Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 23.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа
докладваното от Генева гр.д. № 451/2019г. и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на М.Д. М.с ЕГН ********** с адрес ***,против решение № 59/11.04.2019г.
по гр.д. № 977/2017г. на РС-Елин Пелин,с което е отхвърлен иска за прогласяване
нищожността на договор за доброволна делба № 42 том Втори вх.рег. №
3603/30.10.2014г. на служба по вписванията-Елин Пелин поради липса на
упълномощаване за сделката от съделителя Д. М.Д.;
отхвърлен е искът за унищожаване на упълномощаването за сключване на договора
за доброволна делба поради недееспособност на упълномощителя
и е отхвърлен евентуално предявения иск за възстановяване на запазената част от
наследството. Ищецът твърди,че е син и единствен наследник на последния, от
името на който е сключен атакуваният договор.“Упълномощаването“било извършено
чрез полагане на отпечатък от палец върху пълномощно рег.№ 33185 за
удостоверяване на подписите и рег.№
33186 том 10, акт 40 за удостоверяване на съдържанието ,от 21.10.2014г. на
нотариус Р.Д. *** действие СРС.В случай,че се установи автентичност на
пръстовия отпечатък, претендира унищожаване на упълномощаването поради липса на съгласие вследствие неразбиране на свойството и
значението на действието от страна на наследодателя му,който към момента на
полагане на отпечатъка имал нарушени умствени способности.При евентуалност се
претендира възстановяване на запазената част от наследството.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, и за необоснованост на първоинстанционното решение,което било постановено при
неизяснена фактическа обстановка.
Въззиваемата страна П. М. Д.,ЕГН ********** с адрес ***
оспорва жалбата и поддържа решението на районния съд.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав намира въззивната
жалба процесуално допустима и основателна.
Видно от приложения препис-извлечение
от акт за смърт № 666 от 03.12.2014г.,Д.М. Д. с ЕГН ********** е починал в
София на 02.12.2014г.От удостоверение за наследници изх.№ 6316/10.12.2014г. на
Столична община район 11 „Красна поляна“
се установява,че единствен наследник е синът му М.Д. М. с ЕГН *********.
От представения договор за доброволна
делба на недвижим имот- апартамент № 20 в гр.Е. П.,ул.“С. М.“ № 0 вх.0 ет.0,а
по документ за собственост ул.“Х.М.“ ,бл.0,със ЗП 39.86 кв.м,видно с
принадлежащото му избено помещение № 5 и 2.36 ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,представляващо
държавна земя,в кв.26 по плана на гр.Елин Пелин, се установява,че е сключен на
30.10. 2014г. със страни Д.М.Д. и П. М. Д.,който се е явил и като пълномощник
на д.М. Д.,упълномощен с пълномощно рег.№ 33185 за удостоверяване на подписите
и рег.№ 33186,том 10 ,акт № 40 за удостоверяване на съдържанието, на 21.10.2014г.
на нотариус Р. Д. ***.Според съдържанието на договора П.Д. ставал единствен
собственик на апартамента, а Д. Д. получавал правото на ползване докато е жив и
сумата 3000лв. като уравнение на дела. За“ съделители“се
е подписал под 1. и 2. П.Д. и нотариус Л. *** е удостоверил подписа му на 30.10.2014г.От
приложеното пълномощно/л.41в кориците на гр.д.№977/17г. на ЕпРС/е
видно,че вместо подпис от упълномощителя Д.М.Д. е
положен пръстов отпечатък и нотариусът е отбелязал,че удостоверяването е
станало извън нотариалната кантора,чрез снемане на отпечатък от палец на
дясната ръка на упълномощителя. Нотариусът е
удостоверил както подписа, така и съдържанието на документа.,според който Д. Д.
упълномощава П.Д. да се разпорежда с идеалните му части от гореописания
имот,включително да договаря „сам със себе си съгласно чл.38 от ЗЗД“.В
нотариалното дело са били приложени необходимите декларации от Д. М.,подписани
също с пръстов отпечатък,като удостоверяването е станало също от нотариус Р. Д.,със
забележка,че е станало извън кантората му чрез снемане на отпечатък от палеца
на дясната ръка на декларатора,също на датата 21.10.2014г. Декларацията по
чл.264,ал.1 ДООПК е с рег.№ 33182, а декларацията по чл.25,ал.8 от ЗННД е с рег.№ 33187.За сравнителен материал
ответникът е представил „декларация/разписка“ за получаване на сумата 3000 лв.
