№ 50
гр. Ихтиман, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20221840100320 по описа за 2022 година
Предявени са от „***” ЕАД срещу З. Г. П. установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 86/2022 г. по описа на РС- Ихтиман, в
размер на 4531,92 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м. 04.2020г., 752,13лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 19.11.2021г., 48,66 лв.,
представляваща дялово разпределение за периода от м.11.2018г. до
м.04.2020г., 10,25 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2018г. до 19.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК- 07.12.2021г., до окончателното заплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *, общ. *, ул. „*“, №*.
Поддържа се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Твърди
се, че според ОУ заплащането на топлинната енергия се извършва в 30-
дневен срок след изтичане на периода. Твърди се, че дяловото разпределение
на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се
извършва от фирма „* сървисис“ ЕООД. Поддържа се, че е ползвана топлинна
енергия през процесния период, изготвени са изравнителни сметки и
дължимите суми не са заплатени. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата
молба.
1
По делото на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано като трето
лице - помагач дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния имот - „* сървисис“ ЕООД, което с писмена молба
изразява становище за основателност на предявените искове.
На 05.12.2022г. по делото е постъпила молба от ищцовото дружество, с
която заявява, че ответникът е сключил споразумение с „***“ ЕАД за
погасяване на процесните суми, като се посочва, че към момента на
сключване на споразумението – 24.11.2022г. е заплатена сумата от 1801,37
лева - авансова вноска, чрез която са погасени мораторни лихви, съдебни
разноски, законната лихва към дата на плащането и част от главницата. Към
молбата е приложено копие от споразумението за разсрочено плащане,
сключено между страните в настоящото производство на 24.11.2022г.
Съгласно чл. 2 от споразумението сумата ще бъде заплатена от длъжника, на
седем вноски, както следва: първа авансова в размер на 1801,37 лева, платима
в деня на сключване на споразумението и шест равни вноски по 700,53 лева,
платими на 24то число в периода 24.12.2022г.- 24.05.2023г.
С молба от 03.02.2023г. ищцовото дружество посочва, че са платени
още две вноски съгласно погасителния план по споразумението – на
24.12.2022г. – 700,53 лева и на 24.01.2023г. – 700,53 лева. Моли крайният
съдебен акт да бъде съобразен с извършените извънсъдебно плащания.
Претендира единствено присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се
представлява. С писмена молба изразява становище по спора, моли исковете
да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от
процесуалния представител на ответниците адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Третото лице – помагач „* сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не се
представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
2
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Ответницата не спори, а и съдът намира, че от приетите по делото
писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия
период именно ответницата се явява собственик на процесния имот. В тази
насока е Заповед № РД-41-258/22.02.1984г., издадена от Председател на
изпълнителния комитет на СНС, с която на ответницата З. П., като дъщеря на
собственика * - П. е определен като обезщетение апартамент № 48, на етаж 2,
вх. „В“, от блок в кв. 323, местност „* - **“. От удостоверение от „Географско
информационна система- *“ ЕООД се установява, че кв. 323, м. „* зона Г-6,
м. **, район * е с настоящ адрес: ул. „*“ № 1 с вх. А, Б, В, Г, Д и вх. Е. От
писмо от Столична община, район „*“ се установява, че няма данни
процесният имот да е продаден, както и да е възложен за стопанисване на
районната община. От справка на Дирекция „Общински приходи“ при
Столична община се установява, че ответницата е подала данъчна декларация
за процесния имот за 1998г. Ответницата е вписана в списък на живущите,
изготвен на 29.11. 1986г., в бл. 323, вх. Б и В, като е посочено, че живее в ап.
48.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
3
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е
наличието на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно по
силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение
между ответницата и ищеца през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.
Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта
на суми към ищеца, е това дали ответницата фактически е ползвала имота.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение.
Между страните няма спор за реално доставеното и консумирано
количество на топлинна енергия.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно техническа
експертиза, което съдът кредитира като, пълно, отговарящо на всички,
поставени в исковата молба въпроси, обективно и безпристрастно дадено,
поради което съобразява констатациите на вещото лице, касателно
количеството потребена топлинна енергия и неговото остойностяване.
Вещото лице по СТЕ съобщава за установена разлика в стойностите на
изравнителните сметки, подавани от разпределителното дружество „*
сървисис“ ЕООД към „***“ ЕАД, както следва: за периода м.05.2018г. -
м.04.2019г. към „***“ е подадено за доплащане 34,36 лева, а по изравнителна
сметка, налична в счетоводството на „* сървисис“ ЕООД сумата за
доплащане е в размер на 22,91 лева, следователно подадено е с 11,45 лева
повече; за периода м.05.2019 – м. 04.2020 г. е подадена от „* сървисис“ към
„Топлофикация - *“ отрицателна сума 172,60 лв., но по изравнителна сметка
абонатът дължи доплащане на 25,54 лева. Видно от таблици 2 и 3 на
заключението по СТЕ обща сума за топлинна енергия за исковия период от
м.05.2018 г. – м. 04. 2019г. е в размер на 2249,99 лева и изравнителна сметка
22,91 лева за доплащане; за периода м.05.2019 – м. 02. 2020 г. задължението е
1461,86 лева, за м. 04.2020г. – м.05.2020г. - 639,30 лв. и изравнителна сметка
25,54 лева за доплащане. Общият сбор за дължимата сума за главница за
потребена топлинна енергия за периода м.05.2018г.- м.04.2020г. е в размер на
4399,60 лева.
