Присъда по дело №11/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

436

Година

13.1.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.14

Година

2010

Председател:

Секретар:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № ..../28.09.2010 г., постановено по гр. дело № 9/2010 г. по описа на Р. с. – В. Т. е признато за установено на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 194, ал. 3 от ГПК, по заявеното от ответника „Х. – Г. Г.” оспорване на истинността на представената от ищеца „А. Б. И.” О. фактура № */02.09.2008 г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа на Г. П. Г., като на основание чл. 194, ал. 2, предл. 2 от ГПК е изключен от доказателствата по делото. Със същото решение е отхвърлениска с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,предявен от„А. Б. И.” О., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление с. П., общ. П. Т., ул. „Т. и Т.” №., представлявано от управителя С. Д. С., срещу „Х. – Г. Г.”, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. П. Т., ул. „И.” № 2, представлявано от Г. П. Г., да се признае за установено, че „Х. – Г. Г.” дължи на „А. Б. И.” О. сумата.... /...../ лева, представляваща продажната стойност с ДДС на 12 торби семена слънчоглед PR64A89, 5 литра Фурадан (препарат), 40 литра Гоал (препарат/хербицид), 15 литра Камбио (препарат/хербицид) по фактура № */02.09.2008 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № ....от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 3641/2010 г. на ВТРС, като неоснователен. С решението е осъдено „А. Б. И.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. П., общ. П. Т., ул. „Т. и Т.” №., представлявано от управителя С. Д. С., да заплати на „Х. – Г. Г.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П. Т., ул. „И.” №2, представлявано от Г.П.Г., направените по делото разноски в размер на .... лева /...../.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. Р. М. от ВТАК, като пълномощник на „А. Б. И.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. П., общ. П. Т., ул. „Т. и Т.” №., представлявано от управителя С.Д. С. против Решение № ..../28.09.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Р. с. – В. Т.

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е неправилно, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Излага се, че при постановяване на решението съдът не бил съобразил в неговата комплексност целият доказателствен материал, не било обосновано надлежно съдийско убеждение, в резултат, на което съдът извършил неправилна преценка на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд не изследвал задълбочено от правна страна счетоводния документ – фактура. Неправилно е приложил закона, като е приел, че процесната фактура е неистински документ и го изключил от доказателствата по делото. Това било така, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 и сл. от ЗСч полагането на подпис за получател не бил задължителен реквизит. Без значение било за стопанската операция дали фактурата е подписана от едноличния търговец лично, или от негов представител, или изобщо е подписана. Твърди се, че неосчетоводяване на данъчната фактура при ответника не означавало, че същият не бил получил доставката, посочена в самата фактура. Излага се, че ищецът в качеството си на продавач бил изпълнил задължението си по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, като бил предал процесната стока и за него възниквало правото да получи цената.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск, като алтернативно се претендира делото да се върне за ново разглеждане от друг състаÔ на съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата.

Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № .../2010 година по описа на Р. с. – В. Т. е образувано въз основа на предявен от „А. Б. И.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. П., общ. П. Т., ул. „Т. и Т.” №., представлявано от управителя С.Д. С. против „Х. – Г. Г.”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. П. Т., ул. „И.” № 2, представлявано от Г. П. Г., иск с посочено основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излага следното:

