее до печатница „М-Прес” за сумата от
200.00 лева, като не знаел, че е краден.Срещу надлежно оформена разписка,
вещите, предадени от посочените по-горе свидетели били върнати на техните
собственици – св.Т. И. и св.Н. Г..
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от
вещото лице Д.Г.Д., което не се оспорва от страните се установява, че общата
стойност на вещите е в размер на 3000.00 лева.
От заключението на допуснатата от РС-Севлиево съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж.Н.Н., се установява, че в
предоставения мобилен телефон / веществено доказателство, иззето от
подс.Я. / се открила един брой micro SDHC I карта памет, марка „SanDisk”,16
GB, клас „10”, с номер 8**6XR18**Q7.При извършения обстоен преглед на
съхранената информация, в папка с наименование „Camera”, се установили
видео и снимкови файлове, имащи отношение към воденото
разследване.Наименованието и пълния път за достъп до файловете е
F:\DCIM\Camera.Файловете са направени с мобилен телефон марка „Huawei”,
модел ”DRA-L21”.Съдържанието, наименованията на файловете и
метаданните/времеви интервал, GPS координати, резолюция,
местоположение/ са видими в т.8.2. на заключението.Местоположението е
приблизително, като е възможно обекта да не е позициониран точно, ако в
момента на засичане GPS приемника не разполага с пряка видимост към
небето.При извършеното сравнително изследване се установили съвпадения в
извлечените изображения от картата памет /снимкови и видеофайлове/ и
предоставения сравнителен материал /снимки от оглед на веществени
доказателства/, които са описани подробно в т.8.3.1., 8.3.2., 8.3.3. и 8.3.4. на
заключението.В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното от
него заключение, като допълва, че вероятно снимките са правени на закрито,
от видеофайловете се виждат зидове отстрани от рода на гараж, или нещо
8
като зид, на някои копия ясно се вижда, че е на закрито.
Подсъдимият в обясненията си пред РС-Габрово не оспорва факта, че се
е разпоредил с предмета на престъплението, но твърди ,че не е знаел, че
вещите са крадени. Твърди ,че престъплението е извършено от Ш.Х., а той е
набеден от полицията.
Фактическата обстановка установена от РС-Севлиево се установява по
безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност , на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за
пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от
НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на
доказателствените средства и на достоверността на доказателствените
източници и е спазил правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен
анализ от първоинстанционния съд и счита ,че не следва да го преповтаря.
Както и пред първата инстанция така и пред въззивната подсъдимия и
неговия защитник оспорват единствено субективната страна на деянието за
което на подсъдимия е повдигнато обвинение в съдебно заседание, а именно
вещно укривателство, а именно, че е укрил и спомогнал да бъдат отчуждени
вещи придобити от другиго чрез престъпление. В мотивите си РС-Габрово е
изложил логични и опиращи се в доказателствата по делото доводи в
подкрепа на изводите си, че подсъдимия с помощта на св.Х. е укрил
процесните вещи, които безспорно са предмет на кражба и в последствие
проявявайки активност чрез заснемане на вещите и отправяне на оферти до
различни лица е отчуждил част от тях. Показанията на свидетелите А., И. и М.
са еднозначни, непротиворечиви и описват механизма по който подсъдимия е
подхождал търсейки купувачи на вещите. Няма съмнение ,че Я. от субективна
страна е съзнавал ,че откритите от него вещи, укрити на две различни места
са предмет на кражба с оглед на местата на които са открити . В подкрепа на
този извод е и факта ,че подсъдимия е обяснил на св.А., че казана е на дядо
му, който е болен каквито данни по делото изобщо няма.