на 30.11.2014г.върху която е поставен пръстов отпечатък в графа „декларатор“ ,и
„пълномощно“ с пръстов отпечатък за“ упълномощител“,без
дата, но „безсрочно“,която съдържа изявление от името на Димитър Д.,че
упълномощавал брат си П.Д. да го представлява пред административни,здравни и
пр.органи,както и да се разпорежда с процесното
жилище.И двата документа не са заверени от нотариус.Приетата от първоинстанционния съд съдебно-дактилоскопична експертиза
установява,че пръстовите отпечатъци върху пълномощно рег.№ 33185 за
удостоверяване на подпис и рег.№ 33186 за удостоверяване на от една страна и дактилоскопичния отпечатък
от незаверената „декларация“ с дата 30.11.2014г. са на едно и също лице.Така
допуснатата и приета експертиза е безпредметна,защото „декларацията-разписка“ с
недостоверна дата 30.11.2014г./представена
от ответника за „сравнителен материал“,но всъщност представляваща самият
обект на изследване според формулираната от ответника задача/,не е заверена от
нотариус и не може да удостовери авторството на издателя,на който се
приписва.Именно поради това същата е негодна за „сравнителен материал“,както и
за доказване на каквито и да било възражения на ответника.Допуснатата от по искане на въззиваемата
страна тройна дактилоскопична експертиза установява,че отпечатъкът на
пълномощното от 21.10.2014г. е идентичен с отпечатъците на декларациите от
същата дата,приложени към нотариалното дело,но не може да се установи дали тези
отпечатъци са действително на лицето Д.М. Д. с ЕГН *********** поради липса на
сравнителни образци за изследване-В ЦДК на НИК-МВР и в базата данни на БДС. Следователно,автентичността
е неверифицируема по метода на дактилоскопичното
изследване. Не се установява по
категоричен начин, че отпечатъкът,заверен от нотариус,не е на лицето М.Д. и
приоритет има нотариалното
удостоверяване,стига да е извършено законосъобразно.Съгласно чл.579,ал.2 от ГПК
,върху документа се поставя пръстов отпечатък само ако лицето не може д а го
подпише поради „неграмотност или недъгавост“.В атакуваните нотариални
удостоверявания нотариусът не е отбелязал по каква причина лицето не е положило подпис.Второто фактическо твърдение,на
което се основава претенцията за унищожаемост на
упълномощаването и оттам нищожност на
договора за доброволна делба като сключен без представителна власт, е липсата
на валидно съгласие поради нарушение на умствените способности на М.Д. по време
на „упълномощаването“.По делото няма медицинска документация,която да съдържа
обективни данни за неговото здравословно състояние.Ищецът е поискал още пред първоинстанционния съд да задължи ответника да представи здравния
картон на Д.М., но той е заявил,че не разполага с такъв.Същевременно твърди,че
брат му бил прекарал инсулт и не можел да се самообслужва.Представил е пред
районния съд незаверени разписки за получаване на суми от трети лица с цел
гледане на Д. М. през 2014г.Всички те са незаверени и с недостоверна дата.От
съдържанието на разписки за „заем“,сключен с трето лице, последното заявява,че
предоставя на ответника сумите именно за да се грижи за брат си,което е
нетипично съдържание за документ,удостоверяващ такава сделка.Ето защо съдът
намира,че не следва да бъдат приемани като достоверни доказателства, а и са неотносими към спора относно автентичността на
пълномощното.Те биха доказали
необходимостта от грижи през последната година от живота на Д. М., но тови обстоятелства не се оспорва.В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е заявил“Брат ми бе психично здрав човек“,но не представя
доказателства за това,а иска да му се предостави допълнителна възможност да
представи доказателства за здравословното състояние на брат си,без да
споменава,че разполага с такива.В първото заседание заявява,че има
„оригинали“,но не ги носи,без да уточнява за какви документи става въпрос.Едва
в заседанието на 13.06.2018г. ответникът представя 2 броя „психиатрични
консултации“от д-р М. с недостоверна дата 22.08.2014г. и 21.10.2014г.,в които
