Р Е Ш Е Н И
Е №261255
гр. Пловдив, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VII граждански състав, в публично
заседание на седми април хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13748 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД срещу И.Н.Ц., с която се предявява осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща главница по Договор за
кредит № ******/**** г., сключен между „*****“ ЕООД и ответницата, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № *****/*****
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 22.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. При условията на
евентуалност от ищеца се предявява по отношение на ответника осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за сумата от 300 лева,
представляваща сума получена без правно основание, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.10.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че на **** г.
между ответницата и „****“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ****/*** г., по
силата на който дружеството е отпуснало сумата в размер на 300 лева. Посочената
сума следвало да бъде върната от ответницата в срок до 17.01.2016 г. След
настъпване на падежа, ответницата не изпълнила задължението за заплащане на
посочената сума.
На **** г. между „***“ ЕООД и ищецът бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания № ****/**** г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор за кредит № ****/**** г., сключен
с отвеницата, които били описани в Приложение № 1 към договора. Цедентът
упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането. Поради
изложеното ищецът изпратил съобщение до ответницата за извършеното прехвърляне
на вземане, но същото се върнало непотърсено. Поради тази причина към исковата
молба е приложено Уведомление за извършената цесия.
Поради изложеното предявява исковите претенции.
Претендира разноски.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в становище вх. № ***/*** г. по описа на Районен съд
Пловдив, преди първото открито съдебно заседание по делото прави изрично искане
за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за
датата на първото съдебно заседание лично – л.42 от делото. Препис от исковата
молба също е връчен редовно на ответната страна лично – л.31 от делото, а
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно
връчена призовка на л. 31 и л.42 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
Договор за прехвърляне на вземания № ****/**** г. и приложение № 1 към него
/л.5-9/, Договор за кредит № ****/***** г., сключен между „*****“ ЕООД и
ответника /л.11-18/ и разписка за изплатена сума по кредит /л.19/, се прави
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се
уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на
главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на исковата молба в съда – 22.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Ищцовото дружество
се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има
право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата
и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лв.
Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 150 лева, от които 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. – за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД И.Н.Ц., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 300 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № ****/**** г., сключен между „*****“
ЕООД и ответницата, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за
прехвърляне на вземания № ****/**** г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 22.10.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК И.Н.Ц., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 150 лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН