№ 23809
гр. С., 01.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110176642 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу М. Ц. К. (аб №
******), с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 167,47
лева – цена за доставена за периода месец май 2021 г. до месец април 2023 г.
до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Л.“ 2, б************** топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2024 г., до окончателното плащане;
31,29 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2022 г. - 11.04.2024 г.; 26,30 лева – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода месец юли 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.04.2024 г., до окончателното плащане, и 5,13 лева – законна лихва за забава
за плащане на последната описана сума за периода 15.09.2022 г. - 11.04.2024 г.
– вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело №
24336/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
1
че това дружество е „Д.Е“ ЕООД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. Ц. К., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
задълженията са били преизчислени след корекция от топлинния
счетоводител, като ответницата била заплатила всички задължения по
коригираните протоколи. Освен това не се дължала лихва за забава, тъй като
не били спазени сроковете в общите условия на ищеца за съставяне на
фактури, които определяли и сроковете за плащане, и не можело да се
установи към посочения там срок какво е задължението. За дяловото
разпределение не ставало ясно защо се плаща на ищеца, щом сам той твърди,
че е извършено от друго лице. Затова се иска отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
По направеното в исковата молба искане за конституиране на трето лице
– помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ищецът твърди,
че се намира в договорни отношения с посоченото лице за отчитане на
доставената от него топлоенергия. Съответно, и двете страни имат интерес да
установят, че са спазили договорните си задължения и отчитането е станало в
съответствие с договора им, като ако това не е така „Т.С“ ЕАД може да
предяви иск срещу топлинния счетоводител.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищцата е собственик на имота, описан в исковата
молба, и е задължена да заплаща доставената до него топлинна енергия.
С оглед посочения в исковата молба адрес на имота съдът намира, че
следва да обяви на страните за общоизвестен факт, че процесният имот се
намира в сграда в режим на етажна собственост.
Поради множеството водени от ищеца дела пред Софийския районен
съд, 28. състав, съдът указва на страните, че са му служебно известни общите
условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г.
По направените от съда доказателствени искания в исковата молба и
отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към
исковата молба писмени доказателства, поисканата с исковата молба
счетоводна експертиза за установяване на извършени плащания и отчитане по
тях; поисканите от третото лице – помагач писмени доказателства. Съдът
намира, че следва да допусне служебно въпрос към вещото лице – да посочи
каква е прилаганата от „Т.С“ ЕАД цена за 1 мВтч потребена енергия за
2
процесния период.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканата от ищеца техническа експертиза, тъй като
не е необходима на този етап за правилно решаване на делото.
По възражението на ответника, съдът констатира, че исковата молба е
нередовна поради това, че ищецът не е установил въз основа на какви факти
има право да получи възнаграждение по договор за услуга, осъществена от
друго лице – третото лице – помагач, за дяловото разпределение –
нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като поради това на ищеца следва да се
дадат указания да уточни основанието за това, а за икономия делото да се
насрочи за разглеждане в открито заседание, като ако междувременно ищецът
не изпълни указанията на съда, делото ще бъде прекратено в тази част.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ на основание чл. 129, ал. 4 ГПК искова
молба с вх. № 417345/23.12.2024 г.
УКАЗВА на ищеца – „Т.С“ ЕАД, в едноседмичен срок (не до
заседанието!) да уточни с писмена молба с два броя преписи за другите
страни на какво основание (договор, неоснователно обогатяване или друго)
твърди, че цената на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“,
за която се сочи, че се извършва от трето лице, следва да се плати на
дружеството.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната в тази част, а
делото – прекратено по исковете за дялово разпределение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ
– ПОМАГАЧ на страната на ищеца „Д.Е“ ЕООД.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба на третото лице-помагач.
НАСРОЧВА гражданско дело 76642 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 2
юли 2025 г. от 15:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата поддържа, че е платила всички задължения.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
3
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи,
че задълженията са платени.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищцата е собственик на имота, описан в
исковата молба, и е задължена да заплаща доставената до него топлинна
енергия.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за
ОБЩОИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК на страните за СЛУЖЕБНО
ИЗВЕСТНИ на съда и ненуждаещи се от доказване следните факти: Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на
клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016
г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
УКАЗВА на ищеца„Т.С“ ЕАД, че в негова доказателствена тежест с
оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване
факти е да установи:
1. по главния иск: доставяне на топлинна енергия, както и нейното
количество; уговорения падеж на задължението;
2. по иска за цена за дялово разпределение: осъществяване на услугата
„дялово разпределение“; договор, по силата на който цената на услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на него; уговорената цена, заплащана за
тази услуга;
3. по исковете за законна лихва – датата на представяне на фактурите си
на ответника, съответно – на публикуването им в интернет.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца „Т.С“ ЕАД, че НЕ
СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за цената за услугата „дялово разпределение“.
УКАЗВА на ответницата М. Ц. К., че в нейна доказателствена тежест с
оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване
факти е да установи: извършване на плащане.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не докажат наличие на особени
непредвидени обстоятелства (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице – помагач –
„Д.Е“ ЕООД, да представи по делото в двуседмичен срок от получаване на
4
съобщението намиращ се у него документи – главните отчети за всеки
отоплителен сезон през процесния период за процесния имот, изравнителните
сметки за имота и документите за връчването им на представител на етажната
собственост.
УКАЗВА на третото лице – помагач, че при неизпълнение на
задължението за представяне на документа, съдът може да приеме, че същият
съществува и установява неизгоден за страната факт – липса на доставена
топлинна енергия.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА по въпросите, поставени в исковата
молба, като отговорите се дадат от вещото лице след проверка и на съдебните
сметки на ищеца и да се установи има ли корекции на сметките.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 300 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Р.И.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице след представяне на доказателства за
платения депозит по депозитната сметка на Софийския районен съд.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 1 ГПК искането
на ищеца за назначаване на техническа експертиза, тъй като същата не е
необходима.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Т.С“ ЕАД, че ако
не се яви в първото съдебно заседание и не изпрати представител, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
ищеца, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5