се твърди,че „може да подпише пълномощно за прехвърляне на апартамента си“ тъй
като „може да взема правилни решения“;“Задоволявал се е с информация от
всякакъв вид,поднасяна от брат му…“Тези „консултации“ са представени едва на
второто редовно заседание от 10.05.2018г. и са били приети от съда въпреки основателното противопоставявяне
на ищеца поради преклузия по чл.131,ал.3 ГПК.В първото
редовно заседание ответникът е поискал от съда да му даде допълнителна
възможност да представи доказателства с мотиви,че бил във влошено здравословно
състояние и изпитвал затруднения да ги намери,без да конкретизира
доказателствата и дали те касаят физическото или психичното състояние на брат
му.Същевременно съдът е отложил делото на 28.03.2018г. по молба на ответника,мотивирана
с „обстоятелството,че имам лична работа,която ще съчетая и с
екскурзия.Резервирал съм самолетен билет много преди да узная за насрочване на
делото“;приложен е самолетен билет с резервация от 20.03.2018г. за пътуване в
Дубай на 25 март 2018г. и Кувейт на 29 март 2018г.Следователно, не е имало
никакви основания районният съд да допусне писмени доказателства,които не са
поискани и конкретизирани в законния срок.Вместо това те са били обсъждани от
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза.Прави впечатление,че в
„психиатрична консултация „ от22.08.2014г.
е отбелязано:“За поддържане на здравето си приема:ноотропил,изоптин,кавинтон и детралекс“ ,без коментар за какви заболявания.Не са
необходими специални знания, за да се заключи,че ноотропилът
е традиционното лекарство ,предписвано при мозъчно-съдова болест,също и
по-новият препарат „Кавинтон“;Детралекс“
се предписва за хронично лечение на епилепсия и някои психични заболявания,свързани
с емоционално-волевата дейност.При положение,че по признание на ответника брат
му е претърпял инсулт, приемането на такива медикаменти е обяснимо,но
твърдението на ответника,че не разполагал с медицински картон и други
медицински документи е неправдоподобно.Закупуването на тези лекарства става с
рецепта и дори въз основа на рецептурна книжка от
здравната каса.Ако наистина ответникът се е грижил пълноценно за болния си
брат, невъзможно е да не е контактувал с неговия личен лекар и да няма достъп
до здравния му картон ,както е приел първоинстанционния
съд, нито да взема заеми за покриване разходите по лечението му,при положение
,че би могъл да го снабдява с лекарства чрез рецептурна
книжка от НЗОК.Послесмъртната съдебно-психиатрична
експертиза,приета от първонистанционния съд
установява,че освидетелстваният е бил на 86 г. „при извършване на нотариално
завещание“и е обсъждана „завещаталната
годност“/стр.6/.Изложени са пространни теоретични съждения с акцент върху
диагнозата „глобарна деменция“,тъй
като „При завещателно негодните най –често е налице глобарна деменция“.Всички изводи
конкретно за М. Д. са направени директно
на база на „консултациите“,които са дословно цитирани почти в
цялост.Заключението е формулирано с оглед диагноза „деменция“,без
да се конкретизира дали касае „начална“ или „глобарна“.В
обстоятелствената част е посочено,че при „глобарна“ деменция паметовите нарушения „не могат да не бъдат забелязани дори
и от немедицинско лице“,но не се анализират промените в емоционално-волевата
сфера,въпреки че е възпроизведена констатацията за прием на Депакин.Приетата
от настоящата инстанция тройна съдебно-психиатрична експертиза е изследвала и
амбулаторен лист за офталмолотгичен преглед,извършен
на 20.08.2014г., в който липсва офталмологична
диагноза, но е отбелязано,че „трудно се
ориентирал и трудно съдействал,,като не
става ясно дали причината за това е само нарушеното зрение.Изказано е съмнение
за корова атрофия и генерализирана атеросклероза,препоръчана
е консултация с невролог“.Вещите лица подчертават,че представената медицинска документация от
диагностично-терапевтични прегледи е твърде оскъдна/само един амб.лист/.Вещите лица също са констатирали,че „недоизяснен
остава въпросът защо пълномощното е подписано с пръстов отпечатък вместо подпис“.Това