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № ..../2009 г. по описа на Р.с. – В. Т. срещу ответника „Х. – Г. Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. Т., ул. „И.” № 2, представлявано от Г. Петров Г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от ... /... ..... .../ лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението до изплащане на вземането, както и за сумата включваща направените по делото разноски. Твърди се, че ищцовото дружество е продало на ответника 12 торби семена слънчоглед PR64A89, 5 литра Фурадан (препарат), 40 литра Гоал (препарат/хербицид), 15 литра Камбио (препарат/хербицид) на обща стойност ....лева с ДДС, за което била издадена фактура № */02.09.2008 г., издадена в деня на доставката и приета от получателя. Твърди, че въпреки отправените му покани ответникът не бил изплатил дължимата сума, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, по което било образувано ч.гр.дело № .../2009 г. на ВТРС, като съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за горепосочената сума. Длъжникът подал възражение срещу заповедта.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът „Х. – Г. Г.”, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. П. Т., ул. „И.” № 2, представлявано от Г. П. Г. дължи на ищцовото дружество „А. Б. И.” О., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. П., общ. П. Т., ул. „Т. и Т.” №., представлявано от управителя С. Д. С.сумите: ... /.... ..../ лева, представляваща продажната стойност с ДДС на 12 торби семена слънчоглед PR64A89, 5 литра Фурадан (препарат), 40 литра Гоал (препарат/хербицид), 15 литра Камбио (препарат/хербицид) по фактура № */02.09.2008 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № ...от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № .../2010 г. на ВТРС, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Излага становище, че не е подписвал фактура № */02.09.2008 г., както и че не са му предадени от ищцовото дружество описаните във фактурата стоки.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното по делото заверено копие от фактура № */02.09.2008 г. се установява, че същата е издадена от ищцовото дружество на 02.09.2008 г. за сумата .. /....../ лева, представляваща продажната стойност с ДДС на 12 торби семена слънчоглед PR64A89, 5 литра Фурадан, 40 литра Гоал 2Е, 15 литра Камбио. За получател на фактурата е вписан „Х. – Г. Г.”, гр. П. Т.. Във фактурата няма отбелязване дали стоката е получена.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че данъчна фактура №*/02.09.2008 г. е осчетоводÕна само при ищеца и дължимата сума по нея към датата на предявяване на иска е .... лв. Вещото лице дава заключение, че при ответника „Х. – Г. Г.”, гр. П. Т. процесната фактура не е осчетоводена и към датата на исковата молба фирмата няма салдо за налични задължения към „А. Б. И.” О., с. П.. Вещото лице дава заключение, че обезщетението за забава върху главницата от 5 940 лева за периода от 02.09.2008 г. до 30.12.2009 г. е в размер на .... лева.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - почеркова експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че подписът в графа „получател” на фактура №*/02.09.2008 г., с издател „А. Б. И.” О., с. П. и получател „Х. – Г. Г.”, гр. П. Т. не е положен от Г. П. Г., а от друго лице.

Ищцовото дружество е депозирало в Р.с. – В. Т. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № .../2009 г. по описа на Р. с. – В. Т., по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, по силата, на която е разпоредено същият да заплати на ищцовото дружество сумата от ... /..../ лева, представляваща незаплатена продажната цена на доставена стока по данъчна фактура № */02.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, ситано от 02.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от .... лв. направените разноски по делото – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът е възразил за дължимостта на горните суми в срока по чл. 415 от ГПК.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № ..../28.09.2010 г., постановено по гр. дело № 9/2010 г. по описа на Р. с. – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 327, ал. 1 от Търговския закон.

Искът за съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца - кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил срещу издадената по ч. гр. д. № .../2009 г. по описа на Р. с. – В. Т. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Тъй като искът е установителен ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Ищецът основава претенцията си срещу ответника на основание сключен договор за продажба на 12 торби семена слънчоглед PR64A89, 5 литра Фурадан (препарат), 40 литра Гоал (препарат/хербицид), 15 литра Камбио (препарат/хербицид) по фактура № */02.09.2008 г. на стойност 5 940 лв. с ДДС. Ищцовото дружество и ответника са търговци.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че правилно, въз основа на събраните доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извода за неоснователност на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК. Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел за установено на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 194, ал. 3 от ГПК, по заявеното от ответника „Х. – Г. Г.” оспорване на истинността на представената от ищеца „А. Б. И.” О. фактура № */02.09.2008 г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа на Г. П. Г., с оглед заключението на съдебно – почерковата експертиза, макар да се касае за частен свидетелстващ документ, доколкото се оспорва неговото авторство.