По делото е изслушано заключението на ССче, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно изготвено. Съгласно т. 1 на заключението в
счетоводството на „***“ ЕАД е отразено плащане на суми, дължими за
процесния период, както следва на 24.11.2022г. – 377,39 лева главница, 762,
38 лева – мораторна лихва, 447,88 лева - законна лихва, 213,72 лева - съдебни
разноски., а на 21.12.2022г. – 700,53 лева главница.
Съдът не кредитира заключението по ССче относно размера на
оставаща за плащане главница, тъй като при изготвяне на същото вещото
лице не е съобразило и е нямало как да съобрази /заключението е депозирано
в съда на 24.01.2023г./ погасяване на сумата от 700,53 лева на 24.01.2023г., за
което изрично съобщава ищецът с молба от 03.02.2023г.
От постъпили от ищцовото дружество две молби, съответно от дата
05.12.2022г. и 03.02.2023г. се установява, че между страните е сключено
извънсъдебно споразумение за заплащане на дължимите суми. От заявеното в
молбите съдът установява, че към датата на приключване на устните
4
състезания по делото - 23.02.2023г. ответникът е направил следните
плащания: 24.11.2022г. - 1801,37 лева, с която са погасени сторените съдебни
разноски към 24.11.2022г. -213,72 лева, претендираната мораторна лихва -
762, 38, законната лихва към датата на плащането - 447,88 лева и част от
главницата – 377,39 лева /съгласно т. 1 ССче/. Видно от последваща молба от
03.02.2023г. ответницата е направила още две вноски на 24.12.2022г.- 700,53
лева и на 24.01.2023г. - 700,53 лева.
Съдът приема, с оглед направеното в молбата от 03.02.2023г. изявление
от представител на ищцовото дружество, че ищецът претендира към датата на
приключване на устните състезания ответницата да дължи сумата от 2802,13
лева – главница.
Съдът приема, че по делото се доказва, че размерът на дължимата сума
за потребена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., преди да
се вземат предвид направените извънсъдебни плащания, възлиза на 4399,60
лева тоест със 132,22 лева по- малко от претендираната с исковата молба сума
от 4531,92 лева. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид
извършените в хода на производството до приключване на устните
състезания извънсъдебни плащания на главницата: 24.11. -377,99, 24.12.2022г.
– 700,53 лева и 24.01.2023г.- 700,53 лева или сума в общ размер на 1778, 45
лева – главница, погасена към 23.02.2023г. – датата на обявяване на устните
състезания за приключени или остават дължима стойност на главницата в
размер на 2621,15 лева.
Ето защо следва да бъде уважена претенцията за доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. за сумата 2621,15 лева. Като
предвид заявеното от ищеца, че с плащането на 24.11.2022г. ответницата е
погасила дължимата законна лихва към датата на плащането, то върху сумата
следва да се присъди законна лихва, не от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 07.12.2021г., а от датата, до която същата е погасена –
24.11.2022г. до плащането на сумата.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Доколкото се установи от изрично направеното от ищеца изявление в
молба от 05.12.2022г. и от посоченото в т.1 от ССчЕ, че с първоначалната
вноска по извънсъдебното споразумение ответницата е погасила цялата
претендирана сума за мораторна лихва, както върху главницата за топлинна
енергия, така и върху главницата за дялово разпределение, то на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид извършените в хода на
производството до приключване на устните състезания извънсъдебни
плащания на лихвата. Ето защо искът за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
5
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Видно от чл. 2,
буква „а“ от представеното към молбата от 05.12.2022г. извънсъдебно
споразумение, сключено между страните по делото претендираната с
исковата молба сума за дялово разпределение в размер на 48,66 лева е
включена в размера на главницата, както следва 4531,92 лева - главница за
потребена топлинна енергия и 48,66 главница за дялово разпределение
съответства на размера на посочената сума в чл. 2, буква „а“ от
споразумението – 4580,58 лева. Следователно и предвид разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК искът за сумата за дялово разпределение следва да бъде
изцяло отвхвърлен.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. С
молбата от 05.12.2022г. ищецът заявява, че с първата вноска по
извънсъдебното споразумение са погасени всички съдебни разноски към
момента на плащането. Първата вноска в размер на 1801,37 лева е направена
на 24.11.2022г., като по делото не се установява след този момент ищецът да е
направил последващи съдебни разноски. Със същата молба се претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за
настоящото производство. Съобразно уважената и отхвърлената част от
претенциите и с оглед изрично заявеното от ищеца за извънсъдебно
заплащане на съдебните разноски с изкл. на юрк. възнаграждение, на ищеца
за исковия процес следва да бъде присъдена сумата – 49,06 лева –
възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство.
Ответницата не претендира присъждане на разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че З. Г. П.,
ЕГН: **********, адрес: град *, общ. *, ул. „*“ № * ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*” № 23Б, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата 2621,15 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020 ., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2022г. до
изплащане на вземането, която сума касае топлоснабден имот- апартамент №
48, находящ се в град *, п.к. 1606, общ *, ул. „*“ № 1, вх. В, ет. 2, аб. №
194380 и за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 86/2022г. по описа на РС Ихтиман, като ОТХВЪРЛЯ иска за
цената на доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен
размер от 4531,92 лева, както и иска за лихва за забава за периода от
15.09.2019г. до 19.11.2021г. в размер на 752,13 лева, и иска за сумата от 48,66
лева, представляваща дялово разпределение за периода от м.11.2018г. до
м.04.2020г, и иска за лихва за забава върху сумата за дялото разпределение за
периода от 31.12.2018г. до 19.11.2021г в размер на 10,25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК З. Г. П., ЕГН: **********,
адрес: град *, общ. *, ул. „*“ № * ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД ЕИК *, със
6
седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*” № 23Б сумата 49,06 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7