може да се дължи както на силно нарушено зрение,така и на когнитивни
нарушения,особено вследствие прекаран инсулт.Вещите лица обясняват,че нямат
възможност да изградят убеждението си върху данни от психиатрични
прегледи,освен от приложените „консултации“, на които се е базирала единичната експертиза,поради
което потвърждават липсата на „тежко психично заболяване,което да е нарушавало
/неговите/ базисни психични годности“.Свидетелят Г., приятел на ответника,заявява“Аз
лично не контактувах с брат му,“поради което впечатленията му за състоянието на
Д. М.“са повърхностни и неактуални/“Когато го видях за последно,според мен беше
добре и с акъла си,въпреки заболяванията си“.Не уточнява кога го е видял за
последно.Свидетелят Стефанов-приятел на
ищеца, твърди,че карал с кола майка му-св.Неделчева в дома на Д.М.от
м.юни 2014г. до м. октомври 2014г.,тъй като полагала грижи за бившия си съпруг
по споразумение с брат му.Той лежал на дюшек на пода,пеел песнички и изобщо не
разпознавал Н..Говорел несвързано.Св.Н.-майка на ищеца и бивша съпруга на
Д.М.заявява,че е полагала грижи пет дни
в седмицата от първи юни до 23-24.10.2014г.,когато постъпила в болница,но той
не я разпознал нито веднъж през този период.Не разпознавал тоалетната, говорел
си сам, пеел,отговарял,но не изказвал мнение.Свидетелката била помолена за
помощ от ответника,който полагал грижи през останалите два дни.Свидетелката М.,позната
на ответника, установява,че полагала грижи за Д.М. денонощно от януари до април
2014г. и през октомври и ноември същата година срещу заплащане от 660 до 880 лв.Д. починал в нейно
присъствие.Приживе разговаряли като той се връщал“значително назад във
времето“,“най-вече за младостта“.Тези показания илюстрират разясненията на вещото
лице Петкова в с.з.на 07.11.2018г.:“При него най-вероятно заболяването е
свързано със „Закона на Рибо“…Това означава,че пациентът не помни по-близките
събития, а помни по-далечните събития,..но не помни какво е било 2-3 дни преди
това.И това не винаги е постоянно във времето,може да има проблясъци,може 3
месеца да е добре и в един момент да е добре,всичко е различно“; „Затова именно
ние тълкуваме събитието“.Това мотивира вещото лице да възприеме констатациите
от писмените „консултации“,които обаче нямат достоверни дати и са приобщени към
доказателствения материал в нарушение на процесуалния
закон.Свидетелят Т.,разпитан от въззивния съд,
твърди,че е „другият човек, карал Е. /св.К./ до дома на Д. и останал с
впечатления ,че последният бил „неадекватен“.С.С.-приятел
на П. -твърди,че видял Д. за
последно „в дома му за малко в средата
или в края на годината“/2014г./Говорили си за спорт и футбол.“Беше в
съзнание-за това съдя,защото знаеше имената на стари футболисти,знаеше стари
мачове“.Докато в началото на годината го виждал в дома на ответника и
разговаряли „и за битови неща“.Показанията на св.С.,допуснат по искане на
ответника,също илюстрират разясненията на в.л. д-р П. за т.н.“Закон на Рибо“;
следва да се отчете несигурността на свидетеля за момента в който е видял Д. за последно.Ако това е било „в
средата на годината“,впечатленията му не са актуални, а „в края на годината“ Д. вече е бил
починал/02.12.2014г./.
При съвкупната преценка на данните по
делото настоящият състав достига до категоричния извод,че към момента на
полагане на пръстовия отпечатък-21.10.2014г.- Д. М. не е могъл да прецени разумно същността на сделката и правните ѝ
последици,поради когнитивен и емоционално-волеви дефицит.Първоинстанционният
съд е достигнал до обратния извод поради процесуални нарушения при събиране на
доказателствата и неправилната им интерпретация.Ето защо решението следва да
бъде отменено в тази част като необосновано и неправилно.Искът с правно основание
чл.26, ал.2,предл.второ вр.чл.36,ал.1,предл.второ ЗЗД .-липса на съгласие относно договора за
доброволна делба- следва да бъде уважен.Следва да бъде унищожено атакуваното
пълномощно поради недееспособност на упълномощителя,доказано
със същата едностранна сделка.
