ПРОТОКОЛ
№ 2720
гр. София, 06.06.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Б. Русева
при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А
и прокурора В. Т. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно
дело № 20231100202902 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура се явява прокурор В. В..
Явява се инспектор М.С.П. – определен със Заповед № Л-349/18.10.2021
г. на Началника на Затвора в гр. София.
ОСЪДЕНИЯТ Ю. К. - редовно призован, доведен от Затвора гр.София.
В залата се явява адв. Г. Д. Г. от САК, упълномощен защитник на
осъдения К..
В залата се явява преводач от турски на български език Б. Н. М..
Предвид, че осъдения Ю. К. е турски гражданин и не владее български
език, с цел защита на правата му в максимален обем,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА Б. Н. М. за преводач от турски на български език и
обратно по отношение на осъдения Ю. К. по НЧД № 2902/2023 г., по описа на
СГС.
СНЕМА самоличността на явилия се преводач Б. Н. М.: 51 год.,
български гражданин, с турски произход, неосъждан, с висше образование,
ЕГН **********.
СЪДЪТ запозна преводача с правата и задълженията в настоящото
производство.
ПРЕВОДАЧА М.: Обещавам да дам точен и верен превод.
1
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.
Инспектор М.:Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯ К.: Да се даде ход на делото.
Предвид, че не са налице процесуални пречки за дава не ход на делото
в днешното съдебно заседание и, като взе предвид становищата на страните,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
/Самоличността снета по формуляр за досие, представено от ГДИН и
по затворническото досие на лицето/
Ю. К. – роден на ****.1972 г. в Истанбул, Турция, турски гражданин,
женен, с незавършено средно образование, по професия „Международен
шофьор на товарен камион“, адрес в България: гр. Казанлък, ул. ****, с
турски паспорт: U ****, издаден на **** г., валиден до **** г.; лична карта №
***********, издадена на **** г., валидна до **** г., осъждан.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания преди даване на ход на
съдебното следствие по реда на чл.274-275 от НПК.
Предвид изявленията на страните и липсата на искания по реда на
чл.274 и чл.275 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА се молба на осъденото лице Ю. К. за условно предсрочно
освобождаване по отношение на определеното му наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от шест години, определено с протоколно определение, с
което на 10.09.20г. Хасковския окръжен съд е одобрил споразумение по
НОХД № 415/20 г., по описа на съда.
ОСЪДЕНИЯТ К.: Поддържам молбата, която съм подал.
АДВ. Г.: Поддържам молбата, няма да сочим доказателствени искания.
2
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
Инспектор М.: Началникът на затвора оспорва молбата. Представям
справка към днешна дата за изтърпените част от наказанието на К. и справка
по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС.
АДВ. Г.: Запознат съм. Да се приемат.
ОСЪДЕНИЯТ К.: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Да се приемат.
След като взе становището на страните и, след като прецени, че са
относими към предмета на делото
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените две справки.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ приема, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали по досие на осъденото
лице Ю. К..
ПРОЧИТА и ПРИЕМА всички доказателствени материали по ЧМД №
2902/23г., по описа на СГС, НО, 40-ти състав.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.Г.: Моля да уважите молбата, която сме подали с моя доверител,
тъй като считам, че са налице и двете кумулативни предпоставки: На първо
място - без съмнение е изтърпял минимален срок фактическо изтърпяване. На
второ място - смятам че в неговото досие, приложено по делото, се съдържат
достатъчно доказателства за поправянето му. Не мога да споделя
становището на началника на затвора, изразено и тук, тъй като за
проблемните някои дефицитни зони в поведението на К. няма никакви
доказателства. Напротив - той никога не е наказван, пише че няма никакви
конфликти, изпълнява стриктно задълженията си и не стана ясно откъде се
прави евентуален извод за наличието на някакви дефицити в неговото
социално поведение.
3
Считам, че така изразеното становище остава немотивирано, а и в така
представената днес справка не са посочени никакви конкретни случаи и
моменти в неговото поведение по време на изтърпяване на наказанието, които
да водят до такива изводи, поради което моля да не вземате предвид така
изразеното становище и да счетете, че са налице доказателства за
поправянето му, като постановите условно предсрочно освобождаване с
изпитателен срок с размера на остатъка от присъдата му, който видно от
справката не е и толкова голям.