Съдът счита, че твърдяната в исковата молба търговска сделка между ищовата дружество, от една страна - като продавач, и „Х. – Г. Г.”, гр. П. Т., като купувач не е сключвана.

Фактура № */02.09.2008 г., на която ищецът основава иска си, не е доказателство, от което може да се направи извод, че е сключена търговска сделка, нито пък е основание за плащане. Това е така, защото от фактурата по начина, по който е съставена, не може да се направи извод, че стоката е доставена при получателя й - „Х. – Г. Г.”, гр. П. Т.. Сума се дължи не заради това, че е съставена фактурата, а заради това, че фактурата отразява факта на доставката, респективно получаване на стоката от страна на купувача. В конкретния случай не е доказан фактът на получаване на стоката - 12 торби семена слънчоглед PR64A89, 5 литра Фурадан (препарат), 40 литра Гоал (препарат/хербицид), 15 литра Камбио (препарат/хербицид).

Фактурата, по принцип, представлява свидетелстващ документ, удостоверяващ материализираното изявление в нея, но сама по себе си тя все още не е основание за плащане цената на една стока. Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи заплащането на цената на доставената стока, когато фактурата е документ, удостоверяващ получаването на стоката. Основанието е сключеният между страните договор за продажба и срещу получената стока, купувачът трябва да изпълни насрещното си задължение да плати цената, като този момент може да бъде получаването на стоката или на документите, които му дават право да получи стоката /чл. 327 ТЗ/. В случаите, когато купувачът се подписва като получател на стоката, фактурата удостоверява не само вида и цената й, но и представлява разписка за нейното получаване.

Вярно е, че съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при получаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, но преди да се приеме, че сумата е дължима, следва да обсъдят възраженията на ответника, че отсъстват доказателства за предаване на стоките, както и че фактурата изхождаща от ищцовото дружество, не е била подписана от представител на страната и не би могла да удостовери получаване на стоките, и оттук за дължимост на цената им.

Не би могло да се приеме, че данъчната фактура, съставена от ищцовото дружество и подписана единствено от него е надлежно доказателство за получената стока, при липса на други доказателства относно наличие на търговски отношения между двете страни и при възражения от ответника за получаване на стоките и от тук за дължимост на тяхната стойност. Вярно е, че договорът за покупко-продажба е неформален, но в тежест на ищеца е било да установи наличието на договорна връзка, по силата на която той е изпълнил своето задължение като е предал стоките по договора, и че от този момент за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена. В конкретния случай ищецът не доказва предаване на стока на ответника по несъмнен и безспорен начин.

По отношение на фактурата следва да се приеме, че формалната й доказателствена сила, като частен свидетелствуващ документ, обхваща единствено писменото изявление и авторството, но не и други факти. С оглед обстоятелство, че ответника оспорва автентичността на процесната фактура, в частта относно подписа на Г. Г., в качеството му на „Х. – Г. Г.” и съобразно заключението на съдебно – почерковата експертиза, че този подпис не е негов, процесната неподписана за "получател" фактура не доказва и твърдените от ищовото дружество факти на получаване на стоките от ответника.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на

първоинстанциянния съд, поради което Решение № .../28.09.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Р. с. – В.Т., с което е отхвърлен предявения иск, следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „А. Б. И.” О., със седалище и адрес на управление с. П., общ. П. Т. следва да бъде осъдено да заплати на „Х. – Г. Г.”, гр. П. Т. сумата от ..лева - направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, О.с. – В.Т.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../28.09.2010 г., постановено по гр. дело № 9/2010 г. по описа на Р. с. – В. Т.

ОСЪЖДА „А. Б. И.” О., ЕИК .., със седалище и адрес на управление с. П., общ. П. Т., ул. „Т. и Т.” №., представлявано от управителя С. Д. С. да заплати на „Х. – Г. Г.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П. Т., ул. „И.” № 2, представлявано от Г. П. Г. сумата от ../.../ лева – направени по делото разноски пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред В.к. с. на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.