С обжалваното решение съдът се е
произнесъл и по евентуално предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН
като го е отхвърлил.Предвид уважаването на иска за прогласяване на нищожност на
договора за доброволна делба и унищожаване на упълномощаването,настоящият
състав не следва да разглежда евентуално предявения иск следва да обезсили първоинстанционното
решение в тази му част.Решението в частта му ,с която ищецът е осъден да
заплати на ответника 500 лв. разноски за адвокатски хонорар, следва да бъде отменено като неправилно.
Предвид изхода на делото ответникът
следва да заплати на СОС разноските и държавната такса,от които ищецът бил
освободен на осн. чл.83,ал.2 ГПК:държавна такса 54
лв. за първа инстанция, 25 лв. за въззивна инстанция,
160 лв. за дактилоскопична експертиза, приета от РС, 180 лв. за
съдебно-психиатрична експертиза,приета от РС и 600 лв. за съдебно-психиатрична
експертиза,приета от СОС-общо 1019 лв.Ищецът претендира разноски пред първата
инстанция -2000 лв. адвокатски хонорар,за които представя „списък по чл.80 ГПК“,в
който не фигурира парична сума, но освен пълномощно по делото няма договор или
друг документ,установяващ реално плащане за представителството,респ.уговорка,че
е представляван безплатно по чл.38 ЗА.В представените пред СОС пълномощно и
договор също няма вписан хонорар или клауза за безплатно оказване на правна
защита и съдействие на осн.чл.38 ЗА.Не е представен
списък с разноски.При тези данни съдът намира,че не е доказано заплащането на
адвокатски хонорар и ответникът не следва да бъде осъден да заплати на ищеца
такъв.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 59 ОТ 11.04.2009Г. НА РС-Елин Пелин
по гр.д. № 977/2017г. В ЧАСТТА му,с която са
отхвърлени предявените от М.Д. М. срещу П. М. Д. иск с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожен договор за доброволна делба № 42,том
втори,вх.рег.№ 3603/30.10.2014г. по описа на служба за вписванията , и иск
с правно основание чл.31,ал.2 предл.последно на ЗЗД за унищожаване на сделката,обективирана в пълномощно рег.№ 33185 и № 33186 от
21.10.2014г. по описа на нотариус Р.Д. *** действие СРС ,както и в ЧАСТТА за
разноските , и ВМЕСТО НЕГО постановява:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на осн.чл.26,ал.1,предл.второ ЗЗД вр.чл.36 ал.1,предл.второ ЗЗД,вр.чл.38,ал.1,предл.последно ЗЗД
,договор за доброволна делба на недвижим имот ,заверен на 30.10.2014г. от
нотариус Л. *** ,под рег.№ 6352 и вписан
м Служба за вписвания –Елин Пелин под № 42,том Втори,рег.№
3603/30.10.2014г.
УНИЩОЖАВА на основание чл.31,ал.2,предл.последно от ЗЗД
упълномощаването на П. М. Д. с ЕГН ********** от Д. М.Д. с ЕГН **********
, обективирано в пълномощно с нотариална заверка на
подпис /пръстов отпечатък/, положен от Д.М. Д. ,от 21.10.2014г., рег.№ 33185 нея
нотариус Р. Д. *** и с удостоверено съдържание на документа на 21.10.2014г. от
нотариус Р. Д. *** СРС.
ОБЕЗСИЛВА решение № 59/11.04.2019г.
по гр.д. № 977/2017г. на ЕпРС В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявения от М.Д. М. с ЕГН ********** против П. М. Д. с ЕГН **********
иск с правно основание чл.30 от Закона за наследството и ОСТАВЯ този иск без
разглеждане като ПРЕКРАТЯВА въззивното производство
по отношение на същия.
ОСЪЖДА П. М. Д. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
на Софийски окръжен съд съдебни разноски за първата и за въззивната
инстанции в размер на 1019/хиляда и деветнадесет / лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р. Б. в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.