Моля, ако прецените, дори да наложите и някоя от пробационните
мерки, които законът допуска, която счетете за подходяща.
ОСЪДЕНИЯТ К. /в лична защита/: Искам час по-скоро да бъда условно
освободен.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че така подадената молба от лишения от
свобода К. е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, намирам
същата за неоснователна, водена от следните аргументи:
Досието и държането на лишения от свобода К. бих определила като
образцово. За времето на изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“,
същият независимо от слабото владеене на български език, се е адаптирал
добре в затворническото заведение. Полага труд и поведението му е оценено
във всеки един момент от затворническата администрация. Учи български
език. В процеса на социалната работна обаче, ИСДВР в затвора констатират
дефицитни зони, свързани с неразбиране на извършеното правонарушение,
неговата противоправност, най-вече последиците от същото, включително и
лични дефицити на лишения от свобода К., които към днешна дата
обективират в среден риск от извършване на престъпление, който остава
относително висок при минимален праг 39т. Поради тази причина, именно
заключението депозирано от представителите на затворническата
администрация, че социалната работа и превъзпитателната работа все още са
в ход, с което същите обосновават необходимост от продължаване на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
Предвид дадените указания в Постановление № 7/1997 г. на ВС, втората
задължителна предпоставка е цялостното поведение на лишения от свобода
да сочи на активно поведение за спазване на законността изобщо. В контекста
на обсъденото неразбиране на постановения съдебен акт и причините за
осъждане, доказателства за трайно поправяне на лишения от свобода К. не са
налице, за което предлагам молбата му да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
ИНСПЕКТОР М.: Както вече отбелязах, становището на началника на
Затвора по отношение на молбата на осъденото лице е отрицателно. Налице е
само първата изискуема от закона предпоставка. В случая е изтърпяно повече
от половината от наложеното наказание. По отношение на втората
предпоставка, становището на началника е, че от наличните към момента
доказателства не може да се направи обоснован извод за настъпила трайна
тенденция за постигане целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, като
мотиви за това са изложени в неговото становище и придружаващите
документи и съвпадат с изложеното от представителя на СГП.
С оглед на изложеното, моля да оставите молбата без уважение.
4
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Искам условно
предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещанието, съдът установи следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК.
Образувано е по молба, подадена от осъдения Ю. К. за условно предсрочно
освобождаване, подадена чрез защитника му адв. Г. Г. от САК.
За да бъде уважено това искане, съобразно нормите на чл. 70 от НК,
следва К. да е изтърпял поне 1/2 от наложеното наказание и, респективно, да е
дал доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Формално изискуемото от закона обстоятелство е налице, видно от
представените документи от затворническата администрация - осъденият К. е
изтърпял към момента 4 години 7 месеца и 10 дни, като е осъден за деяние
по чл.242,ал.4 от НК на 6 години „Лишаване от свобода“ и за изтърпяване му
остават 1 година, 4 месеца и 20 дни.
Относно критерия – „представяне на достатъчно доказателства за
поправяне и превъзпитание“, съдът намира следното:
Начинът на изтърпяване на наказания се регулира от нормите на чл. 153
и следващите от ЗИНЗС, като относима е нормата на чл. 156 от ЗИНЗС за
изготвяне на индивидуален план за изпълнение на присъдата. ЗИНЗС
подробно регулира определените стъпки, по които трябва да се мине, за да се
достигне до извод, че едно лице, осъдено на наказание „Лишаване от
свобода“, се е поправило и превъзпитало. Индивидуалния план е така
регулиран, че с всяка проява на поправяне и превъзпитание правното
положение на осъдения се облекчава, а именно: първоначално той получава
различни награди и поощрения, след това преминава в по-лек режим или
преместване в място за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ с
по-леки условия, като максималната благоприятна последица, предвидена за
осъденото лице, е условното предсрочно освобождаване.
Първоначално определеният „строг“ режим е заменен с „общ“, като от
27.09.22г. осъденият К. е преразпределен в ЗООТ „Казичане“.
Осъденото лице К. работи като „Общ работник „Кухня“ в ЗООТ
„Казичане“. Награждаван е неколкократно.