9
Въззивният съд намира ,че по делото е доказано по безспорен и
положителен начин ,че подсъдимият Я. както от обективна така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.215, ал.2,
т.4, предл.второ във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б” във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като в периода 26.09.2019 год. - 07.10.2019 год., в
гр.Севлиево, при условията на продължавано престъпление – чл.26, ал.1 от
НК и при условията на опасния рецидив - чл.29, ал.1, б.”а” и б.„б” от НК, с
цел да набави за себе си имотна облага, на два пъти, укрил и спомогнал да
бъдат отчуждени чужди движими вещи: първият път – меден казан за
изваряване на ракия с вместимост 100л.; моторен трион „Щил MS 270“;
храсторез – бензинов тример „ВС-415В“; всичко на обща стойност 780.00
лева, собственост на Т.И.И. от гр.Севлиево и вторият път – 4 броя
автомобилни гуми „Kleber“ с размери 225/50/17; 4 броя автомобилни гуми
„Vredestein Snowtrac“ с размери 205/55/16 с метални джанти; 4 броя
автомобилни гуми „Pirelli Sottozero“ с размери 205/60/16 с алуминиеви
джанти „Cesam Sport“; комплект куфар с инструменти „Ейнхел“ и велосипед
„Драг Hardy“, всичко на обща стойност 2220.00лева, собственост на Н.Н.Г. от
гр.Севлиево, всички вещи на обща стойност 3000.00лева, за които
предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление - кражба от
владението на Т.И.И. и Н.Н.Г..
От доказателствата събрани по делото може да се направи извод, че
подсъдимия П.Я. е съпричастен и към кражбата на процесните вещи освен
към укриването им, но поради изменение на повдигнатото му обвинение от
прокурора пред РС-Севлиево тези доказателства не са предмет на анализ по
настоящото дело.
Налице са и обилни доказателства в подкрепа на защитната теза на
подсъдимия, че св.Ш.Х. е съпричастен към престъпната деятелност. Право на
държавното обвинение е да прецени възоснова на доказателствата по делото
срещу кои лица да повдигне обвинение и съдът може единствено да
констатира горните факти.
За извършеното престъпление от подсъдимия Я. първоинстанционният
съд е наложил наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства
от три години и три месеца лишаване от свобода и глоба в полза на
10
държавата от 5000.000 лева. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е
отчел високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, който е многократно осъждан. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът е отчел ниската обща и правна култура на подсъдимия и
това че голяма част от отчуждените вещи са възстановени. РС-Севлиево е
пропуснал да отчете като отегчаващо вината обстоятелство механизма по
който са отчуждавани вещите. Подсъдимият е заснемал същите и
използвайки мобилен телефон е изпращал снимки на различни лица, като ги е
предлагал за продажба. Същият е със средно образование, грамотен е и съдът
не приема ,че е лице с ниска обща и правна култура. От доказателствата по
делото става ясно, че Я. има сезонна работа, има средства с които да живее и
въпреки това отново е пристъпил към престъпна дейност свързана с набавяне
на средства по незаконен път. Тези средства подсъдимия не е използвал за
ежедневни нужди, а си е наел стая в хотел в гр.Севлиево. Всичко това сочи на
един значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият
е лице с трайно установени криминални навици и наложените му до момента
наказания не са постигнали възложената им от закона роля. Поради
законовата забрана за влошаване на положението на подсъдимия при липсата
на протест, въззивният съд няма процесуална възможност да увеличи размера
на наложеното наказание, въпреки наличните предпоставки за това.
Въззивният съд намира за основателно искането на подсъдимия да му
бъде възстановен отнетия от РС-Севлиево, като средство на престъплението,
личен мобилен телефон. На Я. е повдигнато обвинение за престъпна дейност
свързана с укриване и отчуждаване на вещи за които деецът е предполагал, че
са добити чрез престъпление. В осъществяване на престъпната дейност
подсъдимия действително е ползвал мобилен телефон за да заснема вещите и
да се обажда по телефона на различни лица, но мобилния телефон не
представлява средство за осъществяване на престъплението вещно
укривателство, което е престъпление срещу собствеността. В тази си част
присъдата следва да бъде изменена и отнетия телефон на подсъдимия да му
бъде върнат.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
11
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 260013 от 24.11.2020г., постановена по НОХД
№ 37/2020г. на РС-Севлиево, като отменя същата в частта в която на осн.
чл.53, ал.1, б.“а“ от НК е отнет в полза на държавата мобилен телефон марка
„Huawei“ и постановява връщането на същия на собственика му П. Е. Я. , след
влизане в сила на присъдата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата изцяло в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12