Същевременно, на същия все още не му е определен „лек“ режим, което
е необходима стъпка, за да се приеме, че е налице поправянето и
превъзпитанието му, която следва да се реализира преди да се премине към
условното предсрочно освобождаване.
В днешното съдебно заседание, представителят на затворническата
администрация сочи, че индивидуалният план с него не е доведен до край.
Налице е само първата предпоставка – изтърпеният срок от наказанието, но
втората предпоставка – да са дадени достатъчно доказателства от страна на
осъденото лице за поправяне и превъзпитание, не са налице в достатъчна
степен, както и са налице дефицити в определени области, поради което
затворническата администрация счита, че трябва да продължи да изпълнява
индивидуалния план по присъдата.
Прокурорът е на същото становище. Оценява поведението на К. като
5
образцово, но също акцентира върху дефицитите, особено тези по отношение
неразбирането на извършеното деяние, както и на относително високия риск
от рецидив.
СЪДЪТ също намира, че рискът от рецидив, макар и определен като
„среден“ от затворническата администрация, не е съществено снижен,
предвид, че първоначалната му оценка е била 48 точки, а към момента е 47
точки.
В доклада на основание чл.155, ал.1 ЗИНЗС на Инспектор,
затворническата администрация счита, че са налице „Ясно изразени дефицити
…по отношение на правонарушението: не приема отговорността за деянието
и не разбира мотивите за криминалното си поведение. Не приема присъдата
за справедлива. Не разпознава факторите, които са допринесли за извършване
на правонарушение. ….. Не умее правилно да разпределя месечния си
бюджет, което води до редовна финансова нестабилност и липсата на
финансови средства, като това е фактора, който го подтиква към извършване
на криминални деяния……, сочи се, че има „Рисково и безрасъдно
поведение“, а по отношение на „Уменията за мислене: не разпознава
проблемите си, което води до липса на способност за тяхното решаване; не
осъзнава последствията от собствените си действия; липса на целеполагане“.
Именно поради горе изложеното, затворническата администрация
счита, с оглед утвърждаване на законосъобразно поведение у К.,че е
необходимо реализиране на корекционния процес в условията на МЛС,
именно така, както е договорен в плана на присъдата, както и, че на този етап
не са налице достатъчно доказателства за успешно проведена и приключила
корекционна работа и, че целите и задачите, заложени в индивидуалния план
се изпълняват, но не са изпълнени в тяхната цялост.
Същото се поддържа от тях и в съдебно заседание.
Съдът признава, че няма лични впечатления от това как осъдения К.
изтърпява наказанието си и като единствен източник на сведения в тази
насока може да ползва материалите от затворническото досие, респективно
представените писмени доказателства по делото и доводите на страните,
изложени в съдебното заседание.
При това положение, съдът счита, че следва да подкрепи становището
на затворническата администрация и на прокуратурата, че към настоящия
момент все още не са налице кумулатувно законовите предпоставки
/доколкото е налице само предпоставката да е изтърпял ½ от определеното
наказание/ за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице Ю. К.,
тъй като той не е преминал изцяло индивидуалния си план за изтърпяване на
наказанието и с него не е приключила корекционната работа. Същият не е дал
и достатъчно убедителни и несъмнени доказателства за трайното му
поправяне и превъзпитание, остава и сравнително дълъг период от
определеното му за изтърпяване наказание.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че условията по чл. 70 от
НПК по отношение на УПО спрямо осъдения К. не са налице.
Воден от горното,
СЪДЪТ
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена чрез защитника му
адв. Г. Г. от САК, на осъденото лице Ю. К., роден на ****.1972г. в Р Турция,
гр. Истанбул за условно предсрочно освобождаване, по отношение на
определеното му от Хасковски окръжен съд, след одобрено споразумение на
10.09.20г. по НОХД № 415/20г.,по описа на съда, наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от шест години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва и
протестира в 7-дневен срок от днес пред САС.
ОПРЕДЕЛЯ на преводача за извършения устен превод днес
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, платими от бюджета на съда, за
което да се издаде РКО.
ДА СЕ изготви писмен превод от български на турски език на
протоколното определение, с което не е уважена молбата на осъдния К. за
УПО и то да се връчи на осъденото лице, преди изтичане срока за обжалване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
7